Р Е Ш Е Н И Е №260248/25.5.2021 г.
гр. Ямбол, 25.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на пети май през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 3074 по описа на ЯРС за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД - гр. София
срещу М.К.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на 20.02.2017 г. между
„4финас” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„***” и ответника М.К.Г. е бил сключен договор за кредит № ***, с който на
ответника е била предоставена като кредит сумата от 300 лв. Кредитът бил
отпуснат за период от 3 години с падежна дата 22.03.2017 г., а впоследствие
удължен до нова падежна дата - 29.03.2017 г. Твърди се, че с настъпване на
падежа по договора – 29.03.2017 г. ответникът не е погасил дължимите суми и е
изпаднал в забава. Начислена му е
неустойка 40,96% върху неизплатена сума за периода на просрочие. На
следващо място се твърди, че на 23.11.2018 г. „4финас” ЕООД, в качеството си на
цедент е сключил с ищеца в качеството си на цесионер договор за прехвърляне на
вземанията № *** г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по договор № *** в общ размер на 690,67 лв., от които: главница –
300 лв., 76,89 лв. – такса експресно разглеждане, 10,10 лв. – договорна лихва,
253,68 лв. – неустойка за периода от 30.03.2017 г. до 22.11.2018 г. и сумата от
50 лв. – такса за събиране на вземания.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит
№ ***, както и законна лихва върху главницата от подаване на ИМ до
окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност е предявен
иск, с който се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв. получена от ответника без
правно основание, както и законна лихва
върху главницата от подаване на ИМ, до окончателното изплащане навземането.
По делото преди
съдебно заседание е постъпило становище от ищеца, с което по същество поддържа
предявените искове, както и да бъде постановено неприсъствено решение, с което
да бъде уважен предявения иск на осн. чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК. В
становището е обективиран и списък на разноските по чл.80 ГПК.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал
отговор на ИМ, не се явява в съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основани чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.6
от ЗПФУР, във вр. с чл.99 от ЗЗД, както и с предявен в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно
осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално
допустим като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в
исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства: зав.
копие на договор за прехвърляне на вземания № *** г., зав. копие на приложение
№ 1 към договора, потвърждение за прехвърляне на вземания, зав. копие на
договор за кредит № ***/20.02.2017 г.,
зав. копие на общи условия на договора за кредит, зав. копие на разписка
за извършено плащане зав. копие на пълномощно
зав. копие на уведомление за прехвърляне на вземания изх. № *** г., зав. копие на известие за доставка обратна
разписка, зав. копие на пълномощно и
зав. копие на преводно нареждане от 12.11.2020 г.
Ето защо, съдът намира предявения основен иск за вероятно основателен,
поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на
предпоставките за постановяване на неприствено решение, без да мотивира
решението по същество.
Исковите претенции следва да се уважат
изцяло, така както са предявени.
Предвид уважаване на
главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуално
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото ищецът
има право на разноски в пълен размер като съобразно представените доказателства
за реално извършени такива и представения списък по чл.80 ГПК, в негова полза
следва да се присъди сума в размер 200,00 лева, от която: 50,00 лева – държавна
такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.К.Г.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10 с *** Р. В. сумата от 300,00 лева, представляваща неплатена главница по Договор
за кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2020 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал. и ал.8 ГПК, М.К.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село,
ул.“Шандор Петьофи“ № 10 с *** Р.В. сумата
от 200,00 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: