№ 409
гр. П., 14.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря м.я.м.
и прокурора П. Ст. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Ст. Михайлов Частно
наказателно дело № 20253130200323 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА В. – ТО П., редовно уведомени, се
представляват от прокурор П. П..
ОБВИНЯЕМИЯТ С. А. С., редовно уведомен, доведен от РД „Охрана“,
се явява лично с адв. А. Д., АК В., назначена за служебен защитник на фаза
досъдебно производство и приет от съда от днес.
Съдът запита за становище по хода но делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 64 от НПК
Съдът докладва постъпило искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК от
Районна прокуратура В. -ТО П., за вземане мярка за неотклонение “Задържане
под стража” по ДП № 2131/2025 г. по описа на РУ П. по отношение на
обвиняемия С. А. С., ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
АДВ.Д.: Оспорвам така направеното искане.
Съдът снема самоличността на обвиняемия: С. А. С., ЕГН: **********,
роден на 21.01.1967 г. в с. Х., обл. В., с настоящ с. В., обл. В., ул. „Цар
Симеон“ № 2, живущ в гр. П., кв. „С.“ бл. 14, вх. г, ет 6, ап. 65, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, основно образование, не работи.
1
Съдът на основание чл. 274, ал. 1 от НПК РАЗЯСНИ на обвиняемия
правото му на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.
РАЗЯСНИ на обвиняемия правата му в наказателния процес.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознат съм с правата си.
Искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря не
постъпват.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства материалите по
ДП № 2131/2025 г., по описа на РУ П., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите по ДП № 2131/2025 г., по описа на
РУ П..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам че са налице всички
законови основания спрямо обвиняемия С. А. С. да бъде взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“. Това не е най – тежката мярка за
неотклонение, но с оглед целите, които законодателят е предвидил за една
мярка за неотклонение съгласно чл. 57 от НПК, намирам, че тази мярка ще
изпълни задачата да възпрепятства обвиняемият С., както и да се укрие, така и
да извърши ново престъпление, но и да не попречи за хода на настоящото
разследване, тъй като по делото все още има извършител, който не е установен
и сумата от 20 000 лв. също не е установена.
За да направя предложение за вземане на тази мярка за неотклонение
приемам, че са налице законовите предпоставки, а именно обвиняемият е
привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление и
считам, че са налице предпоставката същият да се укрие. Този извод извеждам
от обстоятелството, че лицето не живее на постоянният си адрес обитава
жилище в което живее на квартира, чиито адрес дори не можа да каже, без да
има регистрация. От справка за задгранични пътувания е видно, че лицето е
пътувало в чужбина и макар по настоящото дело да не обявяван на
общодържавно издирване с оглед начина по който разследването се е развило,
приемам че има достатъчно основания при освобождаването му с оглед
тежестта на повдигнатото обвинение, лицето да се укрие.
Не намирам да са налице обстоятелствата лицето да извърши друго
престъпление доколкото той е с чисто съдебно минало, има стари осъждания
за които е реабилитиран, но пък приемам, че с поведението си ако има
възможност за свободно придвижване би могъл да попречи за разкриване на
обективната истина като осъществи контакт с неустановеният извършител.
Считам, че лицето не може да направи горното то дома си тъй като в хода на
разследването са иззети мобилните устройства с които е имало контакт с
евентуалният извършител, по скоро би подходил, ако мярката за неотклонение
2
е различна от такава, която да не му дава възможност за свободно
придвижване, по скоро би направил среща с това лице.
Като предлагам тази все пак лека мярка за неотклонение вземам под
внимание и тежестта на извършеното деяние. Става въпрос за телефонна
измама, неустановеното лице се е представил за длъжностно лице, служител
на МВР, като измамената е предала лично на обвиняемият С. сумата от 20 000
лв. Предполагам, че защитната версия, която се вижда и в дадените до
момента обяснения и предполагам, че ще бъде държана до край е че
обвиняемият не е знаел какво върши, но така казаното се противопоставят
свидетелските показания и иззетите в хода на разследването записи от видео
охранителни камери от които се установява, че още непосредствено след като
обвиняемия С. взема в себе си чантата, съдържаща пари от пострадалата
свидетелка С.Г. той отваря чантата и вижда много добре, какво е нейното
съдържание. В последствие взема влак от гр. П. към гр. Русе, отброява
определена сума от парите, които пренася за да предаде на неустановеният
извършител за себе си, а чантата с останалите пари изхвърля през прозореца
на влака на място посочено му отново от неустановеният извършител.
Това му поведение показва дейност която се разминава с общоприетата
за куриерска услуга, услуга по пренасяне на пратка или предаване на
средства, по скоро разкрива една престъпна схема, която обв. следва. Горното
го разкрива и него като лице с висока степен на обществена опасност.
В тази връзка моля за постановите спрямо него да бъде взета мярка на
неотклонение „домашен арест“ като съгласно чл. 62, ал. 6, вр. ал. 1 от НПК
спрямо обвиняемия да бъде приложен контрол чрез електронно наблюдение.
Доколкото стана ясно в днешното с.з. желанието на обвиняемият, ако
бъде взета такава мярка за неотклонение, тя да бъде търпяна на адрес гр. П.,
кв. „С.“ бл. 14, вх. г, ет. 6, ап. 65.
АДВ. Д.: Уважаеми г-н Председател, на моя подзащитен е поискана
мярка „домашен арест“. За да бъде взета обаче тази мярка следва да са налице,
кумулативно предвидени в закона предпоставки, а именно първата от тях е, да
е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението за което му е повдигнато обвинение. Няма как защитата да
контролира, какво обвинение ще бъде повдигнато или да влияе на
прокуратурата, но при така повдигнатото обвинение, а именно той да е бил
извършител с неустановено лице за престъпление по смисъла на чл. 210 от
НК, аз считам, че по ДП не са налице никакви данни и не може да бъде
направено обосновано предположение. За да бъде извършител той, а камо ли
съизвършител следва чрез своите действия да е възбудил и поддържал
заблуждение у пострадалата С.Г.. Безспорно се установява, не само от
неговите показания, но и от показанията на пострадалата С.Г., че реално тя с
моят подзащитен С. С. не е осъществила никакъв разговор, нямат разменени
нито една дума. Тоест по никакъв начин моят подзащитен не е осъществил
състав на престъплението по което е подведен под отговорност, а именно, като
извършител да е подържал, възбудил заблуждение и с това да е причинил
имотна вреда, а камо ли това заблуждение да бъде в съучастие. За да бъде
осъществен състава на това престъпление се изисква само и единствено пряк
умисъл, тоест, деецът трябва да е действал целенасочено към поддържането
на заблуждение у пострадалата и с това да и е причинил имотната вреда.
Ето защо считам, че не е налице и първата изискуема предпоставка, а
3
именно, да е налице едно обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението за което му е повдигнато обвинението.
Искам да отбележа, че още при първоначалното повдигане на обвинение
той изключително подробно разказа за това кое, как се е случило. Именно и от
тези негови показания държавното обвинение черпи сведения във връзка със
своето разследване, тоест, той е спомогнал за разкриване на обективната
истина в самото начало на наказателното производство. Там има един момент,
който се потвърждава и от другите свидетели, а именно, че това лице, което
остава неизвестно до настоящият момент го е потърсило и втори път за да
осъществи друга такава дейност, но именно защото той е разбрал, че е
извършил нещо нередно, му е отказал, тоест, нямаме данни, че това лице при
осъществяване на дейността си на 04.07. да е съзнавал, какво точно извършва.
Той е бил въведен в заблуждение така, както е била въведена в заблуждение и
пострадалата. Той е бил използван като инструмент, но категорично в него не
е съществувало съзнанието за извършване на престъпна дейност.
Освен, че не е налице първата изискуема предпоставка, то аз считам че
по делото не са налице и другите две кумулативно изискуеми предпоставки за
вземане на тази мярка за неотклонение, а именно, да съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. В
действително преди 20 г. той има едно осъждане за престъпление по чл. 194,
където са му наложили във вр. с чл. 55 от НК наказание глоба. От него момент
до настоящият той работи, както обясни и в разпита си работи в
строителството и именно предвид напредналата си възраст той е започнал да
търси възможност да работи някъде на трудов договор за да му бъдат
плащани осигуровки и здравни и за старост и пенсия.
Нямаме данни лицето да има някаква престъпна дейност през този
дълъг период от време. Ето защо считам, че именно предвид доказателствата
по делото категорично няма основания да се приема, че видите ли той ще
потърси връзка някаква с този неизвестен извършител за някакво друго
престъпление, което е пълен абсурд предвид доказателствата по делото. Дали
би се укрил, да, лицето живее е от с. Х., но предвид работата си живее на
квартира в гр. П.. Това, че не адресно регистриран не може да търпи някакви
негативи. Няма задължение към настоящият момент лицето да бъде адресно
регистрирано там където живее. То преценява, кой ще бъде настоящият му
адрес, за да може да бъде уведомявано там ако въобще се наложи за нещо.
Ето защо аз считам, че не са налице нито едно от изискуемите
предпоставки във връзка с вземане на тази мярка за неотклонение. Следва
мярката за неотклонение да играе ролята на едно предварително изтърпяно
наказание. Мярката за неотклонение има единствено и само за цел да
облагодетелства воденото разследване. Не считам, че ако това лице е д с мярка
за неотклонение „подписка“ то би могло по някакъв начин да попречи на
воденото разследване, камо ли за повлияе на някои свидетели при все, че до
настоящият момент всички свидетели, които са посочени в него вече са
разпитани и всичките са дали показания, които допълват неговите обяснения
и няма нито едно противоречие с тях.
Дали той ще бъде признат за виновен, дали е извършил това
престъпление или друго във връзка с това си деяние, следва да бъде решено по
нататък в наказателният процес, а не сега тук при вземане на мярка за
неотклонение. Лицето нито може да се укрие, нито би попречило по някакъв
начин за воденото разследване, ето защо аз считам, че действително
4
адекватната мярка за неотклонение е „Подписка“ и като такава тя би
спомогнала за разкриване на обективната истина по делото предвид което г-н
Председател ви моля да оставите предложението на прокуратурата без
уважение и да наложите мярка за неотклонение „подписка“ като считам, че тя
би постигнала целите на чл. 57 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Ще взема отношение по така изложеното от защитата
и то е основно за това, доколкото защитата се опита да разколебае
предвидената от законодателя в чл. 63, ал. 1 от НПК основна за вземането на
мярка за неотклонение в досъдебното производство предпоставка, а именно
наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление. Настоящото ДП е в един ранен етап и в действителност при
съгласуване на повдигнатото и предявено обвинение до голяма степен
прокуратурата се е доверила на дадените от обвиняемият обяснения. В тази
връзка съществува и неустановено по делото лице. За пълнота следва да
отбележа, че отивайки да вземе лично парите от пострадалата, обвиняемият
С. не е бил сам, а е бил придружен от лице, разпитано към момента като
свидетел по производството, а именно свидетелят Недко Н.. Защитната теза на
обвиняемия, доколкото се подържа от някого по ДП, е именно от жената с
която той живее на семейни начала и от въпросният свидетел Н.. Към
настоящият момент всички средства за комуникация на свидетелят Н. и на
обвиняемия С. са иззети и са изискани справки от мобилните оператори за да
се установи, дали сим картите, които са установени при лицата, не е
извършено и самото обаждане към пострадалата. Искам да кажа, че е
възможно обвиняемият С. да е и единственият извършил на измамата, като в
тази насока все още се събират доказателства за да бъде разколебано
обоснованото предположение.
АДВ. Д.: Какъвто и да е съдебен акт не може да се гради на
предположения, не знаем, какво ще излезе от тези сим карти, така че не могат
тези предположения да бъдат използвани при решението вземане на решение
от съда.
Съдът счита делото за изяснено от правна страна и дава право на
обвиняемия на
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам много, не съм искал да стане така, просто не
знаех. Много съжалявам. Той ме пращаше втори път да отивам, аз директно го
блокирах, той започна да ме търси от съвсем други номера, започна да ме
заплашва и го блокирах. Ако може да започна да си работя за да мога да си
изкарам някой лев, живея на квартира.
Съдът, като прецени материалите по делото и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК образувано въз основа
на искане на РП П. за вземане мярка за неотклонение “Задържане под стража“
на обвиняемият по ДП № 2131/2025 г. по описа на РУ- П. - С. А. С..
Обвиняемият се явява лично и с упълномощения защитник адв. А. Д. от АК-
В..
Представителят на прокуратурата обосновава искането си в
твърдението, че спрямо обвиняемия е налице опасност да се укрие, с оглед
5
избягване на наказателната репресия, както и да извърши други престъпления,
което се обуславя от ранната фаза на разследването. Наред с това изтъква, че
обвинението, което е повдигнато на Стефнов е за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“.
Защитата пледира искането за вземане на мярка за неотклонение
„Домашен арест“ да не бъде уважавано, тъй като същият има постоянен адрес
и не са налице пречки да се укрие. Намира, че няма данни деянието да е
извършено от обвиняемия, като други лица са се възползвали от неговата
наивност.
Моли за определяне на по – лека мярка за неотклонение, като се вземат
предвид наличието на постоянно местоживеене и липсата на категорични
доказателства, че същият е извършил деянието в което е обвинен..
Предвид становищата на страните и материалите на досъдебното
производство, съдът установи от фактическа страна:
ДП № 2131/2025 г. по описа на РП В. е започнало на 04.07.2025г., като
разследването се води срещу С. А. С., ЕГН: ********** за извършено
престъпление по по чл. 209, ал. 1 от НК.
С постановление от 08.07.2025г. С. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
При разпита му в качеството на обвиняем, същият дава подробни
обяснения.
Обвиняемият има постоянен адрес в гр. Д., обл. В. ул. „Цар Симеон“ №
2 и настоящ адрес в гр. П., обл. В., кв. “С.“, бл.14, вх. Г, ет.6, ап.65.
От фактическа страна съдът установи, че обвиняемият С. е с чисто
съдебно минало.
Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „задържане под
стража“ се взема при кумулативното наличие на следните предпоставки:
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ или друго по-тежко
наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
От наличните по досъдебното производство доказателства - протоколи
от разпит на свидетелите, протоколи за разпознаване на лица, протокол за
оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване може
да бъде направено обосновано предположение за обстоятелството, че
обвиняемият С. е извършил престъплението, за което прокуратурата му е
повдигнала обвинение. Деянието, за което обвиняемият е привлечен към
отговорност е тежко умишлено такова по смисъла на закона, като за него се
предвижда наказание „лишаване от свобода“. Горното обосновава извод за
наличието на първата от законоизискуемите предпоставки.
По отношение на втората предпоставка, съдът намира, че е налице
опасност обвиняемият да се укрие, независимо от наличието на постоянен и
настоящ адрес, с оглед най-вече на тежестта на повдигнато обвинение, което
предвижда лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години и с оглед на
обстоятелството, че предстои провеждане на още процесуално-следствени
6
действия, която опасност не може да бъде опровергана от обстоятелството, че
същият има постоянен адрес по делото, нито и с оглед на семейното му
положение. Наличието на тези обстоятелства е само индиция, че той би могъл
да не се укрие, но с оглед на по-горе посоченото за наличието на обвинение за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК е налице и втората
предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК поради, което следва да бъде взета мярка за
неотклонение “Домашен арест”.
С оглед на обстоятелството, че в хода на разследването за изключително
краткия период от време не е имало време да бъдат събрани всички
доказателства по ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия,
съдът намира, че мярка за неотклонение „Домашен арест“ се явява, като най-
адекватна.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на
С. А. С., ЕГН: **********, роден на 21.01.1967 г. в с. Х., обл. В., с настоящ с.
В., обл. В., ул. „Цар Симеон“ № 2, живущ в гр. П., кв. „С.“ бл. 14, вх. г, ет. 6,
ап. 65, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, основно
образование, не работи, като постановява на осн. чл. 62, ал. 6 от НПК
спазването на забраната да напуска жилището си в гр. П., кв. „С.“ бл. 14, вх. Г,
ет. 6, ап. 65, да бъде контролирано чрез способите за електронно наблюдение
по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен
протест пред ВОС, в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или
протест, съдът насрочва разглеждането на делото пред ВОС на 18.07.2025 г. от
11.00 часа, за която дата и час, обвиняемият и неговият защитник да се считат
за редовно уведомени.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати
на Районна прокуратура В. – ТО П., Областна служба “Изпълнение на
наказанията”, сектор “Арести” гр. В., Началника на РУ П., за сведение и
изпълнение.
Съдебното заседание приключи в 16.00 ч.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
7