РЕШЕНИЕ
№ 3334
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110124614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. П. З. против Л. А. М. с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 19500 лева, ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба на 26.04.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, представляваща сбор от предоставена заемна сума по Договор за заем от
16.01.2023 г. в размер на 9750 лева и предоставена заемна сума по Договор за заем от
16.02.2023 г. в размер на 9750 лева, както и сумата в размер общо на 886,16 лева,
представляваща сбор от дължима възнаградителна лихва по Договор за заем от 16.01.2023 г.
в размер на 459,33 лева за периода от 16.01.2023 г. до 20.03.2024 г. и дължима
възнаградителна лихва по Договор за заем от 16.02.2023 г. в размер на 426,83 лева за
периода от 16.02.2023 г. до 20.03.2024г., ведно със законна лихва върху претендираните
възнаградителни лихви за периода от подаване на исковата молба на 26.04.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането. Направено е искане сторените от ищеца съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнали
валидни облигационни правоотношения по договори за заем от 16.01.2023г. и 16.02.2023г.,
по силата на които ищецът в качеството на заемодател предал на ответника в качеството на
заемател сумата в размер общо на 19500 лева. Страната поддържа, че ответникът се
задължил да върне отпуснатата му по силата на договора от 16.01.2023 г. сума в размер на
9750 лева в срок до 15.11.2023 г., а при условията на евентуалност в срок до 25.11.2023 г.,
ведно с възнаградителна лихва в размер 4 % върху получената сума. В исковата молба са
изложени твърдения, че ответникът се задължил да върне отпуснатата му по силата на
договора от 16.02.2023 г. сума в размер на 9750 лева в срок до 15.11.2023г., а при условията
на евентуалност в срок до 25.11.2023 г., ведно с възнаградителна лихва в размер 4 % върху
получената сума. Страната поддържа, че Л. А. М. не е изпълнил в срок произтичащите от
съглашенията задължения да върне предадените му суми ведно с възнаградителна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, редовно уведомен по месторабота, не
депозира отговор на исковата молба и не взема становище по така предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало между
страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е
задължението на заемателя да върне сумата предадена му от заемодателя, предметът на
договора и настъпила изискуемост на задължението. В доказателствена тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е погасил задължението си,
произтичащо от договора.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД е да установи валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата
предадена му от заемодателя ведно с възнаградителна лихва, размерът на вземането и
настъпила изискуемост на задължението. В доказателствена тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е погасил задължението си,
произтичащо от договора.
Страните не спорят, а и от представените по делото договор за паричен заем от
16.01.2023 г. и 16.02.2023 г. се установява, че между Н. П. З. в качеството на заемодател и Л.
А. М. в качеството на заемател са възникнали валидни облигационни правоотшения с
описан в исковата молба предмет, като ищецът е отпуснал в заем на ответника сумата в
размер общо на 19500 лева, като последният се е задължил да върне сумите ведно с годишна
възнаградителна лихва в размер на 4 %.
Като писмено доказателство по делото е приет проект на споразумение от 25.11.2024
г. за уреждане на отношенията между страните по спора, съгласно което ответникът следва
да заплати на ищеца сумата в размер общо на 25446,96 лева, представляваща сбор от
дължимите главници, възнаградителни лихви, мораторни лихви и всички направени съдебни
разноски за настоящото производство, производство по обезпечение и изпълнително
производство.
Страните не спорят, че на 26.11.2024 г. в хода на делото ответникът е заплатил на
ищеца в погашение на процесните задължения сумата в размер на 25476,50 лева.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения, че процесните
задължения са погасени в хода на делото при съобразяване на обстоятелствата по чл. 235, ал.
3 ГПК исковата претенция следва да бъде отхвърлена
Искането на ищеца за присъждане на сторени по делото съдебни разноски следва да
бъде оставено без уважение, тъй като с извършеното на 26.11.2024 г. плащане са погасени и
претендираните съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. З., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), против
Л. А. М., ЕГН **********, с адрес в гр.(адрес) обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 19500 лева, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба на
26.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща сбор от предоставена
заемна сума по Договор за заем от 16.01.2023 г. в размер на 9750 лева и предоставена заемна
сума по Договор за заем от 16.02.2023 г. в размер на 9750 лева, както и сумата в размер
общо на 886,16 лева, представляваща сбор от дължима възнаградителна лихва по Договор за
заем от 16.01.2023 г. в размер на 459,33 лева за периода от 16.01.2023 г. до 20.03.2024 г. и
дължима възнаградителна лихва по Договор за заем от 16.02.2023 г. в размер на 426,83 лева
за периода от 16.02.2023 г. до 20.03.2024г., ведно със законна лихва върху претендираните
2
възнаградителни лихви за периода от подаване на исковата молба на 26.04.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, поради погасяване на вземанията посредством
плащане в хода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3