Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.11.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1273 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
224/05.04.2019г., постановено по гр.д. № 3311/2018г. по описа на Районен съд – К.,
с което е признато за установено по отношение на М.Н.П., че не дължи на „Е.Б.ЕС.“ ЕАД сумата от 199,43 лв.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за електромер с
фабричен № *********, по фактура № **********/06.12.2018г., за отчетен период
03.02.2017г. до 04.05.2017г., с място на потребление: гр. К. ул. ***, за
партида с клиентски номер № ***, ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са
присъдени разноските в размер на 410 лв. по делото.
Във въззивната жалба на „Е.Б.ЕС.“
ЕАД са изложени съображения, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск. Претендира разноските пред двете инстанции.
В случай на прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, въззивника прави искане на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл.
36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в законоустановения размер
от 300лв.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия М.Н.П. оспорва въззивната жалба. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК
Ищецът М.Н.П. твърди,
че бил потребител на електрическа енергия към „Е.Б.ЕС.“ ЕАД, гр. П., с
клиентски № ***. С писмо ответното дружество уведомило абоната, че при
проверка, извършена от служители на ЕВН ЕР ЕАД било констатирано, че
електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 56,72% консумираната
енергия, поради което абонатът дължи сума в размер на 199,43 лв., за периода от
03.02.2017г. до 04.05.2017г. – 90 дни. Предвид това ответното дружество издало
и фактура № **********/06.12.2018 г. за сумата от 199,43 лв. Твърди, че не бил уведомен от ответника, че на 04.05.2017г.
ще бъде проверяван електромера на
жилището му и не бил присъствал при съставянето на протокола. Заявява, че не
бил манипулирал електромера на имота си, още повече, че същият се намирал извън
жилището и бил достъпен за всички. Не
бил съгласен с така начислената сума. Счита, че за доставчика на публична
услуга/доставка на ел. енергия на крайните потребители/ не съществувала
възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия.
Тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. б и т. 18 от ЗЗП и
поради това били нищожни по силата на чл. 146, ал. 1от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и на чл.
104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ изрично изисквали неизмерената или неправилно
измерената ел. енергия да била вследствие неправомерно въздействие върху
уредите за измерване, което да се дължало на недобросъвестността на самия
потребител, разбирана като умисъл съгласно смисъла на чл. 82 от ЗЗД. С оглед на
гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Е.Б.ЕС.“ ЕАД, че М.Н.П., не дължи на ответника
заплащане на сума в размер на 199,43 лв., представляваща допълнително начислена
ел. енергия, по фактура №
**********/06.12.2018г., за отчетен период 03.02.2017г. до 04.05.2017г., за
обект в гр. К. ул. ***, с клиентски номер № ***, ИТН ***, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Моли да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по
делото.
Ответникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор.
Безспорно
е установено, че ищецът е клиент на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски
номер *** на адрес: гр. К., ул. ***.
Видно
от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 160, т. IV, нот. дело № 686/2004 год. ищецът
е закупил дворно място и построена в него двуетажна полумасивна жилищна сграда
в гр. К., ул. ***.
На
05.12.2018г. ищецът подал до ответното дружество заявление за услуга – Смяна на
клиент за обект, притежаващ ИТ № *** на адрес: гр. К., ул. ***
От
приетия по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 351773 от 04.05.2017 г. се установява, че на
посочената дата 04.05.2017 г. двама служители на „Е.Б.ЕР.“ ЕАД в присъствието
на двама свидетели са извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с
фабр. № *********. Служителите демонтирали електромера и го поставили в
безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран
нов. Протоколът е подписан от лицата извършили проверката и от двамата
свидетели.
В Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 718/21.06.2018
г. от БИМ – Дирекция “Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения“ е отразено, че при направен
вътрешен оглед са установени изменения в
техническите и метрологични характеристики на
електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измервала
с отклонение, извън границите на допустимото.
На
23.11.2018г. е издадена Справка за коригиране на сметката за електроенергия на
ищеца с подробно посочени: период; енергия за доначисляване в кВтч и цена с
ДДС.
Видно
от фактура № **********/06.12.2018 г. на ищеца са начислени 1261 кВтч електроенергия на стойност 199,43
лв. с ДДС за отчетен период 03.02.2017 год. до 04.05.2017г., които
трябвало да се заплатят до
17.12.2018 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ
процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от
14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
На съда е служебно известно, че към момента на
извършване на проверката на 04.05.2017 г., с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са
отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 04.05.2017 г.,
което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. От изложеното
следва, че към момента на проверката липсва приложима нормативна уредба
(процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с
решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ,
регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено
лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.),
който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл.
41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото.
А действащите към датата на проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да
запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ
правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните
предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната
корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на
корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в
тази връзка действия към 04.05.2017 г. не са изрично регламентирани от закона,
поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил
друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и
коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива
действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им
няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред на решението на
Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 от
ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от
корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката,
е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 04.05.2017 г. правото
на „Е.Б.ЕС.” ЕАД да начисли исковата сума въз основа на констатациите от
проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. С оглед на
гореизложеното, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски :
Процесуалният
представител на “Е.Б.ЕС.”
ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от М.Н.П. адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай видно от представените доказателства
адв. М.Д. е регистрирана по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият М.Н.П. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. поради което същото не следва да бъдат намалявани поради прекомерност.
Въззивникът
“Е.Б.ЕС.” ЕАД следва да заплати на М.Н.П. направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 224/05.04.2019г., постановено по гр.д. № 3311/2018г. по описа на Районен съд
– К..
ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.***да заплати на М.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен адрес:*** направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова
сметка *** ***; BIC *** “А.” АД с титуляр “М.” ЕООД.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.