Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр. Раднево, 22.01.2020 г.
Районен съд Раднево, на
тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
и секретар Живка Манолова, като
разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНдело № 243 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Подадена е жалба от М.С.С. ***,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0327-000304 от 09.07.2019
г. на Началника РУ към ОДМВР С. З., РУ Р., с което на жалбоподателя, на
основание чл.
180, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 150лв., за нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗДвП.
Със същото наказателно постановление са отнети и 5 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Релевират се оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното
постановление, свързани с необсъждане от административнонаказващия орган на
въведените от жалбоподателя в хода на производството възражения, касаещи
правилното възприемане на фактическата обстановка. Липсвали мотиви в обжалваното
наказателно постановление, както и жалбоподателя не могъл да разбере по какви
съображения изложеното от него не е
взето предвид при преценката следва ли да му бъде наложено наказание или не.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и чрез защитника си адв. С.Ч. поддържа жалбата.
Органът, издал наказателното
постановление не изпраща представител.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима- подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
На 18.06.2019г., в 20,15ч. в
Община гр.Р. на път Общински № SZR2150 в с.Л., прелеза на ж.п спирката в посока
изток-запад жалбоподателя като водач на
лек автомобил „А. А
За констатираното, инспектор Р.А.,
оправомощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., съставил на жалбоподателя М.С.С.
АУАН № 0704302/18.06.2019 г., с който приел, че С. е осъществил нарушения на чл. 53, ал.1 ЗДвП,
тъй като на 18.06.2019г., в 20,15ч. в Община гр.Р. на път Общински № SZR2150
в с.Л., прелеза на ж.п спирката в
посока изток-запад като водач на лек
автомобил Ауди А 6, с рег. № СТ хххх ВХ управлява автомобила негова собственост,
като преминавайки при ж.п прелез, не се
е убедил, че към прелеза не приближава релсово превозно средство и че
преминаването през прелеза е безопасно в следствие на което преминаващия
локомотив № хххххх собственост на „БЖК”
ЕАД гр.София го удря в задната
част, с което допуска ПТП с материални
щети. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че не е съгласен с описаното в
него. Като свидетел по акта бил вписан Ж.Т.К.. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля по акта и жалбоподателя, на когото е връчен.
Жалбоподателят е направил
възражения, които са изложени в хода на
производството пред административнонаказващия орган на 26.08.2019 г., като
жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите на актосъставителя, които
подробно е изложил в жалбата си.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични
с акта обстоятелства относно време, място и обстоятелства на извършване на нарушението,
на жалбоподателя С. е наложено административно наказание на основание чл. 180, ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗДвП-глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл. 53, ал.1 ЗДвП
и са отнети и 5 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 18.06.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана на
26.08.2019 г.
Съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление, не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа наказателно постановление
са съставени в изискуемата от закона форма, от оправомощени органи, в рамките
на тяхната компетентност, съобразно т. 1. 3 и т. 2. 8 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и на свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и съдържа необходимите реквизити досежно посоченото нарушение,
изискуеми от чл. 42 ЗАНН,
а наказателното постановление- тези по чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението е
установено след извършването му, актът за установяването му е съставен на
мястото, където е извършено, в присъствието на жалбоподателя и на свидетел,
който го подписал, което означава, че свидетелят е присъствал при установяване
на нарушението, с което са спазени процесуалните правила за законосъобразност
при съставяне на акта.
В акта и наказателното
постановление е дадено ясно, точно, обстойно и коректно описание на посочените
нарушенията и на обстоятелствата около тяхното извършване, налице е посочване
на датата и мястото на извършване на горепосочените нарушения, правната
квалификация на същите и приложимите санкционни норми, размера на наложените
глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
От доказателствата по делото
се установява, че инспектор Р.А. и свид.Ж.К. са посетили местопроизшествието
след случилото се. Констатирали, че водачът на лекия автомобил М.С. на
18.06.2019г., в 20,15ч. в Община гр.Р. на път Общински № SZR2150 в с.Л., прелеза на ж.п спирката в посока изток-запад, като водач на лек автомобил А. А 6, с рег. №
СТ хххх ВХ негова собственост, преминавайки при ж.п прелез, не се е убедил, че към прелеза не приближава
релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно в
следствие на което преминаващия локомотив
№ 60-0665 собственост на „БЖК” ЕАД
гр.София го удря в задната част,
с което допуска ПТП с материални щети.
Твърдяното от жалбоподателя,
че в района на ж.п.прелеза, където е преминал с автомобила, който е бил
управляван от него е имало растителност и тя е била достатъчно висока, за да възпрепятства
възможността той да види достатъчно отдалеч приближаващата влакова композиция не
се потвърдиха. Свид.Ж.К. потвърди, че там където пътя пресича ж.п. прелеза от
двете страни има растителност, но има и достатъчно видимост, за да се погледне
и от двете страни.Твърденията на свид.Ф.П., че на това място е имало много
растителност и „изобщо нямало никаква видимост”, че тревите били горе - долу на
един метър разстояние от земята не се потвърдиха. От предоставения и приет като
веществено доказателство в съдебно заседание снимков материал, изготвен при
посещението на ПТП-то, от органите на полицията, при констатиране на
нарушението, също не се потвърди описаната от жалбоподателя фактическа обстановка.
В съдебно заседание беше разпитан като свидетел Т.Я.Г., който е управлявал
локомотива. Същия потвърди, че успоредно на пътя е реката и там наистина има
храсти и дървета, но това е на поляната вдясно от пътя, и изобщо не съвпада с
железопътния път. Реката се намира на около 300метра от железопътния прелез и
това обстоятелство е ноторно известно на докладчика по делото. Същия твърди, че автомобила не е спрял на
прелеза и не е дал предимство на локомотива, макар,че според него водача на автомобила
е имал възможност да го види. Водача на локомотива потвърди, че няколко пъти е
подал звуков сигнал, на който жалбоподателя не реагирал. По делото са изискани
и приети като доказателства по делото
преписките от „БЖК” ЕАД гр.С. и от „Ж.П. Инфраструктура” гр.П., отдел
„Безопасност” за удара на 18.06.2019г. между лек автомобил „А. А
След като е изследван
спирачния път и състоянието на спирачките на локомотива е изготвен доклад за произшествието, от комисия, която е
назначена с тази цел, с оглед евентуално установяване на извършено от
локомотивния машинист нарушение. Комисията е установила, че при приближаването на прелеза на село
Любеново, който е неохраняем- локомотивния машинист е подал многократно сигнал
„Внимание” с локомотивната свирка съгласно чл.410, ал.1 от Наредба №58. Въпреки
това водача на лек автомобил „А.”, с описани характеристики предприема преминаване през прелеза, пред влак 48502 БЖК
АД. Локомотивния машинист задейства влаковата спирачка в режим „бързо спиране”.
Според разшифровката на скоростомерната
лента, влак 48502 БЖК АД се е движил със скорост
Всички тези писмени
доказателства са приети в последното по делото заседание, като не са оспорени
от жалбоподателя, нито от неговия защитник, поради което и съдът ги кредитира
изцяло.
Съобразно презумптивната
доказателствена сила на акта за установяване на нарушение по ЗДвП /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/ в тежест на нарушителя е да установи, че не е извършил
констатираното с него нарушение. Не се представиха доказателства от жалбоподателя
в тази насока. В чл.53 ал. 1 от ЗДвП се сочи, че „преди да премине през
железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от
състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се
убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че
преминаването през прелеза е безопасно”. В конкретния случай е безспорно
доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели и от събраните по делото
доказателства, както писмени, така и веществени, че водача не се е съобразил с
това да се убеди, че не приближава релсово превозно средство, както и че
въпреки наличието на видимост и звуков сигнал е решил да пресече железопътния
прелез, може би надявайки се да направи това преди сблъсъка с локомотива.
Вината е изцяло на жалбоподателя.
По тези съображения, съдът
счита, констатираното в акта нарушение за установено.
Както в АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление е посочена точно нарушената правна норма,
като е приложена и съответната санкционна разпоредба. Размерът на наказанието е
правилно определен, съобразно не малката тежест на нарушението по чл. 53, ал.1 ЗДвП,
съобразно създадената реална опасност от увреждане на значими неимуществени
блага.
Отнетите на жалбоподателя 5
контролни точки за нарушение на чл.
180, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗДвП съответстват на разпоредбата
на чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Із
-2539 от
По изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че следва приетия
като веществено доказателство снимков материал от 6 стр., изготвен при
посещението на ПТП-то на 18.06.2019г. по НП № 19-0327-000304/09.07.2019г. след
минаване нуждата от него следва да бъде
върнат на РУ гр. Р.
Поради изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0327-000304/ 09.07.2019 г. на Началника РУ към ОДМВР С. З. РУ Р., с което на М.С.С. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 180, ал. 1, т.
3 пр. 2 от ЗДвП- глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗДвП и са отнети 5 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР, като законосъобразно и правилно.
Съдът постановява приетия като
веществено доказателство снимков материал от 6 стр., изготвен при посещението
на ПТП-то на 18.06.2019г. по НП № 19-0327-000304/09.07.2019г. след минаване
нуждата от него следва да бъде върнат на
РУ гр. Р.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. С. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: