Присъда по дело №3716/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 3716 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2021
ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен от ВРП
Обвинителен акт срещу подс.Б. Г. К. за престъпление по чл.131 т.1, вр.чл.130,
ал.1 от НК за това, че на 16.02.2019 г. в гр. В. чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на лицевата част на главата, причинил на В. М. В. в качеството му
на длъжностно лице - „охранител" в „БГ СОД" ЕООД В. при изпълнение на
службата му по охрана на чуждо имущество, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, а именно контузия на главата обусловило временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК,
съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението
от ВРП, е умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода
до три години, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК съответно са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от
НПК, поради което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по
реда именно на глава 28 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и пледира за наказание към минималния размер предвиден в
санкцията на закона.
Подс.К. дава противоречиви обяснения, в които твърди, че
действително е бил ядосан, търсил е пострадалия, за да се разправи с него, но
не го е ударил. Категорично отрича вината и съпричастност към деянието.
Защитникът, адв. Чаков, моли ако съда признае подс.К. за невинен.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят В. М. В. бил назначен на длъжност „охранител" в „БГ
СОД" ООД В.. Трудовото правоотношение било възникнало по силата на
сключен безсрочен трудов договор. В качество му на охранител към „БГ
СОД" ООД В. на свид.В.В. били възложени задължения по осъществяване на
физическа охрана на обект офис и търговска сграда, находящ се в гр. В. на ул. „А.
Д." №45. В делничните дни на смяна в обекта били по двама охранители, в
почивните и неприсъствени дни по един. На фасадата на сградата на ул. „А.
Д." №45 имало монтирани камери за видео наблюдение, като сигнала се
1

транслирал на монитори, наблюдавани от служителите по охрана на „БГ
СОД" ООД В. изведени в обособена за целта зала за видео наблюдение в
самата сграда.
Следенето на мониторите давало възможност на охранителите да имат
пряк контрол към всички части на сградата и прилежащи площи.
Задълженията на охранителите в обекта включвали осигуряване на
пропускателния режим, контрол над хора и МПС в обекта, както и
изпълнение на други възложени му задачи в кръга на правомощията му.
Охраняваната сграда била частна собственост и при изграждането и
собствениците реновирали прилежащите площи и тротоари, които били
изградени за тяхна сметка. Свидетелят имал възложена служебна задача да не
допуска паркиране на автомобили върху тротоара, находящ се в близост до
охраняваната сграда. Причина за недопускане на паркирани коли в близост до
сградата извън определените от Община В. паркоместа се налагало и с оглед
наличието на подземни паркинги в охраняваната сграда. Евентуално
паркирани в близост до тях автомобили препятствали възможността за
безпроблемно влизане или излизане на автомобили от подземният паркинг.
Изпълнението на това служебно задължение създало множество проблеми на
охранителите с живеещите и работещи в близост хора, тъй като те масово
спирали на тротоара пред сградата въпреки, че това по принцип е забранено, а
и знаели, че в случая се следи за такива нарушения и се докладват на
съответните компетентни органи. В задълженията на В., освен физическа
охрана на поверения обект му се вменявало и осигуряване на безпрепятствен
достъп до гаражните помещения на сградата. В тази връзка В. съблюдавал
пред входните врати на гаражните помещения на сградата да не паркират
ППС. Едни от основните му задължения били опазване целостта на сградата и
препястване нарушаване целостта на обектите, повреждане на част от
сградата и осигуряване безпроблемното ползване на обекта от работещите
там лица.
Именно в изпълнение на тези служебни задължения по охрана на чуждо
имущество на 16.02.2019г./събота/ за времето от 07.00ч. до 19.00ч. съгласно
утвърдения и приложен по делото график за работното време изготвен от „БГ
СОД" ООД В. св. В. В. застъпил на смяна в поверения му обект в сградата на
ул. „А. Д." №45 в гр.В.. Тъй като било почивен ден бил сам на смяна.
Служебните си задължения изпълнявал както обикновено в униформено
облекло и с поставен на видно място бадж с името и длъжността му, съгласно
изискванията на фирмата .
При изпълнение на задълженията си по охрана на сградата на
16.02.2019г., около 10,50ч. В. забелязал на мониторите за видеонаблюдение,
че лек автомобил, бял на цвят е паркирал пред гаражната врата на сградата на
ул. „А. Д." №45, като това препятствало достъпа на автомобили от и към
подземния паркинг, а предварително имал информация, че ползвател на
гаража ще го ползва. Свидетелят се насочил към близка тераса, като
възнамерявал да предупреди водача на лекия автомобил да не възпрепятства
2

достъпа до гаражното помещение, но след като погледнал видял, че
паркираният бял автомобил е на Общинска полиция-В.. В. забелязал, че
полицейските служители към него момент съставяли фиш за глоба за
неправилно паркиране на МПС на водач на МПС - подс. Б. Г. К..
В. направил опит да привлече вниманието на служителите на Общинска
полиция, като се обърнал към тях с думите: „колега, колега...". Възнамерявал
да ги попита дали същите имат намерение да останат дълго на място на което
били спрели служебния си автомобил, тъй като имал информация, че един от
ползвателите на подземния паркинг ще излиза с автомобила си. Полицейските
служители не обърнали внимание на В., като след съставяне на фиша и
връчването му на подс. К. се качили в служебния си автомобил и потеглили
към ул. „Козлодуй".
Подс.Б.К. имал в близост търговски обект, но нямал обособено място
за паркиране. Той често паркирал на тротоара пред охраняваната от свид. В.
сграда и това създавало напрежение между него и охранителите, тъй като
многократно били уведомяване органите на полицията за нарушенията по
паркиране на автомобила му. Въведеното изискване при изпълнение на
служебните им задължения към всички охранители на сградата било да
препятстват възможността автомобили да паркират неправилно в
прилежащите зони на обекта и особено в близост до гаражните врати и
тротоара, което довело до конфликтни отношения със собственици на
търговски обекти в близост.
Съставянето на поредният фиш за неправилно паркиране афектирал
подс.К., тъй като предполагал, че пак някои от охранителите е сезирал
органите на полицията. Предположенията му били подхранени с факта, че
при съставяне на фиша в близост се появил и пострадалия В.. След като
подсъдимият забелязал в близост до полицейските служители свид.В., силно
афектиран от случилото се, решил да потърси саморазправа с него. След
потеглянето на служителите на МВР, подс.К. прибрал документите в
автомобила си и се насочил към сградата, която охранявал свид.В.. В същото
време В. се намирал пред мониторите за видеонаблюдение и наблюдавал
случващото се в границите на охраняваната територия. Свид. В. забелязал на
камерите, че подс. К. по отношение на което служителите от Общинска
полиция преди броени минути били съставили фиш за глоба върви забързано
по тротоара. К. преминал покрай лицевата страна на сградата на ул. „А. Д."
№45, качил се на обособена тераса на сградата, насочил се към магазина за
риболовни принадлежности, но немогъл да отвори вратата му. В. наблюдавал
движението му по терасата, което оставило убеждение, че К. търси нещо или
някого. Подс.К. продължил да се движи по терасата и се насочил към вратата
на следващият търговски обект офис на „В. кредит груп", опитал с две ръце
да я отвори, но вратата била заключена. След това се насочил към задната
част на сградата. Следейки движението на подсъдимото лице на камерите на
свид. В. му направило впечатление, че той опитва да отвори всяка врата която
се намира на сградата. Това оформило у В. се убеждението, че подс. К. търси
3

нещо свързано със сградата.
Б.К. продължил да обикаля около сградата, като се насочил към
северната и страна и застанал на входа, като продължавал силно да дърпа
вратите. За да попречи на К. да наруши целостта на вратите или да причини
вреди на охранявания обект свид.В. решил да излезе от сградата за да
установи какъв е проблема. След като минал през малък тунел предназначен
за преминаване на колички подс.К. видял свидетелят и рязко променил
посоката си на движение към него. След като го достигнал, застанал пред В. и без
да каже нищо му нанесъл силен удар с юмрук в областта на дясна лицевата част
на главата. От удара, главата на В. се отклонила на страна и той изпитал
силна болка, причерняло му и приклекнал. След известно време се изправил.
В следствие на нанесения му удар В. изтървал телефона си на земята. След
като нанесъл удара на свид.В., подс. К. незабавно се оттеглил в неизвестна
посока.
В следствие на нанесения удар болката в главата на пострадалия В. била
продължителна и не стихвала. По описаната причина преди края на работния
за него ден В. посетил ЦСМП на МБАЛ. Света Анна" гр. В.. Била му оказана
спешна помощ, направена рентгенова снимка на главата, предписани
медикаменти. Подал сигнал за случилото се до правоохранителните органи,
били предоставени за нуждите на разследването, както наличната болнична
документация за преминат преглед на В.В. в ЦСМП на МБАЛ, Света Анна"
гр. В. така и записи от охранителни камери на сградата на ул. „А. Д." №45 в
гр. В..
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза е, че свид. В. М. В. е получил
контузия на главата, която обусловила временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
От заключението по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно - видео - техническа - лицево -идентификационна експертиза
/изготвена от в. л. Т. И. БНТЛ-В. / след извършения преглед на предоставения
за изследване 1 бр. CD - е установено, че липсва манипулация /намеса/ върху
записаната информация. От извършения преглед и направената оценка на
снимковите кадри се установи, че те са с качество, което позволява
ограничаване на частни и достатъчно общи признаци, характеризиращи едно
от заснетите лица на процесната дата и място, а именно подс. Б. Г. К., за който
пострадалия В. М. В. твърди, че му е нанесъл удар с ръка в областта на
лицевата част на главата. Показанията на В.В. кореспондират изцяло с
изготвената по делото съдебно - видео -техническа - лицево -
идентификационна експертиза, подкрепят се и от заключението на вещото
лице изготвило СМЕ№279/2019г. на МБАЛ, Света Анна" гр. В. сочещо
механизма на настъпване на телесното увреждане причинено на В.В., а
именно в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, по-конкретно на
удар с юмрук, с последващ удар на главата на В. в друг тъп предмет.
4

Подс. Б. Г. К. - роден на 01.01.1985 г. в гр. Ш., живущ в гр.В. българин,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН
**********.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
със събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства.
Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените
доказателства по делото - протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, мед.
удостоверение, мед. епикриза и др. мед. документи, справка за съдимост и
др..
Показанията на свидетелите дадени по делото са кореспондиращи и
взаимно допълващи се. Налице са известни разминавания между
твърденията, дадени в хода на досъдебното производство и тези в хода на
съдебното следствие, но това е напълно обяснимо с оглед отдалечеността във
времето и тези разминавания са изяснени по реда на чл. 281 от НПК.
Разминаванията са пренебрежимо малки и всички показания дадени в хода на
досъдебното производство и тези в съдебното са идентични. Нови елементи
на случилото се по делото се установяват в хода на съдебното следствие и то
защото там се изяснява в цялост фактическата обстановка и се задават
максимално изчерпателни въпроси от всички страни в процеса.
Предвид горните съображения, съдът кредитира показанията на
свидетелите по делото В., П.. Техните показания действително са конкретни и
взаимно допълващи се. Показанията на свид. Г. не са преки и не дават данни
за процесното деяние.
Като обективно и компетентно дадено съдът кредитира и заключението
на СМЕ, дадено от в.л. д-р С.. В съдебно заседание експертното заключение е
защитено, дадени са отговори на уточняващите въпроси и става ясно,
нанесения удар е с ръка, като е бил нанесен със значителна сила.
Като обективно и компетентно дадено съдът кредитира и заключението
на видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, дадено от
в.л. И.. В съдебно заседание експертното заключение е защитено, дадени са
отговори на уточняващите въпроси и става ясно, вещото лице е категоричен,
че на записа е подс.К..
По делото се свидетели дават еднозначни показания, които
кореспондират помежду си и очертават идентична фактическа обстановка,
която се подкрепя от другите несъмнени доказателства, а именно медицинско
свидетелство и записите на инцидента. Нито един от разпитаните по делото
свидетели не е бил пряк очевидец на несения удар от подс.К. към
пострадалия. Всички те са възприели случилото се преди възникване на
инцидента. Показанията на свид.П. съответстват помежду си и с другите
писмени и гласни доказателства по делото поради това и съда напълно ги
кредитира.
5

В показанията на свид. В. се излагат данни, че свидетелят съвестно и
строго е изпълнявал служебните си задължения, като дори е съобщавал на
надлежните органи при установени нарушения на обществения ред в частност
при неправилно паркиране. Това именно е породило ненавистта на други лица
паркиращи неправилно в съседство на охраняваната от него сграда. За
работещите в района е било известно, че охранителите дават сигнали за
неправилно паркирани автомобили и че с тези си действия по неправилно
паркиране рушат изградено имущество – тротоари, както и че пречат на
влизащите и излизащи автомобили от подземния паркинг. Но всичко това не
е препятствало неправилното паркиране от тяхна страна в продължителен
период от време. Показанията на този свидетел по отношение случилото се,
установяване на неправилно паркиран автомобил, налагането на глоба от
служители на полицията и действията на шофьора се потвърждават от
приобщените по делото доказателства. Безспорно е установен неправилно
паркирания автомобил, местоположението му видно от съставената Глоба с
фиш, в документа е описан адреса на който е установен автомобила –
ул.Козлодуй №45, марка и номер на автомобила и извършилия нарушението –
подс.К., както и часа в който е установено нарушението на ЗДвП. Всичко това
е коректно посочено от свид.В. в неговите показания. Последвалите действия
на подс.К. се установяват от видеофайловете на записите, движението към
охраняваната сграда, опитите за отваряне на външните врати, както и
насочването му директно към пострадалия, приближаването до него и
замахването. В тази посока също показанията на свидетелят са коректни и
подкрепени от другите доказателства по делото. Данните за получените от
него наранявания също са идентични с установените от СМЕ. Показанията
на пострадалия напълно съответстват на записите от инцидента които
съдебния състав възпроизведе в хода на съдебното дирене.
Съдът изцяло кредитира показанията на пострадалия свидетел. Той
дава последователни, идентични и непротиворечиви показания от началото на
воденото наказателно производство. За началото на конфликтната ситуация
свидетелят сочи неправилното паркиране от страна на подс.К. и налагането на
глоба за това от органите на полицията. Факт неоспорен по делото е, че
пострадалия по никакъв начин не е имал касателство към установяване на
нарушението и санкционирането на подс.К.. Поради това и съда приема, че
възникналата спонтанна агресия по никакъв начин не е следвало да бъде
насочена спрямо него. Подсъдимото лице само е избрало да паркира
неправилно автомобила си и резонно за това е понесъл съответното
адм.наказание. По делото няма каквито е да е доказателства свид.В. да е имал
пряко или косвено отношение към санкционирането на подсъдимия. Също
така е изминал и значителен период от време от съставяне на фиша до
срещата между двамата, като това е период от време в което подс.К. е могъл
да осъзнае целения от него резултат.
По делото подс.К. дава обяснения който са вътрешно противоречиви.
От една страна той сочи, че е паркирал неправилно, но от друга страна сочи,
6

че това е нужно за да извършиш маневрата за паркиране. На това възражение
съда следва да посочи, че наложената глоба е не за неправилна маневра, а за
паркирано МПС т.е. автомобила паркиран от него не е бил в движение и
водача го е бил напуснал при установяване на нарушението. Също така
подс.К. сочи, че автомобилът му е бил с две гуми на тротоара или още едно
нарушение на правилата за движение и паркиране на автомобили. Подс.К. в
обясненията си пред съда посочва, че не разбира защо има строг контрол
относно паркирането в районна на сградата охранявана от свид.В..
Спазването на правилата за движение и в частност на правилата за паркиране
е част от задълженията на всеки един водач на МПС, а трайното им
неспазване и противопоставяне е дейност санкционирана от закона. Подс.К.
твърди, че действително е тръгнал да търси свид.В. и това е била причината
да обиколи сградата. В обясненията си посочва, че действително го е видял в
близост до единия вход и насочил се целенасочено към него, достигнал го,
замахналс ръка, но не го ударил. Извежда твърдение, че може леко да го е
докоснал. В обясненията си пред съда посочва, че не е провел разговор с него,
бил притеснителен и затова не е говорил, но не може да обясни факта, че е
търсил целенасочено свид.В. и след като го достигнал, заставал пред него, но
не провел разговор с него, а се обърнал и си тръгнал. Съдът приема това
твърдение за абсолютно неправдоподобно и лишено от всякаква житейска
логика.
Съдът приема за защитна теза твърдението на подс.К., че не е нанесъл
удар на свид.В. за защитна теза. Прави впечатление факта, че след като са му
съставили акт за неправилно паркиране, той не премества автомобила си, а се
отправя да търси охранителят на близката сграда. Последователно опитва да
отвори външните врати на намиращите се там търговски обекти с единствена
възможна цел да влезе вътре за да открие В.. На представения по делото
фотоалбум от СВТЕ ясно се вижда движението му насочването към мястото
на което се намира свид.В. и замахването с ръка.
Безспорно, тъй като е с гръб към камерата не се вижда как подсъдимото
лице нанася самият удар, но факта на замахване с ръката и резките движения
водят до единствения възможен извод за нанасяне на удар. Тези движения и
действия на подс.К. се възприеха лично от съдебния състав, чрез
възпроизвеждането на записите от инцидента в съдебната зала. За съда няма
съмнение, че подс.К. е нанесъл удар с ръка в слепоочието на пострадалия В..
Като този факт се установява от прегледа при съдебен медик още същия ден
след инцидента. Характерни са и действията на подс.К. след съставянето на
фиша, той вместо да премести неправилно паркирания автомобил, оставя в
него документите и започва целенасочено да търси пострадалия с цел да се
разправи с него. Тази му цел го насочва да търси отворена врата в адм.сграда
чрез която да достигне до В.. Видно от изображенията на камерите е, че той
започва агресивно да отваря всяка една врата която среща на пътя си с цел да
проникне в сградата. От записите се установява, че след като вижда
пострадалия да излиза от единия изход на сградата сменя посоката си на
7

движение и се насочва целенасочено към него с бързи крачки, достига го и
замахва, след което си тръгва. Единственият възможен извод, който може да
се изведе от поведението на подсъдимото лице е желанието за саморазправа с
В., реализирано чрез нанасянето на удар.
Не е спорен между страните факта, че към момента на инцидента В. е бил
със служебно облекло сочещо изпълнение на служебните му задължения по
охрана на обекта и е изпълнявал трудовите си задължения по охрана на
обекта. Този факт към момента на деянието е бил известен на подс.К., както,
че В. е на работа, така и че изпълнява служебните си задължения по охрана на
сградата.
За факта на обтегнати отношения между работещите в околността на
охраняваната от В. сграда и охранителите сочи свид. Г., който също е
възмутен от това, че трябва да се спазват правилата за паркиране. Именно
това натрупано напрежение е неразбирането и даже отказа от страна като на
подсъдимият така и на другите лица задължение да се спазват правилата за
движение и в частност правилата за паркиране е повода за възникване на
инцидента. В случаят В. просто съвестно изпълнява служебните си
задължения и следи за неправилно паркирани автомобили.
Противоречивите твърдения на подс.К. относно причината да търси
пострадалия и факта, че твърди, че само го е докоснал, а не ударил и съда
приема като защитна версия, която обаче не се подкрепя от другите
доказателства по делото.
Иззетите записи от охранителните камери са приобщени по делото
съобразно правилата на НПК, а назначената експертиза дава заключение
относно автентичността им и поради това съда напълно ги кредитира.
По делото има един безспорен факт и това е медицинското
освидетелстване в което са обективирани получените от пострадалият
наранявания. Това безспорно доказателство сочи, че той на инкриминираната
дата е получил описаните наранявания. Не е спорно между страните, че на
тази дата между подсъдимият и пострадалият е възникнал невербален
конфликт. Факт е, че незабавно след случилото се с подсъдимият
пострадалият е освидетелстван от медик с описаните наранявания. За съда е
безспорно, че получените от В. травматични увреждания са получени в
следствие на нанесения удар от подсъдимите и с това е осъществен
престъпният състав на чл. 130 ал.1 от НК.
Анализът на кредитираните от съда доказателства сочи, че обвинението
е безспорно доказано и относно субекта на извършването на процесното
престъпление, съотв. субективната страна на деянието, като извършено при
условията на пряк умисъл. При формиране на убеждението си, че именно
подсъдимият е осъществил умишлено престъпното деяние, съдът съобрази
редица преки и косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат
посочения в обвинителния акт извод относно извършителя на описаното от
прокурора престъпление.
8

За да приеме описаната фактическа обстановка съдът обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
и въз основа на тях възприема заявеното от подс. К., че само е докоснал
пострадалият В., като защитна теза.
С оглед на това и съобразно събраните в производсвото доказателства,
както и на основание чл.303 ал.2 от НПК, съдът призна подсъдимия К. за
виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1, вр. чл. 130 ал.1 от
НК.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 130 ал.1 от НК се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на
пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се за
типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.
130, ал.1 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен,
че да е довело до временно, неопасно за живота както е в настоящият случай.
В конкретния случай по безспорен начин се установява, че В. е
претърпял увреждане, характеризиращо се като лека телесна повреда, като
травматичните увреждания, които е получил пострадалият са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия и причиненото на пострадалия телесно увреждане. По делото
безспорно е установено, че в резултат на нанесените от подс.К. юмручен удар
в областта на слепоочието на пострадалия е почувствала силна болка, в
следствие на които са настъпили телесните увреждания.
По отношение квалификацията на деянието по чл. 131 ал.1 т. 1от НК. В
хипотезата на чл.131 ал.1 т.1 от НК е уредено посегателството над лице при
изпълнение на службата му. Под „изпълнение на службата” се има предвид,
че телесната повреда е извършена по време на изпълнение на задълженията,
включващи се в службата на пострадалото лице. В настоящия случай
пострадалия е имал качество на длъжностно лице, по смисъла
на чл.93 ал.1 б.”б” предложение второ от НК, тъй като е извършвал работа
свързана с пазене на чуждо имущество видно от представените трудов
договор и длъжностни характеристики. На инкриминираната дата
пострадалия В. е бил на работа като охранители (видно от графика за месец
02. на лист № 9 от досъдебното производство). Бил са облечени в униформа и
е имал отличителни знаци. Подсъдимият е съзнавал качеството на
длъжностно лице на пострадалия.
Разпоредбата на чл. 131, ал.1, т.1 от НК предвижда наличие на
квалифициращ от обективна страна признак, който законодателят е обвързал
с определено качеството на пострадалия - необходимо е същият да е от
категорията "длъжностно лице". За последната отново по законодателен път,
чрез изрична легална дефиниция, в наказателния закон е отразено кои правни
субекти биха могли да бъдат третирани като такива с оглед
9

наказателноправното значение на това понятие. Така съгласно нормата на чл.
93, т.1 от НК длъжностни лица са единствено тези, които чрез акт на
възлагане изпълняват (със заплата или безплатно, временно или постоянно)
определени категории дейности в определени организационно обособени
структури. По-конкретно това на първо място са работещите в държавно
учреждение, като изрично са изключени тези, които осъществяват дейност
само на материално изпълнение, а на второ място-лицата извършващи,
респективно заемащи ръководна работа или работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Съдът отчита, че според приобщения към доказателствения материал
трудов договор № 525/01.03.2017г. и длъжностна характеристика
пострадалият В., към момента на извършване на престъпното деяние, е
работил в "БГ Сод" ООД, на длъжност "охранител", като е имал задължения
да: "носи постова и патрулна служба по осигуряване охрана на обекта, да
осъществява пропускателен режим, да реагира на произшествия, като
уведомява органите на полицията и управителят и да изпълнява други
конкретно поставени задачи." С оглед на посоченото, към датата на
извършване на престъпното деяние, В. е имал качеството на "длъжностно
лице" по смисъла на чл. 93, т.1, буква "б" от НК.
Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че за да се
осъществи състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.1 от
НК, не е достатъчно пострадалият да бъде длъжностно лице. Необходимо е и
деянието да е извършено "при или по повод изпълнение на службата или
функцията му". В тази връзка, следва да се отбележи, че пострадалият е
застъпил на дежурство в 07,00 часа на 16.09.2019г., а повод за нанасянето на
телесната повреда е именно изпълнението на служебните му задължения. С
оглед на тази констатация, съдът счита за доказано, че към момента на
извършване на престъпното деяние, пострадалият В. е изпълнявал своята
служба. Последното, ведно с факта, че към същия момент пострадалият е
имал качеството на "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т.1, буква "б" от
НК, води до извода, че престъпното деяние е извършено спрямо длъжностно
лице при изпълнение на службата му.
От субективна страна подсъдимият К. е извършил престъплението при
пряк умисъл, видно от действията му: подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и
наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици при
увреждане здравето на пострадалата / предвиждал е причиняването на телесна
повреда/ и видно от действията му е искал настъпването именно на тези
последици-причиняването на средната телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния
10

характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им (чл. 11, ал.2, пр.1 от НК), т.е действал е
с пряк умисъл. Той е съзнавал, че с действията си е нарушил нормите,
гарантиращи телесната неприкосновеност на членовете на обществото.
Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а НК, като К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него
престъпно деяние по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години; деецът не представлява голяма
обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати по
този начин. Към деня на извършване на деянието К. не е бил осъждан
/реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда,
прилаган в настоящето производство спрямо него, от деянието няма
причинени имуществени вреди, предвид което не е налице пречка за
прилагането на разпоредбата на чл. 78а НК.
При индивидуализирането на наказанието - глоба, съдът присъди същата
към минималния размер, съобразен с имотното състояние и обществената
опасност на дееца, която съдът оцени като минимална с оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходна съдимост.
Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което следва да
се наложи на К., съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Ето защо настоящият състав счете, че на К.
следва да бъде наложено административно наказание при баланс на
смекчаващи вината обстоятелства - "глоба" в размер на законоустановения
минимум от 1000.00 лв. /хиляда лева/ за престъплението по чл. 131, ал.1, т.1,
вр. чл. 130, ал.1 от НК, умишлено извършено от него.
Определеният размер на наказанието съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен
това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху тях и ще се отнеме възможността да се извършат и
други престъпления, а освен това ще въздействат възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред.
На основание чл. 189, ал.4 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
разноските, които са направени по делото на стойност от – 443.37лева от
досъдебното производство, 80 в полза на районен съд В. за направени
разноски в хода на съдебното производство.

11

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	37
Дата:	14 февруари 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20213110203716
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 септември 2021 г.

Присъда по дело №3716/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите