Р Е
Ш Е Н
И Е № 260365
гр. Сливен,
15.06.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Х-ти граждански състав в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
При участието на секретар МАРИАНА ТОДОРОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 10 по описа за 2021
година, докладвано от районния съдия.
Производството е образувано въз основа на искова молба, с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „ЮБЦ" ЕООД , ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул."България" No 81, вх.В, ет.8, представлявано от адв.В.Г.
от САК, против К.А.К., ЕГН: ********** *** на който заповедта за изпълнение е
била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ищецът
твърди, че процесните вземания срещу ответника му били прехвърлени с договор за
цесия от 01.10.2019 г. сключен с „ С. Г. Груп” ООД, което от своя страна било
придобило процесните вземания по договор за цесия с „БТК” ЕАД на 16.10.2018 г.,
който бил страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключен
с ответника от 12.05.2017 г., със срок
на действие до 12.05.2019 г. и месечна абонаментна такса от 13,98 лв. с
клиентски номер **********. Въз основа на този договор ответникът бил използвал
мобилни услуги и му били издавани фактури за клиентски номер **********
съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор. Абонатът не бил заплатил мобилни
услуги за четири последователни месеца-
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на
настоящия иск.
Моли
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сумата от 41,94 лева, съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване
на договора равна на трикратния размер на месечните абонаментни вноски, по
договор с клиентски номер ********** от 12.05.2017 г. сключен между ответника и
„БТК” ЕАД.Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото
производство.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
С исковата молба пълномощника на ищцовото
дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Вземайки
предвид обстоятелството, че ответницата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба, не се явява лично и не изпраща представител по закон или по
пълномощие в първото по делото съдебно заседание, а и същата не е депозирала искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие и с оглед изричното искане на ищеца,
съдът счита, че са налице условията на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че ищецът е доказал по безспорен
начин наличието на договорни отношения между страните /ответник
и мобилен оператор/– договор за мобилни услуги, изпълнението на задължението на
мобилния оператор по предоставянето на мобилните услуги, както и основание и размер на претендираната
неустойка- предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника заради
неизпълнение на задължения за заплащане на абонаментни такси. Ищецът е доказал
и наличието на два договора за цесия, по силата на които придобива процесното
вземане срещу ответника, както и уведомяването на ответника за извършените
цесии.
Като
прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК,
съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено
решение, с което исковите претенции на
ищеца да се уважат изцяло.
По
правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като възлизащи на
сумата от 205,00 лева съставляваща държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство и сумата от 205,00 лева съставляваща
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК,
че К.А.К., ЕГН: ********** ***, ДЪЛЖИ на „ЮБЦ" ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул.
"България" № 81, вх. В, ет. 8, както следва:
сумата
41,94 /четиридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка
за неизпълнение на договор № ********** от 12.05.2017 г., сключен между
длъжника и "Българска телекомуникационна компания ЕАД, което вземане е
прехвърлено с цесия на "С. Г Груп" ЕАД от 16.10.2018 г., прехвърлено
на "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г, за което е издадена фактура № ********** от
15.09.2017 г., представляваща равностойността на три месечни такси, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1335 от 25.09.2020 година
по ЧГД № 2704 по описа на РС-Сливен за 2020 година.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул.
"България" № 81, вх. В, ет. 8 разноски, изчислени като възлизащи на сумата от 205,00
лева съставляваща държавна
такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство и сумата от 205,00 лева съставляваща
държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Решението
е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: