№ 136
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000373 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 55/16.12.2020 год., постановено по т.д.№
20203300900065/20 год. РОС е ОСЪДИЛ ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК
********* да заплати на Ф. Д. Б., ЕГН ********** сумата 50 000 /петдесет
хиляди/ лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 29.07.2018 г. в гр.Разград по вина на водач, чийто
автомобил е застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 27.05.2019 г. до окончателното й заплащане.
Със същото решение РОС е ОТХВЪРЛИЛ претенцията на Ф. Д. Б.
срещу ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* над уважения размер от 50
000 лева до претендирания такъв от 80 000 лева като недоказана.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от ЗАД „Армеец“, гр.София, съдържаща доводи за неправилно приложение
на чл. 52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.
Срещу решението в частта за присъдената законна лихва е постъпила
въззивна жалба от Ф. Д. Б.. Поддържа се, че акцесорното вземане следва да
бъде присъдено, считано от 06.08.2018 год. /датата на ПТП/, евентуално –
считано от 26.02.2019 год. /датата на предявяване на претенцията от
пострадалата/.
Основателността на предявените въззивни жалби се оспорва в писмен
1
отговор на насрещната страна.
По делото е постъпила и частна жалба от Ф. Д. Б. срещу Определение №
29/17.03.2021 год., с което по реда на чл. 248 ГПК е отказано изменение на
постановеното решение в частта относно определените разноски на ЗАД.
Твърди се прекомерност на присъденото възнаграждение. Излага се, че
ответникът не е сезирал съда с искане за заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се и останалите доводи,
изложени в молбата по чл. 248 ГПК.
Депозираните жалби са редовни и надлежно администрирани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”. Отделно от изложеното,
с определение от 09.06.2020г. по НОХД №844/2019г. РРС е одобрил
сключеното между подс.А. Х. С. и РРП споразумение, съгласно което А. С.
се е признала за виновна в това, че на 29.07.2018г. в гр.Разград, на пешеходна
пътека /М8.2/ на кръстовище на бул. ’’България” с ул. „Бузлуджа“, при
управление на моторно превозно средство[1]лек автомобил “Рено Меган ” с
per. № РР 0177 В А, нарушила правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.1,
т.1 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.119, ал.1 ЗДвП, чл.102 от
Правилника за прилагане на ЗДвП и чл.193 ППЗДвП / и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Ф. Д. Б., изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда-
травматична кома, което обуславя разстройство на здравето, временно опасно
за живота на пострадалата - престъпление по чл.343, ал.З, б.“а“вр. ал.1, б.„б“
вр. чл.342, ал.1 НК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 300 ГПК вр. чл. 383
НПК влязлата в сила присъда, респ. споразумение пред наказателния съд са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Въззивните доводи за ревизия на застрахователя са сведени единствено
до размера на присъденото обезщетение и до наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 41, ал.2 ЗЗД.
При така очертаните предели на въззивната проверка съдът намира
следното:
Възражението за съпричиняване е обосновано с твърдения във
въззивната жалба, че пострадалата не е пресичала на пешеходна пътека, а
след нея, и е излязла внезапно от редица паркирали автомобили. В срока за
отговор ответникът – застраховател е твърдял, че ищцата е допринесла за
2
вредоносния резултат като е излязла внезапно на пешеходната пътека.
Следователно възражение за съпричиняване, обосновано с нарушение на чл.
113 ЗДвП не е предявено в срока по чл. 131 ГПК. На основание чл. 133 ГПК
възражението, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека следва да се
счита преклудирано.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението, че
ищцата е излязла внезапно на пътното платно по смисъла на чл. 114, т.1 ЗДвП.
Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го
твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната
връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. От показанията на св.
Д. Б., баща на ищцата се установява, че на 28.07.2018г. свидетелят спрял
управлявания от него автомобил непосредствено пред пешеходната пътека на
бул.“България“ срещу денонощния магазин, отдясно. От автомобила излязла
ищцата, с намерение да си купи енергийна напитка от магазина. Тя
заобиколила автомобила и тръгнала към магазина по пешеходната пътека,
като той видял как може би на две крачки от тротоара, вече пред магазина, тя
да се превъртяла след сблъсъка с другия автомобил. Съгласно неоспореното
заключение на САТЕ основната причина за ПТП е отклоняването на
вниманието на водача А. С.. Вещото лице сочи, че отстоянието на л.а. „Рено
Меган“ от мястото на удара е около три пъти по-голямо от опасната зона,
ПТП настъпва в края на пресичането и водачът е имал достатъчно време да
възприеме пешеходеца и да спре. В устните си обяснения пред ОС – Разград
/о.с.з. на 19.11.2020 год./ вещото лице уточнява, че този извод не би се
променил, дори и разстоянието да се намали. Така при съвкупната преценка
на събраните гласни показания, ценени при условията на чл. 172 ГПК и на
експертното заключение, по делото не се установява твърдяното от
застрахователя противоправно поведение на ищцата.
Показанията на св. А. С. за механизма на ПТП остават изолирани.
Свидетелката твърди, че пешеходката излязла „зад една кола“ и поради
липсата на видимост от паркиралите коли, не успяла да спре. Показанията на
свидетелката противоречат на сключеното от нея споразумение пред
наказателния съд. Горното, ведно с явната й заинтересованост по смисъла на
чл. 172 ГПК, обуславя некредитиране на коментираните показания от
разглеждащия състав.
По обема на вредите и размера на присъденото обезщетение:
При ПТП от 29.07.2018г, пострадалата Ф.Б. е получила: мозъчно
сътресение без ЧМТ със загуба на съзнанието, травматични увреждания на
челото /ръзкъсване, оток, кръвонасядане/; горна устна /разкъсване,
кръвонасядане, оток с подлежащ подлигавичен кръвоизлив/, лекостепенно
разклащане на втори и трети горни леви зъби, ключица, ляв голям гръден
мускул, лява лопатка, ляво бедро, ляво коляно, седалище, дясно бедро, дясно
коляно, дясна подбедрица - кръвонасядане, охлузване, ограничен обем на
3
дланно-пръстова става на палеца на лявата ръка. Поради персистиращо
главоболие и световъртеж ищцата е била хоспитализирана в деня след
инцидента за периода 30.07. – 01.08.2018 год. и подложена на
медикаментозно лечение. Според заключението на СМЕ сочените увреждания
са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота,
обусловена от травматичната кома – изпадане в безсъзнателно състояние.
Останалите увреждания са причинили само временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, болки и страдания. Ищцата е развила
постравмена церебрастения, изразяваща се в проява на главоболие,
нестабилност в походката, нарушение на съня, дефицит на концентрация,
световъртеж, променливо настроение, самоизолация и несигурност, които са
в причинно-следствена връзка с ПТП.
Според заключението на вещото лице, ищцата е възстановена от всички
леки контузии, вкл. травмата на дланопръстовата област на лявата ръка без
остатъчен дефицит в движението. Няма нарушение на дъвкателната
способност. Ищцата е наблюдавана от невролог и ОПЛ, но според
заключението на вещото лице, понастоящем не е напълно възстановена.
Обективно проявява нестабилна походка при теста на Ронберг, но останалите
тестове /нистагъм, носопоказалечна проба, тремор/ са в норма. Експертът
сочи, че при някои пациенти пълно възстановяване не се постига.
Според заключението на СПЕ, ищцата е с постравматично стресово
разстройство /ПТСР/ с характерни симптоми – натрапливи спомени,
емоционална хипореактивност, ограничени контакти, страх, вегетативна
лабилност, тревожност, потиснатост и др. Тази симптоматика е с променлив
интензитет – отслабва с времето, но се активира в период на криза. ПТП е
настъпило във възрастов период, когато се изграждат основите на характера и
личността. Ищцата е продължила да учи, започнала е работа, която я
удовлетворява, поддържа добри взаимоотношения с околните. Не може с
категоричност да се прецени времевия период на преодоляване на ПТСР.
Според показанията на св. Г. С. /приятел на ищцата/, седмица след
инцидента пострадалата не ставала от леглото сама, изпитвала болки по
тялото, главоболие, не вършела нищо сама, не можела да използва лаптоп или
телефон, защото й се отразявали зле.Понастоящем не желаела да излиза
често, както било преди инцидента. Предпочитала, когато излиза да има
придружител, тъй като изпитвала страх при пресичане, по принцип била
променена, по-затворена. Относно психичното състояние на ищцата
свидетелства и нейният баща, Д. Б., според който след инцидента дъщеря му
продължава да изпитва страх от пресичане, станала като малко дете, държала
се за ръка.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Ищцата е била е на 18 год. към датата на инцидента.
Претърпяла е мозъчно сътресение без открита ЧМТ, с изпадане в
4
безсъзнателно състояние за периода от ПТП до постъпване в Спешно
отделение. Като резултат от травмата, същата е развила постравмена
церебрастения с характерните симптоми, които персистират и понастоящем
като няма сигурна експертна прогноза за пълно възстановяване.
Множеството леки контузии са обусловили кратък, но труден
възстановителен период без остатъчна болестна симптоматика.
Ищцата страда и от постравматично стресово разстройство, което
допълнително влошава качеството й на живот. Независимо от изложеното,
същата води пълноценен живот, учи и работи.
При съвкупната преценка на изложеното, съдът намира, че
определеният от РОС размер на обезщетение следва да бъде потвърден от
съда. Сумата от 50 000 лева съответства на претърпяните болки и страдания
от мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние и
последствията му, възстановяването от множеството леки контузии, вкл. от
постравматичното стресово разстройство. Същевременно, съдът отчита, че
липсват категорични експертни данни за превъзмогване на състоянието в
обозримо бъдеще както по отношение на остатъчната неврологична
симптоматика от мозъчното сътресение, така и по отношение стресовото
разстройство. Ищцата, с оглед младата си възраст, е съумяла да води
пълноценен живот, но продължаващите оплаквания влошават съществено
неговото качество.
Основният довод за въззивна ревизия в коментираната част е сведен до
кредитираните на свидетелски показания за наличие на постравматично -
стресово разстройство, за които е приложимо правилото на чл. 172 ГПК.
Свидетелските показания за психоемоционални и стресови преживявания на
ищцата съответстват на заключението на СПЕ, което застрахователят –
въззивник е цитирал само избирателно във въззивната си жалба. Експертът е
анализирал подробно състоянието на пострадалата, неговата връзка с ПТП и
прогнозните очаквания. Мотивирал е и определената диагноза, независимо от
пълноценния живот на пострадалата като студент. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните. С оглед на изложеното, съдът приема, че не
са налице твърдяните съществени процесуални нарушения на чл. 172 ГПК.
По въззивната жалба на Ф. Б. досежно началния момент на присъдената
законна лихва:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на уведомяването, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
5
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая и
при липса на други доказателства, съдът приема, че застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на 26.02.2019 год. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице /л. 72 от делото пред РС/,
поради което от посочената дата дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от 30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
Решението на РОС следва да бъде изменено в посочения смисъл.
По частната жалба срещу Определението по чл. 248 ГПК:
С решението си по съществото на спора РОС е присъдил в полза на
застрахователя разноски в размер на 536, 25 лева, изчислени
пропорционално на отхвърлената част от иска и съставляващи
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Срещу решението в частта за разноските е постъпило искане от адв.
П.К., процесуален представител на Ф.Б., за изменение по реда на чл.248 ГПК.
Поддържа се още, че възнаграждението е прекомерно, а определеният размер
противоречи на ГПК и ЗПП.
С Определение № 29/17.03.2021 год. РОС е отказал да измени
решението си в коментираната част с мотива, че същото не е прекомерно
съобразно фактическа и правна сложност на делото.
В предявената пред АпС – Варна частна жалба се поддържат
доводите за недължимост на юрисконсултско възнаграждение в посочения
размер.
На първо място, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от претенцията – чл. 78, ал.3 ГПК. Освобождаването на
ищцата от разноски в производството касае разноските, дължими във връзка
със събиране на доказателствата, но не и разноските, които насрещната
страна е направила по повод на осъществената защита.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК размерът на разноските за защита от
юрисконсулт се определя според вида дело и не може да нахвърля
максималния размер, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно действалата
към приключване на устните състезания редакция на чл. 25, ал.1 НАРЕДБА
за заплащането на правната помощ (ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от
15.12.2015 г.) за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В настоящия случай, възнаграждението
следва да бъде определено в максималния размер при съобразяване на обема
събрани доказателства и техния вид, вкл. и броя на проведени открити
6
съдебни заседания. При възнаграждение в размер на 300 лева, ищцата дължи
сумата от 112,50 лева, определена пропорционално на отхвърлената част от
претенцията.
В съответствие с изложеното обжалваното определение следва да бъде
отменено, респ. решението – изменено в коментираната част.
Разноски за въззивното производство:
На основание чл. 38, ал.2 ЗА застрахователното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адв. П.К. дължимото адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, определено в
минималния размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения или 2436 с включено ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/16.12.2020 год., постановено по т.д.
№ 20203300900065/20 год., с което РОС е ОСЪДИЛ ЗАД „Армеец“,
гр.София, ЕИК ********* да заплати на Ф. Д. Б., ЕГН ********** сумата 50
000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на причинени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 29.07.2018 г. в гр.Разград по вина на
водач, чийто автомобил е застрахован при ответника.
ИЗМЕНЯ решение № 55/16.12.2020 год., постановено по т.д.№
20203300900065/20 год. по описа на РОС в частта за присъдената законна
лихва като ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* да заплати
на Ф. Д. Б., ЕГН ********** законна лихва върху присъдената главница от
50 000 лева, считано от 26.02.2019 год. до окончателното погасяване на
задължението.
ОТМЕНЯ Определение № 29/17.03.2021 год. в частта, в която е
отказано изменение на постановеното решение досежно присъдените
разноски в полза на ответника и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 55/16.12.2020 год., постановено по т.д.№
20203300900065/20 год. по описа на РС в частта, в която Ф. Д. Б. е осъдена да
заплати на ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* разноски за
първоинстанционното разглеждане на спора като същите да се считат в
размер на 112,50 лева вместо присъдените 536, 26 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П.К. от САК с адрес гр.София, ул.“лом“ 1, ап.9 сумата от 2436 лева, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8