Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260161 02.09.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на четвърти август две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 10213 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Р.С.П. в качеството
му на управител
на Етажна собственост на сграда на ул. …. гр. Бургас срещу ЕТ „К. – К.. Л..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. …, представлявано от К.. С.. Л.., с искане съдът да осъди ответника да преустанови
неоснователното ползване на помещение за
смет с площ 4,95 кв. м., явяващо се обща част на сградата на ул. ….гр. Бургас, както и да премахне изградената от него стена, с
която се ограничава достъпа до помещението; да премахне отвора в пода на офиса
си и отвора за врата към вътрешния двор.
Ищецът е посочил, че ответникът е
завзел помещението за смет на сградата, собственост на етажната собственост,
като по този начин е разширил площта на обекта (офиса) си. Освен това е
извършил дейности по нарушаване целостта на общите части на сградата, които е
завзел, монтирал е врата, която да се отваря навън, с което прегражда
стълбището. На следващо място е пробил отвор в пода на офиса си и по този начин
го е свързал с избеното помещение, а също е изградил отвор за врата от
северната страна на офиса, която му дава достъп до вътрешния двор.
Моли съда да уважи иска и да присъди на
ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е посочил, че искът е
недопустим, тъй като липсва спор между страните. Освен това Р.П. не е управител
на сградата – етажна собственост.
Евентуално са изложени аргументи за
неоснователност на исковата претенция, като са изложени подробни аргументи
затова.
Прави възражение за придобиване по
давност на процесното помещение, което е ползвал необезпокоявано в последните
20 години.
Моли съда да отхвърли иска и му присъди
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
От приложения нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 8, т. VII, д. № 4729/30.06.1998
г. се установява, че ЕТ „… – К.. Й..“ и Т.. Й.. са прехвърлили на ЕТ „К.. – К..
Л..“ правото си на собственост върху офис № 3, разположен в гаражен етаж на
вход Б на
ул. …., състоящ се от зала със санитарен
възел и антре с площ 40,40 кв. м. при граници: изток – гараж 3 и помещение за
смет, запад – двор, север – стълбищна клетка, юг – гарсониера вх. А. Т. е. в
нотариалния акт е описано, че помещение за смет се намира от източната страна
на закупения от ответника офис. От представения по делото проект също се
установява предвиждането към момента на строителството на помещение за смет,
което се намира до стълбището в непосредствена близост до офиса на ответника.
Представен е и екзекутивен чертеж, видно от който разположението на помещението
за смет е изместено непосредствено до предходно проектираното, на изток от
същото. Следователно такова е проектирано да съществува.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелят М.. П.. е посочила, че живее в сградата на ул.
… от 1997 г. През април 2019 г., когато съпругът й Р.П. станал
домоуправител, разбрали, че в сградата има помещение за смет. То се намирало
като влезеш от входната врата отляво. Никой от живущите във входа не знае как
изглежда помещението, никой не е влизал в него, тъй като ответникът го е
присвоил, заградил го е с врата към неговия офис. През 1997 г. също било
заградено това помещение и оттогава никой не е стъпвал там и не е имал достъп,
освен ответника.
Свидетелят С..
Р.. също е посочил, че от 1997 – 1998 г. помещението се ползва от ответника, но
за преустройството имало строителни книжа, одобрени от Община Бургас още по
време на строителството. От 1997 г. помещението за смет, така, както е
нарисувано на проекта, не съществува по този начин. Двете стени откъм офиса не
съществуват, както и вратата към входа. Вратата на офиса на Л.. е
непосредствено до стълбището. За преграждане и лишаване от достъп не е чувал.
Не е чувал да има искане за ползване на части от партера.
При така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Правната квалификация на предявения иск
е чл. 109 ЗС, като е прието за съвместно разглеждане в производството направено
от ответника възражение за придобиване по давност на процесното помещение.
Искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу
всяко лице, което проявява неоснователни, ограничаващи
правото на собственост, въздействия.
Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да
е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения,
смущения или заплашване на правото на съсобственика си
(Тълкувателно решение № 31/84
г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК). Според трайната
съдебна практика обособени помещения
(напр. за смет, за портиер, за чистачка) по предназначение са общи части и се
притежават от всички етажни собственици в съсобственост именно като обща част.
Съгласно чл. 38 ЗС общите части на
сграда, която е в режим на етажна собственост, биват такива по естеството си
или по предназначение. Общите части по естеството си не могат да бъдат предмет
на прехвърлителни сделки или да се придобиват по давност, защото са
конструктивни елементи, без които сградата не може да съществува като такава.
Общите части по предназначение са тези, без които сградата може да съществува,
но същите са създадени и предназначени, за да обслужват общо всички
съсобственици на обекти в нея – дворно място, портиерско помещение, сушилня и
др. Първоначалното предназначение на тези общи части се определя от
архитектурния план. Докато общите части по естеството си задължително остават
такива, не могат да променят предназначението си и да се прехвърлят на трети
лица, то общите части по предназначение могат да го променят, както и да станат
индивидуално притежание на отделен етажен собственик или на трето лице (в този
смисъл е напр. решение № 743 от 14.03.2011
г. по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о. на ВКС). В тази връзка следва да се
разгледа направеното от ответника възражение ответника за придобиване в
собственост на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на помещението за смет за периода от
1998 г. до 2019 г.
Съдът намира, че процесното помещение
за смет представлява обща част по предназначение, тъй като без него сградата
може да съществува, то не е необходимо за осигуряване на достъп до обекти на
други етажни собственици. Ето защо според настоящия съдебен състав помещението
за смет може да се придобие по давност, в който смисъл е и константната
практика на Върховния съд. За общите части по предназначение, ако етажните
собственици не са се противопоставили на установеното владение от етажен
собственик и от това може да се направи извод за недвусмислено изразено тяхно
съгласие, както и кумулативно, ако придобиването по давност не би противоречало
на строителните правила и норми, а и на императивните норми на ЗУТ, обща част
по предназначение може да се придобие по давност. В случая тези предпоставки са
налице. Ответникът е осъществявал владение върху помещението още от закупуването
на офиса през 1998 г., като по делото не е установено категорично дали
помещението вече е било присъединено към офиса на ответника при закупуването
или последният е сторил това. Същото е приобщено към офиса му и преградено с
врата, като до него няма достъп никой от останалите етажни собственици още от
1998 г. и до настоящия момент. Намерението му да владее за себе си не е
опровергано. На осъществяваното владение не са се противопоставяли останалите
етажни собственици до 2019 г., поради което презумпцията по чл. 69 ЗС не е
оборена. Освен това е установено по делото от показанията на двамата свидетели,
че никой не е имал претенции за ползване на помещението до миналата година,
друг не е ползвал обекта. Поради това съдът намира, че процесното помещение за смет е прекратило съществуването си като
обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС (в този смисъл Решение № 602 от
26.06.1993 г. по гр. д. № 165/1992 г., I г. о.,
Решение № 3212 от 18.12.1971 г. по гр. д. № 2065/1971 г., I г. о.), тъй като е
придобито по давност от ответника, тъй като срокът на владението е продължил
повече от 10 години – от 1998 г. до 2019 г.
Ето защо съдът счита, че ищецът не успя
да установи наличието на предпоставките за основателност на предявения иск, тъй
като процесното помещение за смет не е собственост на етажните собственици, вече
няма характер на обща част, а е собствено на ответника, като същият го е
придобил по давност.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Етажна собственост на сграда
на ул. ……, гр. Бургас, представлявана от Р.С.П., срещу ЕТ „К.. – К.. Л..“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. …, представляван от К.. С.. Л.., за осъждане на ответника да преустанови неоснователното ползване на помещение за смет на партерния етаж на сградата в
непосредствена близост до стълбището от южната му страна, явяващо се обща
част на сградата на ул. …., гр. Бургас,
както и да премахне изградената от него стена, с която се ограничава достъпа до
помещението; да премахне отвора в пода на офиса си и отвора за врата към
вътрешния двор.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ