№ 13843
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110110033 по
описа за 2022 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
„****“ ЕАД да заплати на И. А. А. сумата от 2500.00 лева, представляваща част от
обезщетение в общ размер на 5000.00 лева за неимуществени вреди- физически и
емоционални болки и страдания, претъпрени от ищеца в качеството му на водач на лек
автомобил „***“ с рег. № СВ *** РА, пострадал при ПТП, настъпило на 21.07.2020г. в гр.
София, на бул. „**“, до автобусната спирка до бл. 43 в ж. к. „** 1“, по вина на водача на лек
автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС, гражданската отговорност на автомобилистите на
който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 21.07.2020г. около 13:40 часа управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № СВ *** РА в гр. София, по бул. „**“, когато до автобусната спирка до бл. 43 в ж. к. „**
1“ предприел спиране поради образувала се пред него колона от автомобили, а движещият се
след него лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС го ударил отзад. Водачите на двата
автомобила съставили протокол за ПТП. След инцидента ищецът се завърнал на работното
си място, където почувствал главоболие, замайване, световртеж, гадене, загуба на апетит,
които продължили и на следващия ден, поради което бил откаран от колегите си за преглед
до най- близкия спешен кабинет, при което било установено, че е получил главоболие
(дифузно), придружесно със световъртеж, главозамайване и позиви за повръщане, поради
което му били предписани домашно лечение и медикаментозна терапия. С оглед на тази
симптоматика ищецът изглеждал отпаднал, изтощен и замаян, бил нетрудоспособен в
продължение на около седмица, като в този период бил разсеян, разтревожен и
неразговорлив както в работата си, така и у дома, в продължение на три дни изпитвал силно
главоболие и дезориентираност, в продължение на няколко месеца след ПТП губел
концентрация. С оглед на така преживените физически и емоционални болки и страдания
отправил искане до ответника в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „*** **“, когото счита за отговорен за ПТП, да му
изплати обезщетение за неимуществени вреди, което ответникът не сторил. Поради това
1
претендира в настоящия процес да му бъде присъдено част от следващото му се според него
обезщетение в общ размер на 5000.00 лева, законна лихва от датата, следваща отказа на
ответното дружество да заплати търсеното обезщетение, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, считайки за недоказани механизма на ПТП,
осъществено от водача на застрахования при него лек автомобил виновно протИ.правно
поведение, настъпването на травматични увреждания за ищеца, техните вид и характер,
както и наличието на причинна връзка между последните и ПТП. В условията на
евентуалност е наведен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който
управлявал МПС без поставен предпазен колан, с което в значителна степен способствал за
настъпване на сочените от него увреждания, поради което е заявено искане за редуциране
размера на търсеното обезщетение съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който освен това
счита за прекомерен с оглед критерия за справедлИ.ст, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД.
Поддържа, че при определяне на началния момент, от който се дължи законна лихва, следва
да бъде съобразена разпоредбата на чл. 497 ГПК. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя,
в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения
за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 2/
реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното
покритие; 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на
нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/
причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство справка от информационния център на Гаранционния фонд, че към датата на
процесния пътен инцидент- 21.07.2020г., гражданската (деликтната) отговорност на водачите
на лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС е била обезпечена по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като това правнорелевантно обстоятелство е и изрично признато от
процесуалния представител на ответника в първото по делото открито съдебно заседание.
Установява се от съставения непосредствено след ПТП двустранен констативен
протокол, че същото е настъпило на 21.07.2020г., около 13:40 часа, в гр. София, на бул. „**“,
в близост до спирка до бл. 43 в ж. к. „** 1“, като лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РА,
управляван от ищеца, се е движил в една от пътните ленти на булеврада, при което
движещият се непосредствено след него лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС,
управляван от Б. Д. О., го е ударил в задната част. В този смисъл са и изявленията на водача
на МПС „Рено“ в адресираното до застрахователя по застраховка „Каско“ на този автомобил
уведомление за настъпило застрахователно събитие, в което същият е изяснил, че докато
чакал в колона от автомобили на бул. „**“, лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** го ударил
отзад. Така възпроизведеният в коментираните писмени доказателства механизъм на ПТП се
установява и от показанията на свидетелката Б. Д. О., която твърди, че произшествието
2
настъпило в гр. София, на бул. „**“ в посока ж. к. „**“, като лек автомобил „***“ се движил
пред управлявания от нея лек автомобил „*** **“, при което поради недобра преценка от
нейна страна на дистанцията пред автомобила й настъпил удар между същия и задната част
на лек автомобил „Рено“. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира
възпроизведените показания за правдивди, доколкото същите са последователни, ясни,
житейски логични, вътрешно непротИ.речиви, а и съответни на останалата доказателствена
съвкупност. Освен това, правдоподобността и обосноваността от техническа гледна точка на
установения по идентичен начин от свидетелката и писмените доказателства по делото
механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на съдебно- автотехническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи.
Ето защо, следва да се приеме, че като не е съобразила поведението си като водач на
лек автомобил „*** **“ с пътната обстановка- не е спазила необходимата дистанция пред
движещия се пред нея лек автомобил и не е упражнила достатъчен контрол над
управлявания от нея автомобил, Б. О. е нарушила правилата за движение, в частност
нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и с това е
станала единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент.
Установява се от представената с исковата молба и неоспорена медицинска
документация, че ден след настъпване на пътния инцидент- на 22.07.2020г., ищецът е
потърсил медицинска помощ, оплаквайки се от главоболие, световъртеж, чувство за
потъване, придружени с гадене.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в неоспореното заключение на
съдебномедицинската експертиза, по отношение на чиято обоснованост и правилност при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК за съда не възниква съмнение, въз основа на
приложената по делото медицинска документация може да се приеме, че ден след
претърпяното ПТП при пострадалия И. А. са регистрирани данни за главоболие, като
диагнозата в случая е поставена въз основа на субективни оплаквания, без да са
регистрирани обективни причини за това, доколкото не са описани и регистрирани
морфологични признаци за видими травматични увреждания, а при образното изследване не
са установени данни за черепно- мозъчна и/или шийна травма. С оглед на това в писменото
си заключение експертът е обобщил, че не е възможно еднозначно и обосновано да се
приеме, че се касае именно за механично причинено при ПТП травматично увртеждане, като
е изяснил, че е напълно възможно главоболието и останалата вегетативна симптоматика да
са обусловени и от психично напрежение, свързано с инцидента, като не може да се изключи
и да е изява на дегенеративни болестни процеси, каквито са регистрирани при образното
изследване на шийни прешлени и/или да са резултат от друго заболяване. Същевременно, в
проведеното на 15.11.2023г. първо по делото открито съдебно заседание вещото лице-
съдебен медик е изяснило, че при камшичен удар в тилната област на главата в мек предмет,
в т. ч. подглавника на седалката, е напълно възможно да не се стигне до видими
травматични увреждания при липса на достатъчна травмираща сила, но същевременно е
възможно такъв удар да доведе до описаната от ищеца симптоматика, вкл. главоболие. А в
писменото си заключение в отговор на въпросите на страните, касаещи възможността в
случая травматично увреждане да настъпи при правилно поставен предпазен колан,
експертът е изяснил, че при ПТП след удар отзад при рязкото движение на главата може да
3
има леко сътресение на мозъка дори без контактен удар и/или е възможно да настъпи
индиректно шийно травмиране с преразтягане на свързващия апарат на гръбначен стълб от
камшикообразно движение в шийната област, като подобни травмирания могат да обосноват
съобщената от пострадалия симптоматика. Наред с това, вещото лице е констатирало въз
основа на представените с исковата молба документи, че на ищеца е назначено
симптоматично лечение с медикамент „Назелгин форте“, който има обезболяващо,
протИ.възпалително и температуропонижаващо действие. Експертът е изяснил, че липсата
на данни от контролни медицински прегледи с проследяване на ищеца, както и липсата на
издаден болничен лист дават основание с по- голяма вероятност да се приеме краткотрайно-
в рамките на дни, отшумяване на съобщената симптоматика.
Свидетелят **** А., работил заедно с ищеца към датата на ПТП, твърди, че видял И.
А. почти непосредствено след произшествието пред офиса, в който работели заедно.
Изяснява, че И. нямал видими наранявания, отоци, кръв по себе си, но изглеждал стресиран,
не бил „много на себе си“, говорил отнесено, отговарял забавено, отнемало му време да
помисли, като че ли блуждаел във въздуха. След ПТП И. се качил в офиса, където останал
около половин час, след което си тъгнал без колата си, твърдейки, че не му е добре. На
следващия ден дошъл на работа, но изглеждал предбледня, останал около половин- един час
и се оплакал, че му прилошава и му се гади. Споделил, че вечерта, след като се прибрал,
имал сериозно главоболие. Колегите му го придружили до спешния кабинет в УМБАЛ
„Света Анна“ в гр. София, където му предписали домашно лечение за около седмица. След
като се върнал на работа след отсъствието си, И. А. продължил да се оплаква от главоболие
и болки във врата, като оплакванията продължили около година след ПТП, във връзка с
което му се налагало докато е на работа често да става от мястото си и да се раздвижва.
Свидетелят изяснява, че преди инцидента ищецът не се оплаквал от главоболие.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възпроизведената
доказателствена съвкупност, вкл. показанията на свидетеля А., които, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, съдът счита за правдиви като последователни, логични и непротИ.речиви,
следва да се приеме за установено, че отключването на конкретните оплаквания на ищеца-
главоболие, гадене, световъртеж, има травматична генеза, респ. че е причинено от получено
при процесния пътен инцидент травматично увреждане. Това е така, доколкото по делото
няма данни, а не се и твърди ищецът да е имал подобни оплаквания преди конкретното
ПТП, а и доколкото съгласно изричните разяснения на вещото лице- съдебен лекар в
заключителната част на писменото му заключение, както и при изслушването му в
проведеното на 15.11.2023г. открито съдебно заседание, от медицинска гледна точка е
възможно при удар отзад, какъвто е процесният, да се достигне до камшичен удар на тилната
област на главата без видими травматични увреждания, който, обаче, да предизвика
изложената от ищеца при медицинските му прегледи симптоматика. Действително, съгласно
заключението на съдебно- медицинската експертиза, при образното изследване на ищеца
след ПТП са установени дегенеративни изменения в областта на шийните прешлени, но в
случая няма данни същите да са били източник на оплаквания, идентични на процесните,
преди пътния инцидент, поради което установяването им не опровергава извода за наличие
на причинно- следствена връзка между пътния инцидент и субективните оплаквания на
пострдалия след него. Същевременно, обективното наличие на тези дегенеративни промени
в шийните прешлени на И. А. следва да бъде съобразено от съда като способствало по-
лесното отключване след ПТП на установената симптоматика, а и като обосновало
евентуален по- продължителен период на оплакванията му, което следва да намери
отражение при фомиране на изводите на съда относно подлежащите на обезщетяване
конкретни вреди, респ. при определяне на справедливия размер на заместващото
обезщетение.
Изложеното налага безспорен извод, че като резултат от процесния пътен инцидент
ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
4
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедлИ.ст. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно
установената практика на ВКС принципът за справедлИ.ст изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
В случая следва да бъде отчетено, че непосредствено след инцидента ищецът е
изпитвал стрес, уплаха, които се установяват от показанията и на двамата свидетели, вкл. на
водача на другия участвал в ПТП автомобил, и които освен това са закономерни при участие
в подобно внезапно и по дефиниция стресогенно събитие, каквото е ПТП, както и че в
продължение на околко седмица същият е изпитвал главоболие, замайване и поради това не
е бил в пълна степен работоспособен, което е наложило краткотрайното му отсъствие от
работа. С оглед на така установеното въз основа на доказателствата по делото, при
съобразяване на възрастта на пострадалия, който към датата на ПТП, а и понастоящем е в
активна работоспособна възраст, както и социално- икономическите условия в страната към
датата на инцидента, съдът намира, че обезщетение в общ размер на 2500.00 лева е
съответно на критериите за справедлИ.ст и е от естество да обезщети твърдените от И. А. и
доказани неимуществени вреди.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца възстановителният му период да е
продължил повече от седмица, доколкото за това не са ангажирани доказателства- подобен
извод не следва от приобщената медицинска документация, касаеща извършени прегледи
единствено ден след ПТП, нито от показанията на свидетеля, доколкото твърденията на
последния, че ищецът се оплаквал от болки във врата в продължение на година след
инцидента не намират опора в обективните доказателства по делото, а и в заключението на
съдебно- медицинската експертиза. Недоказани са и твърденията в исковата молба, касаещи
настъпилата промяна у ищеца в навиците му в семейната среда, както и невъзможността му
в продължение на няколко месеца след инцидента да се концентрира при работата си като
адвокат. Поради това настоящият съдебен състав намира за необосновано определянето на
обезщетение в размер по- висок от сумата от 2500.00 лева.
С оглед на така приобщената доказателствена съвкупност- свидетелски показания,
медицинска документация и доказателствените изводи в заключението на съдебно-
медицинската експертиза, неоснователно се явява възражението в отговора на исковата
молба за недоказаност ищецът да е пострадала при ПТП, като без значение в тази насока е
дали в случая е съставен протокол за ПТП с пострадали лица или не, доколкото в
процесуалния закон не е предвидено ограничение по отношение на допустимите
доказателствени средства за доказване на претъпрени при ПТП травматични увреждания,
респ. неимуществени вреди, свързани с тях, поради което същите подлежат на установяване
с всички доказателства- писмени, гласни, ескпертни изследвания, каквито в случая са
приобщени, респ. извършени.
Неоснователно е и наведеното в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от ищеца по смисъла на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, регламентираща основание за ограничаване на отговорността на делинквента,
доколкото по делото не са приобщени данни ищецът да е управлявал МПС без поставен
предпазен колан при доказателствена тежест за това, принадлежаща на ответника, заявил
възражението. Още повече, че съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза,
5
неоспорено и в тази му част, в случая травматични увреждания, обуславящи процесната
симптоматика, биха могли да настъпят с и без поставен предпазен колан, тъй като са
обясними дори без контактен удар или при индиректно шийно травмиране.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“, но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. Това е предвидено в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.
3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен
(спрямо разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи - по-
ранната дата между деня на уведомяването от застрахования и деня на уведомяването,
съответно претенцията на увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищеца до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да му изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 24.11.2020г.,
поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице, следва да се приеме, че към датата, от която се претендира присъждане
на законна лихва- 23.12.2020г., ответникът е бил титуляр на задължение за изплащане на
обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението на
6
делинквента, респ. на собственото си задължение за обезщетяване на настъпилте в резултат
от ПТП вреди.
При тези мотиви предявеният като частиен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 900.00 лева, включваща заплатени от него държавна такса, депозити за
възнаграждения на вещите лица и на допуснатия при режим на призоваване свидетел.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. И.
Е. следва да бъде присъдена сумата от 550.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално представителство на ищеца
в настоящото производство, определено от съда в минимален размер с оглед материалния
интерес по делото, при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и липсата на
фактичекса и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
„****“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на И. А. А., ЕГН **********, сумата от 2500.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и
страдания, претъпрени от ищеца в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. №
СВ *** РА, пострадал при ПТП, настъпило на 21.07.2020г. в гр. София, на бул. „**“, до
автобусната спирка до бл. 43 в ж. к. „** 1“, по вина на водача на лек автомобил „*** **“ с
рег. № СА *** СС, гражданската отговорност на автомобилистите на който била
застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 900.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „****“ ЕАД, ЕИК
***, да заплати на адв. И. Д. Е., с личен номер **********, сумата от 550.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално
представителство на ищеца в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7