№ 344
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120201136 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от управителя *, чрез пълномощник адв. К.
П. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К
№ 7569653, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
дружеството – жалбоподател /а съобразно представения с
административнонаказателната преписка екземпляр на ЕФ серия К № 7569653
на законния представител на дружеството – */ е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството –
жалбоподател не изпраща представител. Чрез пълномощника си адв. П. от
САК депозира писмено становище, в което моли делото да бъде разгледано в
отсъствие на представител на страната, поддържа жалбата, като доразвива
доводите си в насока незаконосъборзаността на атакувания ЕФ. По същество
се моли за отмяна на последния и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган също не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което
1
административнонаказателната преписка е изпратена в съда, се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на
оспорения със същата ЕФ. В условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатския хонорар, в
случай че същият не е в минимален размер.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесния ЕФ на
жалбоподателя на 14.03.2025г., видно от разписката върху същия и подаването
на жалбата на 28.03.2025г.), от активнолегитимирано лице (предвид
съдържанието на приложения към жалбата ЕФ) и срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което същата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
След като се запозна с жалбата и приложенията към нея, както и с
материалите по представената от АНО административнонаказателна
преписка, съдът констатира, че връченият на жалбоподателя ЕФ серия К №
7569653, представен с жалбата и приложен на л. 4 от делото, е със
съдържание, различно от това на ЕФ серия К № 7569653, представен от АНО
като част от административнонаказателната преписка по случая и приложен
на л. 13 от делото.
С връчения на жалбоподателя ЕФ (л. 4), за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
юридическото лице "*" ЕООД, ЕИК *, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева.
Съгласно представения от АНО с административнонаказателната
преписка по случая ЕФ (л. 13), обаче, същото наказание, за същото
нарушение, е наложено на законния представител на търговското дружество
"*" ЕООД, ЕИК * – физическото лице *, ЕГН *.
Издаването на два фиша, индивидуализирани с един номер, за едно и
също нарушение, но с различно съдържание – в конкретния случай с различен
субект на административнонаказателната отговорност (различно
санкционирано лице) и най-вече, когато единият от тях е видимо
незаконосъобразен, доколкото на юридическо лице е наложено
административно наказание „глоба“ (приложима само по отношение на
физическите лица), вместо „имуществена санкция“ (приложима по отношение
на юридическите лица), по мнение на настоящия съдебен състав представлява
не само съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, но и нарушение на
материалния закон, което на самостоятелно основание обуславя отмяната на
атакувания електронен фиш.
В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че предмет на
проверка от съда в настоящото производство е единствено Електронен фиш
серия К № 7569653, издаден от ОДМВР - Бургас, такъв какъвто е бил връчен
на жалбоподателя, т.е. представеният с жалбата, защото именно срещу този
акт, от който е получил екземпляр, той има право и възможност да се
защитава. Недопустимо е каквито и да е пороци на връчения на
жалбоподателя екземпляр от фиша да бъдат санирани от АНО с последващо
2
издаване на нов, с различно съдържание фиш, под същия номер и за същото
нарушение.
Според представения с жалбата Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
(ЕФ) серия К № 7569653, издаден от ОДМВР- Бургас, на 01.06.2023г. в 11:35
часа в гр.Бургас, бул. „Проф. Яким Якимов“ до бл. 63 в ж.к. „Славейков“,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-M 644 засякла и заснела движещ се в посока към кръстовището с ул.
„Янко Комитов“, при максимално допустима скорост за движение в населено
място до 50 км/ч., със скорост от 68 км/ч., т.е. 65 км/ч. след приспаднатия
автоматично толеранс от 3 % в полза на водача, лек автомобил – МЕРЦЕДЕС
ГЛ 350 БЛУТЕК с регистрационен № *, като автомобилът е собственост на
дружеството "*" ЕООД.
За горното нарушение – квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с
обжалвания фиш на юридическото лице – собственик на автомобила "*"
ЕООД, ЕИК *, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева.
На 14.03.2025г. така издаденият фиш бил връчен срещу подпис на
законния представител на "*" ЕООД – *.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В случая липсват данни за
представена от законния представител на дружеството – собственик на
автомобила писмена декларация, в която да е посочено друго лице, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство в деня на
нарушението.
Предвид изложеното, субект на описаното в процесния ЕФ нарушение,
е именно законният представител на юридическото лице, чиято собственост е
автомобилът, в случая – *, а не самото юридическо лице "*" ЕООД, което е
санкционирано с така издадения фиш. Т.е. налице е и неправилно определяне
на субекта на извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП (нарушение на
материалния закон), което обстоятелство представлява друго самостоятелно
основание, предпоставящо отмяната на обжалвания електронен фиш.
Друго съществено нарушение, допуснато от АНО при издаването на
процесния ЕФ, е налагането на административно наказание „глоба“ на
юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН, за административни
нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни
3
наказания: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност. В Тълкувателно решение №
3/03.07.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВАС се посочва, че тези наказания са
предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде
определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде
извършено виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само
физически лица - чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е
изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения
и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни
санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава
втора "Административни нарушения и наказания". Законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини
и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са
въведени с различни нормативни разпоредби. Разликата между наказанието
"глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите
лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно
от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство
изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за
юридическите лица, отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като
обективна, безвиновна отговорност.
Следователно незаконосъобразно е ангажирането на
административнонаказателната отговорност на юридическото лице, в това му
качество, чрез налагане на "глоба". Налагайки на жалбоподателя – търговско
дружество именно тази административна санкция АНО е допуснал
самостоятелно съществено нарушение при издаване на атакувания ЕФ –
основание за неговата отмяна.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв подлежи на
отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
4
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025г.,
в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева е
заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на
разписка за извършеното плащане).
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото
(същото не се характеризира със значителна фактическа или правна
сложност), неговата продължителност и извършените от процесуалния
представител на жалбоподателя действия, настоящият състав на съда намира,
че справедливият размер на адвокатско възнаграждение в случая е именно
заплатеният от жалбоподателя такъв от 400 лева. В тази връзка следва да се
посочи и че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
не обвързват съда.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К
№ 7569653, издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на "*"
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя * /а съобразно представения с административнонаказателната
преписка екземпляр на ЕФ серия К № 7569653 на законния представител на
дружеството – */ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *,
сумата от 400 (четиристотин лева), представляваща сторени в настоящото
производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6