Р Е Ш Е Н И Е №260020
гр.Оряхово, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№259/20120г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по предявен от „ МСЕРВИЗ 19
„ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Любен
Каравелов „ №73, ет.3, ап.5, представлявано от Мартин Ч. Симеонов – управител,
чрез адв.П.С. *** против Анатолий Ч.Л., ЕГН:********** *** иск с правно
основание чл.240, вр.чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1076.00 лева / хиляда
седемдесет и шест лева /, представляваща незаплатено възнаграждение по договор
за паричен заем от дата 26.03.2020г., обезпечен със Запис на заповед от същата
дата и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 34.51
лева / тридесет и четири и петдесет и един лева /, представляваща
равностойността на получено работно облекло и предпазни средства, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба –
07.07.2020г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на
вземането.
В подкрепа на
иска са представени писмени доказателства - трудов договор №14/24.10.2019г.;
длъжностна характеристика; допълнително споразумение №20/30.12.2019г.; договор
за заем от 26.03.2020г.; Запис на заповед от 26.03.2020г.; Заповед
№84/30.03.2020г. и фишове за заплата за месеците януари, февруари и март 2020г..
В исковата
молба се твърди, че на 24.10.2019г. между ответника Анатолий Ч.Л. и ищцовото
дружество, е бил трудов договор, въз основа на който ответникът е бил назначен
на длъжност „ монтажник изделия от метал „, с определена месторабота,
задължения и размер на трудово възнаграждение.
Сочи се, че
на 26.03.2020г. между страните е сключен договор за заем в размер на 1076.00
лева и е издаден запис на заповез в полза на работодателя.
Твърди се, че
трудовият договор е бил прекратен със Заповед №84/30.03.2020г., като от този
момент цялото вземане по заема е станало изискуемо.Въпреки, че на работника
била дадена възможност да заплати задължението си разсрочено на девет равни
месечни вноски, до момента на депозиране на исковата молба същият не изплатил
нито една част от задължението си.
В срока за
отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.Същият възразява
относно повреда на ел.врата, като твърди, че щетата не е възстановена, както и,
че при монтаж за производствени цехове се правело застраховка.От една страна
поради изложеното по - горе не спазвал споразумението, а от друга твърди, че е
заработил половината от цената на вратата, което можел да докаже чрез заснет
график за извънредни часове.
В насроченото за 20.11.2020г. ищецът е направил възражение за нередовно
призоваване съобразно сроковете на чл.56, ал.3 от ГПК и моли делото да бъде
отложено.Ответникът се явява лично и заявява, че желае да се споразумее с
ответника за претендираната от последния сума, както и, заявява, че в момента е
безработен и няма възможност да плати.Посочва, че ако се даде ход на делото ще
изложи своята теза за какво става въпрос, както и, че е довел за разпит един
свидетел.Съдебното заседание с оглед постъпилата молба от страна на ищеца е
било отложено за19.01.2021г..
В проведеното на 19.01.2021г. съдебно заседание ответникът не се
явява.Ищцовото дружество се представлява от адв.П.С. от САК.
В съдебно заседание са представени и приети два броя копия на декларации от
ответника и един брой картон за получаване на работно облекло от ответника.
Процесуалният представител на ищцовото дружество смята, че искът е
обоснован и доказан и моли същият да бъде уважен по съдържание и
размер.Представя и списък на разноските.Уточнява, че основание за търсена на
сумата от 1076.00 лева е сключеният договор за заем, от който било видно, че
ответникът е получил в заем въпросната сума и с оглед взаимното съгласие на
страните е следвало да я изплати на равни месечни вноски по определен в
договора размер.Сочи, че след подписването на този договор ответникът е бил
освободен, трудовият договор прекратен и на основание договора за заем цялото
вземане е станало изискуемо.Твърди се, че до момента, ответникът не бил
изплатил нито една от вноските, посочени в договора за заем.По отношение на
основанието за търсене на сумата за лични предпазни средства се сочи, че същото
се съдържало в самия договор, в който към допълнителните условия било записано
изрично, че на работника се полагат и предоставят лични предпазни средства ,
като в случай на прекратяване на договора в срок по т.4 / шест месечен
изпитателен срок /, същият следвало да изплати стойността на предпазните
средства, които е получил, тъй като същите се явявали лични и не било възможно
повторното им предоставяне на друг работник.Твърди се, че освен трудовият
договор, ответникът бил получил заверено копие относно предпазните средства,
бил е уведомен и е бил наясно, че ако бъде прекратен договора, ще следва да ги
възстанови.
Сочи, че изложените от ответника факти и обстоятелства във връзка с
работата му и евентуални щети и вреди нанесени на работодателя, не са предмет
на настоящето производство, което е чисто облигационно.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.10.2019г. между ищцовото
дружество и ответникът бил сключен трудов договор №14, по силата на който на
ответникът бил назначен в ищцовото дружество на длъжност „ монтажник изделия от
метал „ на осемчасов работен ден.Сключеният договор бил безсрочен с шест месеца
срок на изпитване в полза на работодателя.По силата на договора, работникът се
задължил да постъпи на работа на 31.10.2019г..В договора било предвидено, че
работодателят, съвместно с „ Фокс Лазер „ ЕООД е длъжен да създаде безопасни
условия за работа на работника и да ву осигури лични защитни средства и
облекло, както и, че работникът дължи възстановяване на стойността на работното
облекло, обувки и лични предпазни средства, предоставени му от работодателя или
„ Фокс Лазер „ ЕООД при подписването му, ако договорът бъде прекратен в шест
месечния изпитателен срок.
На 27.01.2020г. ответникът подписал
декларация, че е получил от ищцовото дружество като работно облекло един брой
предпазни очила на стойност 03.44 лева.
На 05.03.2020г. ответникът подписал
декларация, че е получил от ищцовото дружество като работно облекло работен
гащиризон на стойност 34.51 лева.
Видно от съдържанието и на двете
декларации, ответникът декларирал, че е информиран, че при прекратяване на
трудовия договор преди изтичането на шест месеца от получаването на работното
облекло, обувки и лични предпазни средства, е съгласен да заплати левовата им
равностойност, като сумата можело да му бъде удържана от работната заплата.
Подпис, за това, че на съответните
дати е получил предпазните очила и работния гащеризон положил и в картон за
получаване на работно облекло и лични предпазни средства.
На 26.03.2020г. между ищцовото
дружество и ответникът бил сключен договор за заем.Видно от съдържанието му,
управителят на „ МСървиз „ ЕООД – Мартин Ч. Симеонов, дал в заем на ответника
Анатолий Л. сума в размер на 1076.00 лева / хиляда и седемдесет и шест лева
/.Ответникът като заемополучател се съгласил да изплати на заемодателя
горепосочената сума до 20.01.2021г. на деве равни месечни вноски от по 107.60
лева и една вноска от 107.61 лева, която следвало да внесе по посочената в
договора за заем сметка.
В чл.3 от договора за заем било
договорено, че в случай, че в периода на действие на договора за заем трудовото
правоотношение между страните бъде прекратено на каквото и да е основание,
заемателят декларирал, че е наясно, че договора за заем представлява документ
по чл.410 от ГПК, въз основа на който заемодателят има право да събира
предоставените, но невърнати финансови средства принудително по съдебен ред.
В чл.4 от договора е предвидено, че
заемодателят дава на заемателя сумата от 1076.00 лева при годишна лихва от 3,5
% срещу задължението на заемателя да му подпише Запис на заповед за целия
размер на задължението му, който ще му бъде върнат при пълното изпълнение на
задълженията му по договора за заем.
В чл.5 от договора било уговорено,
че ако заемателят не изплати дадената сума в срока на договора за заем, след
изтичането на срока, цялото останало вземане става изискуемо, като същата
клауза е валидна в случай на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, като начална дата на изискуемостта на остатъка от сумата, е датата на
прекратяване на трудовия договор.
На 26.03.2020г. ответникът издал
запис на заповед в качеството си на длъжник по договор за заем.Със същата
безусловно се задължил срещу представянето на записа на заповед да изплати на
Мартин Ч. Симеонов в срок до 21.01.2021г. сумата от 1076.00 лева, като
плащането следвало да бъде извършено в гр.София.Записът на заповед бил предявен
на 26.03.2020г..
Със Заповед №84/30.03.2020г. на
управителя на ищцовото дружество, на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от
31.03.2020г., сключеният между страните трудов договор №14/24.10.2019г. бил
прекратен.В заповедта било посочено, че на основание чл.205 от КТ, служителят
се задължава да възстанови на работодателя платената сума за работно облекло, а
именно 03.44 лева за работни очила и 34.51 лева за работен гащиризон.Заповедта
била връчена на ответника на същата дата – 31.03.2020г..
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявения иск по чл.240, вр.чл.79 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да
установи следните правопораждащи факти, а именно – основанието, от което
произтича претенцията му – наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за заем между страните, по който договор е изпълнил задължението си да
предаде заемната сума на ответника, както и наличието на валидно постигнатата
договореност между страните за връщане на заема, като установи взематено си и
по размер.Следва да докаже, че е
налице и неизпълнение по чл.79 от ЗЗД на задължението на ответника да върне
предоставения по чл.240 от ЗЗД от ищеца заем.Също така следва да
докаже, че на ответника са били предоставени работно облекло и предпазни
средства, какво работно облекло и предпазни средства са му били предоставени и
кога, както и, че същите не са били върнати или не е била заплатена левовата им
равностойност.
Съгласно чл.240, ал.1
от ЗЗД, с договора за паричен заем, заемодателят предава в собственост на заемателя
определена парична сума срещу насрещното задължение на заемателя да я
върне.Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните за това, независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.Предвид реалния
характер на договора, ако писменото обещание за връщане на паричната сума не
съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото в заема лице,
същото не може да се цени като доказателство за сключен договор.Тежестта на
доказване на съществуването на такъв договор е на страна, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал
претендираната сума.
В случая между
страните не се спори, а и видно от приложения по делото трудов договор
№14/24.10.2019г., ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото
дружество, в което е работел на длъжност „ монтажник изделия от метал „, считано
от 31.10.2019г..Трудовият договор между страните бил сключен с шест месеца
изпитателен срок за ответника в полза на работодателя, т.е. изпитателният срок
изтичал на 30.04.2020г..
Установява се, че по
време на действие на трудовия договор ответникът Анатолий Л. в качеството му на
работник, получил работно и предпазно облекло както следва – на 17.01.2020г.
получил работни очила на стойност 03.44 лева, а на 05.03.2020г. – работен
гащиризон на стойност 34.51 лева.За получаването им положил подпис на съответните
дати в личния си картон за получаване на работно облекло и предпазни средства и
подписал декларация, с която удостоверил, че е запознат, че при прекратяване на
трудовия му договор преди изтичане на шест месеца от получаването на работното
облекло и личните предпазни средства е съгласен да заплати левовата им
равностойност.Стойността на полученото работно облекло и предпазни средства
ответникът следвало да възтанови на ищцовото дружество - работодател по
трудовия договор, ако последният бъде прекратен преди изтичането на
шестмесечния изпитателен срок.
Установява се, че
между страните по време на действие на трудовия договор е възникнало
облигационно правоотношение, подчинено на правилата на договора за заем, като
ищцовото дружество предало на ответника сума в размер на 1076.01 лева на
26.03.2020г., която ответникът получил.Получаването
на сумата е удостоверено и с издаването на Запис на заповед от страна на
ответника в качеството му на длъжник по договор за заем, за целия размер на
задължението му от 1076.01 лева, която Запис на заповед съгласно чл.4 от
договора за заем, ответникът в качеството му на заемател е поел задължение да
подпише.Ответникът се задължил да върне получената в заем сума на девет равни
месечни вноски от 107.60 лева и една вноска от 107.61 лева в срок до
20.01.2021г., ако в този срок продължава да действа сключеният със заемодателя
му трудов договор или да я върне на датата на прекратяване на трудовия договор.
Безспорно се установява, че трудовото правоотношение между
страните, възникнало по силата на
сключения между тях трудов договор №14 от 24.10.2019г. било прекратено на
30.03.2020г. със заповед на управителя на ищцовото дружество на основание
чл.71, ал.1 от КТ, връчена на ответника на същата дата, т.е. трудовият договор
бил прекратен преди изтичането на шестмесечния изпитателен срок за работника.С
прекратяването му получената от ответника в заем сума от 1076.01 лева по силата
на чл.5 от договора за заем станала изискуема.Тъй като договорът бил прекратен
преди изтичането на изпитателния срок, съгласно трудовият договор същият
следвало да възстанови на работодателя си, в случая ищцовото дружество и
стойността на полученото работно и предпазно облекло в общ размер на 37.95 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че именно прекратяването
на трудовото правоотношение между страните определя и възникване на правото на ищцовото
дружество да ангажира отговорността на неизправния ответник и получи дължимото
му се на основание сключения трудов договор от една страна, а именно стойността
на полученото от ответника работно и предпазно облекло и договор за заем –
предадената в заем сума от 1076.01 лева от друга страна.С оглед настъпилата
изискуемост на двете вземания, считано от 31.03.2020г. ответникът дължи връщане
на цялата дадена в заем сума в размер на 1076.01 лева, независимо от
предварителната договорка сумата да бъде изплатена на части, както и стойността
на полученото от него работно и предпазно облекло в общ размер на 37.95 лева.
По делото липсват каквито и да било данни в подкрепа на
изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба твърдения, че
посочената в договора за заем сума е във връзка с повредена ел.врата, както и,
че е заработил половината от цената на вратата.Ответникът не проведе надлежно
доказване на заявените от него обстоятелства.При оспорване на иска, ответникът
следва да докаже възраженията си - че средствата са дадени на друго основание;
че е налице порок на волята; че задължението е погасено, че не е получил
средствата и прочее факти съобразно характера на въведените възражения срещу
иска.Доказателства в тази насока обаче не се събраха.
Тъй като по делото доказателства в тази насока не се
събраха, нито се установи ответникът да е изпълнил задължението си по чл.240,
ал.1 от ЗЗД да върне заетата сума, то съдът приема, че този факт не се е
осъществил, респективно, че ответникът не е изпълнил това свое задължение.В
оглед изложеното, съдът счита, че искът с правно основание чл.240, ал.1,
вр.чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1076.01 лева, представляваща предоставен,
но невърнат заем по сключения между страните договор за заем от дата
26.03.2020г. е основателен и следва да бъде уважен.
Както се посочи по - горе, безспорно е съществувалото
трудово правоотношение между страните.Безспорно е и предаването на описаното в
исковата молба работно и предпазно облекло на ответника в качеството му на
работник при ищеца, както и неговата стойност.В случая ответникът не оспорва,
че след прекратяване на трудовото правоотношение не е възстановил стойността на
това облекло.Липсват и доказателства в тази насока, поради което ответникът
дължи заплащане на ищеца на сума в размер на 37.95 лева, представляваща
равностойността на полученото работно и предпазно облекло, а именно на работен
гащиризон.
Като основателна следва да бъде уважена и претенцията по
чл.86 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, лихвите се дължат от деня на
забавата.В настоящия случай претенцията е за неизпълнение на парично задължение
в размер на законната лихва от датата на предявяване на иксовата молба до
окончателното изплащане на сумите, която лихва се дължи по силата на чл.86 от ЗЗД и същата е последица от уважаването на главния иск.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски, а именно 50.00 лева / петдесет лева / - държавна такса и 300.00
лева / триста лева / - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Анатолий Ч.Л., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ МСЕРВИЗ 19 „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Любен
Каравелов „ №73, ет.3, ап.5, представлявано от Мартин Ч. Симеонов – управител,
сумата от 1076.01 лева / хиляда
седемдесет и шест лева и една стотинки /, представляваща незаплатено
възнаграждение по договор за паричен заем от дата 26.03.2020г. и сума в размер
на 37.95 лева / тридесет и седем
лева и деветдесет и пет стотинки /, представляваща равностойността на получено
работно облекло и предпазни средства, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на завеждане на исковата молба – 07.07.2020г. / видно от пощенското
клеймо / до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Анатолий Ч.Л., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ МСЕРВИЗ 19 „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Любен
Каравелов „ №73, ет.3, ап.5, представлявано от Мартин Ч. Симеонов – управител, сумата от 350.00
лева / триста и петдесет лева /, представляваща сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: