Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
27.09.2016
год.,гр.Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в о т к р и т о заседание на двадесети септември , две хиляди и шестнадесета година, в следния
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
при
секретаря Виолета Шаркова , като разгледа докладваното от съдия Наташа
Даскалова гр. дело № 1054 по описа на
съда за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
С молбата си Н.П.М. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ***, чрез пълномщника
адвокат Т.В., против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София на
ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и прокуриста
М.И.В., с адрес за призоваване в гр. София на ул. „Клокотница” №2а,
етаж VІІІ, чрез пълномощника адвокат С.Ч. от Софийската адвокатска колегия, твърди, че на 18.03.2005 година е сключен
Договор за потребителски кредит № FL19465/44 от 18.03.2005 година между ответното
дружество - от една страна и И.П.Т. -
кредитополучател, ищеца както и още едно лице – поръчители;поради
неплащане от страна на кредитополучателя
на дължимите вноски по погасяване на кредита, банката е депозирала Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 17736/2009 година, по описа на СPC, II ГО, 66 състав;по същото дело е издаден
изпълнителен лист за следните суми: 6207.42 лв., представляваща главница по
Договор за банков кредит потребителски кредит № FL19465/44 от 18.03.2005 г., в едно със законната
лихва, считано от 27.03.2009 година до окончателното плащане на главницата,
926.37 лева - договорна лихва от 18.04.2009 година до 13.03.2009 година, 273.28
лева наказателна лихва от 18.04.2005 година до 13.03.2009 година; въз основа на
издадения изпълнителен лист, ответното дружество е образувало срещу посочените
лица, включително и срещу ищеца, изпълнително дело № 2009756040684 по описа на
ЧСИ Ц.Н., рег. №756, р-н на действие ОС Плевен, като дружеството - взискател претендира, че му се дължат сумите по
изпълнителния лист,но ищеца твърди, че претендираната сума не се дължи от него
на основание чл. 147 от ЗЗД,както и на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК и поради настъпване на погасителна давност.Изложени
са подробни съображения,че са налице условията по чл. 147,ал.1 от ЗЗД,тъй като
към датата на депозиране на заявлението в съда 6-месечния преклузивен
срок по посочената разпоредба на
ЗЗД вече е бил изтекъл,което води до
погасяване не само на правото на иск на ищеца ,но и на самото субективно право
на последния срещу поръчителя.Наведени са и доводи ,че спрямо ищеца е изтекла и
предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и чл. 111,б.в от ЗЗД,съгл. ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС,т.14.
ИСКАНЕТО е съдът да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата от 7 407.07 лева, поради недължимост на
основание чл. 147 от ЗЗД, както и на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК и
поради погасяването й по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответното дружество,в който се заявява,
че иска е допустим и основателен; че признава исковата претенция на ищеца
и моли на основание чл. 237 от ГПК съдът
да постанови решение при признание на
исковата претенция,като разноските по делото се възложат на ищеца.
В ОСЗ на 20.09.2016 година представителят на
ищеца правиискане да се прекрати съдебното дирене и да се постанови решение при признание на иска срещу
ответника .
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал.1 ГПК,
тъй като ответникът е направил изявление, че признава иска,както с отговора на
исковата молба,така и с писмената защита,депозирана преди ОСЗ. В процесния
случай са спазени и изискванията на чл. 237, ал.3, т.1
и т.2 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен,като бъде прието за установено по
отношение на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
„Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и прокуриста
М.И.В., с адрес за призоваване в гр. София на ул. „Клокотница” №2а,
етаж VІІІ, чрез пълномощника адвокат С.Ч. от Софийската адвокатска колегия,че
ищецът Н.П.М. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения
и книжа в ***, чрез пълномщника адвокат Т.В.,не дължи сумата от 7 407.07
лева, поради недължимост на основание чл. 147 от ЗЗД,
както и на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК и поради погасяването й по
давност.
Поради изложеното , съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати претендираните от ищеца разноските по делото – 1075.48 лева /държавната такса в размер на 300.35
лева,такса за препис от изп.дело 25.13 лв. и адв. възнаграждение 750 лева /.Неоснователно е искането на ответника
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78,ал.2 от ГПК,тъй като не са налице законовите предпоставки за това – ако ответникът е
признал иска и с поведенито си да не е дал повод за
завеждането му. В случая по молба на ответника е образувано изп. дело №
684/2009 година на ЧСИ Найденов,вкл. и против ищеца в качеството му на
поръчител и това обстоятелство води до
несъмнения извод,че с поведението си ответника е дал повод за предявяване на
настоящия иск.
Водим
от горното и на основание чл. 124,ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление в гр. София на ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д.
и прокуриста М.И.В., с адрес за призоваване в гр.
София на ул. „Клокотница” №2а, етаж VІІІ, чрез пълномощника адвокат С.Ч.
от Софийската адвокатска колегия,че ищецът Н.П.М. ,ЕГН**********,***, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ***, чрез пълномщника адвокат Т.В.,не дължи сумата от 7 407.07 лева / седем
хиляди четиристотин и седем лева и седем стотинки, на основание чл. 147 от ЗЗД
и на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК,както и
поради погасяването по давност.
О
с ъ ж д а „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
„Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и прокуриста
М.И.В., с адрес за призоваване в гр. София на ул. „Клокотница” №2а,
етаж VІІІ, чрез пълномощника адвокат С.Ч. от Софийската адвокатска колегия ,да заплати на Н.П.М. ,ЕГН**********,***, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ***, чрез пълномщника адвокат Т.В.,разноски по делото 1075.48
лева /хиляда седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: