Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 660 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 125 от 04.08.2017 год. по гр.д. № 812/2016 год. на РС-Самоков е признато за установено, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК задължението на Ю.А.М. с ЕГН: **********, по заповед за изпълнение №
368/23.10.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 847/2015 г. на РС-Самоков
за заплащане на „И.С.К.“ ООД с ЕИК: ***, на сумата 140,34 лв., представляваща
дължима и неизплатена главница по договор за заем SO-1512
от 02.06.2015 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху главницата от 19.10.2015 г. – датата на подаване на заявлението пред РС-Самоков до окончателното й изплащане, както и за сумата
от 25 лв. за разноски за държавна такса по заповедното производство, както за
сумата от 50, 00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като е отхвърлен иска за установяване на дължимост
на сумата 192,00 лева, договорна лихва за периода от 01.09.2015 г. до
01.10.2015 г., както и за разликата над 50, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение до признатия със заповедта
размер от 300,00 лева.
Решението
е обжалвано от ищеца в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на дължимост на сумата 192,00 лева, договорна лихва за периода
от 01.09.2015 г. до 01.10.2015 г., както и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 50, 00 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение до
признатия със заповедта размер от 300,00 лева, с доводи за неговата неправилност
и незаконосъобразност. Твърди, че е доказано наличие на валиден Договор за
заем, който договор е с нотариална заверка на подписите на страните и е доказан
положителният факт, че заемната сума е предадена на заемополучателката
М..
Сочи,
че предвид процесуалното бездействие на ответницата в първоинстанционното
производство да установи с всички допустими доказателства, факта на извършеното
от нея плащане за погасяване на задължението по каузалното правоотношение в
пълен размер, съдът следвало да приеме за доказано съществуването на вземането
в пълен размер.
Излага
съображения, че първоинстанционният състав
незаконосъобразно е намалил размера на юрисконсултското
възнаграждение, тъй като заповедното
производство било образувано през 2015г., когато размера на това възнаграждение
е бил съобразен с действащата правна уредба. Едва през 2017г. са настъпили
законови промени, когато реално и производството пред първоинстанционният
съд е било вече образувано и висящо. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което исковата претенция бъде уважена. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Ю.А.М. е подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната
неоснователност. Излага съображения, че няма съгласие между страните по договора
за дължимостта на договорна лихва. Моли да бъде оставено
в сила обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната
инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона
и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът „И.С.К.“ ООД е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу Ю.А.М.
за установяване дължимостта на суми в размер на
140,34 лева главница, 192,00 лева договорна лихва за периода от 01.09.2015 г.
до 01.10.2015 г., ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, произтичащо от договор за заем SO-1512 от 02.06.2015 г. с нотариална заверка на
подписите.
В постъпилият отговор от ответника иска
се оспорва и се твърди нищожност на договора, поради наличие на неравноправни
клаузи и противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие с чл. 11 ЗПК. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
По ч.гр.д. № 847/2015 г. на РС-Самоков е издадена заповед № 638 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ю.А.М. да заплати на „И.С.К.“ ООД
/предишно наименование „Б. к.“ ООД/ сумата от 140,34 лева, представляваща
дължима и неизплатена главница по договор за заем SO-1512
от 02.06.2015 г. с нотариална заверка на подписите, сумата 192,00 лева
договорна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 01.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.10.2015 г. – датата на подаване на
заявлението пред РС-Самоков до окончателното й
изплащане, както и сумата 325,00 лева за разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от непогасени 2 вноски за периода 01.09.2015 г. до
01.10.2015 г. за месеците септември и октомври включително по договора за заем.
От индивидуален договор за заем SO-1512 от 02.06.2015 г. се установява, че „Б. к.“ ООД
/заемодател/ е предоставило на Ю.А.М. /заемополучател/
заем в размер на 766,94 EUR, което се
равнява на 1500,00 лева за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска в
размер на 70,17 лева. Към договора е приложен погасителен план.
От преводно нареждане на „У. Б.“ се
установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 1464,00 лева на
02.06.2015 г.
Не се установява от страна на ответника да е
погасено задължение за вноска с падеж 01.09.2015 г. и вноска с падеж 01.10.2015
г. Същите съгласно погасителния план са в размер на по 70,17 лева.
В договора в т. V -1
е предвидено, че при забавяне на плащането на месечна погасителна вноска заемополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху забавена вноска, ведно с направените за събирането на
вземането такси, съдебни и други разноски, както и суми за телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и/или други действия,
извършени по преценка на заемодателя за събиране на забавеното вземане.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
В сключения договор не е предвидена
клауза за договорна лихва, нито пък ищеца е извършил надлежно доказване, че размерът
на тази лихва е в размер на 192,00 лева.
В т. 3.2 от договора е предвидено, че в случай, че заемополучателя
не предостави на заемодателя банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя, за сумата по т.3-3.1, със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 3456,00 лева, като неустойката се заплаща от заемополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяко от вноските се добавя сумата в размер на 96, 00 лева,
съобразно договорения погасителен план.
Неустойката,
съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение
неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора,
че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът
дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на
неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са
предмет на уговаряне в договора. В настоящия случай в т. 3.2 от договора такава неустойка е уговорена, но видно от петитума на исковата молба неустойка не се претендира, а се
претендира договорна лихва, представляваща печалба на дружеството, от което не
може да се направи извод, че претенцията е за неустойка.
Липса в представения
договор за заем предвидена такъв вид договорна лихва, представляваща печалба на
дружеството, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че единствено в т. V -1
е предвидено, че при забавяне на плащането на месечна погасителна вноска заемополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху забавена вноска, като обаче в първоинстанционното
производство този размер не е установен от ищеца с допустими доказателствени средства.
Неоснователно е и наведеното възражение,
че юрисконсултското възнаграждение е намалено от 300
лв. на 50,00 лв. и следва да се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията преди измененията с
ДВ бр. 8/2017 г.
Към момента на постановяване на решение
№ 125 от 04.08.2017 г. е действала новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК, изменена с ДВ бр. 8/2017 г.,
затова и юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено по новия ред, съобразно чл.
37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В този смисъл е и определение
№ 46/22.02.2017 г. по т. д. № 637/2016 г. на ВКС, I-во т. о., определение
№ 68 от 04.04.2017
г. по т. д. № 2112/2016 г. на ВКС II-ро
т. о. и определение 210 от 26.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1316/2017 г., I г. о.,
ГК на ВКС.
Следва да се приеме, че и в хипотезата
на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски
за юрисконсултско възнаграждение
в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при претендиране
на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в хипотезата на развило
се исково производство след проведено заповедно, въпросът за всички дължими
разноски следва да бъде решен при постановяване на решението по
съществото на спора.
По изложените съображения исковата
претенция в обжалваната част е правилно отхвърлена. Щом правните изводи на
двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение в обжалваната
част следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
По разноските:
От
представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между Ю.А.М. и Адвокатско дружество „К. Д.“ се установява,
че адвокатската защита е безплатна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в
размер на 300, 00 лева, която сума следва да бъде осъден въззивника
„И.С.К.“ ООД да заплати на Адвокатско
дружество „К.Д.“.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125
от 04.08.2017 г., постановено по гр. дело № 812/2016 г. по описа на Районен съд
- гр. Самоков, с което е отхвърлен иска на „И.С.К.“
ООД с ЕИК: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, срещу Ю.А.М. с ЕГН: **********,
за установяване на дължимост на сумата 192,00 лева,
договорна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 01.10.2015 г., както и за
разликата над 50, 00 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение до признатия със заповедта размер от 300,00 лева.
В останалата му част решението не е
обжалвано.
ОСЪЖДА
„И.С.К.“
ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. В.
Д. да заплати на Адвокатско дружество „К. Д.“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и
адрес на управление ***3 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 300, 00 /триста/ лева.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.