Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание,
на двадесет и втори януари, през две хиляди и петнадесетата година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Свилен Сирманов
ЧЛЕНОВЕ : Юлиян
Стаменов
Александър Иванов
с участието
на секретар Н.Н.,
в присъствието на окръжния прокурор на гр. Русе Георги Г., след като разгледа
докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 2/2015 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия В.И.П. – адв. В. - е обжалвал присъдата по н.о.х.д. № 1375/14 г. на РОС, с която П. признат за
виновен и осъден
за престъпление по чл. 316 вр.
чл. 308 ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 вр.
ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК извършено в периода от
8-и юни до 30-август 2012 г. - съзнателно ползуване, с
цел имотна облага, в условията на продължавано престъпление, от преправени
чуждестранни официални документи – немски талони за регистрация на МПС на три
автомобила „Шкода Октавия“- за чието съставяне от
него не може да се носи отговорност - на пет години лишаване от свобода и
за престъпление по чл. 215 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
извършено в периода от 30-и юли до 15-и октомври 2012 г. - спомагане да бъдат
отчуждени движими вещи - три автомобила „Шкода Октавия“,
с цел имотна облага, за които предполагал, че са придобити от неизвестно лице
чрез престъпление - на шест години и шест месеца лишаване от свобода и 7500 лв.
глоба
с определяне на общо наказание съгл. чл. 23 ал. 1 и 3 от НК - шест години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и
присъединяване на 7500 лв. глоба.
В жалбата са конкретизирани са оплаквания за
необоснованост, непълнота на доказателствата, материална и процесуална
незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанията, по подробно изложени
съображения: констациите на съда не се подкрепят от
събраните доказателства; неправилно съдът не съобразил и анализирал обясненията
на подсъдимия, а ги е отхвърлил с едно изречение в мотивите си, третирайки ги
като защитна теза; както мотивите на
присъдата, така и обвинителния акт не съдържат доказателства относно
авторството, конкретиката като време място и начин на
извършеното от подсъдимия, както и съставомерния му
умисъл; процесната правна конструкция на
осъществяването на престъплението по чл. 316 от НК в условията на опосредствувано извършителство
чрез свидетелите В. и П. е в противоречие както с доказателствата по делото, така и с действуващата правна уредба, вкл. чл. 13, 14 и 15 от НК
относно изключващите вината на свидетелите обстоятелства и правната теория;
констатацията, че подсъдимият знаел за преправките в
немските документи не почива на каквито и да било доказателства, а се опровергава
от факта на безпроблемното регистриране и на трите автомобила в КАТ-Русе, както
и от изводите на графологическата експертиза, че
установяването на преправката може да стане само от
специалисти с много прецизна специална техника и следователно присъдата в това
отношение почива на предположение; по същия начин, по обвинението по чл. 215 от НК, без доказателства и в противоречие със събраните е направен извода, че
подсъдимият знаел че процесните автомобили са
придобити с престъпление в чужбина – налице е единствено писмо справка от МВР,
че са крадени някъде в чужбина, а формулировките и констатациите на прокурора и
съда са за извършени „на неустановено място“, „по неустановен начин“ „от неустановени
лица“ кражби, пренабиване на номера и изготвяне на
преправени документи; режимът на покупко-продажбата на автомобили извън
България е свободен - без изисквания за писмена форма и нотариална
заверка; по делото липсват доказателства
на подсъдимия да са били известни обстоятелствата около процесните
автомобили; собствеността на процесните автомобили е
променена извън България, следователно не може да се твърди, че на българска
територия е извършено престъпление по чл. 215 от НК; неправилно съдът отчел
като отегчаващи отговорността обстоятелства, че подсъдимият е осъждан, въпреки,
че той е реабилитиран по право, както и броя на деянията, явяващ се в
хипотезата на продължавано престъпление съставомерен
елемент.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я
страна и подсъдимия. Развита е от упълномощения във въззивното
производство втори защитник - адв. И. Д. със съображенията, че: на 23 места в мотивите
към присъдата е използуван термина „неизвестен“, касателно място на извършване, автор, начин и пр.; не само подсъдимият, а и самият
свидетел В. знаел, че никога не доставял автомобили от Германия, което изключва
конструкцията на „последствено извършителство“;
собствеността върху процесните автомобили вече е била
сменена към инкриминирания период; липсвало твърдение за квалификацията на
документа като предмет на престъпление; изготвянето на бъргарските
талони за регистрация на процесните автомобили
насочва към квалификация по чл. 314 от НК – въвеждане в заблуждение на
длъжностно лице изготвящо тези документи; изисквания в случая кауфентракт по естеството си е частен документ; мотивите са
неясни, непълни и неточни, което представлява съществено процесуално нарушение;
неясни били използуваните в мотивите към присъдата
термини, вкл. жаргонни такива като „сдобил се с три крадени автомобила“,
„попаднали му“, „паднали му“; позовава се на решение № 628/27.12.2010 г. по
н.д. № 668/2010 г. на НКС по сходен казус.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и
доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло
правилността на обжаланата присъда, въззивният съдебен състав прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от оправомощена за това страна, при спазване на предвидените в
НПК срок, ред и форма.
По съществото си тя е неоснователна.
От фактическа страна констатациите на първоинстанционният
съд се свеждат до следното:
Подсъдимият е род. на *** г., български гражданин,
неженен, не работи. РРС е прел, че е реабилитиран по право /чл. 88а от НК/ за
осъжданията му по н.о.х.д. № 1863/2000 г. на РРС и н.о.х.д. № 952/2005 г. на
РРС, за престъпления по чл. 215 ал. 1 от НК и чл. 206 ал. 1 от НК, в сила
съответно от 2.07.2001 г. и 30.03.2005 г., на наказания съответно 200 и 300 лв.
глоба, надлежно изплатени съгл. приложеното по делото удостоверение от публичен
изпълнител към АДВ-РД-Русе.
Подсъдимият се занимавал с внос и препродажба на
автомобили с цел реализиране на печалба. Той се познавал със свид. С. В. – негов близък приятел – и св. П. П., който по
занаят срещу заплащане извършвал регистрация на автомобили в Сектор „Пътна
полиция – Русе. В инкриминирания период, по инициатива и под ръководства на
подсъдимия тримата извършили следното с процесните
три автомобили марка „Шкода Октавия“:
1.През м. юни 2012 г., по инициатива на подсъдимия, той и
свидетелят С. В. се споразумели на името на свидетеля да бъде регистриран лек
автомобил в сектор „Пътна полиция“ – Русе, срещу заплащане на сумата 200 лв. По
същото време подсъдимият се уговорил със св. П. П. да извърши, също срещу
заплащане, тази регистрация на автомобила на името на св. В..
Автомобилът, обект на регистрация, бил марка „Шкода Октавия“, с оргинален № на рама TMBGS61Z792028498, бивша
собственост на датска телефонна компания TDC и бил откраднат на 31 март срещу 1 април 2012 г. Прага,
Чехия от неустановено лице. На неустановено място и от неустановени лица била
извършена интервенция върху рамата на автомобила чрез преправянето на номера й
на TMBGS61Z082165099 и на двигателя й на № BLS764453 и били преправени чуждестранни официални документи –
немски талони за регистрация на автомобила „Шкода Октавия“
с рег. № ZW – CC 76: Teil I с номер на бланката ********* и Teil II с номер на
бланката VR 883810.
Подсъдимият предполагал, че автомобилът е краден, а
немските документи за регистрация – преправени, но желаел да придобие средства
като го продаде. За да прикрие участието си, действувал
опосредено, чрез други лица, а именно чрез посочения
св. В., на чието име да се регистрира автомобила в КАТ-Русе и чрез св. П.,
който пък да върши дейностите по регистрацията.
След като се споразумял със свид.
В. за регистрацията на автомобила, подсъдимият се снабдил от неустановено лице
на неустановено място с документ за покупка на автомобила в Германия – кауфентрактер
– с дата от 21.06.2012 г.,с превод на български език, , според който свид. С. П. В. купил л.а. „Шкода Октавия“
с рама TMBGS61Z082165099 от Бургер Брита в Берлин, ФРГ.
Съвкупната дейност по упълномощаването на участниците в
схемата, регистрацията и последващото отчуждаване на
автомобилите, вкл. и надлежните нотариални дейности, се ръководела и
координирала като цяло и в детайли от подсъдимия. По този начин и в изпълнение
на изложените уговорки
на 27.06.2012 г., в присъствие и под ръководството на
подсъдимия, в нотариална кантора Ш. било изготвено, нотариално заверено и
вписано под № 3524/27.06.2012 г. изрично пълномощно от името на св. С. В. в полза на св. П. П. само за регистриране
на същия автомобил в Сектор ПП-Русе. На 28.06.2012 г. подсъдимият предоставил
на св. П. това пълномощно, заедно с горепосочените документи на автомобила, св.
П. регистрирал автомобила на името на св. С. В. с рег. № Р 7672 АТ.
Веднага след извършването на регистрацията подсъдимият
взел документите за регистрация от св. П. и откарал автомобила със себе си.
След обявил автомобила за продан в
Интернет за сумата 17500 лв.
На 31.07.2012 г. по обявата в Русе пристигнал свидетелят Д.
Ц. от гр. М.. Срещнал се с подсъдимия,
проверили техническото състояние на автомобила, двамата се споразумели, че
свидетелят ще закупи автомобила за 17 000 лв., двамата отишли до
местоживеенето на подсъдимия в С., откъдето взели „големия“ талон на автомобила
и отново се върнали се в Русе, където изчакали „собственика“ на автомобила –
св. В.. Междувременно подсъдимият обяснил на свидетеля Ц., че автомобилът е
закупен от Германия и е на 63 000 км. На същата дата, с нотариално заверен
и вписан под № 4248 договор при нотариус Ш., отново в присъствието на посъдимия,
автомобилът бил продаден от св. В. на св. Ц.. Купувачът предал парите на
подсъдимия П., който пък му предал ключовете и оргиналните
документи за автомобила. През м. август св. Ц. пререгистрирал автомобила по
местоживеенето си в гр. В..
През м. януари 2013 г. при извършенна
полицейска проверка се установили преправките по
идентификационния номер на рамата на автомобила и същият бил предаден от св. Ц.
на полицейските служители.
2. По аналогичен начин подсъдимият се споразумял със свид. В. да бъде регистриран на негово име, срещу 200 лв.
възнаграждение, и след това продаден, а ползувал за
полицейската регистрация услугите на св. П. по отношение на втория процесен
лек автомобил марка „Шкода Октавия“
с оргинален номер на рамата TMBBS61Z992060783, без номер на двигател. Този автомобил бил бивша
собственост на германския гражданин С. Р.
и бил откраднат на 2.05.2012 г. в гр. Баутцен,
Германия. Впоследствие, по неустановени начини и време, бил пренесен на
територията на Р България и попаднал във владението на подсъдимия. На по
неустановени място, време и начин и от неустановени лица била извършена
интервенция на рамата на автомобила, чрез промяната й на и били преправени
чуждестранните официални документи – немските талони за регистрация на
автомобила „Шкода Октавия“ с рег. № ERZ – SD 608 Teil I с номер на бланката ********* и Teil II с номер на бланката VP 500694. Подсъдимият предполагал, че автомобилът бил краден, а немските документи за
регистрация – преправени, но аналогично на гореописания случай решил да
реализира доходи от препродажбата му. Отново след договорката му със свид. В. подсъдимият се снабдил от неустановени лица по
неустановени начин и място с кауфентрактер от
4.06.2012 г. с превод на български език, според който свид.
В. закупил от Б. Т. във Вердау този автомобил /с вписан
преправения номер на рамата TMBCT61Z1A2088079/. В изпълнение на аналогичните уговорки
на 8.06.2012 г., в присъствие и под ръководството на
подсъдимия, в нотариална кантора Ш. било изготвено, нотариално заверено и
вписано под № 3047/8.06.2012 г. изрично пълномощно от името на св. С. В. в полза на св. П. П. само за
регистриране на същия автомобил в Сектор ПП-Русе и подсъдимият предоставил на
св. П. това пълномощно, заедно с горепосочените документи на автомобила. На
11.06.2012 г. св. П. регистрирал автомобила на името на св. С. В. с рег. № Р 6799
АТ., след което предоставил на подсъдимия всички документи и автомобила. На
18.06.2012 г. свд. В. упълномощил подсъдимия да се
разпорежда с автомобила, с нотариално заверено и вписано под № 3233/18.06.2012
г. пълномощно при нотариус Ш..
През м. август 2012 г. подсъдимият обявил в Интернет
автомобила за продан за продан за сумата 19 500 лв. На обявата се отзовал
св. М. М. от гр. Б., подсъдимият му се представил по телефона като продавач, а
след пристигането на свидетеля в Русе на 6.08.2012 г. му показал автомобила.
Едва след извършването на технически преглед и съгласието на М. за сделката
подсъдимият му казал, че действителния собственик е св. В., а самият той –
пълномощник. На същата дата, с нотариално заверен и вписан под № 4248/6.08.2012
г. договор при нотариус Ш. подсъдимият, в качеството на пълномощник на св. В.,
продал на св. М. този автомобил. М. му заплатил в брой 1600 лв., а по банков
път му превел на новооткрита сметка 17400 лв., които подсъдимият изтеглил на
следващия ден, като попълнил декларация, че произхода им е от продажба на
автомобил.
След установяване на преправката
на рамата на автомобилът, пререгистриран междувременно от новия собственик, бил
предаден на полицейските власти.
3. По аналогичен начин през м. август подсъдимият се
споразумял със свид. В. да бъде регистриран на негово
име, срещу заплащане на 200 лв. и след това продаден, а ползувал
услугите за регистрацията при КАТ-Русе на св. П. по отношение на третия процесен лек автомобил „Шкода Октавия“,
бивша собственост на фирма RICHARD SKALA, откраднат от неустановено лице по неустановено време и
място. И този автомобил бил попаднал във владението на подсъдимия. Също по
неустановено място, време и начин и от неустановено лице били променени
номерата на рамата - на TMBGS21Z298007063 и на двигателя – на BXEC78012, както и били преправени чуждестранните официални документи – немски талони за
регистрация на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ERZ – DW 811: Teil I с номер на бланката ********* Teil II с
номер на бланката VT 820721. И за този
автомобил подсъдимият предполагал, че е краден и документите му за регистрация
са преправени, но решил да извърши аналогични с горните действия по
регистрирането и отчуждаването му с цел реализиране на печалба. По същия начин
както в предходните два случая след споразумяването със св. В. подсъдимият се
снабдил с необходимия за регистрацията титул за собственост – кауфентрак, с превод на български език, датиран към
20.08.2012 г. според който св. В. закупил от В. Ж. в Берлин л.а. „Шкода Октавия“ с рама TMBGS21Z298007063.
Аналогично на първите два случая на 22.08.2012 г., по
указание и в присъствие на подсъдимия, свид. В.
упълномощил св. П. с изрично нотариално заверено под № 4721 пълномощно само за
регистрация на автомобила, подсъдимият предал пълномощното заедно с всички
документи за автомобила на св. П., последният извършил на 30.08.2012 г.
регистрацията, с рег. № Р 0903 ВВ на името на св. В. и предал отново всички
документи и автомобила на подсъдимия.
На 15.10.2012 г. по указание на подсъдимия свид. В. упълномощил с нотариално заверено пълномощно под №
6007/15.10.2012 г. руския гражданин Ю. В.
В. да се разпорежда с този автомобил. Последният последователно излязъл, влязъл
и отново излязъл с автомобила от територията на страната през ГКПП „Калотина“ на 29.10.2012 г.,
3.07.2012 г. и 13.07.2012 г.
В хода на производството местонахождението, както и оргиналните номера на рамата и двигателя на този автомобил
не били установени.
Тези изводи почиват на анализ и обсъждане, извършени при
спазване на действуващата
процесуалноправна уредба, на всички събрани по делото доказателства и им съответствуват на последните. Ето защо присъдата е постановена при пълнота на доказателствата и е обонснована. Доказателствата по делото, противно наоплакването в тази насока, не са непълни, а в достатъчна
степен обосновават изводите на съда в полза на обвинението по делото. При това
съдът, изпълнявайки и задължението си по чл. 13 от НПК, е проявил и служебна
активност за попълване на делото освен с горепосочените гласни, писмени и от
експертен порядък доказателства и с допълнителни такива - удостоверения от Митница-Русе, опровергаващи твърденията на
подсъдимия за влизания и излизания на посочените от него автомобил и автоплатформа, с които уж внасял от Румъния два от процесните автомобили, както и разпит на свидетелите Е.
и И., също опровергаващи твърденията на
подсъдимия относно времето когато ползувал по този
начин платформата и относно
икономическите му възможности да закупи тези автомобили с лични средства,
каквито не притежавал /последното е видно и от подадената от него декларация за
семейно и материално положение и автобиография/. Последното е свързано и със
също неоснователния довод по жалбата, че съдът игнорирал без обсъждане и
аргументи защитната теза на подсъдимия – напротив, съдът, като първо е събрал
тези именно допълнителни доказателства, е обсъдил подробно в мотивите си причините,
поради които приема обясненията на подсъдимия за недостоверни: промяната на
тезата му от закупуване на автомобилите от Германия, до закупуване на два от
тях от Румъния, опровергаването на двете посочения в процесните
кауфентракти като купувач св. В., който пък безспорно
не е ходил нито в Германия нито в Румъния, невъзможността подсъдимия да закупи
сам автомобилите поради липса на средства /св. И. и данните от декларацията му
за липса на доходи и работа/, показанията на св. П., че, противно на
твърдението на подсъдимия, в Румъния автомобилите се продават с документи,
съвпадащите признаци – почерци, мастило и начин на преправка
в процесните немски документи за собственост и
регистрация, съвпадението на схемата за регистрация и отчуждаването на
автомобилите. Неоснователни са и
доводите по жалбата, че липсвали доказателства относно, авторството, конкретиката, времето мястото и начина на извършеното от
подсъдимия - тези визиращи съставомерните признаци
факти и обстоятелства са заявени ясно и от обвинението по делото и подкрепени с
доказателства, обосновали правилните изводи на съда. Спекулативно в това
отношение жалбоподателят смесва въпросите за неустановените по делото
обстоятелства, които обаче не се обхващат от предмета на делото, изчерпващ се с
вменените на подсъдимия престъпни деяния. Неустановяването на авторството и
времето на преправките на процесните
документи, както и интервенциите върху автомобилите /номерата на рамите и
двигателите им както се изложиха/ са предпоставили процесните квалификации на деятелността на подсъдимия като
изчерпваща се с противозаконното ползуване от
преправените документи и спомагане на отчуждаване на незаконно придобитите от
други лица автомобили. Неоснователно и спеткулативно
в тази връзка се твърди от жалбоподателя, че мотивите на първоинстанционния
съд били неясни, неточни и противоречиви – противоречия липсват, а празнините в
свързаната с процесната деятелност фактология
произтичат от неустановеността на предхождащите я деяния по
придобиването на автомобилите и създаването на процесните
преправки, които обаче, бидейки извън предмета на
делото, поначало не могат да обосновават такава теза. Въззивната
възприема и останалите съждения и доводи на първоинстанционния
съд по фактите, които не е нужно да се преписват тук. РРС е упражнил
суверенното си право да формирането на решаващите си изводи да изхожда от
вътрешното си убеждение, базирано на доказателствата по делото, правилно и
изцяло обсъдени и преценени и при липса
на нарушения на процесуалните правила, касаещи в този процес, както и други
такива, липсва основание за коригиране на изводите му.
Инстанцията не възприема като основателни и оплакванията
за съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи презицирането
на обвинението, както и мотивите към първоинстанционната
присъда. Обвинението е формулирано в достатъчна степен конкретно и ясно, при
съответствие и допълване на диспозитива и
обстоятелствената част на обвинителния акт вкл. и в частта му, че преправките в процесните немски
регистрационни талони безспорно касаят номерата на рамата на всеки от процесните автомобили. Мотивите към присъдата съдържат
изчерпателно обсъждане и произнасяне по заявената от обвинението фактология и правни проблеми и правилно са игнорирали
оставащата извън тези рамки фактология.
При правилна фактическа установеност
законосъобразно първоинстанционният съд е
възприел инвокираната от обвинението правна
квалификация на деятелността на подсъдимия, а именно че:
за времето от 8.06.2012 г. до 30.08.2012 г., в гр. Русе,
в условията на продължавано престъпление – на три пъти- опосредено
срез С. П. В. и П. Г. П., при регистрация на автомобили в Сектор Пътна
полиция-Русе, съзнателно се ползувал от преправени чуждестранни официални документи за регистрация на
превозни средства – немски талони за регистрация на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ZW – CC
76: Teil I с номер на бланката
********* и Teil II с номер на бланката VR 883810., немски талони за регистрация на лек автомобили
„Шкода Октавия“ рег. № ERZ – SD
608 Teil I с номер на
бланката ********* и Teil II с номер на
бланката VP 500694 и немски
талони за регистрация на лек автомобил „Шкода Октавия“
с рег. № ERZ – DW 811: Teil I с номер на бланката ********* Teil II с номер на
бланката VT 820721, като за самото съставяне от него не може да се
търси отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага – престъпление по
чл. 3161 вр. чл. 308 ал. 3 т. 2 вр.
ал. 2 вр. ал. 1вр. чл. 26 ал. 1 от НК и
за времето от 31.07.2012 г. до 15.10.2012 г., в гр. Русе,
в условията на продължавано престъпление – на три пъти, с цел да набави за себе
си имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – моторни
превозни средства – л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № Р
6799 АТ с номер на рама MBCT61Z1A2088079, л.а. „Шкода Октавия“ с рег. №
Р 7672 АТ с номер на рама TMBGS61Z082165099 и л.а. „Шкода Октавия“ с рег.
№ Р 0903 ВВ с номер на рама TMBGS21Z298007063, всичко на стойност 50 250 лв., за които преполагал, че са придобити от другиго – неустановено лице
– чрез престъпление – кражба, като вещното укривателство е в големи размери –
престъпление по чл. 215 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Неоснователни са оплакванията по жалбата за липса на
утвърдените в закона, теорията и практиката на съдилищата за осъществяването на
документното престъпление в условията на опосредено извършителство - съобразно изложеното канструкцията
на делото и доказателстваата по делото сочат, че
свидетелите В. и П. не са знаели за преправките в процесните документи и отцъствието
на представа за този съставомерен признак отцъствувал в
съзнанието изключва вината, респ. отговорността им. Некоректно наведеното
обстоятелство, че св. В. не е ходел в Германия, което е безспорно не съдържа
дори и твърдение, че е бил наясно с останалите съставомерни
признаци на процесното престъпление, нито пък в
делото се съдържат такива доказателства. Освен това, при очертания от
обвинението предмет, неотносими са доводите за
възможно престъпление по чл. 314 от НК - дори и да е възможна такава конструкция,
тя сочи на още едно престъпление в реална съвкупност с процесните,
каквато не може да се обсъжда тук. Също неоснователни са и доводите касателно извършването на престъпления, предхождащи процесните от други лица и на териториите на други държави,
каквито не са обхванати от предмета на делото. След като са извън предмета са
тези предходни деяния, то също неоснователни са и доводите по жалбата за
нуждата от специални знания и умения за извършването на процесните
преправки в процесните
чуждестранни официални документи. Противно на доводите по жалбата на втория
защитник прочцесните немски регистрационни талони /кауфентрактерите не са предмет на обвинението/ безспорно имат характеристиките на официални
документи, а не частни такива. Най-сетне това, че незаконното придобиване на процесните автомобили чрез престъпление е извършено от
друго лице е без значение за съставомерността на процесното вещно укривателство – вещите остават придобити с
престъпление независимо колко пъти са били препродавани след това. Неоснователни са и доводите за придобиване на
автомобили извън България без документ – ноторно
известно е, че тези сделки се документират,което е различно от изискуемата у
нас нотариална заверка на подписите. Най-сетне, също противно на доводите по жалбата
– първоинстанционният съд е изложил многобройни и
логически издържани, с опора в доказателствата по делото, съображения в
подкрепа на извода си, че подсъдимият е бил наясно с обстоятелствата около процесните автомобили – напълно безпричинната освен с цел
замаскиране на участието му сложна схема на регистриране на автомобилите на
името на друго лице, при това срещу заплащане и след това действия по
пълномощие до реализирането на сделките, идентичните особености на процесните немски регистрационни талони и кауфентракти, недостоверността на двете му последователни
версии за начина по който закупил автомобилите, това че не е рабполагал с парични средства, опровергаването на твърденията
му за пътувания до Румъния с показанията на св. Е. и официални удостоверения,
че посочените от него автовмобил и автоплатформа не са пътували са Румъния в твърдения от него
период.
Въззивната инстанция
възприема и останалите доводи и съждения на първоинстанционния
съд, които като правилни и изчерпателни не е нужно да се преписват тук.
Неоснователни
са и оплакванията за явна несправедливост на определените наказания на подсъдимия, респ. определеното общо такова. И двете
наказания са в размери около средния, предвиден в закона за всяко от
престъпленията. Неоснователни са доводите по жалбите за противоречиво третиране
едновременно като смекчаващо и отегчаващо съдебното минало на подсъдимия -
съдът изрично е приел като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му „ex lege“ съдебно минало
като реабилитиран по право, но правилно и отчел като от значение за адекватната
на целите по чл. 36 и данните в делото санкция обстоятелствата, че подсъдимият
вече е бил обект на наказателно преследвана. Последното е рутинно в постоянната
практика на съдилищата. Неправилно първоинстанционният
съд приел броя на деянията като отегчаващо отговорността обстоятелство и по
двете обвинения – това не е невъзможно, но в случая не е налице, тъй като в
конкретния, при обуславящите квалификацията като продължавано престъпление
минимум от две деяния се касае за три. Мотивите към съдебния акт следва да се
считат изменени само по това обстоятелства. Това обаче не води до промяна на крайните
изводи на РРС. И без това обстоятелство, обаче, и по двете престъпление, е
налице всъщност превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - при
единствено смекчаващо чисто съдебно минало са налице като отегчаващи лоши
характеристични данни и проявена упоритост, а за престъплението по чл. 215 ал.
2 т. 1 вр. ал. 1 от НК – и близо два и половина пъти
превишаване на критерия за квалификацията „големи размери. При тези
предпоставки първоинстанционният съд, очевидно
правилно отчитайки значението на обстоятелството, че подсъдимият не е търпял
ефективно наказание лишаване от свобода, е ограничил степента на приетата за
адекватна санкция до този среден размер. Общото наказание е определено в съответсвие с материалния катон,
като не е увеличаване по реда на чл. 24 от НК, а режима на изтърпяване съответствува на разпоредбите по чл. 59-61 от ЗИНЗС. При това положение и по отношение
санкционната част на присъдата не се разкриват основания за ревизирането й.
При извършената служебна проверка не се установиха и
други основания за изменение или отмяна на присъдата по отношение на този и
необжалвалия подсъдим.
Ето защо окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
176 /22.10.2014 г. по н.о.х.д. № 1375/14 г. на РРС – девети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.