Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
Гр. Перник, 30.03.2021 година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 620/2020 година, по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 2, във връзка
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Г.С. с ЕГН **********,*** против
Решение № КПК-60 от 31.08.2020 година, издадено от директора на ТП Перник на
НОИ, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-13-64 от 30.07.2020 година срещу
Разпореждане № 131-00-436-5 от 03.07.2020 година на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж,ал. 2, т. 1 от КСО е
отменено Разпореждане №131-00-436-1 от 28.03.2018 година за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
Жалбоподателят счита обжалваното решение, че е
постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон, като според него същото е необосновано и противоречи на целите на
закона. Посочва, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО по силата на чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО може да отмени влязло в сила разпореждане, когато са
били представени нови доказателства или документи, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица,
но според жалбоподателят това право не е предвидено в закона като безсрочно.
Счита, че доколкото разпореждането, с което се отпуска парично обезщетение за
безработица по своята същност отговаря на критериите за административен акт, то
по отношение на него, след като същият вече е влязъл в сила, следва да се
прилагат сроковете, визирани в АПК. На следващо място счита, че липсват каквито
и да било основания за отмяна на разпореждането, с което му е било признато
правото на парично обезщетение и че правото за него е възникнало при спазване
на всички изисквания на закона.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2021 година жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. А. ***, която
поддържа жалбата. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
жалбата и да отмени оспорения административен акт.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2021 година ответникът
по жалбата директорът на Териториално поделение Перник на Националния
осигурителен институт, редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт Йонита С.***, която оспорва жалбата. Моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като от събрания
по делото доказателствен материал счита, че жалбоподателят не е упражнявал
дейност в посоченото дружество. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустими, взе предвид становищата на страните и на основания
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността
на оспорения акт на основанията, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице, чиито права са засегнати от
оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка чл. 118, ал. 1 от КСО срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на Директора на ТП Перник на НОИ, поради, което е процесуално допустима.
Със Заявление вх. № 131-00-436 от 23.03.2018 година И.Г.С.
е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица.
С Разпореждане № 131-00-436-1 от 28.03.2018 година на
ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във
връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 21.03.2018 година до 20.11.2018 година
в размер на 31.22 лева дневно.
С Разпореждане № 131-00-436-4 от 13.11.2018 година на
ръководителя на осигуряването за безработица, поради започване на трудова
дейност на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е
прекратил изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО с разпореждане № 131-000-436-1 от
28.03.2018 година парично обезщетение, считано от 19.11.2018 година.
Във връзка с постъпил сигнал от началника на сектор КП е
възложено извършването на проверка в осигурител „***” ЕООД със Заповед №
ЗР-5-13-00575229 от 06.06.2019 година на директора на ТП Перник на НОИ, като
целта на проверката е да се установи, дали е възникнало основание за
осигуряване за жалбоподателя, т.е. дали са били изтънени условията на чл. 10, ал.
1 и на § 1 от ДР. Във връзка с тази проверка директорът на ТД на НОИ е изпратил
писмо №1130-13-124 от 27.05.2019 година, с което е изискал информация от
директора на ТД на НАП София, офис Перник , като в отговор на това писмо на
13.06.2019 година директорът на ТД на НАП е уведомил, че на основание чл. 62, ал.
5 от КТ са подадени уведомления за сключване и прекратяване на 32 броя трудови
договори с 31 броя лица в съответната ТД на НАП, като към момента няма
действащи трудови договори.
На 21.02.2020 година са издадени Задължителни предписания
№ ЗД- 1-13-00724328 от 20.02.2020 година за заличаване на неоснователно
подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 31 лица, сред които бил и
жалбоподателят, за периода от 09.03.2018 година до 20.03.2018 година, включително.
На 22.06.2020 година данните са служебно заличени на
основание чл. 4,ал. 10, т. 4 от Наредба
Н-13 от 17.12.2019 година.
Така при тази фактическа обстановка ръководителят на
осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО с Разпореждане
№131-00-436-5 от 03.07.2020 година е отменил разпореждането, с което е било
предоставено парично обезщетение на жалбоподателя за риска „Безработица”. Цитираното
разпореждане е обжалвано пред директора на ТП Перник на НОИ, който в
законоустановения срок по чл. 117, ал. 3 от КСО е издал Решение № КПП-60 от
31.08.2020 година, с което е отхвърли жалбата.
В рамките на проведеното открито съдебно заседание бе
разпитан свидетелят П.Н.Т., който е воден от страната жалбоподател. От
показанията на свидетеля се установи, че жалбоподателят е трябвало да започне
работа във фирма „Дако” като доставчик, но поради ненамиране на моторно
превозно средство, което било необходимо за осъществяване на трудовите му
задължения той е бил уволнен, и не е работил.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледаната по същество жалба е неоснователна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-64 от 30.07.2020 година, по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в сроковете за обжалване визирани в чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, а именно
от директора на ТП Перник на НОИ и в едномесечния срок, който по своят характер
е инструктивен. Обективирано е в изискуемата от закона писмена форма и с
посоченото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Същото отговаря и на изискванията
за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО. В решението изрично се посочва
органът, който го е издал; подробно са описани фактическите и правните изводи
след така извършената проверка; ясно е формулиран диспозитива и е посочено
изрично органът, пред който подлежат на обжалване. Решението е подписано и е
посочена датата, на която е постановено.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на
директора на ТП Перник на НОИ е правилно и законосъобразно. В настоящият
случай, за да се достигне до правилен изход на спора е необходимо да се
установи и прецени, дали към съответния период от време лицето е имало
качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО и по –
конкретно дали е осъществявало трудова дейност на длъжността, на която е било
назначено, защото както и съдебната практика приема, за да считаме дадено лице
за социално осигурено същото трябва да е започнало осъществяване на трудова
функция, т.е. не е достатъчно да имаме само валидно сключен трудов договор, а
то трябва вече да е започнало да изпълнява задълженията, които са визирани в
съответната му длъжностна характеристика. В този ред на мисли трябва да
отбележим, че между трудовото и осигурителното правоотношение не съществува
идентичност, т.е. двете могат да се породят по различно време, макар от друга
страна за възникването на осигурителното правоотношение да е необходимо вече
възникнало трудово правоотношение. В случая за жалбоподателят не е възникнало
качеството осигурено лице, тъй като същият не е започнал осъществяването на трудова
дейност на съответната длъжност. Същото становище е приел и административният
орган, който е постановил обжалваното решение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на
процесуалният представител на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят трябва да заплати
сумата от 100 ( сто) лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.С. с ЕГН ***********,*** против Решение №
КПК-60 от 31.08.2020 година, издадено от директора на ТП Перник на НОИ, с което
е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 131-00-436-5 от 03.07.2020 година
на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП Перник, с което на
основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждането за отпускане на
парично обезщетение за безработица, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Г.С. с ЕГН ***********, от гр. Перник, ул*** да
заплати на Националния
осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/