Решение по дело №344/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215, ал. 1, във вр. чл. 214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М.А. ***, подадена чрез адв.Д.Т. ***, против отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо рег. индекс № И – СЕОС - 132/09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград.

Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 3147 от 24.03.2023г. постановено по адм.дело № 11763 от 2022г. на Върховен административен съд е било отменено първоначално постановеното по оспорването Решение № 749/10.11.2022г. по а.д.№ 250/2022г. на АдмС-Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбоподателят твърди, че с оспореното писмо главният архитект на Община Свиленград повторно е отказал да издаде виза за проектиране на „Гуми център чрез преустройство на сграда за търговия и част от селскостопанска сграда“ находящи се в УПИ XVII-1932, кв. 102, идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр. Свиленград, по подадено до Община Свиленград заявление вх. № В – 1512/28.02.2020г. Посочва се, че по същото заявление бил налице предходен отказ, обективиран в писмо изх. № И-2471/13.03.2020г. на гл.архитект, който е бил отменен с Решение № 870/30.12.2020г. по а.д. № 381/2020г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 11841/19.11.2021г. по а.д. № 2321/21г. на ВАС.

С оспорения акт отново се отказвало да бъде издадена исканата виза за проектиране, като органът приемал, че искането за издаване на процесната виза е недопустимо на основание чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, приложение №5 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии, Генерален план за организация на движението на град Свиленград и Нaредба № 3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Свиленград, както и с оглед това, че имота е в съседство на Основно училище, Детска градина и Център за деца със специални образователни потребности.

Излагат се доводи, че обжалвания отказ е немотивиран. Посочената разпоредба на чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони имала две алинеи, като от текста на оспорения акт не ставало ясно в коя от двете хипотези на разпоредбата попада подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на виза и кое от двете изисквания не е спазено. Неясно било и изброяването в отказа на приложение № 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. визиращо паркоместа необходими за съответните обекти, при условие, че при предходно образуваното административно дело било прието заключение на вещо лице, според което за изграждане на искания обект, в исканите параметри, паркоместа не са необходими. Генералният план на организация на движението на град Свиленград не бил обявен на гражданите на общината и не бил публикуван на сайта на общината, а в Наредба № 3 на община Свиленград не се съдържали правни норми ограничаващи съществуването на гуми център в близост до основно училище, детска градина и център за деца със специални образователни потребности. Следователно изложените от главния архитект мотиви били несъотносими към подаденото искане за издаване на виза за проектиране. Недопустимо било волята на органа да бъде извеждана по тълкувателен път, а предвид, че искането за издаване на виза за проектиране е допустимо по силата на закона, то като приел същото за недопустимо органът само на това основание постановил незаконосъобразен акт.

В подкрепа на законосъобразността на искането за издаване на виза за проектиране и наличие на благоприятни основания за това, в полза на заявителя било и становището на ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ изх. № 125300-2374 от 19.02.2020г., от което било видно, че са спазени изискванията на чл. 14 от ЗДвП при изготвяне на проект за строеж. Оспорващият разполагал и със становище от МОСВ Регионална инспекция - Хасково изх. № ПД-270/18.03.2020г., на която представил своето инвестиционно предложение. От становището било видно, че във връзка с изграждане на „Гуми Център“ в имот с идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр.Свиленград нямало нужда от провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредба на ОС.

Излагат се и доводи обосноваващи наличие на правен интерес от оспорване за жалбоподателя, предвид че отказът да се издаде скица-виза за проектиране засягал правната му сфера. Сочи, че издаването на скица-виза представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. “а“ от ДР на Закона за администрацията, като се цитират и разпоредбите на чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за издаване на скица-виза за проектиране на поземления имот, в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез процесуални представители - адв. Т. и адв.З.. Претендират се разноски в размер съгласно приложен списък

Ответникът - Главен архитект на Община Свиленград, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, в отговор по жалбата и в писмена молба изразява становище за недопустимост на подадената жалба, като в тази връзка претендира оспореното писмо да не представлява индивидуален административен акт, а да е част от процедурата по издаване на исканата виза. При условията на евентуалност се излагат доводи и за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира присъждане в полза на Община Свиленград на направените по делото разноски. В случай, че съдът уважи жалбата, оспорва реалното плащане на разноски представляващи адвокатски хонорар и такъв да не бъде възстановяван на оспорващия. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, представляващи възнаграждение за адвокат и моли същото да бъде намалено.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

М.А.А. се легитимира като собственик на УПИ XVII – 1932, находящ се в кв.102 по РП ан гр.Свиленград, целият с площ от 255 кв.м., с административен адрес: ул.***, е посторените в него сгради жилищна с гараж и търговска сграда – магазин, при граници на урегулирания поземлен имот: от две страни - улици, УПИ ХVIII-1935, УПИ ХVI-1932, по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №, дело № 1046 от 2012г., вписан в СВ гр.Свиленград с вх.рег. № 4693 от 02.11.2012г. акт № 28, том 17, дело № 1753/2012г.

Няма спор по делото, а и се установява от комбинирана скица за проектиране № 372/ 23.07.2019г., че на този УПИ понастоящем е придаден идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр. Свиленград.

Видно от цитираната скица за проектиране в имота собственост на М.А.А. са нанесени 3 сгради: 1. Жилищна еднофамилна сграда 2 ет. – 112 кв.м. с ид.№ 701.6932.1, 2. Сграда за търговия 1 ет. – 46 кв.м. с ид.№ 701.6932.2 и 3. Селскостопанска сграда – 1 ет. – 33 кв. м. с ид.№ 701.6932.3

На 28.02.2020г. жалбоподателят М.А.А. *** Заявление с регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г.(л.126 от дело № 250/22г.), с което поискал да му бъде издадена виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ се в УПИ ХVII-1932, кв.102, гр.Свиленград, с административен адрес: ул.„*** Посочено е, че към заявлението се прилагат горецитираните документ за собственост – Нотариален акт № 165, том VIII, № 7661/12г. и Скица на имота № 372/2019г., както и Становище № 125300-2574 на ОДМВР – Хасково, сектор „ПП“(л.129 от а.д. № 250/22г.), в което Началникът на сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково е удостоверил, че проекта на строеж: „Гуми център“ в УПИ ХVII, кв.102 по ПУП-ПРЗ, съответстващ на ПИ с № 65677.701.6932 по КК на гр.Свиленград, част: пътна, фаза: ПУП, възложител: М.А.А., е изготвен в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 14 от Закона за движение по пътищата и е издадено положително становище.

С писмо регистрационен индекс № И-2471/13.03.2020г. на Главен архитект на Община Свиленград обективирал отказ за издаване на виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр. Свиленград, Община Свиленград поради невъзможност за осигуряване на паркоместа в имота(л.132 от а.д.№ 250/2022г.). Последното е оспорено по съдебен ред и отменено с влязло в сила на 19.11.2021г., Решение № 870/30.12.2020г. по а.д. № 381/2020г. по описа на АС- Хасково(л.56). Във връзка с посочения съдебен акт, главен архитект на Община Свиленград е изпратил до М. А.А. писмо с рег. индекс № И - 7406/22.12.2021г.(л.32 от а.д.№ 250/2022г.), в което е посочил, че с оглед необходимостта от повторно произнасяне по подаденото Заявление за издаване на виза за проектиране с регистрационен индекс № В -1512/28.02.2020г., следва да се представят строителни книжа за стопанската постройка, както и допълнителни книжа за жилищната сграда – като се сочи, че представеното разрешение за строеж е за едноетажна жилищна сграда, а видно от скицата жилищната сграда е на два етажа.

В изпълнение на писмо с рег. индекс № И - 7406/22.12.2021г., жалбоподателят представил с молба вх. № В - 420/25.01.2022г.(л.33 от а.д.№ 250/2022г.) следните документи: Разрешение за строеж № 99/14.11.1995г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 46 от 14.12.1995г., Протокол обр. 15 – Акт за установяване годността за приемане на строежа от 29.04.2004г., Копие на архитектурен проект с нанесен екзекутив на него, документацията, с която е допълнен кадастъра по т. 5 изготвена от инженер – геодезист, Удостоверение №29/19.05.2004г. за въвеждане в експлоатация на хранителен магазин, Разрешение за строеж № 6/30.02.1983г. на еднофамилно масивно жилище и архитектурен проект.

След представяне на описаните документи, до М.А.А. е изпратено ново писмо с изх. № И- 807/17.02.2022г. на гл. архитект на община Свиленград (л.80 от а.д.№ 250/2022г.), в което е указано да представи пълната екзекутив на документация за строежа по смисъла на чл. 175 от ЗУТ и да конкретизира какъв вид обект по смисъла на Приложение № 5 към чл. 42 и чл. 50, ал.1 и 3 от Наредба № РД- 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии представлява т.нар. „гуми център“, като се посочи какъв вид услуги ще се извършват в гуми центъра – само сервизни услуги, само търговска дейност или и двете.

В отговор на последното, жалбоподателя депозирал до главния архитект на община Свиленград писмо с вх. № В – 1208/04.03.2022г.(л.27 от а.д. № 250/2022г.). В същото посочил, че е собственик на имота от 2012г., като всички документи предадени му от предходния собственик са предоставени на разположение на Община Свиленград и заявил, че планирания за реализация обект „гуми център“ следва да се причисли към обектите в т. „1-д“ на Приложение №5 към чл. 42 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии, при който се изисква 1 бр. паркомясто за обекти с площ от 80-100 кв. м. По отношение на дейността, за която се планира да бъде извършавана обекта се пояснил, че ще бъде търговска, съсредоточена в продажба на гуми и аксесоари за тях, а при необходимост и желание на клиента и техническа дейност за смяна на гумите, която ще бъде извършвана в обособено помещение вътре в имота, а не на улицата. По отношение втората посочена дейност е конкретизирано, че същата по бизнес план включва обслужване на до максимум 4 – ма клиенти на ден, по предварително записан час.

На 09.03.2022г. е издаден оспорения в настоящото производство отказ за издаване на виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр. Свиленград обективиран в писмо рег. индекс № И – СЕОС - 132/09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград(л.26 от а.д.№ 250/2022г.). В последното се сочи, че на основание чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; Приложение №5 към чл. 42 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии; генерален план за организация на движението на град Свиленград и Наредба № 3 за организация и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в община Свиленград, и с оглед на това, че имота е в съседство на Основно Училище, Детска градина и Център за деца със специални образователни потребности, е допустимо да се издаде виза за проектиране на обект, който ще извършва само търговска дейност. Като се вземат под внимание гореизброените условия, издаването на виза за строеж, в който ще се извършват сервизни дейности или „техническа помощ относно смяна на гуми“ е недопустимо. В писмото липсват указания относно възможността същото да бъде обжалвано, срока и органа, пред който може да стане това.

По делото не са представени доказателства относно датата, на която оспореното писмо е връчено на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 24.03.2022г. директно пред Административен съд – Хасково по повод на което е образувано адм.дело № 250/2022г. по описа на АдмС-Хасково. С Решение № 749/10.11.2022г. постановено по посоченото адм.дело като е приел, че процесното писмо представлява индивидуален административен акт представляващ отказ от издаване на исканата виза за проектиране, но е немотивиран и постановен в нарушение на административно –производствените правила, оспорения отказ е отменен, а преписката е върната за ново произнасяне от главния архитект.

С Решение № 3147 от 24.03.2023г. постановено по адм.дело № 11763 от 2022г. на ВАС, посоченото съдебно решение е отменено, като състава на касационната инстанция е възприел за неправилна преценката на първоинстанционният съд досежно липса на мотивираност и наличие на съществуни нарушения на административно-производствените правила и като е намерил, че депозираната пред АдмС-Хасково е допустима, а оспорения акт е годен за съдебно обжалване, е върнал делото за ново разглеждане по същество от друг състав на съда.

Посочената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка.

По искане на жалбоподателя по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на Донка Петрова Василева – специалистът, който е изработвал идейната схема в част „Пътна“ за дейността в обект“Гуми център“.

Св. В.а сочи, че дейността ще се извършва в търговска сграда в имота на жалбоподателя. Достъп до сградата, в която ще се осъществява монтажът и демонтажът, ще се осъществява единствено от улицата. Входовете на училището и на центъра за деца не са от улица „***“, а от съседни улици, На улицата, на която е имота на жалбоподателя е само входът на детската градина, но същия е на 100 метра след имота на оспорващия. Идейната схема свидетелката изработила през м. януари 2020г. ГПОД бил тогава в процес на изработване и бил одобрен през юли 2021г. В същия имало отреждане, според което м.п.с. ще се движат около училища и детски градини с 30 км. в час, но към момента тази зона не била реализирана. Св. В. сочи, че дори да се реализира ГПОД на гр.Свиленград, това няма да доведе до промяна положителното становище на ОДМВР-Хасково, тъй като няма да са налице по-разллични обстоятелства. При изготвяне на проекта свидетелката се съобразила с Наредба № 3 на Община Свиленград, като според свидетелката в п.н.а. не е видяла да има забрана свързана с дейността, която иска да развива жалбоподателят. Дейността си последния щял да развива по график и според свидетелката по този начин нямало да се възпрепятства движението. Свидетелката била запозната с положителното становище на ОДМВР и според нея дейността монтаж и демонтаж, която иска да развива оспорващия попадала в т.1д, на Приложение № 5 от Наредба от 2017г., съобразно квадратурата на сградите. Доколкото свидетелката била запозната преустройството на обекта била само вътрешно и не предвиждало изграждане на ново строителство.

За изясняване всички релевантни за спора обстоятелства по искане на страните по делото е допусната съдебно – техническа експертиза, заключението по която изготвено от арх. Т., е прието с оспорване от ответната страна. Във връзка с оспорването и по искане на ответника е допусната повторна тройна съдебно – техническа експертиза, заключението, по която изготвено от вещи лица арх. Ц., арх. М. и арх. Ш., отново е прието с оспорване на ответника.

Тук е мястото да се посочи, че двете експертизи са изготвени от вещи лица – архитекти, т.е. разполагащи с необходимите специални знания и умения, които са дали подробни и пълни отговори на поставените им задачи, и са обосновали същите, като и двете заключения са непротиворечиви по всички съществени за производството въпроси.

Съдът не кредитира първоначалното заключение по допуснатата СТЕ единствено касателно изразеното становище на в.л., че за имота не е налице одобрен План за застрояване, тъй като същото противоречи освен на установеното от вещите лица изготвили повторната тройна СТЕ, така и на приложената по делото комбинирана скица за проектиране, в която това обстоятелство изрично е удостоверено. В останалите им части, като непротиворечиви като изводи съдът възприема заключенията. Действително по въпрос 1 арх. Т. изготвил първоначалното заключение е дал два варианта на отговор, предвид непрецизността на правната уредба, но в аспекта на отговора на вещото лице по въпрос 2, то става ясно и становището му по отношение това кой от двата предложени варианта намира за правилен.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорването и в предвидените от закона срокове. Не се споделя становището на ответната страна, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, а е само част от процедурата по издаване на исканата виза.

Този спорен между страните въпрос е разрешен с отменителното Решение № 3147 от 24.03.2023г. по адм.дело № 11763 за 2022г. по описа на Върховен административен съд, с което е изрично възприето, че от съдържанието на акта е видно, че обективира властническо волеизявление представляващо отказ да се издаде поисканата виза. Съответно този въпрос не подлежи на пререшаване от настоящия съдебен състав, а и последния изцяло споделя доводите на Върховен административен съд.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо рег. индекс № И – СЕОС - 132/09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, и подлежи на обжалване пред съда съобразно чл. 215, във вр. чл. 219 от ЗУТ.

В оспореното писмо не е посочен срок за оспорване и органа пред който може да стане това, предвид което при приложение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК, жалбата срещу същото следва да се счита за подадена в срок.

Предвид изложеното оспорването е допустимо за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Оспореният отказ за издаване на виза за проектиране е постановен от материално и териториално компетентен административен орган – Главният архитект на Община Свиленград с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.7 от ЗУТ.

В случая отказът е постановен в писмена форма и съдържа фактически и правни съображения за издаването си. В този смисъл е възприетото разбиране в отменителното Решение № 3147 от 24.03.2023г. по адм.дело № 11763 за 2022г. по описа на Върховен административен съд, с което настоящия съдебен състав е обвързан. Действително така посочени правните основания са недостатъчно конкретизирани, но трайно е възприето в практиката на Върховен административен съд, че непълното посочване на правните основания за издаване на административен акт, не е основание за отмяната му, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа, а проверява законосъобразността на акта въз основа на изложените от фактическа страна мотиви.

Не се установява при издаване обжалвания отказ да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава по искане на възложителя или упълномощено от него лице. „Възложител“ по смисъла на чл.140 , ал.1 от ЗУТ е лицето попадащо в хипотезите на чл. 161, ал.1 от ЗУТ, а именно : собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

Безспорно е установено по делото, че искането за издаване на виза за проектиране изхожда от собственик на имот с административен адрес: ул.„*** представляващ УПИ, гр.Свиленград и построените в него сгради, който урегулиран поземлен имот понастоящем е с идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр. Свиленград. Следователно искането за издаване на виза е депозирано от лице имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ .

Основния спорен по делото въпрос е съответства ли обжалваният акт на материалният закон. Съдът намира отговора на този въпрос за отрицателен, при следните съображения:

Материално правните предпоставки за издаване на акт от вида на заявения са изрично определени в чл. 134, ал.6 от ЗУТ съгласно, която разпоредба когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, изменение на плана не е необходимо, а конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ.

Визата за проектиране, съобразно чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти, и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, какъвто е настоящия случай, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Видно от подаденото от жалбоподателя заявление рег.индекс № В -1512/28.02.2020г. същия, като собственик на поземлен имот с идентификатор № 65677.701.6932 по КККР на гр.Свиленград, е направил искане до Главния архитект на Община Свиленград за издаване на скица с виза за проектиране, необходима за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ се в УПИ, гр.Свиленград, с административен адрес: ул.„***. В писмо рег.индекс В-1208/04.03.2022г.(л.27) е описана предвижданата в обекта дейност, по начин да може да се направи преценка за обхвата и допустимостта на строителството.

В съответствие с искането на лицето органът е дължал извършване на проверка за наличието на предпоставките по чл.134, ал.6 от ЗУТ, а именно да прецени дали със заявеното строителство ще се променят единствено разположението и конфигурацията на предвидените по ПУП – ПЗ сгради, в това число дали е налице пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради; дали заявеният за изграждане строеж води до промяна на начина и характера на застрояване и доколко със застрояването се променят правилата и нормативите за съответната устройствена зона и респ. ако това е така налице ли е основание за отказ за издаване на исканата виза.

Съответствието на индивидуален административен акт с материалноправните норми на закона се преценява на база изложените в същия фактически съображения за издаването му, въз основа на които органът издател, черпи правата си да нареди разпоредените с акта правни последици.

В случая и съобразно указанията дадени в Решение № 3147 от 24.03.2023г. по адм.дело № 11763 за 2022г. по описа на Върховен административен съд, следва да се приеме, че изложените фактически съображения за отказа са: че имота е в съседство на основно училище, детска градина и център за деца със специални образователни потребности, поради което е допустимо издаване на виза за проектиране на обект само за търговски дейности, и че е констатиран навес, за който в община Свиленград не са открити строителни книжа и съответно виза може да бъде издадена след отстраняване на този незаконен строеж. От правна страна е посочено противоречието на искането с чл.19 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите по устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Приложение № 5 от Наредба № РД-02-20-5 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на транспортно – комуникационната система на урбанизираните територии, Генералният план за организация на движението на гр.Свиленград и Наредба № 3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците на община Свиленград.

От приетата като писмено доказателство по делото комбинирана скица за проектиране и изготвените две съдебно-технически експертизи безспорно се установява, а и не е спорно между страните, че имота се намира в урбанизирана територия, урегулиран е, намира се в строителните граници на гр.Свиленград и попада в обхвата на ОУП за гр.Свиленград и действащия ПУП –ПР, а съгласно повторната СТЕ и в обхвата на ПУП - ПЗ одобрени със Заповед № 602 от 22.12.1993г. на Кмета на Община Свиленград. Предвижданията на ПУП и ОУП за имота са: характер на застрояване - ниско (до 10 м.), плътност (Пз)-60%, Кинт 1.2 и Озеленяване - 40%, като същия е предвиден за жилищно застрояване и е с приложена улична и дворищна регулация. Няма спор между страните и се установява от посочената комбинирана скица и от първоначалната и повторната съдебно-техническа експертиза по делото, че имота е „Ъглов“, жилищната сграда е построена на калкан, т.е. при свързано застрояване със сграда в съседен имот. Видно също от изготвените по делото първоначално и повторно заключение, искането за издаване на виза, касае допълващото застрояване в имота по смисъла на чл.20 от ЗУТ, съвместимо с основното предназначение на имота – за нискоетажно жилищно строителство.

В заявлението си жалбоподателят е посочил, че исканото преустройство касае сградата за търговия и част от селскостопанската сграда в имота.

Действително не е спорно между страните, установява се от заключенията на вещите лица и от комбинираната скица за проектиране, че съгласно КККР на гр.Свиленград, в имота са нанесени три сгради: 1. Жилищна еднофамилна сграда 2 ет., с № 701.6932.1, 2. Сграда за търговия 1 ет. с № 701.6932.2 и 3. Селскостопанска сграда – 1 ет., с № 701.6932.3, т.е. последната е нанесена като самостоятелна такава в кадастъра. От приложените документи за собственост и строителни книжа обаче се установява, че в същите такава самостоятелна постройка не е описана.

Еднозначно и арх. Т. изготвил първоначалното заключение по СТЕ и арх. М., арх. Ц. и арх.Ш. изготвили повторната тройна съдебно-техническа експертиза приемат, че тази селскостопанска постройка на практика представлява навес, и съобразно посочените документи, за същия е налице необходимата документация доколкото съществуването му е отразено в екзекутивни документи и геодезическо заснемане, представени преди издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация.

Визата за проектиране на хранителния магазин е издадена на 10.12.1993г.(л.102 от а.д.№ 250/2022г.) Разрешението за строеж на търговската сграда - хранителен магазин е издадено на 14.11.1995г.(л.85 от а.д.№ 250 от 2022г.). Безспорно в наименованието на разрешеното строителство не фигурира „навес“, като в същото изрично е посочено, че се издава на база одобрените на 31.10.1995г. проекти от община Свиленград. По делото е приложен допълващ план на УПИ I кв.102 по КРП от имот 2124 по КРП на гр.Свиленград от м. май 2004г. (л.92-л.98 от а.д. № 250/2022г.),в обяснителната записка към който е декларирано, че е заснето цялото съдържание на обекта и че същия се представя с оглед необходимостта обекта да бъде въведен в експлоатация. Следователно този план отразява обхвата на осъщественото строителство след издаване на разрешителното за строеж и преди въвеждането му в експлоатация. В чертежите на допълващия план е отразено и наличие на навес л.103 и л.105. Конкретно по отношение чертежа към плана на л.103 е отразено със стрелка, че се касае за екзекутив, без поставен печат и подпис, но на чертежа от допълващия план, наличен на л. 105 от делото, в който съществуването на навеса отново е отразено, фигурира подпис и печат на Главния архитект на Община Свиленград за одобрение, с поставена саморъчно дата 31.10.1995г., а до отразения на същия чертеж навес е налице удостоверяване с подпис - на две места и посочване, че се касае за екзекутив. Наличието на екзекутивна документация за строежа е потвърдено и в Акт обр. 15 издаден на 29.04.2004г. ( л.88 а.д.№ 250/2022г.). Няма спор между страните, а и се установява от извършените проучвания от вещите лица изготвили двете приети по делото СТЕ, че навеса посочен в чертежите към допълващия план отговаря напълно като размери и конфигурация със съществуващия към момента строеж. Предвид гореизложеното съдът кредитира двете заключения, в частта им касаеща наличие на съществуваща, макар и не дотам прецизно оформена екзекутивна документация, доколкото и двете експертизи са изготвени от лица разполагащи с необходимите специални познания, с които съдът не разполага и същите изцяло съответстват на приетите по делото писмени доказателства представляващи част от административната преписка. Предвид това следва да се възприеме тезата на вещите лица, че удостоверението за въвеждане на обект хранителен магазин в експлоатация, включва и навеса към него(предвид че в същото е удостоверено и че сторежът е нанесен в кадастралният план на града, а няма спор и безспорно се установява, че навеса е отразен), като същия не е самостоятелна стопанска постройка, така както това е отразено в кадастъра, а е функционална част от законната търговска сграда. Нещо повече, дори да се приеме тезата на органа, че навеса в действителност представлява стопанска постройка то и в този случай съгласно действащите към изграждането норми на чл.106, ал.2 от ППЗТСУ, чл.164, ал.2 от ЗТСУ и чл.225 от ППЗТСУ, същият е представлявал допълващо застрояване в жилищен имот, за които не се изисква одобряване на проект, а предвид че е изграден в хода на строителството то не е било възможно издаване на самостоятелно разрешение за строеж и за същия съобразно действащата към изграждането му нормативна уредба не се издавало удостоверение за приключилото строителство, т.к. не е подлежал на въвеждане в действие. Т.е. и в тази хипотеза процесната постройка следва да се приеме за законен строеж.

Предвид това, в случая се опровергава единия от доводите на ответника, послужил като основание за отказ от издаване на процесната виза, а именно че навеса е незаконен строеж, респ. подлежи на премахване, а оттук и че виза за проектиране не може да бъде издадена преди отстраняването му.

По отношение другия довод изложен в обжалваният акт, а именно че предвид обстоятелството, че имота е в съседство с основно училище, детска градина и център за деца със специални образователни потребности, то издаване на виза в случаите, в които в такива обекти ще се извършват сервизни дейности или техническа помощ относно смяна на гуми е недопустимо, е необходимо да се отбележи следното: Този довод е свързан и с цитираното в акта Приложение № 5 от Наредба № РД -02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии и съществуващи ограничения наложени с ГПОД на Свиленград и Наредба № 3 за организацията и безопасността на движението на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Свиленград .

Видно е от инвестиционното намерение на жалбоподателя, че същото обхваща преустройство на вече съществуващите сгради търговска и навес(стопанска) в Гуми център. Видно е и от двете приети по делото заключения че терминът Гуми център не съществува. Според уточненията на самия жалбоподател, дадени в писмо В-1208/04.03.2022г., в обекта ще се извършва търговска дейност свързана с продажба на гуми и аксесоари за тях, както и техническа помощ при смяна на гуми, която ще се осъществява в обособено помещение, по график(след предварително записан час) и в ограничен обхват.

Видно е и от първоначалната и тройната СТЕ, че в конкретния случай дейността свързана с монтаж/демонтаж на гуми не представлява“автосервиз“, който предполага мащабна дейност по диагностика, ремонт и обслужване на м.п.с. и следва да бъде дефинирана като стопанска дейност обслужваща м.п.с., т.е. същата, а оттук съответно и проектирането на исканото инвестиционно намерение е допустимо в урегулирани поземлени имоти отредени за жилищно застрояване, какъвто е и настоящия случай. Ето защо и този втори довод на ответника изложен в обжалвания акт поради който е отказал издаване на визата се явява оборен. Предвид, че общата застроена площ на навеса и търговската сграда е под 80 кв.м., и доколкото инвестиционното намерение попада в други обекти за стопански и обслужващи дейности по смисъла на т.1д от Приложение № 5 към чл.42 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, то за конкретния обект на инвестиционно намерение не е необходимо да бъде осигурено паркомясто. При това фактическо установяване неясно за съда остава защо ответникът е цитирал в обжалваният акт като правно основание за издаването му Наредба № 3 за организацията и безопасността на движение и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в община Свиленград, достъпна публично на следния електронен адрес : ttps://www.svilengrad.bg/bg/naredbi/n-a-r-e-d-b-a-3-za-organizatsiyata-i-bezopasnostta-na-dvizhenieto-i-bezopasnostta-na-vodachite-na-prevozni-sredstva-i-peshehodtsite-v-obshtina-svilengrad/. Доводи за наличие на въведени с цитирания подзаконов нормативен акт ограничения, поради което в случая да е недопустимо издаване на виза за проектиране, поради това че обекта се намира в близост до училища, детски заведения и детски градини не са обективирани и няма как да бъдат изследвани в настоящото производство.

Фактическо основание за отказа за издаване на виза – поради не съгласуване на искането с ГПОД на гр.Свиленград не е въведено в обжалваният акт, независимо че процесния генерален план е цитиран. Съдът както се посочи, няма право да извършва преценка за законосъобразността на акта извън обективираните в същия фактически доводи за издаването му, поради което дали е налице такова съгласуване е ирелевантен за спора въпрос, но ако и да не е налице, видно е и от двете приети по делото заключения, че закона не поставя изисквания, поради които преди издаване на искана виза за проектиране заявлението за издаването й да бъде съгласувано с действащия Генерален план за организация на движението в Община Свиленград. Самият план, от първоначалното заключение, от показанията на св. В. и от Заповед № 1086/15.07.2021г. на Кмета на Община Свиленград(л.3 от приложение към а.д.№ 250/22г.), се установява, че е одобрен на 15.07.2021г., съответно не е имало и как към момента на депозиране на заявлението за издаване на исканата виза през 2020г. същото да е вече съгласувано с него.

Наред с това и за пълнота на изложението предвид посоченото в т. 3 от обобщаващото заключение на повторната тройна експертиза за необходимост от предварително съгласуване с РЗИ относно допустимостта на обекта предмет на инвестиционно намерение, в жилищна сграда с 3 съседни на обекта детски учреждения е необходимо да се посочи следното:

От изложеното в оспореният акт е видно, че посочването на процесните детски заведения е свързано единствено с извършване в обекта и на сервизна дейност, не и с оглед нива на шум. Т.е ответникът не е отказал издаване на акта заради липса на съгласуване на заявлението с РЗИ. Наред с това нормата на чл. 128, ал.6 от ЗУТ, която е цитирана в повторната СТЕ е относима към изработването на проекти за ПУП, а не към визите за проектиране. Разпоредбата на чл.25 от ЗЗШОС е обща и касае осъществяване на превантивен контрол при съгласувания и издаване на разрешителни по ЗУТ, т.е. тя не е пряко относима към визите за проектиране, а чл. 7 от Част Втора , Раздел 1-ви на ОУП на гр.Свиленград, публично достъпен на следния електронен адрес: https://www.svilengrad.bg/bg/obsht-ustroystven-plan-na-gr-svilengrad/ единствено сочи, че допустимите и недопустимите дейности за всички устройствени зони и терени със самостоятелен устройствен режим се подчиняват на наредбите на МРРБ и МЗ. Т.е. разпоредбата отново е обща и не предвижда предварително съгласуване с други администрации, на искания за издаване на визи по чл.140 от ЗУТ, преди депозирането им пред главния архитект. Предвид това съдът споделя довода изразен от мнозинството от вещите лице изготвили тройната повторна експертиза, според които такова съгласуване следва да бъде осъществено на етап проектиране, а не планиране, каквото се прави с виза по чл.140 от ЗУТ. Целта на последната е да създаде градоустройствена основа, тя представлява извадка от ПУП, като няма пречка главния архитект при издаването й да впише съответните ограничения и изисквания за съгласуване.

Наред с това, единичната и повторната експертиза дават заключение и че исканото за проектиране с визата строителство също представлява допълващо застрояване и е съвместимо с основното предназначение на имота. Отново непротиворечиво в двете СТЕ се възприема от изготвилите ги вещи лица, че от описанието на инвестиционното намерение на жалбоподателя, се заявява преустройство, без пристрояване и надстрояване, при което няма как да се променят параметрите на вече реализираното в имота застрояване и респективно начина и характера на това застрояване, респ. и след като не е свързано с пристрояване/надстрояване и промяна на някой вече от постигнатите вече постигнати към този момент устройствени показатели, то за заявеното инвестиционно намерение не е необходима процедура по одобряване на ПУП-ПЗ.

От двете заключения се установява и че не би могло с инвестиционното намерение на жалбоподателя да се променят правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Правилата и нормативите за устройствената зона регламентират максимално допустимата етажност/височина на застрояването, Плътност на застрояването - ПЗ, интензивност на застрояването – Кинт и задължителната минимална озеленена площ – Оз. Видно е от първоначалното и повторното заключение, че устройствените показатели свързани с плътност на застрояване и минимално изискуема озеленена площ са надвишени, като реално с изграждане на търговската сграда е постигната 72 % ПЗ и не е налице изискуемата минимална озеленена площ от 40%, а е налице озеленена площ от 27.7%. В случая обаче инвестиционното намерение не касае изграждане на нов строеж, надстрояване или пристрояване, за които се отнасят показатели за застрояване, а се издава за проектиране на преустройство от търговска сграда и навес(т.нар. селскостопанска сграда), което не води до промяна в обема на съществуващите вече в имота обекти. Така Решение 1714/23.02.2022г. по а.д.№ 11097/2021г. на ВАС. В действителност към периода на изграждане на процесните обекти, в сила е била разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗУТ в редакцията й с ДВ бр. бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), допускаща да не се ограничават плътността и интензивността на застрояване в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване, без значение дали свързаното застрояване е на една или две странични регулационни линии.Т.е. както са посочили в заключението си по повторната СТЕ вещите лица устройствените показатели, които надвишават тези в зона ЖМ, в която попада имота по ОУП са били допустими към момента на издаване на УВЕ № 29/19.05.2004г., респ. на това основание магазинът и навесът към него представляват заварен строеж по смисъла на пар.21 от ЗР на ЗУТ, и са елемент от действащия ПЗ, независимо от настоящото несъответствие на реалната плътност на застрояване в имота с установените към момента устройствени показатели на за зоната в която е разположен имотът. В тази насока и Решение № 11266 от 17.11.2023 г. по а.д. № 6018/2023 г. на ВАС. Предвид, че се касае за преустройство то не е необходимо съобразяване и изследване дали преустроената сграда би могла да спази устройствените показатели. С последната единствено се поставят ограничения чрез съществуващите очертания на преустройваната сграда - максимално достижимите пространствени граници на измененията.

В този смисъл и чл.19 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. цитирана в оспорения акт няма как да е приложим.

Предвид посоченото, единствения извод до който може да достигне съда е че в случая не са налице изложените в оспорения акт фактически съображения, поради които ответникът е отказал издаване на исканата виза за проектиране. Обжалваният отказ следователно е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на Главния архитект на Община Свиленград за ново произнасяне по подаденото от М.А.А. заявление за издаване на виза за проектиране, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящият съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на спора по делото, основателно се явява и следва да бъде уважено искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция, в поискания размер от 1250.00 лв. съгласно приложен списък, от които 350.00 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 900.00 лева възнаграждение за един адвокат съгласно д-р за правна защита и съдействие от 02.05.2023г.(л.13)

Водим от горното и на основание чл. 172 , ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо рег. индекс № И - СЕОС – 132 от 09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград.

ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Свиленград за ново произнасяне по подаденото от М.А. ***, заявление за издаване на виза за проектиране регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г., при съобразяване с дадените в мотивите на настоящият съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на М.А.А., с ЕГН: ********** ***, разноски по адм.дело 344/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: