РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, четвърти състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното
от съдията Паралеева АНД № 69 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ксенея“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с.Каменица, общ.Мирково, обл. София, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Георги Велков Ганчев срещу Наказателно
постановление № 384534-F424196, издадено на 30.11.18г. от Директор на офис за обслужване- София-област в ТД на НАП София, с което на основание
чл. 179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5
вр. ал.1 ЗДДС, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството си на данъчно
задължено лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка - декларация по
ЗДДС в срока предвиден в закона, а именно – до 14-то число на месеца следващ
данъчния период, т.е. не е подал справка-декларация за месец юли 2018г. до
14-ти август 2018г. а я е подал на 28.08.2018г., с 14 дни закъснение.
В жалбата се твърди, че изложената фактическа обстановка не отговаря на
истината, тъй като в изпълнение на законовото разпореждане, счетоводителят на
„Ксенея“ ЕООД- Любомир Димитров Балабанов, е входирал /подал/ с електронен
подпис в системата на НАП декларация с вх. №23001563462/14.08.2018г., но поради
техническа грешка в системата на НАП протоколът, който се издава от Агенцията
за приходите и в който се удостоверява получаването на посочената декларация, е
издаден с дата 28.08.2018г., поради което изложеното в наказателното
постановление е неоснователно. Навеждат се доводи и за допуснати процесуални
нарушения. Сочи се, че Актът за установяване на административно нарушение
/АУАН/ не е съставен в присъствие на управителя на дружеството, нито в
присъствието на свидетелите по него. Освен това се сочи, че
административнонаказателната отговорност е лична, а съгласно чл.24, ал.2 ЗАНН
за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия и организации, отговарят работниците и служителите и техните
ръководители, които са допуснали да бъдат извършени. Процесното наказателно
постановление /НП/ не отговаряло на императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН, който изисква да бъде описано нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. При неспазване на чл.57, ал.1 ЗАНН правото на защита на
жалбоподателя се счита за нарушено в конкретния случай. Жалбоподателят счита
още, че е допусната неяснота при фактическото формулиране на
административнонаказателното обвинение и това представлява съществено процесуално
нарушение. Сочи се, че е допуснато нарушение и на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо – както в случая
– да извърши разследване на спорните обстоятелства, каквато ако бил сторил щял
да установи наличието на проблем в софтуера или техническа грешка. Посоченият
технически проблем се твърди да е възникнал и по отношение на множество други
задължени по ДДС лица. В самото НП не бил посочен компетентният районен съд,
пред когото може да се обжалва НП-то. На
следващо място, жалбоподателят счита, че административнонаказващият орган не е
направил преценка дали допуснатото административно нарушение представлява
маловажен случай по чл.28 ЗАНН, какъвто е именно настоящият случай, тъй като се
касае за нулева справка-декларация по ЗДДС и бюджетът по никакъв начин не е
ощетен. С оглед твърдението на жалбоподателя, че не е извършил визираното
административно нарушение, както и че в наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, се иска цялостна отмяна на обжалваното НП,
ведно с всички произтичащи от това законни последици.
В съдебните заседания жалбоподателят „КСЕНЕЯ” ЕООД се представлява от
упълномощената адв.В.П. от САК, която поддържа жалбата и в хода по същество на
делото заявява искане за отмяна на обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, които
безспорно и категорично да потвърждават извършването на визираното в НП
административно нарушение. Освен това, безспорно било установено, че в рамките
на административнонаказателното производство са допуснати множество нарушения
на административните правила, всяко от които е основание за отмяна на НП. Адв.П.
счита още, че органът е следвало да направи преценка за малозначителност на
конкретния случай, още повече, че такава е направена по отношение на останалите
търговски дружества, които са имали проблем в софтуера и по отношение на които
е преценено, че следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им
бъде отправено предупреждение, а казусът при дружеството-жалбоподател е
абсолютно идентичен – от нарушението не са настъпили опасни последици, бюджетът
не е ощетен, а освен това се касае и за първо такова нарушение, поради което се
иска от съда да упражни правомощията си и да отмени НП-то.
Въззиваемата страна ТД на НАП- София не изпраща представител в съдебните
заседания, но депозира писмена защита, с която оспорва жалбата и заявява
становище за нейната неоснователност. Счита се, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно. Сочи се, че нарушението е констатирано при
извършване на проверка за спазване на данъчното и осигурително законодателство
и при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосновават отмяна. По делото безспорно било установено, че
дружеството, в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е
изпълнило задължението си за подаване на СД по ЗДДС за посочения период- месец
август 2018г. в установения от закона срок, а закъснението е значително. Като
не е сторило това дружеството се сочи, че е осъществило състава на
административно нарушение по чл.125, ал.5 вр. ал.1 ЗДДС и законосъобразно е
ангажирана отговорността му по чл.179 ЗДДС. С оглед на изложените мотиви,
въззиваемата страна моли съда да потвърди изцяло обжалваното НП като
законосъобразно и правилно.
РП- Пирдоп не изпращат представител в съдебните заседания и не вземат
становище по делото.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2018 г. инспектори по приходите в НАП, в кръга на провомощията си,
след извършена проверка в информационната система /ПП СУП/ на НАП, установяват,
че дружеството „КСЕНЕЯ” ЕООД, в качеството си на данъчно задължено лице, не е
изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по чл.125, ал.5 ЗДДС за
месец юли 2018г., която следвало да се подаде до 14.08.2018г. Установило се от
справката в програмния продукт, че справката-декларация все пак е подадена, но
е подадена с 14 дни закъснение на 28.08.2018г. с вх. №23001563462, подписана с
електронния подпис на лицето Любомир Димитров Балабанов. Впоследствие, на
15.10.2018г., управителят на дружеството- Георги Велков Ганчев се явил в
гр.София, в ТД на НАП София, където в присъствието на свидетелите Г.Х.Г. и П.Т.З.,
му е съставен АУАН № F424196/15.1.18г., въз основа на който е издадено и
обжалваното наказателно постановление. Идентични нарушения били констатирани и
при други дружества на територията на Софийска област, сред които „Армодиос“
ООД и „Танита“ ООД, които обаче били освободени от административнонаказателна
отговорност с отправяне на предупреждение.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото: гласни доказателства - показанията на свидетелите Л.И.Н., Г.Х.Г.
и П.Т.З. /л.38-45/, както и от събраните писмени доказателства – АУАН с №
F424196/15.10.18г. /л.19/; НП с № 384534- F424196/30.11.18г., издадено от
директора на офис София област при ТД на НАП София /л.14-15/; справка от сайта
за електронни услуги на НАП /л.8-10/; справка-декларация за ДДС за данъчен
период 07.2018г. /л.11-13, л.20/; пълномощно за лицето Любомир Балабанов
/л.17/; възражение вх. №53-06-1438/15.10.2018г. /л.18/; писмо-информация от НАП
/л.37/; справки от НАП за подадени по е-път СД ЗДДС за периода
19.05.2014г.-12.06.2019г./л.63, л.82/; преписки за „Армодиос“ ЕООД и „Танита“
ООД/л.64-71/.
С процесния АУАН е установено, че „Ксенея“ ЕООД, в качеството си на
регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си, чрез
представителя си, да подаде справка декларация по ЗДДС за месец юли 2018г. В
АУАН е посочено, че нарушението е установено на 30.08.2018г. в ТД на НАП София
област при извършена проверка в ПП СУП. Цитирана е в АУАН разпоредбата на
чл.125 ЗДДС, като е посочено, че за периода месец юли 2018г. декларацията е
следвало да се подаде до 14.08.2018г., а е подадена чрез представителя на
дружеството под №23001563462/28.08.2018г., като е констатирано закъснение от 14
дни. Посочено е, че с бездействието си „Ксенея“ ЕООД е нарушил разпоредбата на
чл.125, ал.5 ЗДДС. Видно от самия АУАН, същият е съставен на 15.10.2018г. в
присъствието управителя на „Ксенея“ЕООД- Георги Велков Ганчев, който е положил
подпис за „нарушител“ и е подписал разписката към АУАН. В самия АУАН е вписал
възражение, което гласи: „Грешка по вина на обслужващия ме счетоводител“. На
основание на цитирания АУАН, е издадено обжалваното НП.
Представени са от въззиваемата страна 2 бр. справки – една нарочна такава,
изготвена за целите на процеса и една, представляваща извадка от
административния панел „Електронни услуги на НАП“, от които е видно, че
спорната справка-декларация за месец юли 2018г. за „Ксенея“ ЕООД е регистрирана
като подадена под №23001563462/28.08.2018г. от „потребител“ – Любомир Димитров
Балабанов. Видно от справката, която административно-наказващият орган е
изготвил, за периода от 19.05.2014г. до 12.06.2019г. дружеството ежемесечно е
подавало справките-декларации в срок, с изключение на процесната
справка-декларация за месец юли 2018г.
Представена е от жалбоподателя извадка от сайта за „Електронни услуги на
НАП“, генерирана от общодостъпния сайт на Агенцията, от която пък е видно, че
справка-декларация за юли 2018г. е подадена под №23001563462/14.08.2018г.,
подписана с КЕП на лицето Любомир Димитров Балабанов. За същото лице е
представено пълномощно от управителя на „Ксенея“ ЕООД, според което Любомир
Балабанов е упълномощен да внася и депозира в определените срокове всички
видове декларации и документи в съответните държавни и административни органи,
както и в данъчните и други служби.
Представена е и от жалбоподателя и от въззиваемата страна
справка-декларация за ДДС за 07.2018 г. на „Ксенея“ ЕООД, като видно от
справките, те са нулеви – във всяка от графите посочената цифра е „0“ и няма
нито данък за възстановяване, нито такъв за внасяне.
Видно от възражение вх. №53-06-1438 от 15.10.2018г., такова е депозирано и
адресирано до Директора на ТД на НАП София обл., като в него се посочва, че
поради актуализацията на счетоводната програма, се появяват грешки с
обработката на дневниците за ДДС (грешни дати при обработката) и проблеми с
отчитането им и електронната връзка към ТД на НАП. Заявено във възражението, че
до момента дружеството стриктно е спазвало сроковете за отчитане на ДДС.
Горните доводи, наведени от представителя на жалбоподателя в подаденото
възражение, не са обсъждани подробно в обжалваното НП, като в него е записано
единствено, че постъпилото възражение е преценено за неоснователно.
При провдения разпит в съдебното заседание свидетелката Л.И.Н. – „инспектор
по приходи“ в ТД на НАП София, поддържа констатациите в съставения от нея АУАН.
Заявява, че си спомня за случая и че нарушения от този вид се установяват на
база на месечни изваждания на справки от системата на НАП за юридически и
физически лица, които не са подали в законоустановения срок ежемесечната
справка-декларация по ЗДДС, която се подава до 14-то число всеки месец от
всички регистрирани по ДДС лица. Твърди,ч е всеки месец, след като приключи
периодът, т.е. след 14-то число се вадят такива справки, а съответните лица-
неподали справки-декларации или подали със закъснение, се поканват да се явят
за съставяне на АУАН и фирмата-жалбоподател е една от тези, които са били в
списъка, защото е подала със закъснение справка-декларация. Свидетелката Н.
твърди, че декларациите се подават електронно и номер им се генерира също
електронно - че в софтуерната програма излиза входящ номер на декларацията и
съответната дата. В случая датата в софтуера била 28-ми или 29-ти спомен на
свидетелката, т.е. закъснението е 14 дни. Във връзка с твърдението за софтуерна
грешка, свидетелката Н. заявява, че не може да се случи такъв срив и такъв
технически проблем за време по-дълго от 5 минути. На свидетелката е предявена
справката, представена от жалбоподателя от сайта за „Електронни услуги на НАП“
и тя заявява, че такъв тип справка тя не е виждала, но може би лицата, различни
от служители на НАП могат да си извадят такава справка. Свидетелката Н. не е
запозната дали „Ксенея“ ЕООД до момента е била редовна. Твърди, че покана до
представляващия дружеството е изпратена веднага след като се започнала работа
по справките, но той дошъл много късно – чак месец октомври, когато му бил
съставен АУАН-а при нея в офиса за София област. Свидетелката сочи, че за
връчване на наказателното постановление се явил счетоводителят Балабанов и то
било връчено от колегите им в гр.Пирдоп. Свидетелката Н. си спомня, че още при
съставяне на АУАН представителя на дружеството имал възражения и на самия акт
отзад написал, че „ е допуснато нещо от сорта на техническа грешка“ и че
твърдял да е ангажирал счетоводителя да върши тези дейности и не се занимава
лично, поради което и нарушението няма как да е допуснато от него лично.
Свидетелката твърди, че заедно с колегите и, вписани като свидетели по АУАН, са
констатирали заедно закъснението.
Запитана дали винаги датата на подаване на декларацията съвпада с датата, на която се генерира протокола за получаване,
свидетелката заявява, че не е установявала разминаване. Свидетелката твърди, че
Любомир Балабанов, който е упълномощено лице и счетоводно-обслужващо лице на
жалбоподателя обслужва и други фирми в гр.Пирдоп, които по същото време също твърдели,
че имали подобен проблем и в жалбите пишели едно и също, но се оказало, че за
отчетен месец юли 2018г. само те са имали такъв проблем. На тези други
дружества също били съставени АУАН, но свидетелката не знае дали спрямо тях са
издадени наказателни постановления.
Свидетелят Христо Г. също е инспектор по приходите към НАП и си спомня, че
АУАН срещу „Ксенея“ ЕООД е бил съставен за това, че не е била подадена
декларация по ДДС, т.е. трябвало да се подаде до 14-ти август, но била подадена
със закъснение. Сочи, че нарушението е установено след 14-ти август 2018г. –
след като изтекъл срокът за подаване на декларациите и че такива проверки се
правят ежемесечно. АУАН бил съставен чак на 15-ти октомври, защото
представителят чак тогава се явил. Според свидетеля Г. тази фирма ежемесечно е
подавала такива справки и това е първият случай на нарушение. Свидетелят Г.
твърди, че през месец август 2018г. не е имало проблем със софтуерното
приложение и входирането на декларациите и не е имало възражения от други фирми
по този повод. Счита, че не е възможно на електронния портал за външни
потребители да се вижда нещо различно от това, което входирано вътре в НАП.
Според свидетеля, при съставяне на АУАН е присъствал управителят на
дружеството, но не си спомня дали е имал възражения.
Третият разпитан свидетел- П.З., също е инспектор по приходите към НАП и
също е запознат с процесното нарушение. Твърди, че фирмата-жалбоподател не е
подала в срок справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2018г., а я е подала с
две седмици закъснение, заради което е съставен акт. Свидетелят сочи, че
основно задължение на данъчно задължените лица е да подават месечни
справки-декларации, които се подават в срок до 14-то число на следващия месец,
като в този месец и в този срок се заплаща и дължимия данък, ако има такъв. От
тези две основни задължения, „Ксенея“ ЕООД не била спазила задължението за
подаване на декларация в срок. Относно начина на установяване на нарушението,
свидетелят З. разяснява, че от информационната система им се подава информация
за всички лица, които не са подали в срок декларация и те биват извикани и им
се съставят актове за нарушението. Справка относно декларациите била поставена
на вниманието и на трите лица, вписани в АУАН - актосъставителя и двамата свидетели.
Свидетелят З. заявява, че доколкото знае това е първият случай на нарушение от
страна на „Ксенея“ ЕООД. Сочи, че в повечето случаи вината е на счетоводителя,
а отговорността се носи от собственика и също отрича през месец август 2018г.
да е имало проблем с информационната система. Категоричен е, че външно
въздействие върху системата не може да има. Според него няма логично обяснение
за разминаването в справките от електронния портал. И този свидетел си спомня,
че при съставяне на АУАН е присъствал собственикът на фирмата. Спомня си и че е
депозирано допълнително писмени възражение.
По делото са приобщени АУАН №F419711/10.10.2018г. срещу „Армодиос“ ООД и АУАН №F404710/05.09.2018г. срещу „Танита“ ООД за нарушения от страна на тези
дружества, идентични с това на жалбоподателя „Ксенея“ ЕООД, като при едното
дружество закъснението при подаване на справка-декларация е било 6 дни, а при
другото – 1 ден. С резолюции №384524- F419711/30.11.2018г. и № 379892-F404710/05.09.2018г. на директора на Офис за обслужване- София –област в ТД
на НАП София двете дружества- „Танита“ ООД и „Армодиос“ ООД са освободени от
административнонаказателна отговорност по административнонаназателните
преписки, образувани по повод на съставените срещу тях АУАН-ове и са предупредени,
че при повторно нарушение, ще им бъде наложено административно наказание.
Мотивите за това действие от страна на административнонаказващия орган са, че
размерът на минималната предвидена за този вид нарушение санкция не би
съответствала на тежестта и обществената опасност на извършеното деяние, тъй
като фискът не е ощетен и се касае за първо такова нарушение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице- соченото за
нарушител против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. НП
е получено на 18.03.2019 г., видно от разписка към наказателното постановление,
а самата жалба е входирана на 25.03.2019 г., при което съдът намира, че е спазен
законоустановеният в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване. С оглед на това,
жалбата се явява допустима.
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното
постановление директор на ТД на НАП- София област, се доказва от представената
и приета по делото заповед с № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.18г. на изпълнителния директор
на НАП, в която са отразени длъжностите на лицата оправомощени да издават НП,
сред които са и директорите (ръководителите) на офиси при ТД на НАП, а органите
по приходите, каквито са „инспекторите по приходите“ са овластени да съставят
АУАН по редица закони, включително и ЗДДС.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че обжалваното НП е
незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
Съдът намира за частично основателно възражението в жалбата, че са нарушени
изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН относно реквизитите на наказателното
постановление. Видно е от самите АУАН и НП, че в тях е посочена дата на
установяване на нарушението, но не и дата/период на извършване на нарушението.
В случая, доколкото е установено, че справката-декларация е подадена на
28.08.2018г., то като период на нарушението е следвало да се определи периодът
от деня, следващ последната възможна дата за подаване на справката-декларация,
до 28.08.2019г. Това не е направено изрично, въпреки което съдът не счита, че е
нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като описанието на
фактите е пълно и е записано, че е констатирано закъснение с 14 дни. Описанието
на нарушението е обективирано и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани в обстоятелствената част на АУАН. Следователно санкционираното лице е
могло без затруднение да разбере за какво точно деяние бива ангажирана неговата
отговорност по ЗДДС.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване
на изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите, като в случая
вписаните в АУАН свидетели са били двама, като те са свидетели и по
установяване на нарушението, не само по съставяне на АУАН и надлежно са се
подписали за верността на отразеното в АУАН.
Спазени са процесуалните срокове, които ЗАНН въвежда. От откриване на
нарушението до съставяне на АУАН не са изминали повече от 3 месеца /чл.34, ал.1 ЗАНН/. Жалбоподателят оспорва факта, че нарушението е открито на 30.08.2018г.,
като обаче дори то да е открито по-рано, това не би могло да се е случило преди
15.08.2018г., от която дата до 15.10.2018г.- датата на съставяне на АУАН, също
не са изтекли давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Между съставяне на АУАН и
издаване на НП пък е изминал период от месец и половина, т.е. не са налице и
условията на чл.34, ал.3 ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното
производство. Едномесечният срок по чл.52, ал.1 ЗАНН за произнасяне от страна
на административнонаказващият орган е инструктивен, поради което надвишаването
му не представлява нарушение на процедурните правила.
Осигурена е била възможност на административнопривлеченото лице да се
възползва от правото си по чл.44 ЗАНН за подаване на възражения в 3-дневен срок
от подписване на АУАН, каквито възражения в случая са постъпили и са били
подложени на преценка при издаване на НП-то, макар и да са отхвърлени с
лаконични мотиви.
Правилните материална и санкционна норми е приложил
административнонаказващият орган предвид сочените нарушения. Ал.5 на чл.125 ЗДДС повелява, че декларациите
по ал. 1
и 2 /справка-декларация за всеки отчетен период/ и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Именно такава справка-декларация се твърди да не е
подало „Ксенея“ ЕООД до 14-ти август 2018г. за отчетен период юли 2018г.
Санкционната норма, привързана с правилото за поведение, също е правилно
определена – чл.179 ЗДДС, където се предвижда „глоба“ или „имуществена санкция“
за лица, които не са спазили задължението си за подаване на справка-декларация
по чл.125, ал.1 ЗДДС. Тук следва да се обсъди възражението на жалбоподателя, че
административнонаказателнатa отговорност е винаги лична и
не може да се носи от юридическо лице. Това твърдение не е съвсем точно, тъй
като в ЗАНН се съдържа цяла глава „Административнонаказателни санкции спрямо
юридически лица и еднолични търговци“ и макар винаги да има отговорно физическо
лице от състава на юридическото лице, то в предвидените от съответния закон
случаи може да се налага имуществена санкция
за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност /чл.83, ал.1 ЗАНН/. Именно такъв „предвиден случай“ е нормата на чл.179 от специалния ЗДД.
Следователно административнонаказващият орган се е възползвал от своето право
да санкционира задълженото юридическо лице. Прецизността обаче, според съда, е
изисквала да бъде наказано физическото лице, в чиято функция е било вменено да
подава изискуемите по закон справки-декларации. По делото е представено
пълномощно, от което се установява, че управителят на „Ксенея“ ЕООД е
упълномощил лицето Любомир Балабанов да внася и депозира в определените срокове
всички видове декларации и документи в съответните държавни и административни
органи, както и в данъчните и други служби. С това управителят е възложил част
от своите функции на конкретно физическо лице и този довод е наведен като
възражение от управителя още при съставяне на АУАН. Макар органът да не е бил
длъжен да се съобрази с него, справедливостта и логиката са изисквали Балабанов
да понесе отговорност.
По същество съдът
намира, че извършването на нарушението не е доказано по безспорен начин, а дори и да се счете
за доказано, то това нарушение може и следва да се квалифицира като маловажен
случай и да се приложи чл.28 ЗАНН.
В действителност по-голямата част от доказателствата навежда на извода, че
процесната справка-декларация за месец юли 2018г. е била подадена на
28.08.2018г. Това се установява от свидетелските показания на тримата разпитани
свидетели и от справките, предоставени от административно-наказващия орган.
Едно от доказателствата обаче внася съмнение в този извод и това е
представената от жалбоподателя извадка от сайта за „Електронни услуги на НАП“,
където до входящия номер на процесната справка-декларация е отразена дата
14.08.2018г. Никой от свидетелите не можа да обясни разминаването между тази
справка и представената от административно- наказващия орган, предвид че и
двете са генерирани от информационната система на НАП. Никакво становище не бе
взето и от насрещната страна по повод на това доказателство. Свидетелите
твърдят пред съда, че не е възможно да се получи проблем в системата, което твърдение
обаче не е подкрепено с каквото и да е удостоверяване от страна на техническо
лице, отговарящо за поддръжката на тази система, а и предвид характера на
самата система- електронна система, в която постъпва информация с отдалечен
достъп, съдът не може да изключи възможността за технически проблем, какъвто се
твърди в жалбата.
Дори горният извод да не бъде споделен и доказателствата за извършване на
нарушението да се счетат за достатъчни, то нарушението следва да бъде подложено
и на преценка за „маловажност“ по чл.28 ЗАНН. В случая
административнонаказващият орган е извършил такава преценка съвсем формално и
немотивирано. От изключително значение е да се посочи фактът, че
административнонаказващият орган е проявил неравно третиране на субектите,
допуснали идентични нарушения, доколкото бяха констатирани два други случая за
същото нарушение, при които органът е предпочел да освободи дружествата от
наказателна отговорност и да им отправи предупреждение вместо да ги
санкционира. Разликата между трите изследвани дружества е единствено в срока на
закъснението за подаване на справка-декларация, като при жалбоподателя „Ксенея“
ЕООД този срок в действителност е с няколко дни по-дълъг, но
справката-декларация отново е подадена в рамките на месеца, макар и със
закъснение, от деянието не са настъпили увреждания за фиска и нарушението е
първо по ред за дружеството. В този смисъл, съдът счита, че възприетото по
отношение на „Танита“ ООД и „Армодиос“ ЕООД, а именно: че предвидената
минимална санкция е несъразмерно висока с вида на деянието и неговата
обществена опасност, е изцяло приложимо и за „Ксенея“ ЕООД. Съдът е длъжен да
изследва справедливия баланс на интереси и в конкретната хипотеза именно той
налага преценка за маловажност на случая. Обратното би довело до извод за
непропорционално на нарушението санкциониране на формалния нарушител, като
такова наказание не се явява обосновано от гледна точка на целите и критериите на
закона за определяне на санкциите. Според Тълкувателно решение № 1 от 12. 12.
2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК ВКС: "Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол“. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 б. „а" ЗАНН,
така както е сторил при други идентични нарушения. Доколкото
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,
неприлагането на чл.28 ЗАНН при наличие на неговите предпоставки, е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 384534-F424196/30.11.18г.
издадено от Директора на офис за обслужване - София област при ТД на НАП, с което на основание чл.179 ЗДДС на „КСЕНЕЯ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Каменица, обл.
София, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 500 лв. за нарушение на чл.125,
ал.5 вр. ал.1 ЗДДС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: