НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 27.10.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5322/2016г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен
иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу «К.Б. *, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 128 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцата сумата от общо 1293,64лева, формирана като сбор от следните
претенции: 492лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м.02.2016г.,
201лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за времето
01-10.03.2016г., сумата от 599лева, представляваща обезщетение за неспазен срок
на предизвестие по чл. 221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 22.03.2016г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 1,64лева представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 492лева, начислено за периода 11-21.03.2016г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1509/23.03.2016г. по
ч.гр.д. № 3129/2016г. по описа на ВРС.
Ищцата е основала исковата
си претенция на следните фактически твърдения изложени в сезирала съда искова молба
и уточняващи я: Полагала е труд при ответника по безсрочен трудов договор № *. и допълнително споразумение към него № 3889/25.04.2014г. на длъжност
«служител топла печка и пекарна» с брутно месечно
възнаграждение в размер на 620лева. Плащането на дължимото месечно
възнаграждение страните уговорили да става до десето число на месеца следващ
този, в който е положен трудът. Твърди, че до 10.03.2016г. не получила
дължимото й се за м. февруари трудово възнаграждение, поради което подала до
работодателя уведомително писмо вх. № 21/11.03.2016г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. Със заповед на работодателя № *., връчена й на същата дата, трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, считано от 11.03.2016г. Твърди, че за периода
м.01.02- 10.03.2016г. е положила труд възнаграждение, за което не й е било
платено от ответника. И доколкото ТПО е прекратено от работника без
предизвестие, поради забавяне изплащане на дължимото трудово възнаграждение за
м.02.2016г., то ищцата претендира и обезщетение за неспазен срок на
предизвестието в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец.
Изплащането на последното сочи да е било разпоредено и в заповедта за
прекратяване на ТПО, но такова не е последвало. За събиране на вземането си,
ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
3129/2016г. по описа на ВРС и в нейна полза била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Срещу така издадената заповед ответникът възразил в срок, което
обосновава и правния й интерес от заявяване на настоящия иск. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът редовно уведомен по седалище и адрес на управление чрез юк *, не ангажира писмен
отговор.
Първото по делото
заседание е проведено на 21.10.2016г., като редовно призованият ответник отново
чрез юк *, не е изпратил
представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцата е направила
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 422 ГПК, ищцата е ангажирала
писмени доказателства, които съответстват на твърденията й. Те се преценяват
като достатъчни, с оглед доказване твърденията й, че е била с ответника в
трудово правоотношение, по което е полагала труд през м.02 и м. 03.2016г.,
размера на дължимото й се трудово възнаграждение, съобразно уговореното по
трудовия договор, както и че трудовото правоотношение е прекратено поради
забава в изплащане на трудовото възнаграждение и поради това без предизвестие,
на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ. Ангажираните писмени доказателства се
явяват достатъчни за доказване дължимостта на
исканото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие и неговия размер, както и относно дължимостта
на исканото обезщетение за забава върху
главницата за трудово възнаграждение.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на
претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в
общ размер на 646лв., платено адв. възнаграждение по
договор за правна помощ от 21.09.2016г.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на адв.
Николов направените по ч.гр.д. № 3129/2016г. по описа на ВРС разноски в размер
на 646лева дължимо адв. възнаграждение, на основание
чл. 38, ал.2 ЗАдв.
На основание чл. 83,
ал.1, т. 1 ГПК, ищцата е освободена от заплащане на ДТ, като предвид
основателността на исковите й претенции, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС съобразно уважената искова претенция направените в исковото
производство разноски за ДТ, общо в размер от 124,13лева, след приспадане на
тази присъдена от заповедния съд /150лева – 25,87лева/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът «К.Б. *, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** дължи на ищеца Р.Г.И., ЕГН **********
с адрес *** сумата от общо 1293,64лева,
формирана като сбор от следните претенции: 492лева, представляваща нетно
трудово възнаграждение за м.02.2016г., 201лева, представляваща нетно трудово
възнаграждение за времето 01-10.03.2016г., сумата от 599лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 221, ал.1 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК- 22.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението и
сумата от 1,64лева представляваща обезщетение за забава върху главницата от
492лева, начислено за периода 11-21.03.2016г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1509/23.03.2016г. по ч.гр.д. № 3129/2016г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА «К.Б. ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.И., ЕГН ********** сумата от 646лева, представляваща направени в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА «К.Б. ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. * от Варненска адвокатска колегия, рег. № *, с адрес на адвокатската кантора гр.Варна, ул.
Петко Каравелов 11, ет.1, ап.3, сумата
от 646лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 3129/2016г. по описа на ВРС, 17 състав,
съдебно- деловодни разноски за адв. възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА «К.Б. ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
по
сметка на ВРС в полза на бюджета на съдебната власт дължима по делото държавна
такса в размер на сумата от 124,13лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1
от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ при РС- Варна: