№ 1081
гр. Враца, 17.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420104045 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, против Б. А. М., ЕГН **********, и „Златия
Агро“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде постановено решение за
признаването за установено по отношение на ответниците, че сключеният между
тях Анекс към договор за наем, вписан в СВ гр. Лом вх. рег. № 2013/04.04.2016 г.,
акт № 4, том 5, не поражда обвързващо правно действие по отношение на ищеца и
че същият е непротивопоставим на Договор за аренда на земеделска земя, вписан
в СВ гр. Лом вх. Рег. № 2331/25.05.2021 г., по който ищецът е страна, по
отношение на следните поземлени имоти – земеделски земи: ПИ с идентификатор
87299.73.16 , представляващ нива от 4 041 кв. м, трета категория в местността
„Деловете“ по КККР на с. Якимово, община Якимово, област Монтана, и ПИ с
идентификатор 87299.86.11, представляващ нива от 2 901 кв. м, трета категория, в
местността „Лъката“ по КККР на с. Якимово, община Якимово, област Монтана.,
С разпореждане № 2241/16.11.2021 г. съдът е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да посочи какво точно е искането му към съда
и каква защита на правата си търси, какво съдържание влага в искането към съда
да бъде признато за установено, че един договор е „непротивопоставим“ на друг
договор. В изпълнение на указанието, ищцовото дружество е депозирало молба с
вх. № 9565/02.12.2021 г., в която приповтаря вече заявения в исковата молба
петитум.
При извършена проверка на допустимостта на предявения иск, съдът
намира следното:
От изложеното в исковата и в уточнителната молба могат да се изведат
следните фактически твърдения:
Ответниците Б. А. М. като наемодател и „Златия Агро“ ЕООД като
наемател са сключили по отношение на двата процесни имота договор за наем,
вписан в СлВп дв. вх. рег. № 7027/18.08.2011 г., акт. № 259, том 16, със срок 5
стопански години, считано от стопанската 2011/2012 г. Действието на договора е
продължено с Анекс , вписан в СлВп гр. Лом с дв. вх. рег. № 2013/04.04.2016 г.,
акт № 4, том 5, като срокът на договора е продължен с осем години, считано от
1
стопанската 2016/2017 г.
Впоследствие по силата на Договор за продажба на търговско предприятие
от 03.10.2016 г., вписан в СлВп гр. Лом вх. рег. № 709/02.02.2017 г., акт № 247,
том 2, ищцовото дружество е придобило от ЕТ „Марио Асенов – Юлстрейд –
Юлиян Кирилов“ правото на собственост върху 8/9 ид. части от описаните имоти,
след което ги отдал под аренда на трето за спора дружество по силата на Договор
за аренда, вписан в СлВп гр. Лом, вх. рег. № 2331/25.05.2021 г. за срок от 15
стопански години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2036 г.
Иска съдът да признае за установено, че сключеният между Б. А. М. като
наемодател и „Златия Агро“ ЕООД като наемател договор за наем за процесните
имоти няма обвързващо действие по отношение на ищеца и е непротивопоставим
на сключения от него като мажоритарен собственик договор за аренда.
Съдът намира така предявеният иск за недопустим. Съгласно разпоредбата
на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК иск за съществуването или несъществуването на
други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона.
Фактите с правно значение могат да бъдат установявани по исков ред само в
предвидените от закона случаи - чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, като, ако това условие
не е налице, предявеният иск е недопустим – в този смисъл напр. Определение №
7 от 4.01.2016. г. на ВКС по гр. д. № 5533/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС. В случая
искането на ищцовото дружество за установяване на факта дали сключеният
между ответниците договор за наем има обвързващо за ищеца действие и дали е
противопоставим на сключения от ищеца с трето за спора лице договор за аренда,
не е сред предвидените в закона случаи, за които е допустимо установяване по
съдебен ред.
Следва да се посочи, че сключеният между ответниците договор за наем,
вписан в СлВп дв. вх. рег. № 7027/18.08.2011 г., акт. № 259, том 16, със срок 5
стопански години, считано от стопанската 2011/2012 г., който е продължен с
Анекс , вписан в СлВп гр. Лом с дв. вх. рег. № 2013/04.04.2016 г., акт. № 4, том 5,
предхожда момента на придобиване правото но собственост върху имотите от
ищцовото дружество, което се е случило на 03.10.2016 г. – след вписването на
Анекса към договора за наем. Т. е. към момента на придобиване правото на
собственост ищцовото дружество е „заварило“ описаното в исковата молба правно
положение, за което същият е можел да се уведоми с оглед вписването му по
надлежния ред. Преценката за мажоритарния дял на собственика се прави към
момента на сключване на договора, а придобиването на мажоритарен дял от имота
след сключване на договора, не рефлектира върху действието на последния.
Правен интерес от предявяване на иска не може да се изведе и от
твърденията, че сключеният между ответниците анекс е непротивопоставим на
Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ гр. Лом вх. рег. №
2331/25.05.2021 г., по който ищецът е страна. Налице са два самостоятелни,
валидно сключени и вписани договори, по всеки от който има две насрещни
страни с права и задължения, поради което независимо, че са сключени по
отношение на едни и същи имоти, не може да се говори за противопоставимост на
единия договор спрямо другия. Колизията между двете облигационни
правоотношения следва да се преодолее по друг исков ред. Да се приеме такъв иск
за допустим, би означавало да се компрометира стабилността на гражданския
оборот, доколкото всеки би могъл да предяви иск, твърдейки, че даден договор,
сключен между трети лица, му е непротивопоставим.
2
Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът
следи служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното,
предявената искова молба следва да бъде върната на ищеца като процесуално
недопустима, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 8474/10.11.2021 г., подадена от „Юлстрейд“
ООД, ЕИК *********, против Б. А. М., ЕГН **********, и „Златия Агро“ ЕООД,
ЕИК *********, поради недопустимост на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4045/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, ГО, VII състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд гр. Враца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3