Р Е Ш Е Н И Е
№126
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Таня Катрева
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10103 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът „Денитекс - 2001“ ЕООД – с. Първомайци, чрез процесуалния си
представител адв. Ч. от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №19 от
20.01.2022 година, постановено по АД №525/2021 година по описа на
Горнооряховският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът
поддържа, че неправилно съдът е преценил доказателствата, представени по делото
и неправилно е приел от фактическа страна, че лицето Г.К.е заварена да престира труд в предприятието му, тъй като към момента на
проверката от страна на ответника по касация това лице е било там, за да се
запознае с бъдещите си трудови задължения, наблюдавайки работата на бъдещите си
колеги. Посочената неправилна преценка на съда е довело и до неправилен извод
за нарушаване на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и оттам за неправилен извод
за съставомерно нарушение. Претендира разноските за
две инстанции.
Ответникът по касация, Д“ИТ“- Велико Търново в открито заседание не
взема становище по касационната жалба, като в депозирания отговор поддържа
неоснователността и с подробни аргументи. Претендира разноски за касационната
инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваната част на решението въззивният
съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №
04-001357/09.07.2021 година на директора на Д“ИТ“ – Велико Търново, с което на
касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл.63,
ал.2, вр. с ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция от 1500 лв., като
касаторът е осъден на разноски от 50 лв.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че преценката на събраните от него
доказателства води до извод, че към 13.50 часа на 6.04.2021 година касаторът е
допуснал до работа работничката Г.Ц.К., като преди това не и е било
предоставено копие от уведомлението за регистрация на трудовия и договор,
заверено от ТД на НАП. При това е нарушена забраната, установена с чл.63, ал.2
от КТ. Отхвърлен е аргумента на дружеството, който е бил в смисъл, че К.не
изпълнява задълженията си по трудово правоотношение, а работела само за да се
запознае с работата и да изпробва дали ще се справи с тази работа. В това
отношение съдът се е позовал на изслушаните от него свидетели. Съдът е посочил,
че показанията им всъщност установяват обстоятелството, че К.се е запознавала с
работата и е изпробвала пригодността си за нея чрез фактическото изпълнение на
трудови функции на длъжността, за която е била наета. При това положение
отношенията е следвало да се уредят като трудови по чл.1, ал.2 от КТ и за
периода на това изпробване. При това положение забраната по чл.63, ал.2 от КТ е
била приложима и в този случай. При тези констатирани факти съдът е
констатирал, че правилно е приложен от наказващият орган съставът на чл.414,
ал.3, като е безпредметно обсъждането на преквалифициране на нарушението при
наличието на разпоредбата на члц415в, ал.2 от КТ.
Така постановеното решение настоящата
инстанция намира за правилно.
От представената на районният съд преписка е
установено, че на 6.04.2021 година в обекта на касатора в с.Първомайци, описан
като цех за производство на работно облекло е установена Г.Ц.К., която е
вписана в списъка на работниците и служителите от този цех на длъжността
„шивач“ и то от управителя на дружеството. Установява се от тази преписка и, че
с това лице е бил сключен трудов договор
от 5.04.2021 година, като от справката за приети и отхвърлени уведомления се
установява, че този уведомлението за възникналото трудово правоотношение е
подадено на 6.04.2021 година в 15,47 часа.
От протокола за извършената проверка е
установено, че К.е постъпила на работа на 6.04.2021 година в 8 часа, при което
логично е аргументирано, че при изпълнение на трудовите си задължения тя не е
разполагала с уведомлението, подадено в ТД на НАП за възникналото трудово
правоотношение. Посочените констатации са потвърдени и с показанията на
свидетелката Димитрова, дадени под страх от наказателна отговорност, като
показанията на свидетелката А.установяват и саморъчното вписване на заеманата
от К.длъжност към момента на проверката. При това положение единствените
показания, които са в подкрепа на тезата на касатора, са тези на самата К.и на
свидетелката М.Б.. Същите обаче имат ниска доказателствена стойност поради
обстоятелството, меч и двете свидетелки са в трудово – правни отношения с
касатора и показанията им обективно са повлияни от този им правен и
икономически статус. Всъщност тези показания са изолирани и противоречот
на всички останали събрани по делото доказателства.
Дори и в противоречие с логиката и опитните
правила тези показания да бъдат безрезервно кредитирани, то правилно районният
съд е констатирал, че от момента на фактическото предоставяне на работна сила
на К.за касатора до момента на връчването на уведомлението по чл.63 от КТ, това
лице е предоставяла работна сила по разума на чл.1, ал.2 от КТ, като и в този
случай важи императива на чл.63, ал.2 от КТ.
Според състава на чл.414, ал.3 от КТ „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл.
63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“. В случая съставът изисква особен
субект, но по делото не е спорно, че касаторът е работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ, който е нарушил императивното изискване на разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ. При това положение е налице проява не беззвиновна
отговорност, както правилно е приел и районният съд. Неприложимо е прилагането
на института на маловажност предвид разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ.
При това положение на основание чл.64д, ал.4
и ал.5 от ЗАНН на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №19 от 20.01.2022 година, постановено по АД
№525/2021 година по описа на Горнооряховският районен съд.
ОСЪЖДА „Денитекс - 2001“ ЕООД – с. Първомайци,
ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер
от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.