№ 227
гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220103200 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
ищеца СТ. ИВ. Г., ЕГН-********** от гр. Бургас, ж.к. „*********, срещу Й.
СТ. Г. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“********, обл.Пазарджик.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата Й.Г. имат
сключен граждански брак от 26.06.1988г., с място на сключване- гр.
Пазарджик. Гражданският им брак е сключен в гр. Пазарджик От брака си
имат родено едно дете-В. С. Г. с ЕГН **********, което към този момент е
пълнолетно и съдът няма да се произнася относно родителските права,
неговото местоживеене и въпросът за личните отношения и издръжката му.
По време на съвместното им съжителство в Р България са живеели в жилище,
находящо се в гр. Пазарджик и което жилище по смисъла на закона е
представлявало тяхното семейно жилище, но малко след заминаването им в
чужбина те решават да го продадат и то не е тяхна собственост. Към момента
на входиране на исковата молба и двамата живеят и работят в Кралство
Великобритания. От 2015г. двамата съпрузи са във фактическа раздяла и
всеки от тях живее в отделна квартира там. По време на брака си нямат
придобити движими вещи и недвижими имоти в България, представляващи
СИО. Притежават единствено имот в Гърция, като между тях има разбиране
1
след прекратяване на гражданския им брак, то да бъде прехвърлено на
тяхната дъщеря. Чувствата им един към друг отдавна са изстинали, липсва
топлината и доверието в техните отношения. На практика семейството им
съществува само формално.
Твърди, че отдавна всеки от тях е тръгнал по своя път и двамата считат,
че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, а продължаването му не е в
интерес на никой от тях двамата, а и на обществото. Разбрали са се, да не
дължат издръжка един на друг, а ответницата да запази брачната си фамилия -
Г..
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да прекрати брака между ищеца СТ. ИВ. Г., с ЕГН:********** и
ответницата Й. СТ. Г., с ЕГН:**********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството му.
Моли с решението си съдът да постанови ответницата да запази и занапред
брачната си фамилия-Г..
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на 26.06.1988г. в гр.Пазарджик,
обл.Пазарджик, в подкрепа на което е приложено Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Пазарджик. От брака си съпрузите
имат родено дете, което е навършило пълнолетие към настоящият момент.
От представените по делото документи и от приетите доказателства е
видно, че съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от 2015г.
Към момента на входиране на исковата молба в съда, и двамата съпрузи са се
установили да живеят във Великобритания.
Съпрузите не поддържат и не желаят да имат каквито и да е отношения
помежду си.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Г. М. З., от
показанията на която се установява, че считано от 2015г. съпрузите живеят
отделно и не поддържат отношения помежду си.Всеки от тях е поел
2
самостоятелен път в живота и нямат намерения да продължат заедно и да
закрепят брачната си връзка.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, същите са пълни,
обективни и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното
доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на
отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и
запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството
на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за
неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща
фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. От
приетите по делото доказателства и от становищата на страните в хода на
съдебното производство, е видно, че отношенията помежду им са влошени до
необратимост, Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е
невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
По въпроса за вината - съдът не следва да се произнася по въпроса за
вината, доколкото желанието на страните е такова, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По отношение на родителските права, личните отношения на
роденото от брака дете с родителите му и издръжката на децата - към
настоящият момент, роденото от брака дете е навършило пълнолетие, поради
което съдът не следва да се произнася по тези въпроси
По отношение на фамилното име на ищцата - Според разпоредбата
на чл.53 от СК, съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият
съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната
норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия
съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име
/Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС;
Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По
действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата
3
съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването
на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по
ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно
име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела
фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, поради и което същата следва да запази това
име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по въпроса,
съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен да се произнесе по
въпроса за фамилното име, поради което следва да бъде постановено
запазване на фамилното име на съпругата, прието след сключване на брака, а
именно Г..
По въпроса за семейното жилище- от приетите по делото
доказателства се установява, притежаваното от страните семейно жилище е
продадено, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По отношение на разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 329 от
ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и
когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по –
горе съображения разноските остават за страните така, както са ги
направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото, която съдът определя в размер на 20.00 лв. на основание
чл.6,т.2 от Тарифата за държавни такси.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между СТ. ИВ. Г., ЕГН-**********
от гр. Бургас, ж.к. „*********, и Й. СТ. Г. , ЕГН-********** от гр.
Пазарджик, ул.*********, обл.Пазарджик, сключен на 26.06.1988г.. в
гр.Пазарджик, обл.Пазарджик , като дълбоко и непоправимо разстроен
ПОСТАНОВЯВА съпругата Й. СТ. Г. , ЕГН-********** от гр.
Пазарджик, ул.*********, обл.Пазарджик, след развода, да носи брачното си
4
фамилно име – Г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Г., ЕГН-********** от гр. Бургас, ж.к. „*********,
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт - по сметка
на РС гр.Пазарджик, сумата от 10.00лв. /десет лева/, представляваща
държавна такса на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси .
ОСЪЖДА Й. СТ. Г. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.*********,
обл.Пазарджик, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт - по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 10.00лв. /десет лева/,
представляваща държавна такса на осн. чл.6,т.2 от Тарифата за държавните
такси .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд – Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5