№ 12875
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110140809 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Производството по делото е прекратено с Определение № 51756/20.12.2024 г., поради
оттегляне на исковата претенция от страна на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Със същото определение, съдът се е произнесъл по искането за разноски, като е осъдил
ищеца да заплати на представлявалите длъжниците/ответниците Р. Я. и А. А., адвокати Б. и
И., в хода на заповедното и исковото производства, адвокатски възнаграждения, определени
от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.248 от ГПК са постъпили молби за изменението на Определение №
51756/20.12.2024 г. в частта за разноските, от името на всички страни. Ищецът „АСВ“ ЕАД е
поискал съдът да измени определението като го отмени в частта, с която е присъдил
разноски за заповедното производство в полза на адв. Б. и намали присъдените в хода на
исковото производство за адв. И., такива. Излага подробни съображения.
Адв. Б. и адв. И., също са поискали съдът да измени определението си в частта за
разноските, като завиши определените им такива, до претендираните от тях, посочени в
представените по делото Списъци по чл.80 от ГПК, съобразени с минималните размери на
НМРАВ и практиката на ВКС.
Съдът е връчил всяка от молбите по чл.248 от ГПК на насрещните страни, като
отговори са подали съответно и от „АСВ“ ЕАД /от 23.01.2025 г./ и от страна на адв. Б. и адв.
И. /съвместен отговор от 09.01.2025 г./.
Съдът, като се запозна с исканията и изложените в молбите по чл.248 от ГПК
съображения, намира, че молбите по чл. 248 ГПК са подадени в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, от легитимирани да искат изменението на съдебния акт в частта за разноските,
страни/участници в производството, поради което същите са процесуално допустими.
По същество съдът ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно установената практика на ВКС преценката за наличие на материална
затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото,
като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно
1
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78
ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на
чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските,
като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са били налице.
Следователно липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него
лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с
пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде
предоставена безплатно, като договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна следва да бъде установено от данните по делото. Изявлението за наличието на
някое от основанията по чл.38, ал.1, от ЗАдв., даващи право на представлявания да получи
безплатна помощ и съдействие в производството, достигнало до съда го обвързва и той не
дължи самостоятелна проверка на съществуването на конкретното обстоятелство. В този
смисъл е и константната практика на ВКС до момента. Предстои образуване на
тълкувателно дело по поставените въпроси, на до постановяване на тълкувателно решение,
съдът е обвързан от цитираната по-горе практика на ВКС.
По отношение на присъдените размери на адвокатските възнаграждения, които се
дължат на адвокатите, оказали безплатна помощ и съдействие на длъжниците/ответниците в
хода на заповедното/исковото производство, съдът е изложил подробни мотиви,
обосноваващи присъдените възнаграждения, като не намира за нужно да ги преповтаря. При
определянето на дължимото се адвокатско възнаграждение, както на адвоката,
представлявал длъжниците по ч.гр.д. № 71602/2023 г., така и на адвоката, представлявал
ответниците в исковото производство по гр.д. № 40809/2024 г., съдът е съобразил както
обема на извършената работа, така и липсата на фактическа и правна сложност на делата.
Присъждайки адвокатско възнаграждение на адв. Б. за оказаната от нея безплатна помощ и
съдействие на длъжниците при подаване на възражение по чл.414 от ГПК, съдът е съобразил
както правото на длъжниците да си ангажират правна помощ, съответно да получат такава,
така и правото на адвоката, осъществил тази помощ и оказал съдействието да получи
възнаграждение за труда си. Присъдения минимален размер от 50 лв. кореспондира с
минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя на
представляващите заявителите юрисконсулти, като намира, че същите следва да са
реципрочни. .
Що се касае до определеното на адв. И. възнаграждение от 200 лв. за оказаната от него
помощ и съдействие в исковото производство, съдът е съобразил извършените от него
процесуални действия до момента на прекратяване на производството, изчерпващи се до
подаване на писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Съдът, не намира да е обвързан от
установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени от ВАС в
приетата от него Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нито от
тълкуването, дадено в посочената от адв. Б. и И., съдебна практика по отношение
определянето на дължимото се адвокатско възнаграждение, отделно за всеки иск. Съдът, в
настоящия си състав е определил възнаграждението, което се дължи на адв. И. за исковото
производство, при сумиране на цената на отделните искове и след като го е намалил,
съобразно заявеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК /заявено още в ИМ/, с оглед реално
извършените до прекратяването на производството, процесуални действия, без явяване в
съдебно заседание. Определеното от съда възнаграждение, съдът намира да отговаря на
критерия, заложен както и от Висшия адвокатски съвет, така и от практиката на ВКС, като
същото по размер е справедливо и обосновано /така определение № 667/19.03.2024 г. на
ВКС по т.д. № 509/2023 г. на II Т.О. на ВКС и др./. С последните изменения на Наредба № 1
за възнагражденията за адвокатска работа, с разп. на чл.2, ал.2 от същата се регламентират
2
случаите при които адв. възнаграждение се определя по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, в които случаи полагащото се възнаграждение се определя от съда, съобразно
критериите, предвидени в тази наредба, а именно да бъде справедливо и обосновано.
Към настоящия момент, не са налице обстоятелства и нови данни, които да налагат
промяна в преценката на съда, която да доведе до исканите от страните изменения в
постановеното Определение № 51756/20.12.2024 г.
С оглед изложеното съдът счита и трите молби по чл.248 от ГПК, с които понастоящем
е сезиран, за неоснователни и като такива ще следва да ги остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по чл. 248 ГПК, заявени от страна на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с вх. № 421121/30.12.2024 г., молбата с вх. №
6990/09.01.2025 г. на адв. К. И. Б. и молба с вх. № 7220/09.01.2025 г. на адв. Н. И. И., за
изменение на Определение № 51756/20.12.2024 г., в частта за разноските, като
неоснователни.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3