Р Е Ш Е Н И Е

Номер 524                                          04.12.2019 г.                                     гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На деветнадесети ноември                                      две хиляди и деветнадесета година           

в публично заседание в състав:

    Председател: Светлана Чолакова

секретар   Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1485 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е с правно основание чл.57 ал.2 вр. с ал.1 СК, чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Г.И.Г., с която са  предявени обективно съединени искове против И.Т.Г., за заплащане на сумата 6200лв.  представляваща дължим незаплатена наемна цена  за ползването на ¾ ид. ч. от апартамент в гр.Р. ж.к.**- по 200лв. на месец за периода от 01.09.2016г. до 07.03.2019г., както и сумата 1581лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по всяка месечна вноска с падеж последния ден на месеца, за който се дължи. Иска разноски. Сочи, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 01.09.2016г. решение по гр.д. №893/16г. на РРС, като със същото решение родителските права на двете деца и ползването на семейното жилище е предоставено на ответницата От тогава до 28.06.2019г. влизане в сила на съдебна спогодба за подялба на жилището по гр.д. 202/2017г. на РРС жилището се ползвало единствено от ответницата и детето Т. Г., като детето Д. Г. учи извън града С писмо с обратна разписка от 19.12.2016г. поканил ответницата да заплаща всеки месец сумата 200лв. за периода докато ползва имота, но същата не е сторила това. С влязлата в сила на 28.06.19г. съдебна спогодба страните се споразумели, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 742,50лв. дължим наем за периода от 07.03.19г. до 20.06.19г. 

   Ответницата депозира отговор, намира иска за недопустим, т.к. претенцията за наем била предмет на гр.д.№202/19г. на РРС, като в с.з. ищецът се отказал от претенцията за наем за периода 01.09.16г. – 07.03.19г. Освен това намира за неоснователен, поради това, че не е получила писмо с обратна разписка от 19.06.16г., а от приложеното е видно, че пратката не е потърсена, както че е подадена от представителя на ищеца, за което не липсва пълномощно Освен това ищецът напуснал  жилището, никой не го гонил и пречил да ползва имота. Както, че през това период владяла и ползвала само нейната част от имота, не и неговата, която се ползвала от децата му. Същият имал вещи в жилището, имал собствен ключ.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата на страните и ги обсъди, намира за установено от фактическа страна следното: Сключеният на 23.08.1997г. граждански брак между страните е прекратен с влязло в сила на 01.09.2016г. решение по гр.д. №893/2016г. на РРС. Със същото решение на ответницата било предоставено за ползване семейното жилище, както и родителските права по отношение на родените деца Д. Г.Г. и Т. Г.Г.. Процесното жилище представляващо апартамент в гр.Р., ж.к. **с площ 67,80 кв. състоящо се от  хол, спалня, кухня и сервизни помещения е било придобито с н.а. за покупко-продажба №84 том 9 рег. №13361 от 24.11.2008г. Имотът е бил предмет на делбено производство между страните, за което е образувано гр.д. №202/2017г. на РРС и имотът е допуснат до делба при права ¾ ид. части за ищеца и ¼ ид. ч. за ответницата. По същото производство е одобрена спогодба между тях, в сила от 28.06.2019г., съгласно която ответницата получава в дял и става едноличен собственик на жилището. В същото страните се споразумели, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 742,50лв. наем за периода от 07.03.2019г. до 20.06.2019г. Приложено е писмо от 19.12.2016г от ищеца до ответницата, с което я поканил от 19.12.2016г. да му заплаща наем в размер на 200лв. месечно, за периода на ползването на жилището. Писмото не е получено, видно от обратна разписка към него.

По искане на страните са разпитани свидетелите Н. Г. Д. и А. С. Г.. В показанията си св. Д. сочи, че присъствал на телефонен разговор между страните през 2016г., когато  ищцата потърсила ответника, по телефона той и заявил, че  ще подпише пълномощно за лек автомобил, когато тя започне да му плаща наем. Тогава ищецът вече не живеел в жилището, което напуснал преди лятото на 2016г., ползвала го ответницата и синът му, а дъщеря му била студентка.

В показанията си св. Г. сочи, че ответницата живеела в жилището с двете деца, които имали по една спалня. Голямото дете било студентка, но се връщала всяка събота и неделя и през лятото. Имало вещи на ищеца по цялата тераса някакви инструменти, както и някои дрехи. Имал ключ за апартамента, ответницата не била сменяла ключалката.

От заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза се установява, че средно месечния пазарен  наем на апартамента е 250лв. Общият размер за периода от 01.09.2016г. до 07.03.2019г. е 7556,45лв. Лихвата за забава върху сумата е 933,20лв. за периода от 01.09.2016г. до 07.03.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като претенцията за наем за периода 01.09.16г. – 07.03.19г. не е била предмет на гр.д.№202/19г. в какъвто смисъл е възражението на ответната страна. В разпоредбата на чл.56 ал.1 от СК е регламентирано предоставянето на семейното жилище след развода на един от съпрузите, който има жилищна нужда и упражнява родителските права.  По силата на чл.57 от СК с влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака между страните, възниква наемно правоотношение, дори да не е уговорено, по силата на което страната ползваща се от жилището дължи на другата наем като обезщетение за лишаването и от правото на ползване върху вещта/В т.см и р-е №133/04.07.13г. по гр.д. №535/2012г. IV г.о. ВКС/ Като за изискуемостта по вземането на собственика не е необходима покана, доколкото съдебното решение, с което се предоставя ползването, е основанието, от което произтича задължението за заплащане на обезщетението./В т.см. и р-е №160/29.06.15г. по гр.д. №2290/15г. II г.о. ВКС/ Ответникът дължи сумата без покана, тъй като ищецът е лишен от ползването на своята част от имота, по силата на съдебното решение за прекратяване на брака. По това правоотношение страни са собственикът в качеството на наемодател и бившият съпруг в качеството на наемател. Доколкото същото е възмездно то с решението по чл.56 СК съдът следва да определи размера на наема за периода на ползването. Тъй като е акт на съдебна администрация, това може да стане в последствие, по предявен самостоятелен иск какъвто е настоящия случай, до отпадане на основанията за ползване. А заплащането на наема се дължи пряко на основание бракоразводното решение и е без значение дали страната се е възползвала от предоставеното ползване на жилището. Съгласно чл.57 ал.2 изр. 2 от СК не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Видно от решение по гр.д. №893/2016г. на РРС към датата на постановяването му двете деца са били непълнолетни, като детето Д. Г. е навършила пълнолетие 30.10.2016г. Т.е. същата е била пълнолетна месец след началото на периода, за който е претенцията. Наемът, който се дължи на съпруга лишен от ползването на семейното жилище от съпруга и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, се намалява наполовина/в т.см. и р-е №627/08.03.11г. гр.д.№176/09г.IV г.о. на ВКС/ В случая жилището през процесния период е било съсобствено между страните при права ¾ ид. части за ищеца и ¼ ид. ч. за ответницата, видно от решението по допускане на делба, поради което от собствената на ищеца част се следва от бившия съпруг наем за 3/8ид.ч./3/4:2/. По делото е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице относно пазарния наем за жилището, който е в размер на 7556,45лв. за периода 01.09.2016г. до 07.03.2019г. Размерът на частта за ищеца е 5667,34лв./3/4.7556,45/ От тази сума ответницата дължи 2833,67лв., тъй като се намалява наполовина, поради ползването и от непълнолетното дете Т. Г.Г./другото дете Д. е било пълнолетно/ Поради което намира, че претенцията е основателна и доказана до този размер, като до първоначално предявения размер следва да се отхвърли. Следва да се разгледа и акцесорната претенция за сумата 1581лв. лихва за забава за периода 01.09.2016г. до 07.03.2019г. В случая размерът на наемното задължение не е бил предварително определен с решението за прекратяване на брака, а е предмет на настоящото производство. Освен това не е бил уговорен и падеж за плащането му, а и изпратената покана до ответника не е била получена от последния. Съгласно чл. 84 ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая това не е сторено, поради което тази претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

            На основание чл.78  ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски съразмерно уважената част от иска, от направените в размер на 562лв. сумата 202,36лв.

            На ответника съобразно чл.78 ал.3 съразмерно с отхвърлената част от иска се следва за разноски сумата 441лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Г., ЕГН**********, адрес ***833,67лв./две хиляди осемстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ представляваща дължима наемна цена за ползването на ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Р., ж.к. **, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6351.10 в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6351 с площ 67,80 кв.м. състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения заедно с прилежащото му избено помещение №2 с полезна площ 5,07 кв.м., ведно с 4,19% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, за периода от 01.09.2016г. до 07.03.2019г., ведно със законната лихва считано от 02.08.2019г. до окончателното и изплащане,  както и сумата 202,36лв./двеста и два лева и тридесет и шест стотинки/ за разноски, като отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г.И.Г., ЕГН**********, адрес *** срещу И.Т.Г., ЕГН**********, адрес *** за заплащане на сумата 1581лв./хиляда петстотин осемдесет и един лева/ обезщетение за забава за периода 01.09.2016г. до 07.03.2019г., като неоснователен.

            ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Г., ЕГН**********, адрес *** сумата 441лв./четиристотин четиридесет и един лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                   

                    

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: