Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 28.07.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 13.07.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9751 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба, както и след многобройни уточнения и изменения на исковете, последното от които в о.с.з. на СГС от 13.04.2023г., са предявени искове от В.В.П., с ЕГН:**********, и З.Г.П., с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:г***5, „Търговски дом“, чрез адв. З. Г., както следва:
1.главни искове срещу "Д.з." ЕАД, с ЕИК:******и съдебен адрес:***, чрез адв. И. С., с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 от ЗЧСИ вр. чл. 441 от ГПК, с които се иска осъждане на ответника да заплати на основание сключена от ЧСИ М.Н.П.застраховка "Професионална отговорност на ЧСИ" вреди, причинени на ищците от незаконосъобразните действия на същия ЧСИ по изп. д.№540/2012г. по описа на ЧСИ М.П., с които е продал процесния апартамент на публична продан на по- ниска цена от действителната пазарна цена на имота и така им е причинил процесните вреди, както следва:
1.1.на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 190 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
1.2. на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 8800лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013г.-01.08.2017г.,
1.3.на ищеца В.В.П. сумата от 31200лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена.
2.в случай на неоснователност на главните искове са предявени евентуални искове за осъждане на ответника Частен съдебен изпълнител М.Н.П.,
Рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.М., да заплати както следва:
2.1.на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 190 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
2.2. на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 8800лв., представляваща обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013г.-01.08.2017г.,
2.3.на ищеца В.В.П. сумата от 31200лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена.
Ищците В.П. и З.П. твърдят, че са били длъжници по изпълнително дело №540/2012г. по описа на ЧСИ М.П. с взискател „Б.К.ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 23.8.2011 г. по гр. д. №31279/2011 г. по описа на СРС, 73 състав. Твърдят, че в хода на изпълнителното производство е продаден техен апартамент в режим на съпружеска имуществена общност в гр. София, ж.к. „******. Поддържат, че реалната пазарна цена на жилището е в размер на 65 хил. евро, но при публичната продан продажната цена е определена и платена, в размер на 50 000 лева. Твърдят, че междувременно на 29.8.2013 г. по гр.д. №31279/2011 г. на СРС, 73 с. изпълнителният лист е частично обезсилен. Това обстоятелство било доведено до знанието на ответника М.П. с молба от 19.9.2013 г., като изпълнителното дело било прекратено на 11.10.2013 г., като постановлението е влязло в сила на 30.10.2013 година. Твърдят, че са подали жалби срещу действия на съдебен изпълнител, но същите не са били придвижени от него до СГС. В резултат на извършените от съдебния изпълнител действия са преживели стрес и емоционални страдания, които са довели до заболявания на ищците.
Предявяват главни искове за осъждане на ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД да заплати процесните суми, като поддържат, че ЧСИ има сключена професионална застраховка, която покрива отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на ищците. Нито с исковата молба, нито впоследствие ищците посочват конкретен застрахователен договор, от който произтичат процесните претенции.
При условията на евентуалност се иска присъждане на процесните суми от ЧСИ М.Н.П., като се твърди, че същите вреди произтичат от незаконосъобразните действия на същия ЧСИ по изп. д.№540/2012г. по описа на ЧСИ М.П., с които е продал процесния апартамент на силно занижени цени и така им е причинил процесните вреди.
В законоустановения срок ответникът ЧСИ М.Н.П.е подал отговор на исковата молба, с която оспорва допустимостта на производството. При условията на евентуалност се оспорват така предявените искове, като се иска отхвърлянето им като неоснователни. Твърди, че поради липса на доброволно изпълнение в срока за доброволно изпълнение е пристъпил към продажба на процесния апартамент, като при първата публична продан не са постъпили наддавателни предложения, поради което е била извършена втора публична продан при начална цена от 80% от тази, определена за първата публична продан и е постъпило наддавателно предложение, в размер на 50 025 лв., по която цена бил възложен имота с постановление, което е влязло в сила на 04.01.2013 година. Твърди, че първоначалната оценка на имота е 60 000 лв., като била съобразена с текущото състояние на имота. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Твърди, че действията му са правилни и съобразени с действащата към момента редакция на ГПК.
Ответникът "Д.з." ЕАД оспорва предявените искове, като поддържа, че не са налице данни застрахователната полица, сключена от ЧСИ на 12.3.2013г. да покрива професионалната му дейност преди тази дата, тъй като тя действа занапред. Оспорва твърденията за извършени нарушения от съдебния изпълнител, които да ангажират неговата гражданска отговорност.
По
допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
Към датата на образуване производството по настоящето дело ищецът З.Г., с ЕГН:**********, е с фамилно име П.. По делото е приета декларация от 05.10.2021г. на ищеца З.П., в която същата е декларирала, че е разведена като фамилното и име е Костова.
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Съдът намира, че с исковата молба ищците твърдят, че са длъжници по изп. д.№540/2012г. по описа на ЧСИ М.П., като с незаконосъобразните действия на същия ЧСИ са им причинени процесните вреди, поради което исковете са допустими.
С влязло в сила Определение №272718/12.08.2021г. на СГС по настоящето дело е прекратено частично производството по делото по отношение на ищеца З.Г.П. за сумата от 31200лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена. Основание за частичното прекратяване производството по настоящето дело е влязло в сила Решение № 16832/25.10.2016 г. по гр.д. № 54205/2015г. по описа на СРС, 42 състав, с което е отхвърлен предявения от З.Г.П. иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от ЗЗД против М.Н.П.за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща част от причинените й неимуществени вреди в размер на 32248,80 лева, настъпили в резултат на като пряка и непосредствена последица от виновно поведение на ответника. Решението е влязло в сила на 31.08.2020г. Предмет на доказване в производството по делото е било твърдяно виновно поведение на ЧСИ М.П. при извършване на публична продан на имот – апартамент № 207, в гр. София, ж.к. ******, собственост на ищцата, като претендираните вреди в общ размер на 32248,80 лева, представляващи разликата между продажната цена и действителната пазарна цена на имота.
По основателността:
Видно от приложените към настоящето дело две копия на изп. д.№540/2012г. по описа на ЧСИ М.П. същото изпълнително дело е образувано по молба на „Б.К." ЕООД, въз основа на представен изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 31279/2011г. по описа на СРС, 73 състав в полза на С.Д.Х.. Горепосоченото дружество се е легитимирало като взискател въз основа на договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 06.03.2012г. и съобщение до длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят изрично е поискал насочване на изпълнението върху ипотекиран от ищците собствен недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „******.
Не се спори по делото, а и видно от доказателствата приложени към настоящето дело, че процесният апартамент е послужил като обезпечение на сключен от ищците договор за заем със С.Д.Х., въз основа на който е издаден процесния изпълнителен лист.
Поради неплащане на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение и по искане на взискателя изпълнението е насочено върху процесния апартамент.
Видно от протокол за опис от 15.0б.2012г. от ЧСИ М.П. е извършил опис на процесния имот по реда на чл. 483 ГПК. Поради неосигурено съдействие от ищците, същият опис е извършен с помощта на ключар и съдействие от страна на полицейските органи. Видно от протокола за опис ЧСИ П.е констатирал състоянието на процесния апартамент, като е отразил - „много лошо общо състояние...подлежащ на основен ремонт". Същият протокол е подписан от ищците с „особено мнение“.
Въз основа на така извършения опис и предвид разпоредбата на чл. 484 и чл. 485 ГПК съдебният изпълнител е оценил на имота на 80 000 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 485, вр. с чл. 468 ГПК (редакция към датата на описа), е определил и началната цена, от която следва да започне проданта на 60 000 лева. Началната цена представлява 75 на сто от стойността на вещта. Ищцата З.П. е била уведомена за началната цена на имота със съобщение от 22.0б.2012г.
При така определена цена е насрочена публична продажба на имота за периода от 0б.07.2012г. до 06.08.2012г. Поради нередовното уведомяване на длъжника З.Г.П. проданта е отменена, като е насрочена нова такава, която е текла в периода от 20.08.2012г. до 20.09.2012г. Същата е надлежно разгласена и съобщена на страните по делото.
На проведената публична продан (която се явява първа по ред) и се е състояла в периода от 20.08.2012г. до 20.09.2012г, при начална цена от 60 000 лева, не са постъпили наддавателни предложения.
Поради това и по молба на взискателя е насрочена нова продан на имота на основание чл. 494, ал.1 ГПК, като съответно началната цена на имота е определена на 80 на сто от началната цена на първата продан по аргумент от чл. 494, ал.2 ГПК. По надлежния ред са съставени актове относно разгласяването на втора по ред продан при условията на чл. 494 ГПК, като съответно е определена нова начална цена, равна на 80 на сто и началната цена от първата по ред продажба..
Втората публична продан е извършена в периода от 22.10.2012г. до 22.11.2012г., като са постъпили три валидни наддавателни предложения. Предложението на лицето Мара Любомирова Димитрова, е било с най-висока предложена цена, поради което и същата е обявена за купувач на цена от 50 025 лева. Имотът е възложен в собственост на купувача с Постановление на съдебния изпълнител от 27.11.2012г., влязло в сила на 04.01.2013г.
По процесното изпълнително дело са налице множество писмени доказателства, от които е видно, че ищците многократно са се запознавали с материалите по делото.
Съдът намира, че към датата на приключване на публичната продан е налице валиден изпълнителен титул, поради което и ЧСИ е бил длъжен да се съобрази с него.
Видно от заключението по СОЕ на в.л.инж.Й.П., неоспорено от страните, пазарната стойност на процесния апартамент към месец 11.2012г. е в размер на 99844лв.
Относно
главните искове:
Главните искове срещу "Д.з." ЕАД, са с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 от ЗЧСИ вр. чл. 441 от ГПК.
Възможността за пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на застрахован по задължителна застраховка "професионална отговорност" не е уредена изрично в отменения КЗ поради липсата на изрична уредба на тази застраховка. Приложимостта на чл. 226 от КЗ към застраховката "професионална отговорност" може да се изведе по тълкувателен път. Тази застраховка е вид застраховане "гражданска отговорност", тъй като смисълът й е да се обезщетят вреди, причинени на трети лица, каквото е и определението по чл. 223 от КЗ (отм.) Специфичното е, че тези вреди следва да са във връзка с професионалната дейност на застрахования. В Решение № 355/19.03.2019 година по т.д. 855/2018г. ВКС приема, че като разновидност на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност", изрично уредена в действащия КЗ и неуредена в отменения кодекс, приложим към настоящия случай, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции. Елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда, са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните и форми - умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат.
Съгласно чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
По смисъла на чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.); вр. чл. 25 от ЗЧСИ, частните съдебни изпълнители се застраховат за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техни задължения.
С разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЧСИ министърът на правосъдието е законово оправомощен да издаде наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане на ЧСИ. Тази наредба е издадена и това е Наредба № 2 от 6.02.2006г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители, чийто чл. 13 предвижда, че застрахователно събитие при застраховка "Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител" е извършването на вредоносно действие или вредоносно бездействие.
За да се ангажира отговорността на ответния застраховател следва да се прецени положително настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, а именно неправомерни действия на ЧСИ, наличието на вина, настъпилите вредоносни последици в резултат на събитието и причинната връзка, като се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е и Определение № 272 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1634/2020 г., II т. о.
Съдът обаче намира, че ищците не са изпълнили задължението да докажат настъпило застрахователно събитие, представляващо застрахователен риск, покрит от валиден договор за застраховка "Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител".
Процесният апартамент е възложен в собственост на купувача с Постановление на съдебния изпълнител от 27.11.2012г., влязло в сила на 04.01.2013г., като това е последното действие, с което ЧСИ П.е можел да причини процесните вреди, съответно краен момент за настъпване на евентуално застрахователно събитие. По делото е приета като доказателство застрахователна полица №212513213000002/12.03.2013г. на "Д.з." ЕАД /стр.275 от делото/, с която ответния ЧСИ е сключил застраховка за срок от една година, с начало на застрахователното покритие:13.03.2013г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците не са доказали наличие на застрахователно покритие от страна на ответния застраховател към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот, поради което и само на това основание главните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. За пълнота на изложението съдът намира, че не е налице и виновно неизпълнение на служебните задължения на ответния ЧСИ по съображения, които ще изложи при евентуално съединените искове.
Относно
евентуалните искове:
Съгласно постоянната съдебна практика при иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл.441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, отговорността ще възникне, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение от частните съдебни изпълнители се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат.
В процесния случай ищците посочват като противоправно действие на ЧСИ М. П.определянето от него без помощта на вещо лице на пазарна оценка и необосновано занижаване на начална цена на продавания апартамент.
Съгласно чл. 485 ГПК (в редакцията, действаща преди ДВ, бр. 50 от 2015г..) съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468 ГПК. Съгласно чл. 468, ал. 1 и 2 ГПК (в редакцията им към процесния период) началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта. По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. Посочените правила се отнасят за първата продан, като за втора продан се прилагат правилата на чл. 494 ГПК.
От посочените разпоредби може да бъде направен извод, че към процесния период 2012г.- 2013г. процесуалният закон не е изисквал задължително оценката на описвания имот да бъде направена с помощта на вещо лице. ЧСИ е бил длъжен да използва вещо лице само в две хипотези: а) когато страна поиска това и б) когато за оценката се изискват специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Несъмнено обаче, когато ЧСИ сам изготвя оценка за стойността на продавания имот, той не може да действа произволно, а следва да действа добросъвестно и да я съобрази с местоположението, вида и състоянието на имота, както и с пазарната конюнктура.
В процесния случай се установява от изпълнителното дело, че ЧСИ М. П.е извършил сам оценка при описа на процесния имот на 15.0б.2012г., без да назначи вещо лице, като я е определил на 80000 лева. От изслушаното в първата инстанция СОЕ се установява, че средната пазарна оценка на имоти от вида на процесния имот и предвид местонахождението му е 99844лв. към 11.2012г.
Предвид действащите разпоредби на ГПК ЧСИ не е бил задължен от закона да използва вещо лице – нито някоя от страните е поискала това, нито пък при оценка на недвижим имот в района на ЧСИ същият се нуждае от специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Самият той може да проучи пазара чрез различни информационни системи и информацията в тях и след като съобрази вида, местоположението и състоянието на конкретния имот, да определи приблизително неговата стойност. Съдът обаче отчита и обстоятелството, че ЧСИ лично се е запознал със състоянието на оценявания имот при описа му, докато вещото лице не е правило оглед на имота (и няма как да го направи за минал момент) и неговата оценка е дадена по метода на пазарните аналози като средноаритметично от цените на други сходни имоти в същия район през 11.2012г. Ето защо не може да се приеме априори, че пазарната оценка, дадена от ЧСИ е непременно не съответна на реалната пазарна цена на имота с оглед неговото конкретно състояние. Такива доказателства по делото не са събрани.
Съгласно постоянната съдебна практика оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан, тъй като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания - не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Има различни начини за оценка на едно имущество, но нито един от тях, нито някаква средна претеглена величина от всички тях, могат да послужат за определяне на реалната пазарна цена. Реалната пазарна цена - паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила. Процесуалната уредба на публичната продан гарантира, че при всяка отделна продан ще бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато публичната продан е извършена процесуално законосъобразно, няма потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин - реалната пазарна цена е тази, която е получена при публичната продан. Необходимост да бъде определена предполагаемата реална пазарна цена възниква, когато публичната продан не е извършена или е извършена в нарушение на процесуалните правила. Колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи. Нито е възможно да се твърди, нито е възможно да се докаже, че на пазара е съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването на публичната продан в съответствие с процесуалните правила (така напр. Определение № 1269 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2013 г., IV г. о.).
Доколкото в случая няма оплаквания от незаконосъобразно проведена публична продан, то може да се приеме в съответствие с посоченото, че именно предложената от купувача М.Л.Д.цена на имота от 50 025 лева е реалната му пазарна цена.
Всичко посочено по-горе води до извод, че ЧСИ не е нарушил процесуалните си задължения при определяне стойността на процесния имот, като сам е определил цена от 80 000 лева и следователно не е налице негово противоправно действие от посочения вид.
След като не е налице противоправното поведение на ЧСИ при действията му, сочени от ищеца, то и не може в случая да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност спрямо него.
За пълнота следва да бъде посочено още, че ищецът не доказва и сигурно настъпване на вреда за него, изразяваща се в разликата между цената, на която е продаден процесния имот и оценката, дадена му от вещото лице по настоящото дело. Търсената вреда в случая е от вида на пропуснатата полза, а същата следва да бъде доказана пълно и сигурно от ищеца, а не да е само предполагаема (в този смисъл и Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012г. на ОСГТК). Както бе посочено по-горе, реалната пазарна цена на имота е тази, която се достига на публичната продан след наддаване. Няма никакви доказателства, че ако определената стойност на имота бе 99844лева и публичната продан бе обявена при цена, равна на 75% от нея, или за 74 883лева, биха се явили наддавачи и наддаването би достигнало или надхвърлило 99844лева.
Липсата на елемент от фактическия състав на деликта води до неоснователност на иска за реализиране деликтната отговорност на ЧСИ и същият подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че горепосочените изводи на съда са в съответствие с влязло в сила Решение № 16832/25.10.2016 г. по гр.д. № 54205/2015г. по описа на СРС, 42 състав, с което е отхвърлен предявения от З.Г.П. иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от ЗЗД против М.Н.П.за заплащане на имуществени вреди от пропуснати ползи от незаконосъобразно принудително изпълнение по същото изпълнително дело.
Предвид гореизложеното и евентуалните искове на ищците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 7950,20лв., като е представил и доказателства за изплащането им на адв.И. по договори за правна защита и съдействие от 19.03.2020г. и 10.01.2023г.
Ищецът обаче е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство е приключило за около шест години, като са проведени множество съдебни заседания. Поради това и съдът намира, че настоящето производство се характеризира с фактическа и правна сложност.
Предявени са пет главни иска от ищците срещу ответника "ДЗИ-С6що застраховане" ЕАД с обща цена на исковете от 407 800лв., поради което и претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е под мимиалните такива по НМРАВ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищците да заплатят на ответника "ДЗИ-С6що застраховане" ЕАД сумата от 7950,20лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 7920лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и сумата от 30лв. за възнаграждение на свидетел.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от В.В.П., с ЕГН:**********, и З.Г. К./П./, с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:г***5, „Търговски дом“, чрез адв. З. Г., срещу "Д.з." ЕАД, с ЕИК:******и съдебен адрес:***, чрез адв. И. С., с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 от ЗЧСИ вр. чл. 441 от ГПК, с които се иска осъждане на ответника да заплати на основание сключена от ЧСИ М.Н.П.застраховка "Професионална отговорност на ЧСИ" вреди, причинени на ищците от незаконосъобразните действия на същия ЧСИ по изп. д.№540/2012г. по описа на ЧСИ М.П., както следва:
1.1.на всеки от двамата ищци В.В.П. и З.Г. К./П./ сумата в размер на по 190 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
1.2. на всеки от двамата ищци В.В.П. и З.Г. К./П./ сумата в размер на по 8800лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013г.-01.08.2017г.,
1.3.на ищеца В.В.П. сумата от 31200лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от В.В.П., с ЕГН:**********, и З.Г. К./П./, с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:г***5, „Търговски дом“, чрез адв. З. Г., срещу Частен съдебен изпълнител М.Н.П., рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.М., с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл.441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати вреди, причинени на ищците от незаконосъобразните действия на същия ЧСИ по изп. д.№540/2012г. по описа на ЧСИ М.П., както следва:
2.1.на всеки от двамата ищци В.В.П. и З.Г. К./П./ сумата в размер на по 190 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
2.2. на всеки от двамата ищци В.В.П. и З.Г. К./П./ сумата в размер на по 8800лв., представляваща обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013г.-01.08.2017г.,
2.3.на ищеца В.В.П. сумата от 31200лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена.
ОСЪЖДА В.В.П., с ЕГН:**********, и З.Г. К./П./, с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:г***5, „Търговски дом“, чрез адв. З. Г., да заплатят на "Д.з." ЕАД, с ЕИК:******и съдебен адрес:***, чрез адв. И. С., сумата от 7950,20лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 7920лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и сумата от 30лв. за възнаграждение на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: