№ 5678
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110122615 по описа за 2023 година
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „,” ЕАД е предявил осъдителни искове срещу Й. Н. Ч. – в качеството на
наследник на Н. Н. К., за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1589,10 лева -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на дължимото; сумата от 316,44 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г.;
сумата от 28,21 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,07 лева за
периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г.
Ищецът твърди, че Н. Н. К. е бил клиент на “Т, – София” ЕАД, в качеството му на
собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, об,7 и е потребявал топлинна
енергия за абонатен № 109365, инсталация № **********, като не е заплатил
начислените суми за процесния период. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения особен представител,
оспорва иска по основание и размер, и моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за периода 05.2019 г. – 02.2020 г. Оспорва: количеството
топлинна енергия, което се твърди, че е доставяно, разпределението на топлинна
1
енергия, както и размера на претендираната сума. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
По делото не е спорен въпросът относно собствеността върху процесния имот,
като изложеното се подкрепя и от приложените писмени доказателства – списък на
живущите в процесната жилищна сграда и списък към протокол от Общо събрание на
етажната собственост от 20.12.2000 г., обективиращ решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД, от
които е видно, че Н. Н. К. фигурира в тях като ползвател на ап. 57, съответно е
положил подпис в качеството на потребител на топлинна енергия за същия апартамент
/л. 10-11 и л. 16-24/. Видно от удостоверение за наследници изх. № 0769 от 25.05.2023
г. /л. 51/, Н. Н. К. е починал на 29.01.2012 г., като е оставил наследник по закон своята
дъщеря – Й. Н. Ч.. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответницата е и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 109365, инсталация
**********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
2
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. По данни на ФДР в процесния имот за заявения период има
налични 4 монтирани отоплителни тела, съответно са монтирани 4
топлоразпределители с дистанционен отчет и две щранг лири за отопление, за които се
изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. Посочено е, че в имота има
водомер за топла вода, по който се отчита разходът.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер от 3 072,97 лв. С оглед диспозитивното начало
предявеният иск за сумата от 1 589,10 лв. се явява изцяло основателен.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Задълженията за плащане на
цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването
на исковата молба на 28.04.2023 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият
е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
3
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 28.04.2023 г. и като се вземе предвид, че в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл., са погасени по
давност. При кредитиране заключението на СТЕ, на основание чл. 162 ГПК, съдът
приема, че погасените по давност вземания са в размер на 546,17 лв. Извън
погасителната давност са останалите вземания за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021
г. /задължението за м.01.2020 г. е станало изискуемо на 17.03.2020 г./, които възлизат в
общ размер на сумата от 2 526,80 лв. Ищецът претендира по-малка сума – 1 589,10 лв.,
поради което с оглед диспозитивното начало предявеният иск се явява изцяло
основателен по размер, като следва да бъде отхвърлен единствено в частта за периода
от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., който обхваща вземания, погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата
за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период – протокол от ОС на ЕС
за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с ФДР,
договор между ищцовото дружество и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово
разпределение обхваща периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., т.е. обхваща период
извън погасителната давност, поради което искът е основателен за пълния предявен
размер от 28,21 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
4
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответницата се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 12.04.2023 г. в размер на 316,44 лв. Доколкото на основание чл. 119
ЗЗД при погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова,
макар давността за него да не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за
лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия.
С оглед релевираното от ответницата възражение за давност, съдът установява чрез
използван онлайн лихвен калкулатор, че за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г.
мораторната лихва върху установената главница от 1 589,10 лв. възлиза на стойност
421,33 лв., а исковата претенция е в по-малък размер – 316,44 лв., поради което и
предявеният акцесорен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне – съответно за сумата от 7,07 лв., представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.05.2020 г.
до 12.04.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 1 108,59 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозити за СТЕ и за особен представител,
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, и такса за
издаване на СУ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е заявил искане за присъждането им, нито са налице данни по делото да
са сторени такива, разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Н. Ч., ЕГН **********, да заплати на „,“ ЕАД, ЕИК ,, на основание
5
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 589,10 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия в апартамент № 57, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
бл.1, вх. 1, аб. № 109365, инсталация **********, за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/28.04.2023 г./ до плащането, сумата от 316,44 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г., сумата от 28,21 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.04.2023 г./ до
плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 108,59 лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода от
01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7,07 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от
16.05.2020 г. до 12.04.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6