№ 443
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101727 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
Постъпила е искова молба от Д. П. Г. против ИВ. К. П., в която се
твърди, че ищецът е собственик на 1/12 ид.ч. от следните недвижими имоти:
нива с площ от 14.999 дка., четвърта категория, местност Български кории,
имот №*** по плана на земеразделяне в землището на ****, нива с площ от
19.999 дка., четвърта категория, местност Български кории, имот №*** по
плана на земеразделяне, в землището на ****, нива с площ от 20,001 дка.,
четвърта категория, местност Скелята, имот №*** по плана на земеразделяне
в землището на ****, нива с площ от 19.999 дка., четвърта категория,
местност Мандаджи кър, имот №*** по плана на земеразделяне в землището
на **** и нива с площ от 24,200 дка., четвърта категория, местност Чертленя,
имот №*** по плана на земеразделяне в землището на ****.
Правото на собственост върху тези идеални части придобил в
качеството му на единствен наследник на баща си ***, който се явявал
наследник на Д.Т.М. и М.Л.Д.
1
Твърди се, че на 19.07.2016г. е сключен договор за аренда на
описаните земеделски земи между арендодателя ИВ. К. П., съсобственик на
имотите и арендатора А.И.Т. – негова баба, за срок от 50 стопански години,
при арендно плащане в размер на 45 кг. хлебна пшеница на декар
обработваема земя, или левовата равностойност, но не по-малко от 1,50 лв.
На 26.07.2016г. П. като арендодател сключил втори договор за аренда със 71-
годишната си баба А.Т. за срок от 50 години, при арендна цена 2.00 лв. на
декар годишно. В договора изрично било отразено, че арендаторът може да
преарендува имота, както и че наследниците го заместват като страна по
сделката. На следващият ден - 27.07.2016г. А.Т. сключила с Живко Г. Генов
договор за преотдаване под наем на земеделска земя, с наемна цена 39.00лв.
за декар за стопанска година. На 30.05.2017г. починала бабата на ответника
А.Т. и правоприемник по договора станала майката на ответника - С.В. П.а.
Твърди се, че по искане на друг съсобственик на процесните имоти –
И.П.И. против С.В. П.а и ИВ. К. П. били образувани граждански дела, които
са приключили със съдебни решения, с които са обявени двата договора за
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави. Независимо от това
ответникът П. продължително време държал чрез трети лица имотите над
своята 1/12 ид.ч. без основание и получавал гражданските плодове от тях.
Ищецът счита, че това му дава основание да претендира обезщетение
от ответника за ползването на неговата идеална част от процесните земи,
което да е равно на средната арендна/наемна цена за категорията земя.
Претендира да му е дължимо обезщетение в размер на 42.00лв. за декар
годишно, което е под средния размер. За стопанската 2016/2017г. за 1/12
идеална част от притежаваните от него земи, предмет на договорите за аренда
посочени по-горе, му се дължало обезщетение в размер на 347,17 лв.
С оглед на изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за ползването през стопанската 2016/2017г. на 1/12
идеални части от 99,198 дка. земеделска земя, или за 8,266 дка., в размер на
347,17 лв., както и законната лихва върху тези суми от предявяването на иска
до окончателното плащане.
Ответникът изразява становище за основателност на исковата
претенция, оспорва дължимостта на законната лихва от предявяване на
2
исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че ищецът и ответникът са съсобственици на
подробно описани в исковата молба имоти в землището на село Средец,
община Опан, с обща площ от 99,198 дка., както и че за тях ответникът е
сключил договор за аренда на 26.07.2016г. за период от 50 стопански години
за цена от 2 лв. за декар. На 27.07.2016г. арендаторът по договора и баба на
ответника А.И.Т. е сключила договор за преотдаване под наем на процесните
имоти за срок от една стопанска година.
По предявен иск от друг съсобственик на процесните имоти е
образувано гр.д.№***/2017г. по описа на РС – Русе и е прогласена
нищожността на договора за аренда от 26.07.2017г. поради накърняване на
добрите нрави.
Страните нямат спор, че средното арендно/наемно плащане за
2016/2017г. стопанска година за процесните имоти е в размер на 42лв. за 1
декар, както и че за тази стопанска година ответникът или друг ползвател на
имотите е заплатил такова на ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Сключването на договор за аренда на процесните имоти поначало
представлява действие на управление, но когато този договор е с уговорена
аренда или наем многократно под пазарните стойности (при нищожност на
договора), това действие има характера на „лично ползване“ по смисъла на чл.
31, ал. 2 ЗС съгласно задължителната съдебна практика (ТР №7/2012г. на
ОСГТК на ВКС) и с извършването му ответникът като съсобственик на
имотите е лишил останалите съсобственици от ползването им, включително и
ищеца. Съгласно посоченото тълкувателно решение, дължи се обезщетение за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял и размерът на това обезщетение се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
3
ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират
добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 ЗС, във връзка с чл.93 ЗС –
всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от
естествените и граждански плодове.
В случая няма спор между страните, че за стопанската 2016/2017г.
ищецът не е получил нито добив от процесните имоти, нито обезщетение за
лишаването му от ползването им. По тази причина и с оглед изложеното по-
горе, ответникът му дължи обезщетение, което е съизмеримо със средния
пазарен наем за тях или 42лв. за дка, по който въпрос страните също не
спорят. За притежаваните 1/12 ид. части от 99,198 дка (8,266дка) дължимото
обезщетение е в размер на 347,17лв.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен.
Присъждането на законна лихва върху дължимата сума до
окончателното й изплащане е законна последица от предявяването на иска,
поради което неоснователно е възражението на ответника срещу дължимостта
й.
Ответникът не е страна по упълномощителната сделка между ищеца и
процесуалния му представител, поради което няма възможност да оспорва
възникването на договорни отношения между тях и да прави възражения
свързани с представителството на ищеца по делото.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
353,10лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
тяхното извършване.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ИВ. К. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
на Д. П. Г. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул. „Черни връх“
№47 сумата от 347,17лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 1/12 ид. част от имоти №***, №***, №***, №*** и №*** по
плана за земеразделяне на землището на **** с обща площ от 99,198 дка за
стопанската 2016/2017 год., ведно със законната лихва върху сумата считано
от 26.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. К. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
на Д. П. Г. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул. „Черни връх“
№47 сумата от 353,10лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5