Решение по дело №2968/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 126
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110202968
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

   №………………  /24.01.2020 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                       

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                               

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2968 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на В.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й.А. *** срещу Наказателно постановление № 19 – 0819 – 002451 от 31.05.2019 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя И., на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че около 09:28 часа на 11.03.2019 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“ на място с GPS координати 43.205388.27.892074, управлява лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № В 7992 ВМ, собственост на В.В. И., без да притежава валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като нарушението е установено с техническо средство АТСС № SD2D0013 – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

            Жалбоподателят В.С.И. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция.  Навежда твърдения, че на 09.03.2018 г. е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие до 23:59 часа на 10.03.2019 г., като на същата тази дата 10.03.2019 г. автомобила му се бил повредил. Тъй като на 11.03.2019 г. в офиса на застрахователния брокер е имало много клиенти, бил посъветван от работещия в него служител да посети офиса, когато превозното средство вече е било отремонтирано. Посочва, че около 09:00 часа на същата тази дата 11.03.2019 г. автомобила на неговия приятел св. Н.Г.П. го бил изтеглил до автосервиз, като превозното средство, управлявано от жалбоподателя не се е движело на собствен ход. На 13.03.2019 г. автомобила бил отремонтиран, след което жалбоподателят минал през офиса на застрахователния брокер и сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата се подчертава, че наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева е прекалено тежко, тъй като семейството на жалбоподателя не разполага с високи доходи, а също така синът  му страда от множество тежки заболявания, които допълнително утежняват семейния бюджет. Оспорва, че към момента на извършване на нарушението е имал качеството на водач на превозното средство, доколкото то не се е движело на собствен ход. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, като процесния случай може да се квалифицира като „маловажен случай“ на административно нарушение. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление.

            В проведеното на 25.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2968 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят В.С.И. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й.А. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

 

 

            Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството по  НАХД № 2968 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на откритите съдебни заседания по делото.

 

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            Около 09:28 часа на 11.03.2019 г. жалбоподателят В.С.И. управлявал лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № В 7992 ВМ, собственост на В.В. И.,***.

            По същото време на ул. „Девня“ бил позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, като в служебния полицейски автомобил било монтирано техническо средство АТСС № SD2D0013, с което било установено, че към 09:28 часа на 11.03.2019 г. за лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № В 7992 ВМ няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

            На 13.04.2019 г. бил поканен собственика на автомобила В.В. И. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, който бил придружен от жалбоподателя И..

            Жалбоподателят В.С.И. попълнил собственоръчно декларация по чл. 188 от Закона за движение по пътищата, с която декларирал, че именно той е управлявал лекия автомобил с рег. № В 7992 ВМ в 09:28 часа на 11.03.2019 г.

            Приемайки, че със своето поведение жалбоподателя В.С.И. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на 13.04.2019 г. св. П.Д.Ц. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 31.05.2019 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на В.С.И. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

            Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

             Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

             Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда „глоба“ в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.     В случая от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че със своето поведение на 11.03.2019 г. жалбоподателят В.С.И. е нарушил посочената нормативна разпоредба, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност. В тази посока са показанията на св. П.Д.Ц. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна и св. Х.Р.О. – също служител в ОД на МВР – гр. Варна, както и приложените към административно – наказателната преписка застрахователни полици, видно от които в периода от 23:59 часа на 10.03.2019 г. до 10:00 часа на 13.03.2020 г. за лек автомобил Фиат Седичи“ с рег. № В 7992 ВМ няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

 

 

            На практика самият жалбоподател не оспорва този факт, не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствена част на наказателното постановление, а неговите възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление по – скоро са от правно естество и съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.

            Кредитирайки показанията на св. П.Д.Ц., на св. Х.Р.О., както и приложените към доказателствената съвкупност застрахователни полици, съдът приема за категорично установено от фактическа страна, че около 09:28 часа на 11.03.2019 г. лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № В 7992 ВМ не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а същевременно същият се е движел по ул. „Девня“ в гр. Варна, управляван от жалбоподателя И..

            Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на В.С.И. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

            Съдът е категоричен, че около 09:28 часа на 11.03.2019 г. жалбоподателят И. е имал качеството на водач на превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на Закона за движение по пътищата, дори и двигателя на превозното средство да не е бил запален. Аргумент за това съждение на съда се намира в самата правна норма, от която е видно, че за да бъдеш водач на превозно средство по смисъла на Закона за движение по пътищата, не е необходимо задължително да управляваш превозно средство с двигател, респ. превозното средство, което управлява жалбоподателя да е с функциониращ и работещ двигател.

            Другото основно възражение на жалбоподателя е, че същият се намира в тежко финансово състояние, предвид ниските му доходи и заболяванията на сина му. Съдът няма причина да се съмнява в тези твърдения и се отнася с уважение към това обстоятелство, още повече са представени доказателства, които безусловно го подкрепят, но размера на наложеното административно наказание е твърдо фиксиран в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането и съдът няма процесуална възможност за неговата корекция, в посока неговото намаляване. За допълнение следва да се има предвид, че жалбоподателят И. не е единствения гражданин, който се чувства материално затруднен и сам по себе си този факт не е основание за отмяна на наказателното постановление.

            Следва да се подчертае обаче, че част от твърденията, наведени във въззивната жалба не само, че не намират опора в събраните по делото гласни доказателства, а и се опровергават от тях. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н.Г.П., който обаче сподели, че първо са изтеглили заедно с жалбоподателя процесния лек автомобил до автосервиз и едва тогава жалбоподателят И. е посетил офис на застрахователен брокер, а не както се твърди във въззивната жалба, че първо е бил посетен офис на застрахователно дружество и по съвет на служител, жалбоподателят И. е привел в движение автомобила си до автосервиз. Няма как да се приеме за извинително едно подобно поведение, дори и подбудено от „съвет“ даден на жалбоподателя  от неустановено по делото лице, който се оказва, че е напълно незаконосъобразен.

            Според съда управлението на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в частност по уличната мрежа на община Варна (където движението е изключително интензивно) е деяние с особена висока степен на обществена опасност и е обществено неприемливо да бъде проявявано снизхождение към нарушителя, доколкото в действителност всеки един участник в движението по пътищата би могъл да бъде ощетен от извършеното нарушение.

            Прави впечатление, че два дни след установяване на нарушението е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но този факт не е достатъчен да мотивира приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, тъй като последиците от извършеното нарушение  могат да бъдат изключително сериозни и са пряко свързани с отговорността на водача при възникване на пътно – транспортно произшествие, където компромиси не могат да се допускат.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № № 19 – 0819 – 002451 от 31.05.2019 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0819 – 002451 от 31.05.2019 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на В.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че около 09:28 часа на 11.03.2019 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“ на място с GPS координати 43.205388.27.892074, управлява лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № В 7992 ВМ, собственост на В.В. И., без да притежава валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като нарушението е установено с техническо средство АТСС № SD2D0013 – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: