№ 180
гр. Кърджали, 19.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200989 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001231 от 02.08.2021г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Кърджали, сектор "Пътна Полиция", с
което на ЮС. Н. М., с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по
т.1- „глоба” в размер на 150 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2- „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят ЮС. Н. М. оспорва издаденото наказателно постановление,
като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че наказателното
постановление е необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Моли съдът да
постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и доразвива изложените в същата
доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Моли съдът да
постанови решение, с което да го отмени.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не
се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното
постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
1
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна
дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2021г. свидетелите С.С. и Р.П. - служители в сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали, били на работа съгласно утвърден график, като са изпълнявали служебните
си задължения и са следяли за спазване на светофарната уредба на кръстовището
образувано от бул. "Б." и ул."Б." в гр.Кърджали. Служителите на МВР-Кърджали били
позиционирани до Съдебната плата на бул. "Б.", на подхода към паркинга на Районен
съд. В 09:50 часа на същата дата, свидетелите възприели лек автомобил марка "О.", с
рег. №************, управляван от жалбоподателя Ю.Н. да навлиза и преминава през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Служителите на ОД на МВР-
Кърджали спряли автомобила за проверка, като установили водача Ю.Н. от с.О.. Освен
това констатирали, че автомобила е с неизправно шумозаглушително устройство
(лиспва ауспухово гърне).
По повод така установените нарушения на 24.07.2021г. срещу жалбоподателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.6, т.1,пр.2 от
ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на Ю.Н., който отказал да го подпише, който отказ е
удостоверен с подписа на св.Т.Д.. На 02.08.2021 г. било издадено процесното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания: по т.1- „глоба” в размер на 150 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2- „глоба” в размер на 200 лв.
на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от: показанията на
свидетелите С.С., Р.П., Т.Д. частично и от показанията на свидетеля Н.М.; Акт за
установяване на административно нарушение № 380642 от 24.07.2021г., който като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП;
Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на МВР и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на МВР, установяващи
компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
2
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Съобразно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Преценени поотделно и в съвкупност доказателства по
делото категорично сочат, че на 24.07.2021 г. в гр.Кърджали, на кръстовището
образувано от бул. "Б." и ул."Б.", жалбоподателят управлявайки лек автомобил марка
"О.", с рег. №************ е преминал при светещ червен сигнал на светофара. Затова
за съда е безспорно, че Ю.М. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да
съобразява своето поведение със светлинните сигнали. Правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за водач, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Безспорно се установява, че с посоченото нарушение е създадена и опасност за
движението, като св. П. посочва, че при навлизане на жалбоподателя на червен сигнал
на светофарната уредба, там вече са били навлезли автомобили при разрешен за тях
зелен сигнал /от ул."Кап.Петко Войвода" към ул."Булаур" и от ул."Булаур" към
ул."Кап.Петко Войвода", като са се чули и клаксони. Съдът не кредитира показанията
на св. Н.М. /съпруга на жалбоподателя/, която сочи, че на процесната дата е пътувала
в автомобила и същия е преминал на зелен сигнал. Съдът отчита близката
семейноправна връзка между свидетелката и жалбоподателя, както и евентуалната
нейна пристрасност и заинтересованост от изхода на делото, като счита, че
показанията на свидетелката са в противоречие с останалите събрани по делото гласни
и писмени доказателства и целят единствено установяване на защитна теза на
жалбоподателя.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е
съобразил разпоредбата на чл.179, ал.5 от ЗДвП, като е наложил предвиденото, без
възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер от 150 лв.
По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
3
От анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, съдът
намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на
жалбоподателя на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно регламента на цитираната норма движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 179, ал. 6 от
ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на
констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни, значителни и опасни неизправности -
понятия, дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Така, съгласно §
6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности" включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда,
или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. Още по - детайлно съдържание на понятето "значителна
неизправност" се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, съгласно който значителни са неизправностите, които оказват отрицателно
въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие
върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-
значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на
превозното средство.
В случая, констатираното от актосъставителя управление на превозното
средство без задно ауспухово гърне, безспорно се припокрива с хипотезата на налична
значителна техническа неизправност, доколкото липсата на посочената част може
както да засегне безопасността на превозното средство, така и да породи риск за
участниците в движението. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал превозното средство с изцяло липсващо задно гърне, по
същество не се оспорва от него с депозираната от него жалба.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП по
отношение на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като наложената санкция
"глоба" е в посочения в нормата фиксиран размер, поради което и не е налице
възможност същата да бъде измененена.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила
или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното
постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
4
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава. В случая не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото
извършените нарушения не представляват маловажен случай. Осъществените деяния
не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от
типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП
и чл.139, ал.1 ЗДвП.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005 г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли
констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на административно-
наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т. 9 на който маловажен случай е налице когато с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да
се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според настоящия състав конкретните нарушения са такива, които разкриват
типична, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, като
за този си извод съдът съобрази, че процесното моторно превозно средство е било
управлявано от жалбоподателя на път с интензивно движение. На следващо място
съдът прецени и данните от приложената по преписката справка за нарушител/ водач,
видно от която са налични предходни не малко на брой и разнородни нарушения на
Закона за движение по пътищата, които водят до извод за невъзможност процесното
административно нарушение и санкционираният за извършването му жалбоподател да
се третират като такива разкриващи по – ниска степен на обществена опасност.
Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
5
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв. В
случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които не е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80
лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-001231 от
02.08.2021г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор "Пътна
Полиция" с което на ЮС. Н. М., с ЕГН **********, са наложени административни
наказания: по т.1- „глоба” в размер на 150 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2- „глоба” в размер на 200 лв.
на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ЮС. Н. М., с ЕГН **********, с адрес с.О. № 8, общ. Кърджали, обл.
Кърджали, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6