№ 220
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900521 по описа за 2022 година
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 92 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 149000 лв., представляваща част от дължима
неустойка в размер на 596000 лв. без ДДС по договор № 25/26.02.2021 г.;
Ищецът твърди, че като възложител, е сключил с ответника, в
качеството му на изпълнител, договор № 25/26.02.2021 г. с предмет
„предоставяне на пощенски услуги за нуждите на НАП“ с прогнозна стойност
на договора 2980000 лв. без ДДС, съответно – 3576000 лв. с ДДС, за период
от сключване на договора до сключването на нов договор, който ще бъде
сключен в срок не повече от една година от крайния срок на рамково
споразумение № СПОР-11/30.06.2020 г. за предоставяне на пощенски услуги.
Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора - не е
спазвал сроковете за извършване на услугите по договора, посочени в
Приложение № 1 и Приложение № 3 към договора, както и не е спазвал
изискванията за качествено изпълнение на услугите като случаите на забавено
и/или лошо изпълнение са били констатирани в приемо-предавателни
протоколи, подписвани от представители на двете страни. Твърди, че в
периода 28.04.2021 г. – 07.12.2021 г. е изпратил тринадесет писма до
ответника за неизпълнение на договора. С писмо с вх. № 26-С-1212 от
25.11.2021 г. ответникът е уведомил ищеца, че прекратява едностранно
договора на осн. чл. 32, ал. 1 от договора, вр. чл. 87 и сл. ЗЗД. С писмо с изх.
№ 26-С-1212#1/03.12.2021 г. ищецът е отговорил на ответника, че счита за
неоснователни изложените от ответника доводи за прекратяване на договора.
Оспорва твърденията на ответника, посочени в писмото за прекратяване, че
ответникът бил в обективна невъзможност да изпълни договора поради
1
неизпълнение на договора от страна на НАП, както и, че са налице условията
за разваляне на договора. С писмо с вх. № 26-С-1212#2/03.12.2021 г. на НАП,
ответникът го е уведомил, че считано от 03.12.2021 г. след края на работния
ден преустановява изпълнението на договора, т.к. договорът бил едностранно
прекратен поради неизпълнение от страна на ищеца, като възложител. С
писмо с изх. № 26-С-1212#3/07.12.2021 г. на НАП ищецът е уведомил
ответника, че не е съгласен с твърденията на ответника за едностранно
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ищеца. В
писмото ищецът е уведомил ответника, че преустановяването на
задълженията му за изпълнение на договора представлява виновно
неизпълнение на договора от страна на ответника. Твърди, че съгласно
клаузата на чл. 32, ал. 1, изр. първо, вр. ал. 2 от процесния договор
прекратяването на предоставянето на услугите по договора от страна на
изпълнителя е виновно неизпълнение на съществено задължение на
изпълнителя и е основание за прекратяване на договора, каквото основание е
налице към 07.12.2021 г. С писмо с изх. № 26-С-1212#3/07.12.2021 г. на НАП
ищецът е заявил на ответника, че разваля договора на осн. чл. 32, ал. 1, вр. ал.
2, т. 1 от същата клауза като на осн. чл. 28 от договора го е поканил в срок от
14 дни от получаване на писмото да заплати неустойка в размер на 20 % от
стойността на договора без ДДС в размер на 596 000 лв. С писмо с вх. № 26-
С-1212#7/30.12.2021 г. изпълнителят е оспорил претендираната неустойка. В
допълнителната искова молба навежда доводи, че по отношение на срока за
одобрение на приемо-предавателните протоколи следва да се приложи изр.
трето на чл. 303а, ал. 4 ТЗ, според който, по изключение може да бъде
договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага
от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
договорът да е развален от ищеца поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника като твърди, че преди ищецът да отправи до
ответника изявление за разваляне на договора, същият е бил вече прекратен
от ответника поради виновно неизпълнение на договора от ищеца с писмо с
изх. № 25-039/24.11.2021 г. на ответника, получено от ищеца на 25.11.2021 г.
С писмото ответникът е дал на ищеца 7-дневен срок за изпълнение на
неизпълнените задължения от страна на ищеца. Твърди, че поради това, че
ищецът не е изпълнил задълженията си, с изтичането на предоставения с
писмото срок, считано от 02.12.2021 г. договорът се считал прекратен.
Твърди, че всички процедури по одобряване на приемо-предавателните
протоколи е следвало да бъдат приключени до 14-то число на месеца,
следващ съответния период, което следвало от клаузата на чл. 24, ал. 4 от
договора и изискването те да бъдат изпратени за одобрение на координатора
по договора, заедно с обобщена месечна справка до 15-то число на месеца,
следващ този, за който се отнасяли. Координаторът на проекта имал срок за
преглед, който не бил по-дълъг от 14 дни съгласно чл. 303а, ал. 4 ТЗ, от което
2
следва, че одобрението за издаване на фактурата не можело да бъде дадено
по-късно от 29-то число на месеца, следващ съответния период. Твърди, че
всяка липса на одобряване или изричен отказ за одобряване след този момент
не можело да бъде в тежест на изпълнителя по договора, а неблагоприятните
последици за нея следвало да се понесат от възложителя и следователно,
срокът за плащане следвало да започне да тече от 30-то число на същия
месец, респ. от изтичането на 14 дни след датата на внасяне на всички
документи за одобрение, ако е извършено преди 15-то число на месеца,
следващ съответния период, а не от момента на фактическото издаване на
фактурата. Твърди, че приемо-предавателните протоколи за периодите
01.06.2021 г. – 30.06.2021 г., 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., 01.07.2021 г. –
31.07.2021 г., 01.08.2021 г. – 30.08.20201 г. били подписани със закъснение от
определените за това служители в териториалните структури на НАП и това е
станало причина ответникът да издаде със закъснение фактурите за
извършените в периода услуги. Твърди, че поради това, че късното издаване
на фактурите е следствие от забавата на ищеца, същият не можел да се ползва
от удължаването на срока за плащане, причинено от собственото му
неизпълнение на договорните задължения, като същият забавил плащането на
фактурите за съответните периоди: фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********. Твърди, че
внасянето на тези документи за одобрение след срока по чл. 24, ал. 4 от
договора се дължало на късното подписване на приемо-предавателните
протоколи от ищеца и посочените фактури били плащани със закъснение от
ищеца. Твърди също, че ищецът бил в забава по отношение на изпълнението
на задълженията си да оказва съдействие, необходимо за изпълнение на
задълженията на ответника и за приемане на изпълнението. Сочи, че за
периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. ищецът не бил върнал на ответника
обобщена месечна справка, както и не е изпратил одобрение по електронна
поща. Ищецът се е забавил с одобряването на приемо-предавателните и
обобщени месечни справки за периода 01.05.2020 г. - 31.05.2020 г. като
вместо да ги одобри на 21.07.2021 г., ги е одобрил на 29.07.2021 г. Забавяне от
страна на ищеца било налице и по отношение на одобряването на приемо-
предавателните протоколи и обобщените месечни справки за периода 01.06 –
30.06.2021 г., които твърди да са били одобрени от ищеца на 08.11.2021 г.,
вместо на 21.09.2021 г.; за периода 01.06 – 30.06.2021 г. одобряването на
приемо-предавателните протоколи и обобщените месечни справки било
извършено на 08.11.2021 г., вместо на 21.10.2021 г. Твърди ищецът да е бил в
забава като кредитор. Алтернативно твърди, че дори и да се приеме, че
договорът не бил развален от ответника или прекратен, считано от 03.12.2021
г., същият не бил развален от ищеца на посоченото в исковата молба
основание, т. к. не било спазено изискването на чл. 32, ал. 1 от процесния
договор да бъде даден подходящ срок за изпълнение на неизпълненото
задължение, както и защото изявлението за разваляне не е породило целените
правни последици. Оспорва да е бил в неизпълнение на договора. Твърди, че
3
плащанията по фактурите представлявали признание, че изпълнението за
съответните периоди е в съответствие с предвиденото в договора, респ. без
недостатъци и съответно, не било налице неизпълнение на договора,
респективно - не съществува основание за неговото разваляне. След като
договорът не бил развален, не съществувало основание за начисляване на
неустойката. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В допълнителния отговор повтаря доводите, изложени в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно
правоотношение на основание договор № 25/26.02.2021 г. с предмет
„предоставяне на пощенски услуги за нуждите на НАП“ с прогнозна стойност
на договора 2980000 лв. без ДДС, съответно – 3576000 лв. с ДДС, за период
от сключване на договора до сключването на нов договор, който ще бъде
сключен в срок не повече от една година от крайния срок на рамково
споразумение № СПОР-11/30.06.2020 г. за предоставяне на пощенски услуги;
че в чл. 28 от договора страните са уговорили, че при разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на някоя от страните, виновната страна дължи
неустойка в размер на 20% от стойността на договора; че с писмо с вх. № 26-
С-1212 от 25.11.2021 г. ответникът е заявил на ищеца, че прекратява
едностранно договора на осн. чл. 32, ал. 1 от договора, вр. чл. 87 и сл. ЗЗД; че
с писмо с изх. № 26-С-1212#1/03.12.2021 г. ищецът е заявил на ответника, че
счита за неоснователни изложените от ответника доводи за прекратяване на
договора; че с писмо с вх. № 26-С-1212#2/03.12.2021 г. на НАП, ответникът е
уведомил ищеца, че считано от 03.12.2021 г. след края на работния ден
преустановява изпълнението на договора, тъй като го счита за едностранно
прекратен; че с писмо с изх. № 26-С-1212#3/07.12.2021 г. на НАП ищецът е
заявил на ответника, че не е съгласен с твърденията на ответника за
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
ищеца, като със същото писмо ищецът е заявил на ответника, че разваля
договора на осн. чл. 32, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 от същата клауза и на основание
чл. 28 от договора го поканил в срок от 14 дни от получаване на писмото да
заплати неустойка в размер на 20% от стойността на договора без ДДС, а
именно сума в размер на 596 000 лв.; че с писмо с вх. № 26-С-
1212#7/30.12.2021 г. на НАП ответникът е оспорил претендираната
неустойка. Не е спорно и обстоятелството, че след 03.12.2021 г. ответникът е
преустановил предостяването на услуги по договора.
Спорни между страните са въпросите относно изпълнение на
задълженията им по договора, респективно възникване на право на разваляне
на договора и надлежното му упражняване, като с оглед твърденията им
относно поредността, в която всяка от тях счита де е упражнила право на
разваляне, следва да се разгледат първо фактите, относими към разваляне на
договора от страна на ответника.
4
Страните са въвели множество твърдения за насрещно неизпълнение,
като релевантни за спора са единствено твърденията за неизпълнение, на
което всяка от тях се е позовала при упражняване на правото си да развали
договора, а не и всички възникнали в хода на действието му спорове относно
изпълнението.
За да възникне право на разваляне на договора, е необходимо да е
налице неизпълнение на насрещната страна, което не е незначително с оглед
интереса на кредитора, като упражняването на вече възникнало право изисква
писмено изявление и предоставяне на достатъчен срок за изпълнение или
обективно изтичане на такъв, в който длъжникът да не е изпълнил и да не е
предложил изпълнение.
Ответникът твърди да е упражнил правото си на разваляне на договора,
считано от 03.12.2021 г. с изтичането на предоставен срок за доброволно
изпълнение с изявление, получено в НАП на 25.11.2021 г., което изявление е
представено от ищеца с исковата молба /л.102-105, т.1/. В посоченото
изявление ответникът поставя въпроса относно забавяне на одобрението на
извършените услуги и тяхното заплащане, като сочи, че услугите за м.април
са одобрени на за плащане на 06.06.2021 г., услугите за м. май са одобрени на
29.07.2021г., услугите за м. юни, юли и август са одобрени на 09.11.2021 г.,
без координатора да е написал нито едно възражение относно количеството и
стойността на извършените услуги, като заявява, че „не е нормално“ услугите
за март месец да се заплащат през юли, тези за април през юли, а тези за май –
през септември. Предлага да бъде определен конкретен срок за одобрение на
услугите от координатора, който да бъде 14-дневен, като се позовава и на
разпоредбата на чл.303а, ал.4 ТЗ, след изтичането на който срок отчетите да
се считат одобрени, ако не са върнати без конкретна причина. След тези
изявления, като съдът не обсъжда изложените оплаквания относно финансови
затруднения на ответника по разплащане на собствените му задължения,
които са ирелевантни, ответникът кани ищеца в седмодневен срок да изпълни
задълженията си по договора и да отстрани всички „пречки за изпълнението
му – използването на нестандартни обратни разписки, отказ от съдействие на
служители по места, неподписване на приемо-предавателни протоколи,
определяне на конкретен срок за одобряване на обобщените месечни
протоколи от координатора и своевременно плащане по фактури, като
заявява, че след изтичане на срока ако „не предприемете конкретни мерки по
всеки един от въпросите“, ще бъде в обективна невъзможност да изпълнява
договора по вина на възложителя, поради което ще счита договора за
развален.
На първо място, посоченото изявление не съдържа покана за
изпълнение на никакви конкретни задължения на ищеца, по отношение на
които да се прецени дали са съществени с оглед интереса на кредитора,
респективно дали са изпълнени или неизпълнени в предоставения срок за
изпълнение, съответно дали той е подходящ, а представлява общо оплакване
относно начина на отчитане и приемане на изпълнението, поради което и не
5
би могло да породи последици на разваляне на договора, независимо от
наличието на неизпълнено задължение на другата страна. Законът изисква
покана за изпълнение на конкретно задължение в подходящ срок, докато
изявлението на ответника, което той счита за такова за разваляне, съдържа
общи оплаквания от поведение на служители на ищеца и то за поведение,
което не може да се приеме за продължаващо. Посочените факти относно
забавено одобрение на услугите за месеците април – август по съдържанието
на самото изявление вече е осъществено, респективно след изпълнение на
задължението за одобрение, предхождащата го забава няма как да обоснове
разваляне на договора.
Не представлява неизпълнение на договорно задължение и непълнота на
клаузите в договора, за чието поправяне апелира изпълнителя в частта
относно срока за одобрение на обобщените месечни отчети, още повече, че
тази непълнота е запълнена от законовата разпоредба на чл.303а ТЗ, на която
сам ответникът се позовава.
Другите посочени „въпроси“ са „използване на нестандартни обратни
разписки“, „отказ от съдействие на служителите…по места“ и „не подписване
на приемо-предавателни протоколи“, като липсва всякаква конкретика
относно необходимото и дължимо съдействие, конкретни служители, които
към момента на отправяне на изявлението бездействат, респективно
конкретни приемо-предавателни, които са предадени и все още неподписани,
за да може да се прецени дали това поведение е съществено относно
изпълнението на договора, съответно дали е продължило и след получаване
на изявлението, а що се отнася до стандарта на разписките, то не са
представени доказателства страните да са уговаряли стандарт, образец или
друга форма, задължаваща ги относно оформянето им.
Следователно доколкото изявлението на ответника не съдържа искане
за изпълнение на конкретни задължения, описани по начин, позволяващ
изпълването им със съдържание, относимо не по принцип, а към конкретен
период/служител/неизпълнено задължение, то изобщо не може да породи
последиците на разваляне на договора, независимо от наличието на
неизпълнение.
За пълнота следва да се посочи, че събраните по делото доказателства
не обосновават извод и за неизпълнение на задълженията на ищеца по
приемане на изпълнението и изплащане на възнаграждение, което да е
съществено.
В сключения между страните договор, раздел VI,чл.24 е уговорено, че
предаването и/или приемането на пощенски пратки се документира
ежедневно в съставяни описи по образец, като изпълнителят следва да
осигурява автоматична визуализация на уникалния номер на баркод –
етикетите на обикновените и препоръчани пратки, както и отпечатването им
в описите, като въз основа на надлежно съставените описи изпълнителят
изготвя ежемесечни приемо-предавателни протоколи за всяка от структурите
6
на НАП по образец в два еднообразни екземпляра, които се подписват от
негови служители. Данните в протоколите се проверяват от упълномощени от
възложителя служители, посочени в приложение № 10 към договора и се
заверуяват с техен подпис, след което въз основа на протоколите от всички
структури, изпълнителят изготвя обобщена месечна справка, която също е по
образец / приложение № 8/, която се подписва от него и заедно с приемо-
предавателните протоколи се изпраща на определен от възложителя
координатор в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетния. Справката и
протоколите подлежат на одобрение от определен координатор, който
уведомява изпълнителя за одобрението, а изпълнителят издава фактура за
дължимото възнаграждение в 5 дневен срок от уведомлението.Съгласно чл.7
от Договора всяко плащане е извършва въз основа на месечна обобщена
справка за предоставените услуги, одобрена от координатора по реда на
раздел VI и фактура за дължимата сума за съответния период в срок от 30 дни
след получаването на фактура.
Ответникът, който носи тежестта и въпреки дадените му указания, не е
представил каквито и да било доказателства за това кога и с какво
съдържание е предавал във всяка от териториалните структури на НАП
съответния месечен протокол за извършени услуги в предходен месец, за да
се прецени, че е налице забава на възложителя по приемане на изпълнението
му, съответно „неоказване на съдействие“ или „не подписване на протоколи“,
като са представени множество изявления от различни структури на НАП с
възражения относно връщане на връчени пратки, неправилно оформяне на
връчването, невръчване в срок и т.н., както и протоколи с вид да
представляват обобщена информация относно връчване на пратки, които
съдържат забележки относно съдържанието им, без да е ясно от кого са
съставени, кога и кому са предадени, респективно качеството на лицето,
направило забележките и без да е ясно дали са достигнали до ответника,
доколкото са представени от ищеца. Следователно доколкото ответникът не е
доказал изпълнение на собственото си задължение за отчитане и предаване на
изпълнението в уговорените срок и форма, то и позоваването на насрещна
липса на приемане е неоснователно.
Представени са доказателства единствено за предаване на обобщените
месечни справки за одобрение от координатора, като в договора не е уговорен
срок за одобрение, но приложима е разпоредбата на чл.303а, ал.4, изр.2-ро ТЗ,
поради което и одобрението от координатора е следвало да се извърши в 14-
дневен срок, каквито основателни възражения прави ответникът, но
одобрение в този срок е дължимо, само ако представените документи
отговарят на установените правила в раздел VI,чл.24 от Договора. Ищецът е
представил доказателства –писма, с които са направени възражения от
координатора относно съдържанието и комплектоването на обобщените
месечни справки за м.юни, юли и август / л.728, л.735/, с които е изискана
корекцията им и следователно е невярно твърдението на ответника за
забавяне в одобрението и липсата на възражения по изпълнението, но при
7
всички случай обобщените месечни справки за месеци юни-август са били
вече одобрени от определения от възложителя координатор към датата на
получаване на изявлението от ответника на 25.11.2021 г., съответно към тази
дата не е налице неизпълнение на задължението за приемане на изпълнението
на ответника.
По делото се установява, че по отношение на възнагражденията за
месеците май, юни, юли и август 2021 г., които месеци посочва ответника в
изявлението си за разваляне, ищецът е в забава на плащанията по отношение
на възнаграждението за м.май, за което е издадена фактура от 19.07.2021 г.,
което задължение е погасено на 17.09.2021 г., т.е. преди отправяне на
изявлението за разваляне, както и по отношение на задължението за
заплащане на услугите за м. юли, за което е издадена фактура от 08.11.2021 г.,
получена от ищеца на 09.11.2021 г., като е погасено на 29.12.2021 г., т.е. със
забава, но тази забава е настъпила след отправяне, получаване на изявлението
за разваляне и срока по него, поради което и не би могла да обоснове право на
разваляне.
Следователно по делото не се установява нито неизпълнение на ищеца,
което да не е незначително и да не е преустановено към 25.11.2021 г., нито
ответникът да е отправил изявление, което отговоря на изискванията на
закона относно съдържанието, за да може да породи последици на разваляне,
поради което и съдът приема, че договорът между страните не е развален от
ответника на 03.12.2021 г., каквато теза поддържа той.
След приключване на работния ден на 03.12.2021 г. ответникът е
преустановил напълно изпълнението на договора, въпреки че договорът е
действащ по изложените вече съображения относно липсата на възникнало и
надлежно упражнено право на разваляне от страна на ответника и въпреки
възраженията на ищеца, обективирани в негово писмо рег.№26-С-
1212/03.12.2021 г., получено от ответника на същата дата съгласно
признанието му писмо с вх.№ 26-С-1212/30.12.2021 г. /139/ Освен, че
фактически е преустановил изпълнението ответникът е заявил намерението си
писмено и изрично и е поискал от ищеца да му върне всички консумативи,
относими към изпълнение на дейността по приемане и предаване на пратки с
уведомително писмо с вх.№ 26-С-1212/03.12.2021 г.
Страните са уговорили в чл.32, ал.2 от Договора случаи на виновно
неизпълнение, което се счита за съществено, измежду които и
преустановяване от страна на изпълнителя на предоставянето на услугите за
повече от един ден, каквото се установява да е налице.
С изявление изх.№ 26-6-1212/07.12.2021 г. /л.137/, което съдът приема
да е получено на 07.12.2021 г., въз основа на признанието на ответника,
съдържащо се в писмо с вх.№ 26-С-1212/30.12.2021 г., ищецът се позовал на
преустановеното от ответника изпълнение на договора и е заявил, че го
разваля и претендира уговорената неустойка в размер на 596 000 лв., като е
определил и 14 –дневен срок за заплащането й.
8
Следователно по делото се доказва, че ответникът е в неизпълнение на
задълженията си по договора за предостави уговорените услуги, което
изпълнение е започнало на 06.12.2021 г. и не е възобновявано. Отправено е и
получено от ответника и изявление за разваляне на договора . Действително
изявлението на ищеца за разваляне не е съдържа срок за изпълнение, но това
не е пречка да породи последиците на разваляне на договора с изтичане на
обективно подходящия срок, в който ответникът не е възобновил
изпълнението или предложил такова, като съдебната практика е по въпроса е
категорична и еднопосочна / решение № 46 / 01.03.2022 г. по гр.д. №
2466/2021 г., ВКС,ІV г.о., решение № 60179 /07.10.2021 г. по гр.д. №
3980/2020 г., ВКС, ІV г.о., решение № 60056 / 02.08.2021 г. по т.д. №
2806/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 4 /23.06.2017 г. по т.д. № 50183/2016
на ВКС и т.н./. Съдът приема за подходящ едноседмичния срок, тъй като с
оглед осъществяването на публични функции от ищеца, връчването на
съобщения за действия и актове на органите на НАП е иманентно присъща и
необходима част от дейността на ищеца, чието затрудняване и забавяне не е в
обществен интерес, като от 06.12.2021 г. е изтекъл много по-дълъг срок, в
който ответникът не е възобновил изпълнението, поради което и договорът
между страните и развален от ищеца поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника.
Съгласно чл. 28 от Договора в случаите на развалянето му поради
виновно неизпълнение изправната страна има право на неустойка в размер на
20 % от стойността на договора. Съответно „стойността на договора“ е
посочена в чл.5, който предвижда, че за предоставяне на услугите ищецът-
възложител заплаща на ответника за периода на действие на договора и на
база единичните цени, предложени в ценовото предложение на изпълнителя,
при „прогнозна стойност“ на договора от 2980000лв. без ДДС, съответно
3576000 лв. с ДДС, наричана в договора „цената“ или „Стойността на
договора“, като чл.5, ал.2 предвижда възможност за увеличаване на
прогнозната стойност на договора с до 50 % чрез подписване на
допълнително споразумение.
Съдът намира, че с оглед начина на определянето на неустойката
уговорката в чл.28 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и не поражда действие, тъй като нарушава принципите за
9
справедливост и добросъвестност в гражданските отношения и излиза извън
присъщите функции на неустойката.
Относно изчислението на неустойката чл.28 препраща към стойността
по чл.5, ал.1, която стойност с оглед характеристиките на договора, а именно
такъв за обществена поръчка за услуги, не представлява цената на
престацията на изпълнителя, която той би получил при добросъвестно
изпълнение на договора, а само максималната обща цена, до която е
допустимо да му се възлагат услуги за определен период, които услуги се
заплащат при условие, че са извършени и по уговорени единични цени и
може никога да не достигнат уговорения прогнозен общ размер.
На следващо място с оглед характера на договора, който е за
продължително изпълнение, развалянето при всички случаи действа занапред,
съответно, извън хипотезата на пълно неизпълнение като основание за
разваляне, в останалите случаи винаги се касае за частично неизпълнение,
какъвто е и настоящия случаи, като договорът запазва действието си по
отношение на вече разменените престации, докато уговорката за неустойка не
държи сметка за вида на неизпълнението, което е обусловило развалянето,
нито за частичното запазване на последиците от договора в изпълнената му
част и относно изчислението препраща към стойност, която освен, че е само
потенциална, включва и стойността на вече възложени и изпълнени услуги и
следователно не санкционира само неизпълнението, което и противоречие със
справедливостта.
Наред с това и уговорения процент за определяне на неустойката /20 %
от стойността на договора/ при разваляне от всяка от страните, води до
изчислен резултат, който е несъизмерим нито с очакваната печалба за
изпълнителя, нито с потенциални вреди за възложителя, който е държавен
орган и не генерира стопански резултати, а макар и осъществяваната дейност
да е относима към бюджетните приходи, неизпълнението на договора може
само да я затрудни и забави.
По тези съображения за невалидност на клаузата за неустойка съдът
намира предявения иск за неоснователен, независимо, че по делото се
установява, че договорът е развален поради виновно поведение на ответника.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът, който е
претендирал такива за адвокатско възнаграждение, за заплащането на които
10
не са представени доказателства до приключване на устните състезания по
делото, поради което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите
срещу С.п. ООД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата от 149000 лв., представляваща част от дължима неустойка в
размер на 596000 лв. без ДДС по договор № 25/26.02.2021 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11