Решение по дело №9811/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ 5314/19.12.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9811 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Т.П.П., родена на *** г., гражданка на Р. Ф., с постоянен адрес: Р. Ф., гр. М., ул. „Ш.“, дом *, корпус *, кв. *, чрез процесуалния й представител – адв. Ст. Р., срещу „Ф.Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –  физически и морални страдания от неправомерното поведение на „Ф.Б.” ООД, изразяващо се в предоставяне на апартамент за търговска дейност на „Д. М.” ООД, водещо до шум, опашки, разговори между собственици на апартаменти от всички „Фортуни”, плач на доведените с тях деца, постоянно тютюнопушене на служители на фирмата, разговори на висок глас между служители на фирмата, наличието на лица във видимо нетрезво състояние, клиенти на фирмите и лица, проявяващи непристойно поведение, които обстоятелства съвкупно не са позволили на ищцата и нейното семейство да си починат пълноценно през лятната почивка, а именно през периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 30.10.2017 г. ищцата Т.П.П. излага, че е собственик на недвижим имот – апартамент в жилищна сграда „Ф. К. *”, находяща се в гр. Б., област В., местност „Г.”, ул. „П. П.” № *. Твърди, че намерението й е било да ползва този имот за отдих и почивка. Излага, че в периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. е пребивавала в апартамента си в гр. Б. Посочва, че с огромно недоумение и негодувание установила, че няма нормални условия за почивка в собствения й имот. Поддържа, че това се дължало на неправомерното поведение на ответника „Ф.Б.” ООД, който също е собственик на апартамент в същата жилищна сграда. Твърди, че в разрез с действащите законови правила ответникът е предоставил това жилище за търговска дейност на свързаното с него дружество „Д. М.” ООД, чийто адрес на управление е именно притежаваният от „Ф.Б.” ООД апартамент. Излага, че отдаденото под наем жилище няма статут на офис. Счита, че вследствие на това действие неправомерно е била подложена на следните неудобства, а именно: да търпи шум от посетителите и клиентите на „Ф.Б.” ООД в процесния апартамент, да влиза в чести конфликти с тях, да им прави забележки да не вдигат шум и да се държат благопристойно в двора на комплекса и да не пречат на живущите там. Твърди, че ползването на двора в комплекса, както и на басейна, било затруднено, като чести били случаите на разговори с повишен тон между клиентите, както и между клиентите и персонала на „Ф.Б.” ООД. Посочва, че „Д. М.” ООД е обслужвало още няколко комплекса в района на гр. Б., поради което пред „офиса” им постоянно имало хора. Имало и майки с деца, които плачели непрекъснато. Същите говорели шумно и често се карали помежду си. Често някои от тях били във видимо нетрезво състояние и се държали непристойно. Поддържа, че в резултат на всичко това тя и семейството й понесли физически и морални страдания, като не могли да си починат пълноценно през кратката лятна почивка.

Твърди, че е провела кореспонденция с ръководството на „Д. М.” ООД, като на 06.06.2016 г. ги е уведомила, че през време на кратката си почивка в страната желае да има пълноценни условия за отдих. На 09.06.2016 г. получила отговор от посоченото дружество, в което се сочело, че компанията се грижи за комплекса и не желаят по никакъв начин да нарушават спокойствието й по време на престоя й в Б. Въпреки обещанията фирмата продължила да ползва апартамента като офис. Предвид липсата на доброволно уреждане на въпроса относно закриването на офиса на „Д. М.” ООД, на 07.03.2017 г. подала жалба до Община Бяла. Бил съставен констативен протокол от 27.04.2017 г. за незаконосъобразното ползване на имота като офис. Посочва, че към настоящия момент апартаментът се използва като склад, въпреки заповедта в срок до 30.05.2017г. да се преустанови ползването му като офис.

Счита, че в случая е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД, доколкото е налице дружествен договор на „Ф.Б.“ ООД, поради което и дружеството е възложило на физическите лица М.Ц., Ж. Ат. и Ст. Н. определена работа. Посочва, че възложител в случая е ответното дружество „Ф.Б.“ ООД, а преките изпълнители са съдружниците – управители на ответното дружество, които са извършили виновни и противоправни действия и бездействия, поради което същите са деликтно отговорни по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поддържа, че претърпените от нея вреди са причинени при или по повод изпълнение на възложената работа, а именно търговската дейност на „Д. М.“ ООД в посочения апартамент. Счита, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и не предвижда вина на възложителя като субективна предпоставка за ангажирането й. Алтернативно счита, че четирите физически лица, които са подписали дружествения договор на „Д. М.“ ООД, са солидарно отговорни за причинените на ищцата вреди, поради което е налице съпричиняване по смисъла на чл. 53 ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Б.” ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Ир. Г. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент № *, находящ се на първи етаж от сграда, разположена на адрес: гр. Б., област В., ул. „П. П.” № *, с предназначение – жилище. Твърди, че считано от 25.05.2016 г. е предоставило собствения си имот за временно и възмездно ползване на „Д.М.” ООД по силата на сключен договор за наем. Съгласно т. 3 от договора имотът е предоставен с уговорката да бъде използван по предназначение. Оспорва обстоятелството, че двете дружества са свързани лица, доколкото всяко едно от тях осъществява самостоятелна търговска дейност. Счита, че за да е налице отговорност на дружеството по смисъла на чл. 49 ЗЗД е необходимо възникналите вреди да са следствие на действия, съставляващи изпълнение на възложена работа. Посочва, че имотът не е предоставен на служител на ответното дружество, нито е налице възлагане на работа в интерес на „Ф.Б.” ООД. Поддържа, че наемателят не е изпълнявал възложена работа, нито е експлоатирал наетия имот за целите и в интерес на наемодателя и неговата търговска дейност. Излага, че по данни на наемателя използването на наетия имот е било запланирано съгласно предназначението му – за предоставяне на подслон на управителя на фирмата, като впоследствие плановете му се променили, предвид нееднократно отправените му покани от собствениците на жилища от комплекса и от други сгради фирмата да организира офис през летния сезон в близост до сградите, които обслужва „Д. М.” ООД. Посочва, че това дружество фактически е ползвало апартамента като офис в рамките на летните месеци през 2016 г. в часовия диапазон от 09:00 до 14:00 часа. Твърди, че след подадени жалби от ищцата и от нейна приятелка до Община Б., както и след устно предупреждение от управителя на дружеството, наемателят е преустановил ползването на имота като офис. Поддържа, че регистрацията в Търговския регистър на дружеството-наемател по адреса на имота е с цел обезпечаване на сигурност и навременност при получаване на кореспонденция и съобщения във връзка с дейността му. Оспорва твърдението, че към настоящия имот апартаментът се използва като склад или по друг начин, некореспондиращ с предназначението му.

Излага, че жилището се намира на приземен етаж, с отделен самостоятелен вход и отделен независим достъп до улица. Всички останали 29 обекта в сградата имат общ вход. Оспорва настъпването на претендираните вреди от ищцата като следствие от начина на фактическото ползване на имота през процесния период. Счита, че със закупуването на апартамент в сградата, ищцата е приела да понася типичните неудобства на междусъседското съжителство. Посочва, че твърдяното търпяно от ищцата непристойно поведение на етажен собственик или негов гост, съответно наемател, не е основание за ангажиране на неговата отговорност. Твърди, че използването на жилището от наемателя не е довело до причиняване на шум, замърсявания или нарушаване на обществения ред. Счита за необоснована претенцията на ищцата за затруднено ползване на двора в комплекса, както и басейна. Поддържа, че ищцата има неуредени финансови отношения с наемателя „Д. М.” ООД по повод на обслужването на комплекса. Излага, че встъпването на дружеството в облигационни правоотношения с трети лица не е неправомерно деяние и не може да доведе до увреждащо въздействие. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, доколкото същото е прекомерно завишено с оглед и на периода, в който ищцата твърди да са търпени вредите – 23 дни.

В проведеното на 04.12.2017 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ст.Р., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от адв. Ир. Г., която поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че всяка от страните е собственик на самостоятелен обект – апартамент в сграда „Ф. К. *”, находяща се в гр. Б., област В., местност „Г.”, ул. „П. П.” № *; че ответникът е отдал под наем собствения си жилищен имот на дружеството „Д. М.” ООД по силата на договор за наем от 25.05.2016 г., като през посочения период 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. /исковия период/ наемателят е ползвал жилището като офис.

Видно от представеното писмо – претенция /л. 14 – л. 15 от делото/, ищцата е уведомила дружеството-наемател „Д.М.” ООД за претърпените от нея и семейството й физически и морални страдания поради дейността на този офис и е поискала да бъде разрешен въпросът относно закриването му. Приложена е електронна кореспонденция между ищцата и посоченото дружество /л. 23 – л. 24 от делото/ от 06.06.2016 г., 07.06.2016 г. и 09.06.2016 г. във връзка с осигуряването на пълноценна почивка на ищцата по време на престоя й в България и подписването на проект за договор между нея и обслужващата комплекса фирма.

Не е спорно, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата е подала жалба до Община Бяла относно ползването на апартамента на ответника с идентификатор * като офис. След извършената проверка е разпоредено в срок до 30.05.2017 г. да се преустанови ползването на този имот като офис.

Представен е дружествен договор на дружеството „Д. М.” ООД от 01.04.2016 г., от който се установява, че съдружници в същото са лицата Хр. Ш.П., М.Ц.В., Ж.А.А. и Ст.А.Н. Не е спорно, че последните три лица са съдружници и в ответното дружество „Ф.Б.” ООД.

По делото е приет като доказателство архитектурен проект, фаза ТП – промяна по време на строителството, изготвен във връзка с промяна на инвестиционните намерения на възложителя, а именно – добавяне на помещение за офис на кота „0”, като достъпа до офиса е от терена в близост до главния вход на сградата.

Видно от представеното удостоверение № *  г. /л. 84/, е променено предназначението на този офис в апартамент – касае се за процесния апартамент, собственост на ответника.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на четирима свидетели.

Съгласно показанията на свидетеля Е. Х. Х., ищцата била в Б. през лятото на 2016 г. за времето от 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., като същата отседнала в собствения си апартамент в гр. Б., жилищен комплекс „Ф. К. *”. Заявява, че Т. нееднократно му се е оплаквала, че е подложена на неудобства, безпокойствие и шум от страна на клиенти в офиса, неправомерно използван от „Ф.Б.” ООД и „Д. М.” ООД за търговски цели. Знае, че процесният апартамент е собственост на ответното дружество. През лятото на 2016 г. тя няколко пъти провеждала разговори с М.В. с молба да се преустанови ползването на имота като офис. Тази й молба не била уважена с пренебрежение, поради което била много разстроена и притеснена. Гласът й треперел, пребледнявала. Често имала главоболие и казвала, че сънят й е разстроен, вдигала кръвно. Свидетелят няколко пъти я придружавал до аптеката. Според него, тя била много разочарована, че не се спазват законите. Споменавала била многократно, че ако е знаела, че ще има такива проблеми, изобщо е нямало да си купува апартамент в Б. Доколкото знае, О.Л. – собственик на друг апартамент в сградата, също се е оплаквала от дейността на офиса. Издадено било предписание да се преустанови дейността в апартамента, след което офисът бил закрит.

Съгласно показанията на свидетеля М.С.Д., Т. била през лятото на 2016 г. в Б. Пристигнала на 30.07.2016 г. и си заминала на 23.08.2016 г. Заявява, че тя имала пререкания със собственика на ответното дружество – М.В. „Д.М.” имат офис в самата кооперация в гр. Б. Ищцата го помолила да прекратят дейността си или да са по-тихи – двамата постоянно се карали, долу се пушели цигари. След като помещението се превърнало в склад, постоянно влизали и излизали работници. Нейният апартамент не бил място за почивка и тя съжалявала, че си е купила това жилище. Нейна приятелка – О. също имала проблеми, имало и други, които се оплаквали. Посочва, че Т. стигнала до психиатър, до изписване на лекарства, започнала да повръща, състоянието й се променило. Заявява, че за престоя й през лятото на 2016 г. я е виждал около 3-4 пъти. Свидетелят не познава лично М. В. Виждал го е два пъти, когато ищцата имала разправии с него. Обяснява, че нейният апартамент се намира на ет. 4, в дясно. Прозорците й гледат към двора и към басейна. Не знае какви са отношенията на ищцата с „Д.М.”. Посочва, че това дружество е ползвало помещението долу като офис през 2015 г., а през 2016 г. било негов склад.

Свидетелят М.Т. заявява, че живее в процесната сграда постоянно от около 3 години и половина. Според нея, прилепеното помещение до сградата не е възможно да се използва като жилищно помещение, а било офис на „Д.М.”, което лично за свидетеля било много удобно. Излага, че много от собствениците, като разбрали, че ще свидетелства в съда, й изпратили е-мейли, за да потвърди, че всички те са доволни от наличието на офис на „Д. М.” на това място. Знае за двама недоволни собственици. Посочва, че офисът работел от 09:00 часа до 14:00 часа, като имало нарочна обява, че работят с клиенти до 14:00 часа. Две момичета приемали таксите и понякога управителят Христо бил там. Свидетелката често минавала през двора, като в работно време максимум двама човека стоели пред офиса. Имало деца, които вдигали шум, но това били деца на собственици от техния комплекс. Само два или три пъти видяла външни деца, които били поканени от техните деца. Обяснява, че входът към офиса е съвсем отделно от входа към басейна и към двора. Според нея това по никакъв начин не създава проблем за свободен достъп. Посочва, че Т. била недоволна от обстоятелството, че „Д. М.” станало управляваща фирма в комплекса, но не е чувала от нея да се оплаква, че има здравословни проблеми поради работата на офиса. Не може да каже колко комплекса е управлявало това дружество, но ориентировъчно посочва, че са около 10.

Съгласно показанията на свидетеля Б. Д. И., същият е служител на „Д. М.”, като неформално изпълнява длъжността заместник-управител. Обяснява, че в самото начало на фирмата кореспондирал с управителя Хр.П., доколкото било налице желание от руските граждани, които обслужва дружеството, да бъде открит офис някъде наблизо, за да е удобно. Ето защо и процесният имот бил използван като офис – имало две служителки, които обслужвали клиентите, съответно управителят също понякога бил там. Описва помещението като такова с отделен вход откъм улицата. Посочва, че миналото лято /има се предвид лятото на 2016 г./ също е работил в „Д. М.”. Не е забелязал присъствието им да пречи на собствениците. Заявява, че офисът обслужвал и други комплекси, не само „Ф. *”. Впоследствие била извършена проверка от общината, при която било установено, че това помещение не е със статут на офис, поради което потърсили ново такова. Свидетелят обяснява, че познава ищцата визуално. Доколкото знае, тя не си плаща нито обслужване, нито нищо.

От представеното копие на паспорт на Т.П. /л. 78/ и от коментираните по-горе показания на свидетелите Е.Хр. и М.Д. се установява по безспорен начин, че в процесния период 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. ищцата действително е пребивавала в Република Б., като е отседнала в собствения си апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „П.П.” № *. Същата е пристигнала в гр. В. на 31.07.2017 г. и е отпътувала на 24.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на тази отговорност е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /имуществени или неимуществени/; вредите да са причинени от действието, съответно бездействието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на тази работа; работникът, съответно служителят, да има вина за причинените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината в случая се предполага до доказване на противното.

Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичноправната забрана да не се вреди другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.

След съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема, че в случая не е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на ответното дружество. Не е установено твърдяното противоправно поведение от лицата, осъществяващи дейност при ответника. Само по себе си обстоятелството, че един имот е отдаден под наем не може да се счете за противоправно. Още по-малко, че е налице възлагане на работа от страна на дружеството-наемодател по отношение на дружеството-наемател. Дружествата „Ф.Б.” ООД и „Д. М.” ООД са две самостоятелни юридически лица, макар и с общи съдружници, поради което и възникналото между тях наемно правоотношение по силата на сключения договор за наем от 25.05.2016 г. /което обстоятелство е прието за безспорно установено в производството/ не обуславя извод за наличието на възлагане на определена работа по смисъла на закона. В случая наемателят не извършва дейност в интерес на наемодателя.

Дори обаче да се приеме, че процесното помещение е отдадено под наем за осъществяване на търговска дейност със знанието на представляващите ответното дружество, което е в противоречие на разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, то по делото не е установена причинната връзка между претърпените вреди и действията на лицата, изпълняващи работа в ответното дружество. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Наличието на причинна връзка не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване в производството от страна на ищеца. Това означава, че същият следва да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ за настъпване на резултата /вредата/, тоест вредата закономерно да произтича от деянието. Действието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила.

В разглеждания случай причинна връзка между поведението на служителите на ответното дружество и претърпените от ищцата вреди не е налице. Дори да се приеме, че Т.П. е изпитвала твърдените от нея болки и страдания /неимуществени вреди/, предвид дейността на офиса, то същите са претърпени не пряко от действието на ответното дружество – отдаване на апартамента за осъществяване на търговска дейност, а опосредено, предвид използването на жилището като офис от страна на трето лице, а именно „Д. М.” ООД. Ето защо съдът приема за недопустимо такова разширяване на причинно-следствената връзка, поради което и ангажирането на отговорността на ответника „Ф.Б.” ООД в случая е неоснователно. Релевантно в разглеждания казус е обстоятелството, че твърдените от ищцата вреди не са настъпили при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, доколкото, както се посочи и по-горе, липсва възлагане от страна на ответното дружество по смисъла на чл. 49 ЗЗД.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в производството останаха недоказани претърпените от ищцата вреди във връзка с използването на апартамента като офис. Още по-малко в претендирания размер. Ангажираните от нея свидетели единствено споделиха нейните оплаквания с оглед вдигания шум от клиенти на обслужващата комплекса фирма „Д. М.” ООД, но същите не са възприели непосредствено наличието на лица, чието поведение да е създавало неудобства за Т.П.. Обстоятелството, че свидетелят М.Д. е присъствал на разправии между нея и управителя на ответното дружество – М. В. не може да обоснове извод, че действително дейността на офиса е предизвиквал шум. Според този свидетел през лятото на 2016 г. имотът е бил използван като склад, което обстоятелство противоречи както на твърденията на самата ищца, така и на установеното с оглед целия събран в производството доказателствен материал, поради което показанията в тази им част не могат да бъдат кредитирани. От друга страна, разпитаният свидетел М. Т., постоянно живуща в сградата, заяви, че в работно време е имало не-повече от двама човека, които да стоят пред офиса. Действително е имало деца, които вдигали шум, но това били деца на собственици от комплекса, съответно на поканени от тях приятели.

От представената заповед № * г. от управителя на „Д. М.” ООД Хр. П. /л. 45/ се установява, че за периода 01.06.2016 г. – 01.09.2016 г. е въведен следния график на работното време при петдневна работна седмица – от 09:00 до 14:00 часа, с един час обедна почивка – от 11:30 до 12:30 часа, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля М. Т.

Не е спорно още и че притежаваният от ищцата апартамент е разположен на ет. 4, с изглед към вътрешния двор на сградата и басейна, а не откъм улицата, откъдето е разположен и самостоятелният вход на помещението, използвано като офис.

Ето защо съдът приема, че за краткото време, през което са работили служителите в този офис и с оглед разположението на имота на Т.П., то същата обективно не е могла да претърпи твърдените от нея физически и морални болки и страдания, които съвкупно не са й позволили да си почине пълноценно през лятната почивка на 2016 г.

Следва да се отбележи още, че е ирелевантно в производството обстоятелството дали през 2017 г. процесното помещение е ползвано като склад, доколкото установяването на това обстоятелство излиза извън рамките на периода на исковата претенция.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива в размер на 675 лв. – 575 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.08.2017 г. и 100 лв. – депозит за преводач. Във връзка с извършения превод е разпоредено издаването на РКО за сумата 60 лв., поради което съдът приема, че в полза на ответника следва да бъде присъдени разноски в общ размер от 635 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.П., родена на *** г., гражданка на Р. Ф., с постоянен адрес: Р. Ф., гр. М., ул. „Ш.“, дом *, корпус *, кв. *, срещу „Ф.Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –  физически и морални страдания от неправомерното поведение на „Ф.Б.” ООД, изразяващо се в предоставяне на апартамент за търговска дейност на „Д. М.” ООД, водещо до шум, опашки, разговори между собственици на апартаменти от всички „Фортуни”, плач на доведените с тях деца, постоянно тютюнопушене на служители на фирмата, разговори на висок глас между служители на фирмата, наличието на лица във видимо нетрезво състояние, клиенти на фирмите и лица, проявяващи непристойно поведение, които обстоятелства съвкупно не са позволили на ищцата и нейното семейство да си починат пълноценно през лятната почивка, а именно през периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.П.П., родена на *** г., гражданка на Р.Ф., с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., ул. „Ш.“, дом *, корпус *, кв. *, да заплати на „Ф.Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 635 лв. /шестстотин тридесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: