Р Е Ш Е Н И
Е № 1742
гр. Пловдив,
14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 2539 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от М.С.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Д.,***, с която се претендира присъждане на имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснати ползи в
размер на наема на гараж, която ищцата не могла да получи за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г. в
размер на 6 000.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху
претендираното обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 1 610 лв.,
представляващо изтекла лихва законна лихва върху всеки месечен наем за периода
01.09.2016 г. – 01.09.2021 г., както и 8 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и се претендират разноски по
делото. В исковата молба се твърди, че общината, за продължителен период от
време – повече от 30 години, с бездействието си не е изпълнила задълженията си
по чл.98 и следв. от ЗТСУ /отм./, с което грубо са нарушени правата на ищеца, и
вследствие на тези бездействия, последният е претърпял имуществени и
неимуществени вреди в сочените размери.
В съдебно заседание ищецът М.П. се явява лично и с
адв. Д., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с
което да уважи претенциите на доверителя му, като излага аргументи за
основателността на иска.
Ответната страна – община – Пловдив,
чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва исковата молба като
неоснователна и необоснована поради недостатъчно справяне с доказателствената
тежест на ищеца по установяване на фактите и твърденията в исковата молба.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив,
изразява становище за недоказаност на исковата претенция, поради което същата не
следва да бъде уважена.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
М.С.П. се легитимира като собственик на
имот № 1634, в кв. 457–а-стар, по плана на гр. Пловдив, Първа градска част, находящ
се на ул. „***“ № 27 в гр. Пловдив, съгласно Нотариален акт /НА/ № 124, том VIII, дело № 3711/1972 г. (л.7) и протокол за
доброволна делба от 28.07.1981 год. (л.8).
Със Заповед № ОД-343/245.12.1984 г. (л.75)
на председателя на Пловдивски общински народен съвет, на основание чл.95 във
връзка с чл.98 от ЗТСУ /отм./ и при съобразяване предложението на комисия по
чл.265 от Правилника за приложение на ЗТСУ, е разпоредено отчуждаване на имот
пл. № 1634, кв. 457-а-стар по плана на Първа градска част, находящ се на ул. „***“
№ 17, собственост на М.С.П., със стойност на частта 2 273.61 лв., която на
основание чл.1 т.1 от Указ № 2684/83 г. и чл.253 от ППЗТСУ се обезщетява с един
тристаен апартамент и гараж. В заповедта са указани, както срокът на обжалване
на същата, така и органът, пред който може да се обжалва.
Със Заповед № СД 218/30.07.1987 г. (л.62)
на председателя на Пловдивски общински съвет, на основание чл.265 от ППЗТСУ,
направено въз основа на чл.269 ал.3 от ППЗТСУ и на извършения избор на
апартаменти, на основание чл.100 от ЗТСУ, е разпоредено като обезщетение на М.С.П.
срещу отчужден имот - апартамент № 12, ет. 5, вх.“Г“, състоящ се от три стаи и
кухня, изба № 1а на обща стойност 21 148.00лв., от който за право на
строеж – 2576.00 лв. в жилищен блок № 23-С4 „Лиляна Д.“.
С писмо изх. № 3041/07.08.1993 г. от
главен директор на ОНС „Изграждане на селищни системи“ Пловдив (л.16) ищцата П.
е поканена да се яви в дирекцията за избор на гараж срещу отчуждения имот на
стойност 2 315.86 лв.
С молба № 30 от 26.08.1993 г. до главния
директор на СД „ИСС“ – Пловдив (л.74) М.П. декларира, че е запозната със
смяната на апартамента и ангажира апартамент № 34, на ет.3, на стойност
6 224.00 лв., от които за право на строеж 820 лв.
С писмо изх. № 66/07.02.1994 г. на
главния директор на СД „ Изграждане на селищни системи“ – Пловдив (л.66),
собствениците на всички градски части за обезщетение с гаражи са поканени да се
явят за избор на гараж. От представените с административната преписка материали
– списъци за избор на гаражи (л. 67, л.80, л.84) се установява, че такъв избор
е проведен на 4 различни дати през 1994 г., като в същите фигурира и лицето М.П.
(л.83, р.113 от таблицата), но по отношение на нея липсва, както заповед по
чл.100 от ЗСТУ /отм./, така и такава по чл.98 от ЗТСУ /отм./.
С нотариално заверена молба-декларация
вх. № 6071/29.07.1997 г. до директора на „Пловдивинвест“ – Пловдив (л.61),
ищцата декларира, че е обезщетена с тристаен апартамент, подробно описан в
същата, но поради замразяване на строежа и крайните й нужди, отправя искане за
замяна на описания апартамент за равностоен от бл. № 4411а вх.“Г“. Молбата на П.
е удовлетворена от комисията, с резолюция, същата да се уважи на основание
чл.103 от ЗТСУ /отм./ и се издаде заповед по чл.100 от с. з.
С молба от 31.07.1997 г. (л.60) до
директора на СД „ИСС“ – Пловдив, М.П.
декларира, че е запозната с проекта на сградата и ангажира апартамент № 68, на
ет.7, вх.“Г“, на стойност 23 798.00 лв., от които за право на строеж
2 883.00 лв.
Със Заповед № СД -15/08.10.1997 г. на
кмета на общ. Пловдив, е изменена Заповед № СД – 218/30.07.1987 г., издадена на
основание чл.100 от ЗТСУ /отм./, като на собственика М.С.П., вместо апартамент
№ 12, ет.V, вх. „Г“, в жилищен блок № 23-С“ „Л. Д.“,
състоящ се от три стаи и кухня на обща стойност 21 148.00 лв., да бъде
обезщетена с апартамент № 68, ет.VIIвх.“Г“,
състоящ се от три стаи, столова и готварна, избено помещение № 2, на обща
стойност 23 798.00 лв., от която, 2 883 лв. за право на строеж в
жилищен блок № 4431-а – III
градска част, гр. Пловдив. В заповедта е посочен срок за обжалване и органът ,
пред когото може да бъде сторено това.
По административната преписка е
приложено платежно нареждане от М.С.П. ***, фонд „Жилищно строителство“ (л.59)
за сумата от 23 798.00 лв.
През 2006 г. кметът на общ. Пловдив, на
основание чл.44 ал.1 т.1 и 8 от ЗМСМА във връзка с §9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ,
чл.100 от ЗТСУ /отм./, чл.269 ал.3 от ППЗТСУ /отм./, предвид решение на
комисията, назначена със заповед на кмета на общ. Пловдив № ОА-454/29.03.2004
г. и № ОА-1141/12.07.2004 г., взето с Протокол № 1/12.01.2006 г., за приемане
цените на подземните гаражи, жил. бл. 21 и 22 на бул. „Мария Луиза“, изготвени
по пазарни цени и въз основа на молба от М.С.П. от 26.08.1993 г. за ангажиране
гаражна клетка № 34, кота -3 м, бл.22, бул. „***“, на основание влязла в сила
Заповед № СД – 343/24.12.1984 г., т.23 по чл.98 от ЗТСУ /отм./, издава Заповед
№ ОА-604/23.03.2006 г. (л.57), с която определя като обезщетение на М.С.П.,
гаражна клетка № 34, кота -3 м. ( пред лока), бл.№ 22 на бол. „***“ със
застроена площ 16.90 кв. м., ведно с 0.802% ид. части от общите части, ведно с
правото на строеж, на стойност 6 350.00 лв., като указва, че сумата по т.1
следва да бъде внесена в срок от три месеца. В заповедта е посочено още, че
същата подлежи на обжалване и влиза в сила след заплащане на стойността на
гаража по т.1 от заповедта. Административният акт е връчен на ищцата на
06.04.2006 г. с нарочно писмо (л.55) чрез съпруга на последната, видно от
приложеното известие за доставка (л.56).
С писмо на директор дирекция „УРОС и
ЖП“ при общ. Пловдив, изх. № 9400-30527/30.08.2006 г. (л.53) П. е надлежно
уведомена, че определеният срок за заплащане стойността на гаража е три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта и в случая същият изтича на
06.07.2006 г., като е посочено, че след изтичане на определения срок и при
неизпълнение на т.2 от заповедта, същата ще бъде отменена по съответния ред.
Писмото е връчено на М.П. на 01.09.2006 г., чрез съпруга й, видно от известието
за доставка (л.54).
Със Заповед № ОА-269/15.02.2007 г. на
кмета на общ. Пловдив (л.52), предвид, че не е изпълнено условието по т.2 от
Заповед № ОА – 604/23.03.2006 г. относно заплащане цената на гаражна клетка №
34, кота -3 м., ж. бл. № 22, бул. „***“ от собственика М.С. Попова, е отменена
Заповед № ОА – 604/23.03.2006 г. на кмета на общ. Пловдив, като е посочено, че
заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването й. Връчена и на
ищцата П. с писмо на директор дирекция „УРОС и ЖП“ изх. № 9400 А 552/23.02.2007
г. (л.50) на 27.02.2007 г., чрез съпруга й, видно от известието за доставка
(л.51).
С
приложените към исковата молба писмени доказателства са приложени документи,
които не се представят по административната преписка, като от същите се
установява, че М.П. е подала заявление за обезщетяване с гараж срещу отчужден
имот до общ. Пловдив вх. № 20 П-9098/01.10.2020 г. (л.19), и допълнително
заявление вх. № Към 20 П-9098(1)/.09.12.2020 г., в отговор на които до П. е
изпратено писмо изх. № 20 П-9098(1)/22.02.2021 г. (л.20), с което уведомяват
последната, че при готовност от страна на общината да предложи гараж, П. ще
бъде уведомена надлежно.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-оценителска експертиза
/СОЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е проучило всички приложени по
делото документи, направило е проучване на сделки с аналогични имоти и е
извършило оглед на имота. След посочване на нормативната база и дефиниране на
групите допускания, а именно: - общо допускания специфични допускания и
допускания относно макроикономически и политически условия, експертът е
определил пазарния наем на имота и обезщетението за забава на плащанията, като
по този начин е формирал и крайния си извод, който е, че размерът на
средномесечния пазарен наем на един гараж в района на предоставеното имотно
обезщетение апартамент, съгласно Заповед № СД-15/08.10.1997 г. на председателя
на ОбНС – Пловдив, както и да определи обезщетението за забава върху всяка
вноска за визирания период, който според т.IV от исковата молба е от 01.09.2016 г. –
01.09.2021 г., е 1 010 лв. на месец, като за целия период общото задължение
става 6 060.00 лв., върху което задължение се дължи законна лихва в размер
на 1 547.71 лв.
В съдебно заседание вещото лице
доуточнява, че стойността на имуществените вреди зависи от това, какви са
условията за паркиране в района, като посочва, че ул. „Леонадро да Винчи“ е в
централната част и паркоместата са дефицитни, но принципно, стойността на един
надземен гараж е по-висока от този на подмезен, но зависи от конкретния обект.
Посочва също така, че, след като няма поставена конкретна задача за определяне
квадратурата на гаража, той е допуснал площта, което обстоятелство се
оповестява в самото становище. В случая е пиел, че един нормален гараж е 6 на 6
м., т. .е 18 кв. м. и е пристъпил към сравнение с обекти, които са с определена
квадратура. Относно сравнението направено във в. „Пловдивски имоти“, експертът
посочва, че при отдаване под наем на имот, оценителите работят с т. нар.
отдаваема площ, и ползват данните, така, както са посочени в обявите, тъй като
тези данни не могат да се проверят.
Във връзка с така приетото заключение
на вещото лице –оценител, от страна на ищцата, на основание чл.214 от ГПК,
процесуалният й представител е поискал
изменение на предявения иск за имуществени вреди и на лихвана върху същите.
С протоколно определение в с. з. от
15.06.2022 г. съдът е допуснал изменение на иска за имуществени вреди, като
същият следва да се счита за предявен за сумата от 6 060.00 лв., а за лихвите
- за сумата от 1 547.71 лв.
В
съдебно заседание на 15.06.2022 са изслушани като свидетели лицата: С.Р.С. и И.П.П..
От показанията на свид. С. се установява, че
познава М.П. и тя имала имот, който общината отчуждила. Съборили сградата,
открити били разкопки и в момента там е базиликата. Срещу този имот П. получила
обезщетение гараж и апартамент, но не взела апартамента, защото се направил
блокът, който трябвало да е на базиликата, и след това искали да си уреди друго
жилище. Сега живеела на ул. „***“ № 46-47, на последния етаж. Нямало гараж там.
Тези неща ги знаела, тъй като били съученици, приятелки, и си споделяли доста
неща. Свидетелят сочи, че в апартамента, който е на последния етаж на ул. „***“,
ищцата живеела някъде от 1998 г. – 2000 г. След 2000 г. не е ходила да живее
другаде. Сочи също така, че свекърва й живеела на ул. „***“, имотът бил неин. М.
не била живяла там след 2000 г. За този апартамент, доколкото знаела, е имала
пари в ДСК и са й дали около 20 000 лв. някъде, платила е и са останали около
1000 лв., и е казала, че иска да ги остави за гаража, но от ДСК са казали, че
не може, казали са да ги задържи у тях, и тя си ги е прибрала. Досега не
била получила гараж. М. била много зле -
развила диабет, гуша, пиела хапчета, не можела да спи през нощта, притеснена била,
искала гараж, а нямала. Свидетелят твърди, че децата й тогава били студенти, тя
можела да го даде под наем и да вземе пари да ги изучи. После мъжът й се
разболял, и също можела да му помогне, но вземала пари от познати да си
помогне. След това започнала да пише писма до всички кметове, до
министерството, до президента, но все още нямала гараж. Преди 1998 г. ищцата
живяла със съпруга си на ул. „***“ № 28.
От показанията на свид П. се
установява, че e син на
М.П., и тя е била собственик на имот някъде на ул. „***“. Този имот бил къщата
на баба м, бил отчужден и сградите - съборени. В момента там нямало нищо, това
е поляната зад гърба на малката базилика. Свидетелят твърди, че като
обезщетение е следвало да получи апартамент в блока, който там ще се строи, и
подземен гараж. Много време чакали, после ходили в общината и в резултат, сменили заповедта да й дадат обезщетение на
друго място. От „Пловдивинвест“ я викали да избира гараж, но били само два
блока и нямало достатъчно за всички. Там комшиите избирали, които били първи, и
за нея останал вариант, когато се построи блока. Той се построил много късно,
но нямало гаражи. Свидетелят сочи, че майка му получила имотно обезщетение и в
момента живеела в него. От 1998 г. отишли с нея да живеят в имота, после тя живяла
баща му в началото на 1999 г. Според П., през този период и понастоящем след
2000 г. тя не е живяла на друг адрес, постоянно е живяла в този, заедно със
съпруга си.
Сочи също така, че това жилище
било платено с пари, които имала в банка в зелена книжка и с тях платила.
Парите стигнали, останали малко. Свидетелят твърди, че, когато се настанили в
апартамента, някъде 1997 г., той е бил студент и присъствал на плащането.
Спомня си, че й върнали пари, които изглеждали много. Тя не искала да ги вземе,
защото й давали апартамент и знаела, че има и гараж в заповедта, а този влог
бил именно за това - да си плаща имотите, но й върнали една част от парите.
Свидетелят твърди, че от тогава
насам тя няма гараж. Правила е много опити да се сдобие с такъв, постоянно била
на приемни дни на кметове, на районни. Не била радостна, че няма гараж,
постоянно се опитвала да се сдобие с него. Сочи още, че там, където живеят в
момента, под блока има гаражи, но не знае по какви причини под техния вход няма
гаражи. Направили магазини, кафенета. Обединили клетките и ги раздали на хора
за бизнес. Още като се настанили майка му приела това много лошо. Когато избирали
къде искат да ги обезщететят, видели че има клетки и си личало, че ще има
гаражи. Вече били настанени и се отворило едно кафене, друго било затворено
много време и сега било продадено. Майка му се надявала, че ще направят гаражи,
но последвало разочарование. П. твърди, че преди да се настанят в апартамента,
който им е даден, живеели на ул. „***“ № 28. Твърди също така, че майка му не
била споделяла, че община Пловдив е издала заповед, с която я обезщетява с
гараж на бул. „***“ и съответно не му е известно за такава заповед на кмета на
общината. Баща му през 2006 г. бил жив. Сочи още, че към днешна дата майка ми
не била освидетелствана, но била много напрегната, особено като станело въпрос
за това. Имала решение на ТЕЛК, не знае за какво е, но допуска, че е за диабет.
Ползвала права с това решение, но не знае каква е болестта. Твърди, че се държи
адекватно, обслужва се сама, пазарува, разхожда куче, не се притеснява, че може
да се изгуби. Нямала наченки на неадекватност, но била притеснена.
В съдебно заседание на
15.09.2022 г. е изслушана ищцата М.П., от чийто обяснения се установява, че
молбите, които се намират на л.60 и л.74 от делото, са подписани лично от нея,
но съдържанието и адресът не е попълвала тя. Твърди, че не е живяла на ул. „***“
№ 28, гр. Пловдив. Сменили й оборотните жилища. „Пловдивинвест“ й пращали
писма, но тя не ги получавала. Твърди, че всеки приемен ден, в продължение на
2-3 години, била при директора, който попитал мъжа й да даде адрес на приятели
или близки за кореспонденция. Родителите й били починали и дали адреса на
свекървата, защото сменяли оборотното жилище - от ж.к „Христо Смирненски“ й
дадоха в ж.к. „Тракия“. Адресът на оборотното жилище в ж.к „Христо Смирненски“
се водел „***“ № 28, ет. 5. След това й дали в ж.к „Тракия“, ***
В оборотното жилище в ж.к
„Тракия“ живяла, докато през 1998 г. й дали апартамента на ул. „***“ № 47. След
1998 г. живеела на ул. „***“ № 47 и през този период не е напускала адреса на
ул. „***“ № 47. Твърди, че не е живяла на ул. „***“ № 28. Там живеела майката
на съпруга й, свекърва й. Твърди също така, че съпругът й не живее сега на ул.
„***“ № 28, а на ул. „***“ № 47, както и, че не й е казвал да е получавал
кореспонденция от общината.
На въпрос от процесуалния
представител на ответната страна, от кого са попълвани молбите, ищцата П.
отговаря, че това, което не е нейният почерк, но подписът е неин; не знае кой
ги е попълнил. В тази връзка твърди, че формулярите би трябвало да са били в
„Пловдивинвест“ - не знае.
На въпрос на прокурора при
какви конкретни обстоятелства е подписала молбите, П. отговаря, че не знае кой
е съставил тези молби, като отново сочи, че всичко било в „Пловдивинвест“. Тези
молби подписала в „Пловдивинвест“, за да получи жилище. Твърди, че адресът за
кореспонденция на ул. „***“ № 28, го е дал мъжът й. Сочи, че в момента живее в
жилището, което е част от обезщетението. В него имало две спални, баня, хол,
тоалетна и кухня - всекидневна, която има преграда. Жилището било на последен
етаж, ет.7 вх.“Г“ и се състояло от три стаи, готварна и отделно имало избено
помещение.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени: - представените с исковата молба писмени
доказателства; представените към отговора на исковата молба писмени
доказателства и представени с писмо с вх. № 14065/19.07.2022 г. от общ. Пловдив
писмени доказателства.
При така изложеното съдът намира предявените искове допустими /този
въпрос е разрешен с влязлото в сила определение по адм.д. № 12509/ 2021 г. по
описа на ВАС/. Разгледани по същество са неоснователни.
Исковите претенции се основават на бездействия на служители на общинската
администрация /в уточнението на исковата молба – „…община Пловдив, респ.нейния
кмет и съответните длъжностни лица…“/, които според ищцата се изразяват в това,
че повече от 30 години не били осигурили
необходимия и достатъчен брой гаражи във връзка с обезщетяване в производството
по отчуждаване. От една страна дори и да
са налице такива бездействия, то същите не са фактически и не произтичат пряко
от нормативен акт, а са оспоредени от допълнителни волеизявления, при което
защитата срещу бездействията по чл.256 е неприложима, а оттам исковете са
неоснователни само на това основание, доколкото в случая няма бездействия по
смисъла на чл.256 от АПК. От друга страна ищцата сама сочи, че производството
по отчуждаване не било приключило и било висящо, при което исковете отново биха
били неоснователни и на това основание. На следващо място претенцията за
имуществени вреди е неоснователна и недоказана и тъй като същата е хипотетична,
доколкото няма никакви доказателства, нито дори данни, че ищцата би отдавала
под наем евентуално предоставения и гараж /а не да ползва същия например за
собствените си нужди/, и по този начин да е възможно да е претърпяла пропуснати
ползи. В тази връзка следва да се има предвид /тъй като случаят е сходен/ и Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. Ю. и К. Е., съгласно което при предявен иск по чл. 82 ЗЗД
за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от
забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага. Изложеното от своя страна прави неоснователна и акцесорната претенция
за лихви върху претендираната сума за имуществени вреди. Претенцията за
неимуществени вреди също се намира в пряка връзка с изложеното в предишните
изречения, като освен че същата е неоснователна, тя е и изцяло недоказана,
съобразно събраните доказателства и въпреки указаната доказателствена тежест,
като свидетелските показания в тези части не следва да бъдат кредитирани,
предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, а
други доказателства не са били събирани поради липсата на доказателствени
искания в този насока.
При това положение следва да бъде постановено
решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани недоказани
предявените искове от М.С.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Д.,***, за
присъждане на имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснати ползи
в размер на наем на гараж за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г. в размер на
6 060.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху претендираното обезщетение
за пропуснати ползи общо в размер на 1 547.71 лв., представляващо изтекла лихва
законна лихва върху всеки месечен наем за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021
г., както и 8 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, вследствие
на бездействието на органи и длъжностни лица на общ. Пловдив.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се
следват на ответника в размер на 100 лева за осъществената юрисконсултска
защита.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените искове от М.С.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Д.,***,
за присъждане на имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснати
ползи в размер на наем на гараж за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г. в
размер на 6 060.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 1 547.71 лв.,
представляващо изтекла лихва законна лихва върху всеки месечен наем за периода
01.09.2016 г. – 01.09.2021 г., както и 8 000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на общ. Пловдив, гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: