Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№. 42

гр. Габрово 11.08.2020 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА                                                                                                                            

                               ИВА ДИМОВА

 

при секретар Боряна Михова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 38 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано по  жалба на адв.Г.Н. от ГАК в качеството му на  защитник на подсъдимия Е.Н.Д., против  присъда № 59/05.02.2020г.  постановена по НОХД № 1211 по описа за 2019г. на  Габровски районен съд.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия Е.Д. за виновен в това, че  около 16,15 часа на 24.08.2016 година, в град Габрово, на бул. „Априлов” срещу **, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ML 55” с Рег. ** след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена по надлежния ред с техническо средство „Dräger Drug Check 3000”, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразил поведението си с пътната маркировка, и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – като на пътно платно с двупосочно движение, имащо четири пътни ленти, навлязъл и се движил в лентите за насрещно движение, в резултат на което по непредпазливост причинил на водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел ”А4” с Рег. ** Т.Д.Т. *** средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около три месеца, и счупване на тялото на осми гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около шест – седем месеца, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като е постановил наказанието да се изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗПС.

Със същата присъда подсъдимия Д., е признат за невинен в това на инкриминираната дата, при наличието на упоменатите място, условия и начин, да е осъществил посоченото престъпление при управлението на лек автомобил, предприето от него без да е имал необходимата правоспособност, както и в това извършеното от същият престъпление да представлява такова по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро и 5-то във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал в описаната по-горе част и по така предявеното му първоначално обвинение за престъпление с тази правна квалификация по НК.

На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия  Д. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА от влизане на присъдата в законна сила.

На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия  Д., ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложените му по настоящата присъда, и тези, определени по: 1. Присъда № 126/19.09.2018 година по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд Ямбол, влязла в законна сила на 05.10.2018 година (с която за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 13.04.2017 година, е бил осъден на „Една година и два месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за изтърпяване, „Глоба” в размер на сумата от 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Една година и шест месеца”); и 2. Определение № 48 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 256 за 2019 г. по описа на Районен съд Ямбол, постановено на 13.03.2019 година и влязло в законна сила на същата дата (с което за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, осъществено на 27.04.2018 година, е осъден на „Глоба” в размер на сумата от 500 лева) В РАЗМЕР на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, към което – на осн. чл.  23, ал. 2 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА и наложеното на същият наказание ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА от влизане на присъдата в сила. РС-Габрово е постановил наложеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в РАЗМЕР на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА ДА СЕ ИЗТЪРПИ от подсъдимия Д. при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗПС.

 

На осн. чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното по-горе ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в РАЗМЕР на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗЦЯЛО и наложеното на Д. наказание ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 800 (осемстотин) лева.

Съдът е постановил при изпълнението на определеното общо най-тежко наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието, наложено на подсъдимия  Д. с Присъда № 126 от 19.09.2018 г. по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд - Ямбол, считано от 28.08.2019 година – датата за неговото привеждане в изпълнение, до привеждане в изпълнение на наложеното общо наказание чрез настоящата присъда след нейното влизане в законна сила, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.

На основание чл. 68, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказание в РАЗМЕР на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено на подсъдимия  Д. с Определение № 171 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 206/2016 г. на Районен съд – Елхово, постановено на 22.04.2016 година и влязло в законна сила на същата дата, чието изпълнение – на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от влизане на определението в сила. РС-Габрово е постановил приведеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим, като при изпълнението му да се приспадне цялостно изтърпения (през периода от 23.01.2019 година до 28.08.2019 година) срок от него.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Н., като необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и несправедлива. Защитникът счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия Д. престъпление, като съдът не е отчел факта, че подсъдимия е оказал пълно съдействие в хода на разследването и е изразили недвусмислено негативното си отношение към извършеното престъпление. Прави се искане да се измени обжалваната присъда, като на подсъдимия да бъде наложено наказание около минимума предвиден в закона.

Подсъдимият Д. се явява лично  пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и изразява несъгласие с изготвеното по делото заключение на техническата експертиза.

Адвокат Н. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва  жалбата, като неоснователна. Счита ,че обжалваната присъда на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово  е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, Д. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от   подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е  извършил престъплението за които е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че  подсъдимият Е.Д., както от обективна, така и от субективна страна  е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което го е  признал за виновен.

 Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия прави искане  да се намали размера на наложеното наказание на подсъдимия Д., като се отчетат всички смекчаващи вината обстоятелства.

Настоящият въззивен състав намира, че при определяне  размера на наложеното наказание, правилно първоинстанционният съд е отчел, като смекчаващи вината обстоятелства дадените обяснения от подсъдимия Д. на досъдебното производство, продължителния период през който разследването се е развило, , както и проявената от подсъдимия небрежност при осъществяване на престъпното деяние. Тук следва да се обърне внимание ,че макар разследването да е продължило един значителен период от време без това да е станало по вина на подсъдимия, това смекчаващо обстоятелство не е от характера на тези, който биха могли да наклонят везната към превес на смекчаващите вината обстоятелства и същото не следва да се разглежда отделно от конкретното деяние. като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и изразеното от подсъдимия съжаление за стореното. Правилно решаващия съд е отчел като отегчаващи вината обстоятелства действията на подсъдимия  по избягване на полицейска проверка  станали причина за настъпилото ПТП, факта, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на повече от едно наркотично вещество, както и констатираните от съда 42 броя влезли в сила наказателни постановления и фишове с който Д. е санкциониран за нарушение на ЗДвП и които сочат на една системност и на трайно установена склонност за нарушаване на правилата за движение по пътищата. РС-Габрово е отчел като отегчаващо вината обстоятелство и високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец с  оглед на предишните му осъждания по които макар и реабилитиран за част от тях същия демонстрира трайно незачитане на законовите правила. Отчетени са като отегчаващи вината обстоятелства и несъставените телесни увреждания на пострадалия и на автомобила му. Въззивният съд намира, че РС-Габрово при наличния превес на отегчаващи вината обстоятелства правилно и законосъобразно е отмерил наложеното наказание над средния размер за престъплението предвиден в закона, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК правилно е приложил материалния закон редуцирайки го с 1/3 и налагайки наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода. РС-Габрово е проявил професионализъм, задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и достигнал до законосъобразния извод, че така наложеното наказание лишаване от свобода ще изпълни целите на генералната и лична превенция. Тези изводи настоящата съдебна инстанция изцяло споделя. Правилно и законосъобразно е определен и режима за изтърпяване на наложеното наказание. Срокът за лишаване на подсъдимия Д. от право да управлява МПС е съобразен както с обществената опасност на дееца така и с конкретното деяние.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира ,че РС-Габрово правилно и законосъобразно е приложил материалния закон определяйки на Д. на осн. чл.25 ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание за изтърпяване по настоящата присъда и по Присъда № 126/19.09.2018 година по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд Ямбол и с Определение № 48 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 256 за 2019 г. по описа на Районен съд Ямбол.

РС-Габрово е констатирал, че деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на постановената присъда по НОХД № 206/2016г. на РС-Елхово, която е била преведена в изпълнение с влязъл в сила  съдебен акт по НОХД №500/2018г. на РС-Ямбол. Независимо от това първостепенния съд отново е обсъдил предпоставките на чл.68 ал.2 от НК  за превеждане на присъдата, превел е същата и  е зачел изтърпяното наказание. Въззивният съд намира, че е недопустимо повторно приложение на чл.68 от НК за същото наказание. Констатираното с оглед задължението на въззивната инстанция за цялостен контрол на правилността на първоинстанционната присъда , налага изменение на контролирания съдебен акт чрез отмяна на коментираната част относно приложението на чл.68 НК.

         При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

Водим от гореизложеното съдът 

                                          

                                        Р Е Ш И   :

 

         ИЗМЕНЯ  ПРИСЪДА № 59 от 05.02.2020г. постановена по НОХД № 1211 по описа за 2019г. на Габровски районен съд В ЧАСТТА  в която на осн. чл.68 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода наложено на подсъдимия Е.Д. по  НОХД № 206/2016г. по описа на РС Елхово, като ОТМЕНЯ приложението на разпоредбата на чл.68 ал.2 във вр. с ал.1 от НК с която е постановено подсъдимия Д. да изтърпи изцяло горното наказание.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

                                                                      

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                   

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ :