РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2107/9.11.2021г.
гр. Пловдив, 09.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от Председателя КАД
№ 1919 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, черз ст.юриск. Ч.,
против Решение № 920 от 05.05.2021г., постановено по административно дело № 1132/2020
г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта с която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на П.Н.Г., сумата от 11 500 (единадесет хиляди и петстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в затвора Пловдив в периода от 05.02.2014г. до 28.05.2020г., както и
законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2020г. – датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати 10
лева разноски по делото в полза на П.Н.Г.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 649,75 лева в полза на адв. М..
В касационната жалба са изложени доводи,
че решението на Административен съд - Пловдив в оспорената част е неправилно и
необосновано. Твърди се, че съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото
доказателства и обективната истина. Посочено е, че не са установени по
категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията и
причинната връзка. Твърди се, че в действителност е установена известна
пренаселеност в посочените спалните помещения, но това се компенсира с възможността
за раздвижване по коридорите и престоя на открито, като в тази връзка е
посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се заключват. Твърди
се необоснованост на твърденията на ищеца за лоша хигиена, като в тази насока
се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно
от лишените от свобода, както и че са представени договори за ДДД обработки.
Според касационния жалбоподател приетата по делото експертиза е установила, че
предлаганата храна е разнообразна и добре балансирана и съответна като
химически и калориен състав по утвърдените таблици. Твърди се, че Г. е включван
в групова възпитателна работа през 2015г., за което е награждаван. Възразява се,
че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на
посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са
доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от лишените от свобода. Твърди се, съдът е направил субективна
преценка за наличието на вреди по свое лично впечатление. Изложено е, че че не
е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от
страна на административния орган, в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени
съдебния акт в оспорената му част, респективно да постанови ново, с което да
отхвърли претенциите на ищеца или да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 1000 лв. до присъдения размер от
11 500 лв.
Ответникът по касационната жалба – П.Н.Г.,
чрез процесуалния му представител адв.М. оспорва касационната
жалба и моли за нейното отхвърляне.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище за основателност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, в рамките на осъществявания касационен контрол, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив
се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от П.Н.Г. против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
(след уточнение и изменение на първоначално предявените искови претенции), както
следва: причинени при
задържане на ищеца в Ареста Пловдив за периодите от 24.08.2001 г. до 09.01.2002 г. в размер на
500 лева; от 13.09.2005 г. до 24.10.2005 г. в размер на 500 лева и от
26.08.2011 г. до 29.12.2011 г. в размер на 2000 лева, както и неимуществени
вреди, причинени при престоите в Затвора
Пловдив за периодите от 09.01.2002 г. до
12.12.2004 г. в размер на 3000 лева и от 29.12.2011 г. до 28.05.2020 г. в размер на
14 000 лева, като всяка от сумите се претендира ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба. Претърпените
неимуществени вреди се изразявали както следва: в Затвора Пловдив - в
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м.
жилищна площ; липса на вентилация и достатъчно свеж въздух, водещо до задух и
кашлица; лоши битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на
прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници;
лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала достатъчно калории;
лошо състояние на помещението баня с лошо качество на водата и липса на вода в
периода юни-юли 2019 г., което препятствало къпането; липса на достатъчно
осветеност в помещенията поради малкия размер на прозорците и на достатъчно
чист въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица; наличие на мухъл в
помещенията поради преминаване на канализационни тръби през помещението по
пребиваване на ищеца; липса на външна изолация на стените на затвора, водещо до
ниски температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки
от затворническата администрация; недобра хигиена по отношение на спалното
бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и
недостатъчна дезинсекция, водещо до нападения от насекоми и получаване на
обриви по тялото; непровеждане на индивидуална и корекционна работа, довело до
поведенческа и личностна криза; неосигуряване редовен престой на открито; липса
на достатъчно шкафове за ползване от лишените от свобода; недобра хигиена във
връзка с отпадъците, изхвърляни от лишените от свобода и организацията по
съхранението им; в Следствен арест – пренаселеност, липса на достатъчна
осветеност; наличие на мухъл и инсекти; липса на санитарен възел в килията при
първия от престоите; липса на достъп до течаща вода; лошо състояние на
санитария възел при следващите престои.
На първо място съдът е приел за
основателно възражението за изтекла давност на
всеки от трите периода на престой на ищеца в Ареста Пловдив, първият от които е
приключил на 09.01.2002 г., вторият на 24.10.2005 г. и третият – на 29.12.2011
г. По отношение на престоя на ищеца в затвора
Пловдив, съдът е приел, че първият период от 09.01.2002 г. до 12.12.2004 г. давностния срок е изтекъл през 2009г., а по отношение на втория
период от 29.12.2011 г. до
28.05.2020 г. е констатирал прекъсване на престоя на ищеца
в затвора Пловдив за периода от 29.12.2011 г. до 14.08.2013 г., когато П.Г.
е бил преместен в Затворническо
общежитие „Хеброс“.
Така според съда, давността за предявяване на иска за
този фактически отделен период на задържане, която се отчита от преустановяване
твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, е изтекла през 2018 г. В мотивите на оспорения съдебен акт
изрично е посочено, че искът следва да се разгледа по същество единствено досежно периода от
05.02.2014 г. до 28.05.2020 г., за който период е
установено, че Г. е пребивавал без
прекъсване в Затвора Пловдив.
Съдът се е произнесъл по всяко от
изложените в исковата молба твърдения и е приел, че е налице действителна
пренаселеност за част от времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за общо 1667 дни в рамките на периода
от 05.02.2014 г. до 28.05.2020 г. В мотивите си съдът се е позовал на
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и е цитирал практика на ЕСПЧ. На следващо място съдът е
приел за основателна исковата претенция в посочения период относно наличието на
мухъл и инсекти в помещенията в затвора в които е пребивавал ищеца Г.. В тази
насока съдът е кредитирал гласните доказателства и приел, че в помещенията на Затвора Пловдив
е имало дървеници и мухъл. Подчертал е,
че въпреки указването към ГДИН да ангажира доказателства, включително и за ДДД
обработка на помещенията на Затвора Пловдив, такива не са ангажирани.
По отношение на настъпилите неимуществени
вреди, първоинстанционния съд е посочил, че поставянето
на ищеца в неблагоприятни
условия като пренаселеност и заразеност с инсекти и мухъл, сами по себе си са
от естество да причинят чувства на унижение и безпомощност. Според съда,
пренаселеността в помещенията е само по себе си такова обстоятелство, което и
обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо
се отразява върху човешкото достойнство. Направено е позоваване на пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и др.
срещу България и е посочено, че не е необходимо доказването на настъпили вреди
при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в арест. В тази
насока е цитирана и разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
По отношение
размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е
приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана
и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размер на 11 500
лева и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 14 000 лева. Според
съда установените общо 1667 дни, в които ищецът е пребивавал в
пренаселено помещение в рамките на периода от 05.02.2014 г. до 28.05.2020 г.,
което през целия период /общо 2300 дни/ то било замърсено от мухъл и дървеници,
го определя като значителен. Уважена е и претенция
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020г. –
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
На първо място съдът не следва да
коментира наведените в касационната жалба възражения свързани с наличието на
тоалетни и течаща вода в помещенията в затвора Пловдив, както и почистването на
спалните помещения, храната и възпитателната работа с П.Г., доколкото
присъденото с оспореното решение обезщетение е за неимуществени вреди в
резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в бездействие на
затворническата администрация във връзка със заразяване на помещенията по настаняване
на ищеца в Затвора Пловдив с мухъл и инсекти в рамките на периода, както и липсата на достатъчно жилищна площ.
Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното
решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани
правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.284
ал.1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: наличието
на инсекти и мухъл в помещенията в затвора Пловдив, в които е бил настанен
лишеният от свобода П.Н.Г. в периода от 05.02.2014г. до 28.05.2020г., както и
липсата на достатъчно жилищна площ в рамките, но за част от посочения период в
затвора Пловдив. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния
жалбоподател, че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова
компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета
на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Във
връзка с възражението изложено в касационната жалба, че са представени сключени
договори за ДДД обработки, които свидетелстват за полаганите грижи в борбата с
насекоми е необходимо да се отбележи, че такива договори не са представени, но
дори и да бяха представени такива същите не доказват реалното извършване на
дезинфекция, дезинсекция и дератизация. При първото гледане на делото са
представени протоколи за извършена ДДД обработка, но същите касаят ареста
Пловдив, така както е заявил процесуалният представител на ГДИН в с.з. от
02.09.2020г. (виж. лист 110 гръб). Отделно от това тези протоколи са от 2011г.,
много преди процесния период. В тази връзка правилно съдът е кредитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели Георги Н. и Димитър Зебеков.
Настоящия
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционен съд, че със средствата за почистване, с които разполагат
лишените от свобода, самите те трудно биха могли да премахнат плесен, доколкото
са необходими специфични препарати и обработки на помещенията и правилно са
кредитирани показанията на свидетеля Зебеков.
Напълно
неоснователен е касационният довод на ГДИН, относно преценката на съда за
наличие на вреди, тъй като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод, че поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия като пренаселеност и заразеност с инсекти и
мухъл, сами по себе си са от естество да причинят чувства на унижение и
безпомощност. Тези
условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за част от периода от
05.02.2014г. до 28.05.2020г. и наличието на мухъл и инсекти за целия посочен
период, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що
се отнася до твърдението на касатора, че затворите са пенитенциарни заведения и
не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая
се касае за минимални битови условия, които следва да са налице за всички
лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят изобщо не
касае специални предпочитания на Г.. ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в
условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения
от свобода по чл.8,
§1 от ЕКПЧ не могат да
бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл.8, §2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата
предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици
и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по §2 на
чл.8 ЕКПЧ се изисква
съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези
права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване
на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно
е и алтернативното искане на касационния жалбоподател, за отмяна на решението в
частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 1000лв. до
присъдения размер от 11 500 лв. Изводите на съда за размера на
обезщетението, съответстват на правилната преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им въздействие върху П.Г., предвид условията на
пренаселеност в килиите в които е пребивавал в затвора Пловдив общо 1667 дни (според първа инстанция) в рамките на периода от
05.02.2014 г. до 28.05.2020 г., както и предвид наличието на мухъл и
инсекти в килиите за периода от 05.02.2014 г. до 28.05.2020 г.
Впрочем, констатира се, че П.Г. е бил поставен в условията на
пренаселеност на килиите в затвора в Пловдив общо 1691 дни, а не 1667 дни (т.е.
24 дни повече). Съответно, размерът на определеното обезщетение на дневна база
даже е по-малък от приетото от първоинстанционния съд.
В
заключение, размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е
съобразено с времевата продължителност на търпените вреди в помещенията, в
които е бил настанен Г. и е в съответствие с изведената от закона и дължима
справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при
определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката
на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е определил
обезщетението. В тази връзка съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, които
настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
Ето защо, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХVI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 920 от 05.05.2021г., постановено по административно дело № 1132/2020г. по
описа на Административен съд - Пловдив,
XXIX състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.