Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 23.04.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 29.03.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М.Трифонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1964 по описа на ВТРС за 2018 година ,
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда
на чл.415, ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК- обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД за главница,
за договорна лихва, иск за такса разходи и за неустойка и акцесорен иск
за законна лихва върху главницата от подаване заявлението до окончателното
изплащане.
Ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД , гр. София чрез процесуалния
си представител ю.к. В. твърди в
исковата си молба, че между ответника и
"Изи Асет Мениджмънт" АД гр.София е сключен договор за паричен
заем № 2278883 от 30.03.2015 г. в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на
основание стандартен европейски формуляр, съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предоставен предварително на ответника. Съгласно договора заемодателят
предоставил на заемателя парична сума в размер на 600 лева, представляваща
чиста стойност на кредита. Заемателят се задължил да я върне ведно с лихва в размер на 106,92 лева на 43 равни седмични погасителни вноски по 16,44
лева всяка в срок до 25.01.2016 година. Договорено било при забава на плащането повече
от 30 дни заемателя да дължи заплащане на такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на по 9 лева, без да надхвърля сумата от 45 лева .
Сочи, че съгласно клаузите на договора в 3-дневен срок от подписване на договора
заемодателят се е задължил да предостави
обезпечение на заемателя, чрез поръчителство на две физически лица, отговарящи
на определени условия, или чрез прдоставяне на банкова гаранция с бенефициер
заемодателя. Поради неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 567,17 лева,
разсрочена на 43 равни седмични вноски
по 13,19 лева, платими на падежа на погасителните вноски по договора за
заем. Поради неизпълнение на задълженията била начислена лихва за забава в
размер на 131,07 лева за периода от 2.06.2015 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Заявява, че длъжникът не е изплатил изцяло
дължимите суми по договора. Изплатена е обща сума от 260 лева, с която счита,
че са погасени , както следва- 110,48 лева неустойка; 18 лева такса разходи,
договорна лихва от 34,33 лева и главница от 97,19 лева. Навежда, че на 1.03.2016
година е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД, чийто
правоприемник е "АСВ" ЕАД, по силата на който вземането на "Изи
Асет Мениджмънт" АД спрямо заемателя А.М.М. е прехвърлено на "АСВ" ЕАД с всички
привилегии и обезпечения. Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента
ищецът е изпратил уведомително писмо до заемателя съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД,
съдържащо уведомление за извършената цесия, но на адреса на получателя писмото
останало непотърсено. Сочи, че е налице надлежно уведомяване , тъй като с
връчването на препис от исковата молба и приложените към нея документи
длъжникът се счита уведомен за извършената цесия. Излага, че е поискал и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 658/2018 г.
на ВТРС, която е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от общо 1190,16 лева, от които главница в размер на 502,81 лева; договорна лихва в размер на 72,59 лева за
периода от 1.06.2015 г. до 25.01.2016 г.
; такса разходи от 27 лева;
неустойка за неизпълнение договорно задължение в размер на 456,69 лева за
периода от 1.06.2015 г. до 25.01.2016 г. ; обезщетение за забава от 131,07 лева за
периода от 2.06.2015 г. до подаване на заявлението, законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище поддържа исковите претенции.
Ответникът А.М.М. , чрез назначения особен представител адв.Д. от ВТАК в
писмения отговор по чл.131 от ГПК оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че
ищецът не доказва активната си материалноправна легитимация като кредитор на ответника. Навежда, че ответникът
не е уведомен за извършената цесия.
Прави възражения за нищожност на договора по отношение претенцията за
неустойка. Оспорва исковите претенции, както по основание, така и по размер и
моли съда същите да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание адв.Д. поддържа
становището изложено в отговора на исковата молба.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
Между
А.М.М. и "Изи Асет
Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 2278883/30.03.2015 година
, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
сумата от 600 лева. Заемателят се е
задължил да върне сумата на 43 равни седмични
погасителни вноски в размер на по 16,44 лева на описаните в договора падежни
дати, считано от 6.04.2015 година. Договорен е фиксиран ГЛП по заема от 40%,
ГПР на заема 49,09 % и общ размер на всички плащания от 706,92 лева. В
чл.4,ал.1 от договора е предвидено в
срок до три дни от подписването му заемателят да
предостави обезпечение или чрез банкова гаранция, или с поръчителството на две
физически лица, отговарящи на определени условия. В случай, че не бъде
предоставено такова обезпечение между страните е предвидена дължимост
на неустойка в размер на 567,17 лева , платима разсрочено с месечните погасителни вноски, като към всяка
от тях се добавя сумата от 13,19 лева . Страните са се съгласили, че при забава
на плащането се дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху забавената сума при всеки ден на забава. Договорено
е, че при забава на плащането с повече от 30 календарни дни, заемателят да заплати такса разходи за събирането на заема
по 9 лева за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лева. Предвидено е
правото на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. "Изи Асет
Мениджмънт" АД прехвърля на купувача "АСВ" ООД всички станали
ликвидни и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски кредит сключени от продавача с физически лица , които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания се индивидуализират в
Приложение №1, неразделна част от договора . От приетия препис-извлечение от Приложение №1 /1.03.2016 г. е видно, че
едно от прехвърлените вземания е това на ответника. Извършената цесия на
вземанията съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. е потвърдена от "Изи Асет
Мениджмънт" АД , за което са приети писмени доказателства по делото. Цедентът "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил цесионера
"АСВ" АД да уведоми от негово
име всички длъжници, поръчители и трети задължени лица по всички вземания на
дружеството възникнали по силата на договори за кредити, които дружеството е цедирало с
договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година. С уведомително писмо изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2278883 от 8.03.2016 г. и с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2278883 от 29.05.2018 г. цедентът , чрез цесионера е известил
длъжника А.М.М. за цедирането
на вземането му, като го е поканил в срок от 5 дни от получаването да погаси съответната
дължима сума. Първото писмо е изпратено с известие за доставяне на адрес
гр.Велико Търново, бл.№10 , без да има данни за връчване на получателя. Второто
писмо е изпратено с куриерска служба на
адрес в гр. Велико Търново , ул. "Тодор Иванов" 3,вх.А, ет.1,ап.2 , но видно от направеното отбелязване, получателят
отсъства от адреса. След депозирано
заявление по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 346/8.03.2018
година, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора "АСВ" ЕАД сумата от 502,81 лева
главница; 72,59 лева договорна лихва за периода 1.06.2015 г. до 25.01.2016 г. ;
27 лева такса разходи; 456,69 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 1.06.2015 г. - 25.01.2016 г. ; 131,07 лева лихва за забава за
периода 2.06.2015 г. - 2.03.2018 г.; законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението-2.03.2018 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на
вещото лице, ответникът е платил общо сумата от 242 лева, съотнесени в
счетоводството на ищеца като плащания по неустойка, лихва и главница. Остатъкът
от дължимата сума по договора за паричен заем , дължима от ответника е, както
следва: 502,81 лева главница, 72,59 лева договорна лихва, 456,69 лева неустойка
и 27 лева такса разходи. Лихвата за забава е в размер на 131,07 лева. Начислената
такса разходи е 27 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, депозирани от процесуално легитимирано лице срещу надлежна страна, пред компетентния
съд, в законоустановения срок предвиден в чл. 415,ал.4 от ГПК. Ищецът цели да докаже съществуването на свое вземане
срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК . За да бъде уважена неговата претенция е необходимо пълно и главно ищецът
да установи определените в закона предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и първоначалния кредитор,
възникнало въз основа на цитирания договор за паричен заем; настъпване на изискуемост
на вземанията, които се претендират, както и техния размер; валиден договор за
цесия между ищеца и първоначалния кредитор, с който е прехвърлено вземането
срещу ответника и надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Ищецът
претендира да е носител на процесните вземания по силата на сключен между него
и "Изи Асет Мениджмънт" АД Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и Приложение №1 от 1.03.2016 г. към
него, по силата на който вземането на заемодателя "Изи Асет
Мениджмънт" АД срещу А.М.М. е продадено на ищцовото дружество, ведно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Ответникът, чрез
процесуалния си представител счита, че ищецът няма качество на кредитор и че
цесията не е породила правното си действие поради ненадлежното уведомяване на
длъжника за сключването и. Това възражение на ответника е неоснователно. От приетите
по делото доказателства е безспорно, че
между трето за делото лице "Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцовото
дружество / тогава "АСВ" ООД/ е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, неразделна част от който е Приложение№1 от 1.03.2016 г., в което на
позиция 584 фигурира вземането срещу ответницата по договор 2278883. С договора
за цесия кредиторът прехвърля вземанията
си на трето лице , като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и
третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор
следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение
на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който вземането на
цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това . /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год.
по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС./ Видно от съдържанието на приложените
пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово
име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява
целите на посочените разпоредби. Приети
са изготвени уведомителни писма до длъжника, първото от 8.03.2016 г. адресирано
до посочения в договора за заем адрес, а второто от 29.05.2018 г. с посочен друг адрес, но и
двете не са достигнали до получателя си, тъй като същият не е открит. Уведомителните писма са връчени ведно с
преписа от исковата молба на особения представител на ответника, назначен от
съда, поради това, че последният не е открит на регистрираните постоянен и
настоящ адрес в НБД население. Горното е факт, имащ значение за спорното право по
смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК и води до извода за надлежно уведомяване на
длъжника за цесията, тъй като никой не
следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, от една страна,
а от друга- кредиторът е направил всичко възможно, за да изпълни задължението
си, изпращайки писма до известните му адреси. Безспорно по делото от приетите
доказателства е наличието на облигационно правоотношение между заемателя
"Изи Асет Мениджмънт" АД и заемополучателя А.М.М., основано на
договор за паричен заем от 30.03.2015 година, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума в размер на 600 лева срещу задължението
на заемателя да я върне на 43 равни седмични вноски по 16,44 лева всяка, с
падеж на последната погасителна вноска на 25.01.2016 година. Договорът е
сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, на основание предложение за сключване на паричен заем, в
което са отразени индивидуалните условия на договора между страните. Видно от
представените доказателства заемателят е подписал, както цитираното по-горе
предложение, така и договорът за заем, с което е потвърдил съгласието си
досежно клаузите на договора. Договорът за паричен заем е написан на разбираем език с изисквания от закона шрифт и съдържа
съществените елементи ,съобразно чл. 10,ал.1 и чл.11,ал.1 от ЗПК. Посоченият годишен процент на разходите на заема отговаря
на императивното изискване на чл.19,ал.4 от ЗПК, според който ГПР не може да
надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или валута, посочен в постановление на МС . Отразени са
погасителните вноски по размер и падежни
дати на плащане. Договореното оскъпяване на кредита , представляващо печалба на
кредитора е от 106,92 лева, видно от посочената обща сума на всички плащания-
706,92 лева. От правната характеристика
на договора за заем, който е неформален,
реален договор, се извлича задължението на кредитора да докаже реалното
предаване на паричната сума на заемателя. В чл.3 от договора страните са се
съгласили, че с подписването му
заемателят удостоверява реалното получаване в брой на заемната сума , а договорът има характер на разписка за
получаването и. От изложеното съдът
намира, че ищецът доказа по
безспорен начин възникналото валидно облигационно правотоношение между
ответника и "Изи Асет Мениджмънт" АД основано на цитирания по-горе
договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
реално в заем паричната сума , което предпоставя насрещната престация на
заемателя- ответник да върне заетата сума, ведно с договорената лихва, чрез
погасяване на дължимите месечи вноски. Падежът на задължението е настъпил на 25.01.2016 година-датата на
последната дължима месечна погасителна вноска. Ищецът твърди, че въпреки
настъпилият падеж, ответникът не е погасил изцяло задълженията си по договора и
признава плащане на сумата от 260 лева, с която счита, че са погасени част от
неустойката, таксата разходи, договорната лихва и главницата. Назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение за погасена от длъжника
сума в размер на 242 лева, от която според счетоводството на ищцовото дружество , както и изложеното в исковата молба, са погасени
110,48 лева неустойка , 34,33 лева договорна лихва и 97,19 лева главница.
Според заключението на вещото лице, начислената на длъжника такса разходи е от
27 лева, която не е платена. Общото задължение на ответника съгласно договора
за заем, според вещото лице възлиза на следните суми : 502,81 лева непогасена
главница, 72,59 лева договорна лихва, 456,69 лева неустойка, 27 лева такса разходи
и лихва за забава в размер на 131,07 лева, които суми всъщност са претендирани и от ищеца в исковата молба. Разликата в платената сума според изложеното в
исковата молба / 260 лева/ и
заключението на вещото лице /242 лева/ възлиза на 18 лева, за които ищецът
заявява, че са платени и съотнесени към таксата
разходи, общо начислени в размер на 45 лева. С оглед изложеното по-горе съдът намира за
доказано, че по силата на договора, сключен между страните, ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, претендирани
кто непогасена главница по
договора за паричен заем, договорната лихва, представляваща печалба на дружеството
и при доказаното неизпълнение на падежа, претендираното
обезщетение за забава за посочените периоди. В частта, в която ищецът
претендира да му се плати неустойка за неизпълнение на договорно
задължение , както и такса разходи съдът
счита, че възраженията на процесуалния представител на ответника за недължимост, поради нищожност, са основателни. Анализирайки
съдържанието на разпоредбите, уреждащи задължението на заемополучателя
да представи обезпечение по договора, чрез поръчителство или банкова гаранция /
чл. 4 от договора/, както и задължението да заплати такса разходи, предвидено в
чл. 9 от договора съдът счита, че същите противоречат на закона и добрите нрави
съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, което ги прави
нищожни. Поставеното условие към заемополучателя да предостави в срок до 3 дни от подписване
на договора обезпечение, чрез поръчителството на две физически лица, които да
отговарят на определени изисквания , или чрез банкова гаранция с бенефициер заемателя, е очевидно
неизпълнимо за потребителите на т.нар."бързи кредити" и предпоставя
предварително начисляването на неустойката в случай, че не бъде
предоставено горното обезпечение. Неустойката
обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съдът преценява условията и предпоставките за нищожност на неустойката,
изхождайки от нейните функции и като се съобразява с принципа за справедливост
в гражданските и търговски отношения. В конкретния случай неустойката има санкционен характер, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение , но не зависи от вредите от това неизпълнение. Видно от
съдържанието на договора, същата е с фиксиран размер и се заплаща на погасителни вноски, заедно със
седмичните погасителни вноски по кредита,
като по този начин се кумулира към дължимата
погасителна вноска и води до оскъпяване на кредита, каквото не е индивидуално
договаряно. Общият размер на кредита посочен в чл.2,т.7 от договора е 706,92
лева. Начислявайки сумата от 567,17 лева под формата на неустойка за
неизпълнение на задължение заемодателят всъщност се обогатява неоснователно и
заобикаля императивните разпоредби на Закон за потребителския кредит,
предвиждащи максимален процент на годишния процент на разходите. Съпоставяйки
чистата сума по заема- 600 лева и размерът на договорената неустойка за неизпълнение - 567,17 лева е
очевидно, че същият е прекомерен и противоречи, както на присъщите обезщетителна и обезпечителна
функция на неустойката, така и на добрите нрави и по естеството си всъщност е
печалба на кредитора, която не му се дължи. От изложеното по-горе съдът намира,
че клаузата, с която е договорено заплащането на неустойка при неизпълнение е
нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави,
следователно искането в тази част е неоснователно и следва да се отхвърли, а направените
погашения да бъдат съотнесени за погасяване на
признатия дълг към кредитора. Нищожна е
и клаузата за заплащане на такса разходи предвидена в чл. 9 от договора.
Съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК при забава на плащането кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
надхвърля размера на законната лихва. Предвиденото в договора начисление на
сумата от по 9 лева при забава на плащането по текущи задължения за повече от
30 дни, ограничена максимум до 45 лева, противоречи на горната разпоредба , тъй
като предвижда заплащане на разходи за действия по събиране на задължението, на
които според закона кредиторът няма право. Отделно от това, такива разходи в
производството не са доказани. Поради заобикаляне на закона тази клауза също е
нищожна, следователно искането в тази част следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното съдът приема за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 502,81 лева непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 72,59 лева договорна лихва за
периода от 1.06.2015 г. до 25.01.2016 г. Що се отнася до сумата от 131,07 лева
представляваща лихва за забава за
периода от 2.06.2015 г. до 2.03.2018 г. , същата следва да се уважи до размер
от 2,59 лева. Внесената сума от 110,48 лева отнесена от ищеца като погашение на
вземането за неустойка, след обявяване на тази клауза за нищожна, погасява част
от вземането за лихва за забава. Същото
важи и за сумата от 18 лева, за която ищецът в исковата молба признава
неизгоден за него факт, именно, че е платена от ответника и отнесена за
погашение на общо начислената такса разходи от 45 лева. Общо платената сума от
128,48 лева погасява вземането за обезщетение за забава съгласно чл. 76,ал.2 от ЗЗД и разрешението
дадено в т.1 от ТР 3/2017 г. от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. В частта за разликата от 128,48 лева до пълния претендиран
размер от 131,07 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен, поради
плащане. В частта, в която се претендира
сумата от 456,69 лева , представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
и сумата от 27 лева такса разходи, исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената
част от предявените искове. В исковото производство ищецът е заплатил ДТ от 225 лева; внесено е възнаграждение за
особен представител в размер на 383,31 лева, депозит за вещо лице от 100 лева и
се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350 лева. Съобразно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК разноските, които
ответникът следва да заплати на ищеца съобразно уважената част от претенциите
възлизат на 513,07 лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 36,36
лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 658/2018 г. на ВТРС. Ответникът не е претендирал
разноски и такива не му се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че А.М.М. с ЕГН ********** *** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,офис4, сумата от 502,81 /петстотин и два лева и 81 ст./ главница по
договор за паричен заем № 2278883/30.03.2015 г. , ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК- 2.03.2018 г. до окончателното изплащане ; сумата от
72,59 / седемдесет и два лева и 59 ст./ представляваща договорна лихва за периода 1.06.2015
г. до 25.01.2016 г. и сумата от 2,59 /два лева и 59 ст./ представляваща лихва
за забава за периода от 2.06.2015 г. до 2.03.2018 г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 346/8.03.2018
г. по ч.гр.д.№ 658/2018 г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ установителните искове за претендираната сума от 456,69 /четиристотин петдесет и шест лева и 69 ст./
представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 1.06.2015 г.- 25.01.2016 г. , за сумата от 27
/двадесет и седем/ лева такса разходи и за сумата от 128,48 /сто двадесет и
осем лева и 48 ст./ представляваща
разликата до пълния претендиран размер от 131,07 /сто тридесет и един лева и 7
ст./ лихва за забава за периода 2.06.2015 г.-2.03.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
А.М.М. с ЕГН **********
*** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул."Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,офис4,
сумата от 513,07 /петстотин и тринадесет
лева и 7 ст./ разноски в исковото
производство и сумата от 36,36 /тридесет и шест лева и 36 ст./ разноски в заповедното производство ,
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 658/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: