Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 707 по описа на съда за
Производството по делото е
образувано пред Районен съд – Кюстендил, след като с Определение на Окръжен съд
– Кюстендил по гр.д. №99/2018 г. е било прието, че компетентен да разгледа
исковете по правилата на подсъдността е именно Районен съд – Кюстендил.
Съдът е сезиран с искова молба
от Е.А.Г. против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и Министерство на образованието
и науката.
В исковата молба
се сочи, че с решение на Софийския районен съд по гр. д. №4571/2003г., 68-ми
гр. състав, влязло в сила на 11.02.2008г., ищецът е бил възстановен на
длъжността „началник отдел” в Национален център за отдих и възстановяване при
Министерството на образованието и науката - София, клон Кюстендил,. На
09.12.2008г. е получил уведомление от Софийския районен съд, че в двуседмичния
срок по чл. 345, ал. 1 от КТ може да се яви на работа и да заеме длъжността, на
която е възстановен. Твърди се, че на 09.12.2008г. ищецът се е явил и е подал
молба с вх. №199/09.12.2008г. за встъпване в длъжност и изплащане на дължимите
му обезщетения по чл. 225, ал. 1 от КТ, присъдени във връзка с незаконното му
уволнение, но нито е бил възстановен на длъжността, нито са му били изплатени
дължимите обезщетения по представения изпълнителен лист, а и не е получил
отговор на молбата си за възстановяване, подадена в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Подал е втора молба вх. №94-ЕЕ-219/18.03.2009г. и едва тогава му е
отговорено, че Националният център за отдих и възстановяване е закрит със
Заповед №РД 14-49/25.05.2005г. на министъра на образование и науката, обн. в
Неофициалния раздел на Държавен вестник бр. 50, стр. 32 от 2005г. и че
Министерството на образованието и науката не е правоприемник на Националния
център за отдих и възстановяване – гр. София, както и че на 24.01.2005г. е
създадено ново ЕООД, с държавно
участие в капитала – „Ученически отдих и спорт” ЕООД – София, което в последствие
е преобразувано в акционерно дружество – „Ученически отдих и спорт” ЕАД –
София, и че това дружество също не се явява правоприемник на Националния център
за отдих и възстановяване при МОН, като движимото и недвижимото имущество на
закрития Национален център за отдих и възстановяване при МОН преминават в
управление на МОН. Независимо от това и независимо от новосъздаденото дружество
с държавно имущество ищецът не бил възстановен на заеманата от него длъжност
преди уволнението. Поради това че в Заповед № РД 14-49 от 25.05.2005г. на
министъра на образованието и науката, обн. в Неофициалния раздел на Държавен
вестник бр. 50, стр. 32 от 2005г., не е упоменато кой е правоприемник на
пасивите на закрития Национален център за отдих и възстановяване при МОН,
ищецът е обжалвал същата пред ВАС, но с Решение №1432/24.11.2009г. по адм. д.
№8086/2009г. жалбата му е отхвърлена, като това решение е оставено в сила с
Решение №2232 от 18.02.2010г. по адм. д. №251/2010 г. Ищецът твърди, че от
писмо изх. №85 от 09.02.2005г. е видно, че Националният център за отдих и
възстановяване при МОН е преструктуриран в „Ученически отдих и спорт” ЕООД –
София, а това дружество впоследствие е преобразувано в акционерно дружество –
„Ученически отдих и спорт” ЕАД – София, поради което последното се явява изцяло
правоприемник на закрития Национален център за отдих и възстановяване при МОН.
Сочи, че в резултат на бездействието на държавата, в
лицето на МОН, по молбата му за изпълнение на влязлото в сила решение на
Софийски районен съд по гр. д. №4571/2003г., 68-ми гр. състав, и за изплащане
на обезщетения по изпълнителния лист, издаден по това решение, търпи
имуществени и неимуществени вреди, поради което е подал жалба пред Европейския
съд по правата на човека, и с решение от 18.01.2018г. по дело №44452/2010г. на
същия е признато за установено, че в резултат на неправомерни действия, посочени в жалбата, и
допуснати от страна на държавата-ответник – Република България, в лицето на
МОН, са му нарушени правата по чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от допълнителния протокол
от ЕКЗПЧОС и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за нанесени
имуществени вреди в размер на 2120.00 лева, ведно с лихвата от 11.02.2003г. до
окончателното изплащане на сумата, настъпили от неизплащане на дължими суми по
изпълнителен лист, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000.00 евро, настъпили от това, че по вина на държавата-ответник ищецът е бил
лишен от ефикасна защита срещу неизпълнение на съдебни решеня срещу държавата,
както и адвокатски хонорар в размер на 500.00 евро. Ищецът твърди, че не е бил
допуспант от ответниците до работа без правно основание при наличието на
възстановително решение на съда, поради което търпи имуществени вреди за
времето, през което не е бил допуснат до работното му място по вина на ответниците,
а именно – за периода от 09.12.2008г. до 26.02.2018г., включително, което време
следва да му се зачете като трудов стаж, като ответниците следва да бъдат
осъдени солидарно да му заплатят обезщетение поради недопускането му до работа
за този период в размер на 33700.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
27.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо се поддържа искане съдът признае за трудов стаж на времето, през което ищецът
не е бил допуснат от ответниците до работа без правно основание при наличието
на възстановително решение на съда, за периода от
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
„Ученически отдих и спорт” ЕАД, с който исковете се оспорват като неоснователни и погасени по давност. Оспорва
се пасивната материалноправна легитимация на ответното дружество, като се
излагат подробни съображения в тази връзка. Посочено е, че „Ученически отдих и
спорт” ЕАД е
правоприемник на „Ученически отдих и спорт” ЕООД,
съгласно решение №1/27.01.2005г. на СГС по ф.д. №1426/2004г. и решение №3 на
СГС по ф.д. №14268/2004г. Съгласно Заповед №РД-09-376/16.03.2005г. на министъра
на образованието и науката и в изпълнение на Решение №1005/2005г. на МС, Националният център за отдих, възстановяване и спорт при МОН предава на „Ученически
отдих и спорт” ЕООД владението
върху имуществото, представляващо непарична вноска на държавата в капитала на
търговското дружество. В
заповедта изчерпателно
са изброени правоотношенията, по които следва да има заместване от „Ученически отдих и спорт” ЕООД, като трудовите правоотношения не са част от тях, а вече са
уредени по реда, посочен със заповедта за закриването на Националния център за отдих, възстановяване и спорт при МОН. Твърди се, че нито
„Ученически отдих и спорт” ЕАД, нито Министерството на
образованието и науката са правоприемници на Националния
център за отдих, възстановяване и спорт. Предоставянето на
имущество за управление и предаването на документацията, свързана с
конкретен имот, не е приемство на права и задължения на прекратеното звено
в структурата на МОН. Твърди се, че в случая е налице
липса на работодател, към който да се иска възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и да се престира труд, поради факта, че Националният център за отдих, възстановяване и спорт при МОН е закрит, а
не организационно променен или преименуван. Не само фактически е била
преустановена дейността на звеното, но и трудовите правоотношения на
служителите са били прекратени. Националният
център за отдих, възстановяване и спорт е имал качеството на
самостоятелен работодател, но в последствие учреждението е
закрито без правоприемник, като решението за това е взето от компетентния орган –
министърът на образованието и науката, загубило е своята организационна
обособеност и е престанало да съществува като работодател по
смисъла на § 1 от ДР на КТ.
В срока по 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба и от
Министерството на образованието и науката, с който исковете се оспорват като неоснователни
и погасени по давност. Оспорва се пасивната материалноправна
легитимация на МОН, доколкото същото не е правоприемник на Националния център за отдих,
възстановяване и спорт.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответните
страни, чрез пълномощниците си, оспорват исковете по съображенията, изложени в
отговорите на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124
от ГПК вр. чл. 352, ал.1, т. 6 от КТ:
Страните не спорят, че с решение на Софийския районен съд по гр. д.
№4571/2003г., 68-ми гр. състав, влязло в сила на
Установено е по делото, че на
Не се спори и по това, че с Решение на Европейския съд по
правата на човека РБългария е била осъдена за заплати на ищеца суми за
претърпенитое вреди – имуществени и неимуществени такива, заради бездействието на
властите относно възстанвяването му преди уволнението длъжност.
Въпреки това обаче, не може да се приеме, че е налице виновно
поведение от страна на избраните тук ответници, по недопускане на ищеца до
работа.
Съгласно чл.
345, ал. 1 от КТ при възстановяване на работника или служителя на
предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на
работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Ако не се
яви в определения 2-седмичен срок да заеме работата, на която е възстановен,
трудовото правоотношение се прекратява на осн. чл.
325, ал.1, т. 2 от КТ.
В случая са приобщени документи, от които се установява, че работодателят -Националният
център за отдих и възстановяване е закрит със Заповед №РД 14-49/
При тези данни от значение е правилото на чл. 352, ал. 1, т. 6 КТ, според което за
трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което
работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа.
За да се признае това време за трудов стаж обаче, незаконното поведение на
работодателя трябва да бъде доказано. В
случая такива даказателства не са ангажирани по отношение на солидарните
ответници, поради което исковата е претенция е неоснователна и ще бъде оставена
без уважение.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че видно от Заповед №РД-09-376/16.03.2005г. на министъра на образованието и
науката и в изпълнение на Решение №1005/2005г. на МС, Националният център за отдих, възстановяване и спорт при МОН е
предал на „Ученически отдих и спорт” ЕООД. на „Ученически отдих и спорт” ЕООД владението върху имуществото, представляващо
непарична вноска на държавата в капитала на търговското дружество. В заповедта изчерпателно са изброени
правоотношенията, по които следва да има заместване от „Ученически отдих и спорт” ЕООД, но трудовите правоотношения не са част от тях. Няма
данни както „Ученически отдих и спорт” ЕАД, така и Министерството на
образованието и науката, да са правоприемници на Националния
център за отдих, възстановяване и спорт. В случая Националният център за отдих и възстановяване е бил закрит
със Заповед №РД 14-49/25.05.2005г. на министъра на образование и науката, обн.
в Неофициалния раздел на Държавен вестник бр. 50, стр. 32 от 2005г. без посочен
правоприемник. При това положение действително следва да се приеме, че посоченото
дружество е загубило своята организационна обособеност и икономическа самостоятелност и
е престанало да съществува като работодател по смисъла на параграф 1 от ДР на
КТ. Неприложима е и нормата на чл.
123 КТ, която предвижда, че трудовото правоотношение с работодателя не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия,
вливане на едно предприятие в друго, разпределение на дейността на едно
предприятие между две или повече предприятия и други право-организационни
промени на предприятието. В тези случаи трудовите правоотношения с работниците
или служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател,
но тук не е налице някоя от посочените хипотези. Действително това е довело до невъзможност
държавата да осигури изпълнението на възстановителното съдебно решение, но за понесените
вреди ищецът е бил компенсиран с осъдителното решие на Европейския съд по
правата на човека.
Заради горното
претенцията в тази част е неоснователна (а не недопустима), доколкото липсата
на материална процесуална лигитимация не засяга допустимостта на претенцията.
Досежно иска с правна квалификация чл.
213, ал. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.
213, ал.1 КТ при незаконно недопускане на служител, с когото е създадено
трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа,
работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност
от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително
допускане на работа. Следователно фактическият състав, пораждащ правото на
обезщетение, включва елементите: 1. наличие на трудово правоотношение; 2.
явяване на служителя на работното място с готовност да престира работна сила,
докато трае трудовото му правоотношение; 3. недопускане на служителя до
работата и 4. претърпени вреди от недопускането под формата на пропуснати ползи
- неполучено трудово възнаграждение. При кумулативното наличие на посочените
елементи се поражда правото на обезщетение, респ. задължението на работодателя
да заплати претърпените вреди, изчислени на база месечното брутно трудово
възнаграждение на служителя за времето от явяването му на работа до
действителното му допускане.
В случая липсва установено недопускане на служителя до
работата по изложените по-горе съображения, което е основание да се приеме, че
претенията и в тази част е неоснователна. В т.см. разпоредбата на чл.
213, ал. 2 КТ сочи прецизно, че е налице недопускане на работа "през
времето докато трае изпълнението на трудовото правоотношение". Това
недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на
основното задължение на работодателя да осигури на работника или служителя
нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение (арг. чл. 127 КТ) - виж в този смисъл решение № 105/
По разноските:
Доколкото
настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359
от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът,
въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата.
В същото време обаче посочената привилегия се отнася до задължението му за
заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от
отговорността за разноските, направени от другата страна по делото. Поради
изложеното и на основание чл.
78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ответниците дружества сумата от 150 лева, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исковете на Е.А.Г. с ЕГН **********, с
адрес *** против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, 1113, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет.
5, представлявано от изпълнителния директор С. К. и Министерство на
образованието и науката, с адрес гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 2а,
за признаване за трудов стаж на времето, през което ищецът
не е бил допуснат от ответниците до работа без правно основание при наличието
на възстановително решение на съда, за периода от
ОСЪЖДА Е.А.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ученически
отдих и спорт“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1113, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, представлявано от
изпълнителния директор С. К., сумата в размер на 150,00 лв. – сторени
деловодни разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.А.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на образованието и науката, с адрес гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 2а, сумата в размер на 150,00 лв. –
сторени деловодни разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата съобщаването му.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: