Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански
районен съд, ІV-ти
наказателен състав, в публичното
заседание на 29.03.2021г., в
състав
Председател:ИСКРА КАСАБОВА
при
секретаря Ц.Цекова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №102 по описа за 2021г. въз основа на
закона и доказателствата
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19–234 – ДТ от 31.12.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.Враца, с което на „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА - 98“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Враца, ул.„Мито Орозов“ №63, представлявано от Светлин Спасов изпълнителен директор, за извършено нарушение на чл.136, ал.2
т.3 във връзка с чл.35, ал.3, от Закона за управление на отпадъците/ЗОУ/, е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 7000/седем хиляди/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – Враца да ЗАПЛАТИ на „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА - 98“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.„Мито Орозов“ №63, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС –
гр.Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И
:
„ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА
- 98“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, ул.„Мито Орозов“ №63, представлявано от Светлин Спасов изпълнителен директор, е обжалвал НП № 19–234 – ДТ от
31.12.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.Враца, с което на дружеството е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 7000/седем
хиляди/ лева, за извършено нарушение
на чл.136,
ал.2 т.3 във връзка с чл.35, ал.3, от Закона за управление на отпадъците. В жалбата и в съдебно заседание и чрез процесуален представител адв. Х.Г.П. се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, поради които се
иска отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по делото РИОСВ – Враца, в съдебно
заседание и в писмена защита чрез процесуален представител юрисконсулт П.С.изразява
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на издаденото НП.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
На 26.06.2020г. в РИОСВ - Враца от Национален координационен
център към МОСВ постъпили документи с Вх.
№ УООП- 469/26.06.2020 г. касаещи извършен трансграничен транспорт на
отпадъци от фирма „Товарен Автотранспорт - Враца 98“ АД.
По този повод в рамките на
същият ден - 26.06.2020г. в офиса на
дружеството находящ се в гр.Враца, на ул.„Мито Орозов“ №63, и в присъствието на
Светлин Спасов - изпълнителен директор на дружеството била извършена извънредна
документална проверка от служители на органите на РИОСВ – Враца, Д.В.Т., главен
експерт в Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ – Враца и младши
експерт Д„КПД” - Д.Б.Х..
В хода на извършената проверка
било констатирано, че на 26.06.2020 г. от страна на фирма
„Товарен Автотранспорт - Враца 98“ АД е извършено транспортиране от Р.Германия до Р.България на отпадъци с код
и наименование 15 01 02 - пластмасови опаковки /41 броя бали/с тегло 24.000 кг., от фирма WPT
Deutschland GmbH за фирма „VADIAS
TRADE“ ООД, гр.София. Също така било установено, че превозът на отпадъците с посочения код е извършен със следният
документ - INFORMATION
ACCOMPANYING SHIPMENTS OF WASTE AS REFERRED TO IN ARTICLE 3 (2) and (4)
/ПРИЛОЖЕНИЕ VII информация, придружаваща превозите на отпадъци съгласно член 3, §.2 и §.4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1013/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци/
Генератор на отпадъците е RDB Plastics GmbH, Германия. Също така
било установено и че превоза на отпадъци е извършен с автомобил собственост на
дружеството„Товарен Автотранспорт Враца 98“ АД, както следва:товарен автомобил
марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. № ***и полуремарке марка „Щмитц“
модел „СО -1 “ с рег. №***.
Към момента на извършване на
деянието дружеството „Товарен автотранспорт Враца 98“ АД не притежавало Регистрационен документ за събиране и
транспортиране на отпадъци, съгласно чл.78
от Закона за управление на отпадъци, като такъв документ е издаден на 23.07.2020 г. от РИОСВ – Враца с № 05-РД-215-00.
Констатациите от проверката били
обективирани в Констативен Протокол № 294 - ДТ от
26.06.2020г. на РИОСВ – Враца, след което до
нарушителя била изпратена покана с Изх.
№ УООП-596 от 05.08.2020г., в която се указвало представител на фирмата да се яви, на 24.08.2020г. от 9:00 часа до 17:30 часа в Регионална инспекция по околна
среда и водите – гр.Враца, ул.„Екзарх Йосиф“ №81 в гр.Враца, за съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение, която била получена на 07.08.2020г.
Следва да
се отбележи също, че предвид направените констатации в Констативния протокол
провереното дружеството е подало заявление в РИОСВ-Враца за издаване на регистрационен документ по чл.78 от ЗУО за извършване на дейности по транспортиране и събиране
на отпадъци в съответствие с § 1, т.41 и 43 от ДР на ЗУО на територията на
цялата страна, и такъв бил издаден на 23.07.2020г. - Решение № 05-РД-215-00/23.07.2020 за дейности по транспортиране на отпадъци.
Въз основа на констатациите отразени в Констативен Протокол № 294 - ДТ от
26.06.2020г. на РИОСВ – Враца, актосъставителя Д.В.Т. на дата - 25.08.2020г. съставила АУАН
№19 – 294 - ДТ/24.08.2020г. в присъствието на свидетелите Д.Б.Х.
и Р.Л.В., и в отсъствие на представител на дружеството нарушител.
Извършеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя
по чл.136,
ал.2 т.3 във
връзка с чл.35, ал.3, от Закона за управление на
отпадъците - за това, че дружеството - жалбоподател „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА -
98“ АД, е осъществило превоз на отпадъци с код и наименование 15 01 02 -
пластмасови опаковки /41 броя бали/с тегло 24.000 кг., от фирма WPT Deutschland
GmbH за фирма „VADIAS TRADE“ ООД, гр.София без да притежава Регистрационен
документ за събиране и транспортиране на отпадъци, съгласно чл.78 от Закона за
управление на отпадъци.
Актът бил предявен на Светлин Спасов - изпълнителен
директор на дружеството на 09.12.2020г.
и подписан от него, като в графата за възражения посочил:“За извършения превоз имам разрешително от Германия“. В срокът по
чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ няма
постъпили писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на АУАН
№19 – 294 - ДТ/24.08.2020г. и при идентично словесно и цифрово
описание на нарушението, е било издадено НП
№ 19 –294 – ДТ от 31.12.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.Враца, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер 7000 лева за нарушение на чл.136,
ал.2, т.3 във връзка с чл.35, ал.3
от ЗУО.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.В.Т., Д.Б.Х.,
и Р.Л.В., както и от писмените доказателства приложени по делото: Жалба, КП 294 - ДТ от 26.06.2020г., АУАН №19 – 294 - ДТ/24.08.2020г. от 25.08.2020г., НП №19–294 –
ДТ от 31.12.2020г. на Директор на
РИОСВ - гр.Враца, Заповед № 40 /01.03.2017 г., Заверено копие на писмо
постъпило в РИОСВ-Враца с Вх. № УООП-469/26.06.2020 г. от Оперативен център към
МОСВ, Заверено копие на покана за съставяне на АУАН.,Заверено копие на известие
за доставяне, Копие на обратна разписка удостоверяваща връчване на Наказателно
постановление, пълномощно, Международна товарителница /CMR/, Анекс ІІ от
23.06.2020 и CMR;Заявка за транспорт, Решение № 05-РД-215-00/23.07.2020 за дейности по транспортиране на отпадъци и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
На първо
място
съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи по
смисъла на ЗАНН и от ЗУО и в рамките на техните правомощия и компетенции.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството на свидетели – актосъставителя и свидетелите при съставянето на
акта. Съдът кредитира показанията им, като ги намира за безпристрастни,
обективни и последователни.
В случая обаче спорът е за това, дали актът и
НП са законосъобразни. Страните не спорят, че е извършено транспортиране на
отпадък с код 15 01 02, а че извършено транспортиране е осъществено към момент,
в който дружеството не е имало регистрационен документ за събиране и
транспортиране на отпадък съгласно ЗОУ. В подкрепа на този извод е представено
заверено копие на Заявление на дружеството
– жалбоподател от дата 01.07.20г./лист
41 - 42 от делото/ както и регистрационния документ за извършване на транспортиране
/събиране и транспортиране/ на отпадъци с код 15 01 01, код 15 01 02 и код 19 12 04 /лист
17 -18 от делото/ - Решение № 05-РД-215-00/23.07.2020г.
От приложените писмени доказателства, по делото
безспорно се установи, че в периода от 23.06 - 29.06.20г. с товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. № ***и полуремарке марка „Щмитц“
модел „СО -1 “ с рег. №*** собственост на дружество „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ -
ВРАЦА - 98“ АД, е извършен еднократен
превоз - транспортиране на отпадъци с
код 15 01 02 от Германия, без дружеството да притежава изискуемият
регистрационния документ за извършване на транспортиране (събиране и
транспортиране) на отпадъци по чл.35, ал.3 и ал.5 от ЗУО в съответствие с § 1, т.41 и т.43 от ДПР на ЗУО.
Също така съгласно чл.35, ал.3 вр. ал.2, т.2 от ЗУО за
дейността по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО се
изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел І-ви
от същия закон. По делото се установи, че дружеството към месец юли на 2020г. не е притежавало
регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01
02, тъй като се е сдобило с такъв в съответствие с разпоредбата на чл.136,
ал.2, т.3 от ЗУО едва на 23.07.2020г.
и от което и следва изводът, че то е осъществило състав на посоченото
нарушение, тъй като за съставомерността му от обективна страна следва да е
налице липсата на разрешение или регистрационен документ за събирането и
транспортирането на отпадъци какъвто е и настоящият казус.
Съгласно чл.78, ал.3 от ЗУО за извършването на
регистрация и издаване на регистрационен документ лицата подават заявление до
директора на РИОСВ-на чиято територия е седалището на заявителя, в случай, че
заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци. Образецът на
заявлението е утвърден от Министъра на околната среда и водите и в него се
изисква да бъде посочена информация както за марката, така и за модела и рег. №
на моторните превозни средства, с които ще се извършва събиране и
транспортиране на отпадъците.
Същевременно
извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
За да
предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
съдържа наказателното постановление са посочени изрично в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от
които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси
на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да бъде съобразено и
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите, докладчик председателят на V отделение.
На второ място видно е, че с писмо с изх. № УООП-596 от 05.08.2020г.,
жалбоподателят е уведомен, че във връзка с извършената на 26.06.2020г. проверка
и констатирано нарушение по ЗОУ, следва да се яви на 24.08.2020г. от 9:00 часа до
17:30 часа в Регионална инспекция по околна среда и водите – гр.Враца,
ул.„Екзарх Йосиф“ №81 в гр.Враца, за съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение. Видно е, обаче и това, че писмото е връчено на
жалбоподателя на 07.08.2020г., като
е оформена разписка.Въпреки това надлежно уведомяване жалбоподателя не се е
явил на указаната дата. В същото време и АНО в лицето на актосъставителя Д.В.Т. не е
пристъпила към съставяне на АУАН на посочената дата - 24.08.2020г. при условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН, а едва един ден по късно – на 25.08.2020г., за която обаче дата жалбоподателя нарушител не
е бил надлежно уведомен, за да може да се яви и присъства при изготвянето му в
хипотезата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че
не е налице надлежно поканване на жалбоподателя за съставянето на АУАН на дата 25.08.2020г. Действително, видно
е, че АУАН не е съставен на - 24.08.2020г.
за която дата е връчена поканата, а едва на следващият ден - 25.08.2020г. Факт е обаче, че
жалбоподателят е поканен да се яви не в определен след връчването на поканата срок, а в точно определен ден и часови диапазон, в рамките на
които актосъставителя Т. не е пристъпила към съставяне на АУАН, а едва на дата 25.08.2020г., за която няма данни жалбоподателя да е бил редовно
и своевременно уведомен и да е могъл да я съобрази и спази.
При
това съдът счита, че АУАН неправилно е съставен на 25.08.2020г. по реда чл.40,
ал.2 ЗАНН и че актосъставителят
е следвало да отчете установеното в настоящия съдебен акт и да пристъпи към повторно изпращане на покана до
жалбоподателя и едва след неявяването на жалбоподателя в разумно указания му
срок, да се приложи разпоредбата на чл.40,
ал.2 ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че неправилното съставяне на
АУАН в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН
е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
На трето място съгласно чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН се изисква в АУАН и в НП да е изрично
посочена:
1.датата на извършване на
нарушението. В тази връзка следва да се посочи,
че наведените от страна на наказаното лице съображения за липсата на
задължителни реквизити в съдържанието на двата атакувани акта се явяват
основателни.
Безспорно съдът ще се съгласи с
констатацията направена в писмената защита представена от директора на РИОСВ
Враца, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП е: „Посочена е датата на която е
извършена проверката, която се явява и дата на констатиране на нарушението“ - защото тази извод е верен на установената по делото
фактология.
От
друга страна твърденията на директора на РИОСВ Враца в писмената защита по
делото, в които се сочи, че : „ …датата на констатиране на нарушението и датата на извършването му съвпадат в конкретният случай.“, както и че : „……..Предвид естеството на нарушението,
проверяващите не биха могли да възприемат дата на извършване на нарушението
различна от датата на проверката“ - не могат да бъдат споделени, защото подобна свободна
трактовка освен, че не намират опора, нито във закона, нито в житейската
логика, показва и непознаване както на процесуалният закон - ЗАНН, така и на
специалният/материален/ закон - ЗУО, нещо което наказващият орган/чрез лицата,
които го представляват и осъществяват вменената им властническа функция/ не може
да си позволи, защото именно ролята на АНО е да съблюдава и стриктно да спазва
закона.
Безспорно
датата - 26.06.2020г.,
в конкретният случай е - датата на
извършване на документалната проверка от административно наказващият
орган/АНО/, респективно тя е и датата на констатиране на твърдяното нарушение, но
в конкретиката на настоящият казус тя - не
може и не е дата на извършване на конкретно претендираното от АНО административно нарушение.Това е така,
защото датата на извършване на
адм.нарушение е конкретно обвързана с твърдяното за извършено нарушение, което
както правилно административно наказващият орган е посочил се изразява в: Транспортиране на отпадъци от Търговското
дружество, без същото да притежава Разрешителен документ за посочената дейност
на територията на РБ. - това действие
по транспортиране, обаче не е извършено в рамките на един единствен ден.
От представените по делото на /л.11/Международна товарителница (CMR), Анекс на /л.13/ и Заявка за транспорт №176
на /л.14/ е видно, че деня на натоварване на конкретният отпадък е именно 23.06.2020г., като
същият е бил натоварен от фирма WPT Deutschland GmbH - Република Германия и транспортиран за фирма „VADIAS TRADE“ ООД,
гр.София. –
Република България, като описаният товар е следвало да бъде доставен във
фирмата получател и разтоварен на дата 29.06.2020г.,
когато нарушението е било довършено и то на територията на РБългария.
Изводимо от изложеното е, че датата на извършване на нарушението не
е една конкретна дата, както се твърди от наказващият орган в АУАН и НП, а е период от време заключен в интервала от 23.06.2020г./когато е
започнал превоза - дата отбелязана в
поле 4 от Анекс VІІ/ до 29.06.2020г.
/когато е завършил превоза/.
Безспорно установено е и че транспорта е
осъществен от фирмата нарушител - фирма „Товарен
Автотранспорт - Враца 98“ АД с нейно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“
модел „Актрос“ с рег. № ***и полуремарке марка „Щмитц“ модел „СО -1 “ с рег. №***.
Следователно щом фирмата нарушител - „Товарен автотранспорт Враца
98“ АД, е осъществила
превоза на посочените отпадъци в период от време от 23.06.2020г. до 29.06.2020г. - то и именно това е датата/периода/ на извършване на
твърдяното нарушение. Нито актосъставителя, нито наказващият орган са си
направили труда да вникнат в установеното нарушение и да установят конкретното време на извършване на
процесното деяние изразило се в - най простичко казано - транспортиране на отпадъци
без разрешителен документ.
Тук
следва да се посочи, че никъде в правната теория няма изискване датата на
извършване на едно нарушение да съвпада със датата и на неговото констатиране,
макар в повечето случай на адм.нарушения да е налице такова съвпадение/например
при ПТП/, то в процесният случай липсва подобно съвпадение. Следва да се посочи
и че при правилна интерпретация на доказателствата по делото наказващият орган и актосъставителя преди
него, сами щяха до стигнат до този извод, ако бяха вникнали в доказателствената
маса, а не голословно да твърдят, че:„датата на която е извършена
проверката, която се явява и дата на констатиране на нарушението - е и дата на неговото извършване.“
Нещо повече в показанията си в съдебно заседание самата
актосъставителка, твърди че:“транспорта
е извършен на 23.06.20г.“ без обаче да дава разумен довод, защо тогава
превоза е приключил на 29.06.20г. и защо след това твърдение е приела, че
деянието е извършено само на дата - 26.06.20г.
Логично би било да се приеме, от актосъставителя, а
след това и от наказващият орган, че след като дружеството нарушител е получило
разрешителен документ едва на
27.07.2020г. то същото след, като е било установено да
транспортира/превозва отпадъци/следва да е било в нарушение освен на датата на
проверката - 26.06.20г. и на
предхождащите я дни, като –23.06.20г.
/началната дата на транспорта/, 24.06.20г., 25.06.20г., а също и на тези
следващи деня на проверката съответно 27.06.20г., 28.06.20г. и 29.06.20г.,
когато е установено, че транспортирането е приключило с разтоварването на
отпадъците на територията на дружеството
получател в гр.София.
За това и посоченото в писмената защита от страна на
наказващият орган, че е в АУАН и НП е посочена точната дата на извършване на нарушението и че тя е - 26.06.2020г. - също е НЕВЯРНО, защото не отговаря на фактите
и доказателствата по делото.
При
това положение следва, че посочената в АУАН, като дата на
нарушението - 26.06.2020г. не изпълва изискванията на чл.42, т.3 пр.1 от ЗАНН, както и че посочената в НП, като дата на нарушението - 26.06.2020г. не изпълва изискванията на закона, и по конкретно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
посочване на датата на нарушението, защото
същото както се установи е осъществено в интервала от няколко дни от 23 до 29.06 2020г.
На четвърто
място съгласно
чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
се изисква в АУАН и в НП да е изрично посочено:
1.мястото на извършване на
нарушението. В тази връзка и въпреки изричното твърдение
на РИОСВ Враца в писмената защита по делото, че в АУАН и НП изрично е посочено
мястото на извършване на нарушението, то настоящият състав ще си позволи да не
се съгласи с него. Това е така, защото никъде в коментираните актове - няма
изрично посочване на точното мястото на нарушението.
И
докато в Акта дори няма опит да се посочи конкретното място на извършване на
твърдяното нарушение, то няма спор, че на лист първи в НП, в предпоследното
изречение декларативно е посочено: „Нарушението е извършено на -
26.06.2020г. в гр.Враца, ул. „Мито Орозов“ № 63, общ.Враца обл.Враца„ същевременно на лист втори в НП, сам наказващият орган сочи:
„Налагам на: „Товарен автотранспорт Враца 98“ АД,
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Мито Орозов“ № 63, “
Тоест изводимо от отразеното в НП - Административно-наказващият
орган приема, че мястото на
извършване на нарушението е по седалището и адреса на провереното дружество – в
гр.Враца, ул. „Мито Орозов“№ 63. Това обаче твърдение отново не е вярно, защото изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение се
осъществява чрез действие. Това е
така защото признаците от обективна страна по извършване на дейността по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, за която
липсва регистрационен документ по чл.35,
ал.3 от ЗУО, в първата си хипотеза включват действия по събиране, транспортиране и/или третиране на
отпадъци.
В § 1, т.43 от ДР на ЗУО е дадена дефиниция на понятието "Транспортиране", това е превозът на отпадъци, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се
извършва от оператора като самостоятелна дейност.В настоящия случай е очевидно, че
самото транспортиране /е осъществено
не по местоседалището на дружеството, а по пътната мрежа от Германия до местоназначението
в гр.София - България/ тоест транспортирането е действие/движение/ с начална и
крайна точка - движение по маршрут, извършено в конкретен ден или период от
няколко дни. Не е ясно, обаче, на кое място по този маршрут е извършено
нарушението, тъй като наказващият орган в своите актове недава отговор на този
въпрос. При това ако се приеме, че дружеството, е притежавало документи, които
са му разрешавали да превози/транспортира
процесните отпадъци през територията на държавите членки на ЕС/, през които е
преминал товарният автомобил осъществил превоза/, но които не са достатъчни за
територията на Р.България, то тогава е следвало в описателната част на АУАН и
НП изрично да се опише, че нарушението е осъществено единствено на територията
на Р.България, и то от момента/деня на влизане на МПС/ през съответното ГКПП,
до момента на довършването на нарушението на адреса на доставката в
гр.София.Ако наказващият орган си беше направил труда да изясни и опише тези
обстоятелства и да събере относимите доказателства/за дата на влизане на МПС на
територията на страната/, то тогава щеше сам да си изясни, както мястото на извършване на нарушението в
пределите на страната, така и датата на
неговото извършване. Защото именно в тежест на наказващия орган е докаже
всички елементи на твърдяното административно нарушение, в това число и дата и
място на извършването му, поради което същият е следвало да разследва това
обстоятелство и да отрази датата и място на извършване на нарушението.
Мястото на
извършване на нарушението е съществен реквизит на НП, тъй като - то е определящо, както по отношение
на това, кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по отношение на
компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в последствие и
компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с депозирани жалби
против издадени НП.
Мястото и датата
на извършване на нарушението, като елементи от състава на административното
нарушение и като основни реквизити на НП и на АУАН следва да бъдат ясно и конкретно посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити немогът да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице.
В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на
което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на дата и на място на извършване на нарушението в
НП, като основни реквизити от същото, представлява съществено процесуално
нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.
Едновременно с това, липсата на дата и
на място на извършване на нарушението е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, което във всички случаи е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.
До
колкото АУАН има обвинителна функция и отразените в него констатации очертават
рамките, в които се развива административно-наказателното производство, в които
и нарушителят следва да организира защитата си, то е необходимо АУАН и НП да са в единство по между си както по отношение на
обстоятелствата отразени в тях, така и по отношение на правната квалификация касаеща повдигнатото обвинение, което се
счита за предявено още със съставянето на АУАН.
Изготвяйки АУАН в чиято обстоятелствена част се твърди административно
нарушение, без да е изрично посочена датата и мястото на извършване на
нарушението, респективно в НП се твърди нарушение с конкретно посочена дата на извършването - 26.06.2020г.
и място - седалището на наказаното дружество – в
гр.Враца, ул. „Мито Орозов“№ 63, наказващият орган на практика е предявил на
дружеството жалбоподател ново обвинение различно от първоначално повдигнатото с
АУАН и го е санкционирал за деяние, фактическо различно от описаното в
съставения АУАН, с което отново съществено е ограничил правото на защита на наказаното лице.
На следващо място съдът констатира, че липсата на изрично
отразяване в АУАН, както на дата така и на място на извършване на нарушението, респективно след това неправилното отразяване на посочените реквизити в НП, което по същността си се
приравнява на липса на същите,
по отношение на твърдяното нарушение, за което се ангажира адм.наказателната
отговорност на наказаното лице представлява именно допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение касателно посочените два задължителни реквизита изискуеми съгласно чл.42 т.3 пр.1 и пр.2 и
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Посоченото
нарушение е допуснато от наказващият орган при изготвяне както на АУАН, така и на НП и води от своя страна до още едно съществено процесуално нарушение допуснато от АНО, а имено - до непълнота по отношение на описанието
на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са
нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото
свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата
обстановка в необходимата пълнота.Наказващият орган е длъжен да даде ясно, точно и
непротиворечиво описание на нарушението, както и точна правна квалификация -
изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Тук е и мястото
да се посочи, че Регистрация и издаване на регистрационен документ по чл.35, ал.3 от ЗУО се изисква за
няколко изброени в чл.35, ал.2 от т.2 до т.5 и в т.9 дейности, като нито актосъставителят, нито
административнонаказващият орган е конкретизирал за коя конкретно хипотеза от
тези следва да намери случая с транспортирането на отпадъците от дружеството
жалбоподател към 26.06.2020 г. Волята на административнонаказващият орган
следва да е ясна най – вече за самия нарушител, който не може да бъде
ограничаван във възможността си от разбиране на пълното и точно обвинение за
извършено административно нарушение, за което и е наказан със съответното и
административно наказание.
При
това описанието страда и от други непълноти, като например: И в АУАН и в НП липсват данни относно това кога на коя дата товарът е
тръгнал от Германия и в какво количество, съответно кога е пристигнал в
България, както вече се посочи по горе твърди се, че транспорта е осъществен от
фирмата нарушител - фирма „Товарен Автотранспорт - Враца 98“ АД с нейно превозно
средство, но поделото няма представен нито един документ установяващ този факт на
собственост.
При
това не от съдържанието на АУАН и НП, а от документите приложени по делото
съдът стига до извода, че се касае за товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. № ***и полуремарке марка „Щмитц“
модел „СО -1 “ с рег. №***, като следва да се посочи, че
отразяването в АУАН и НП на процесното превозно средство, с което е извършен
превоза предмет на обсъждане, очевидно е било без значение, както за
актосъставителя, така и за административнонаказващия орган, които са счели, че
за нуждите на описанието на нарушението е достатъчно да се посочат единствено
номерата на МПС - то /като се оставя впечатление, че превоза е
извършен с два автомобила/ при това, без да се конкретизира, че всъщност става
въпрос за един т.а. – състоящ се от влекач и полуремарке и без да се посочат
модел и марка, респективно тези на полуремаркето, с които са извършени превоза.
Очевидно е в случая, че – както актосъставителят, така
и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл.42, т.4 ЗАНН, съответно по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН да дадат
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено както и точна правна квалификация. Недопустимо е посочените факти да липсват в описанието на нарушението или
да се извличат единствено от документите приложени от наказаното дружеството.
Липсата на изискуемата от закона конкретика лишава жалбоподателя от правото му
да узнае параметрите на претендираната спрямо него отговорност и да организира
адекватно и пълноценно правото си на защита.
Съставеният АУАН, респективно писмените доказателства,
на които същият се основава не се ползват с презумптивна доказателствена сила
относно съдържащите се в тях фактически констатации (арг. чл. 84 ЗАНН във вр.
чл.14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС),
като в тежест на наказващият орган е да докаже твърдяното нарушение, като
събере и представи по преписката всички относими доказателства.
В конкретния случай обаче в разрез с разпоредбата на чл.13, ал.1
от НПК административните органи не са предприели всички мерки за
разкриване на обективната истина, а възприетите от тях фактически положения се
основават на формална, едностранчива и необективна проверка.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и
правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а от
друга страна - твърдените от административните органи фактически положения са
останали доказателствено необезпечени.
Съдът намира, че посочените по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяната на атакуваното НП, само на това основание, тъй като водят
до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.Съгласно константната съдебна практика, за да е описано
нарушението следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни
и субективни признаци и участието на привлеченото към адм. наказателна
отговорност лице в неговото извършване /конкретни действия, съответно бездействия
от страна на извършителя/.
Допуснатите
нарушения на разпоредбите на ЗАНН - от страна на административно наказващият
орган - РИОСВ – ВРАЦА, не могат да бъдат
санирани, съгласно визираното в чл.53
ал.2 ЗАНН“Наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.” - защото в случая не става въпрос за нередовности
при съставяне на акта, а за допуснати множество съществени
процесуални нарушения, както в хода на административно наказателната
процедура така и при съставяне на АУАН, така и в НП, които рефлектират пряко
върху правото на защита на сочения за нарушител и не могат да бъдат отстранени
по този ред. Провеждането на законосъобразна административнонаказателна
процедура е в тежест на наказващия орган и неспазването на това негово
задължение винаги води като последица до отмяна на санкционния акт, с който тя
приключва.
И макар въз основа на събраните по делото
доказателства съдът да счита, че дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение
произтичащо от разпоредбите
на Закона за управление на отпадъците, то с оглед констатираните множество
допуснати от страна на наказващият орган съществени процесуални
нарушения при
съставянето на АУАН и НП, същите немогат да бъдат потвърдени.Допуснатите
процесуални нарушения, посочени по – горе по своя правен характер са съществени
и неотстраними от съда по реда на чл.63
ал.1 от ЗАНН, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Затова и съдът ОТМЕНИ
обжалваното НП № 19 – 294 – ДТ от
31.12.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса.С
оглед изхода на делото такива се дължат на жалбоподателя, който е направил
искане за присъждане на разноски в размер на 700 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Липсва направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на
претенцията на жалбоподателя за обезвреда на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. Същевременно претендираната сума от 700 лева не надвишава
минималния размер, определен по реда на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не би
могъл да присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде осъдена
насрещната страна в процеса РИОСВ – Враца, която е самостоятелно юридическо
лице на бюджетна издръжка съгласно чл.2, ал.2 от Правилник за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите /Обн. ДВ бр.49
от 12.06.2018г., изм. и доп. ДВ бр.54 от 16.06.2020г./
Затова и съдът Осъди РЕГИОНАЛНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – Враца да ЗАПЛАТИ на „ТОВАРЕН
АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА - 98“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Враца, ул.„Мито Орозов“ №63, сумата от 700
/седемстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
При гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :