Р Е
Ш Е Н
И Е № 130
гр.Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание
на шести ноември
през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения
Стамова
при
участието на секретаря Галина Кирилова,
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в.гр.д. № 353
по
описа за 2018 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН ********** и М.П.А., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. З.Г. ***, насочена срещу решение № 149 от
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е
признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, но е отхвърлил искането за предаване владението върху същия
като неоснователен. Отхвърлил е и иск за заплащане на обезщетение в размер на
3000.00 лева, дължимо от ответниците за ползването на процесния недвижим имот.
Осъдил е всяка от страните да заплатят на насрещната страна разноски по водене на делото съразмерно с уважената или
отхвърлената част на ревандикационния иск.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за предаване владението върху
процесния недвижим имот, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение в размер на 3000.00 лева, дължимо за ползването от ответниците на
процесния недвижим имот, както и в частта, с която ищците са осъдени на
разноски по компенсация. В обжалваните части решението се приема за неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се
отмяната му в тези части и уважаване на предявените искове. Претендират се
сторените в цялост разноски пред двете инстанции. Приема се за необосновано
кредитирането от страна на първоинстанционния съд на показанията само на
ответната страна относно ползването на имота и гаража. Твърди се, че районния
съд не е дал в. на показанията на останалите свидетели, които кореспондирали
със събрания по делото доказателствен материал, а именно: признанието на
ответниците, че през 2017 г. в посочената част от дворното място били засадили
зеленчуци, че при огледа от в.л. Е.Т.в гаража, в него е имало етажерки с празни
буркани на тях, че в заключението на в.л. В.същия е посочил, че ответниците
ползвали и място за влизане в гаража, което място било засаждано от тях с
цветя. Сочи се, че устната уговорка между ищците и ответниците Т.за
предоставяне на достъп до изградената в имота на ищците сграда на по три метра
от всяка външна страна на същата нямала правно действие. Приема се, че
суперфициарният собственик може да ползва мястото само с оглед ползването на
сградата, но той не може да ползва мястото за засаждане на дървета, сезонни и
други насаждения или за строеж на други сгради. Сочи се, че от заключението на
в.л. В.се установявало, че необходимата за ползване от суперфициарният
собственик част от терена – площ за достъп и обслужване на сградата е пътека с
ширина 1.50 м. или общо 70 кв.м, което било по-малко от фактически държаната
част от 140 кв.м., поради което съдът следвало да го осъди да върне владението
върху останалата част. При тези доводи се приема за основателен иска за
предаване владението върху процесната част от имота. По отношение на иска с
правно основание чл.59 ЗЗД се приема, че същият е основателен, доколкото по
делото безспорно било установено, че ищците са собственици на процесната площ
от имота, че за процесния период преди завеждане на иска, тази част от имота
била ползвана от ответниците, както и че ищците били лишени от възможността да
ползват собствения си имот. Приема се, че ползването без основание, водело до
обогатяване, което следвало да бъде репарирано, в размерите, съгласно неоспореното
заключение на в.л. Е. Т..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от А.Г.Ш., ЕГН **********,
с адрес: *** и от В.Г.Т.-Д., ЕГН **********, с адрес: ***, конституирани по делото в качеството им на
правоприемници на починалия ответник Г.Т.М.. В отговора се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Иска се същата да бъде оставена
без уважение. Оспорват се изложените във въззивната жалба доводи за
неправилност на обжалваното решение.
Сочи се, че по делото не е било доказано, че за периода от
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор и от Н.Г.Т., чрез адв. М. Д.. Излагат се съображения за неоснователност
на въззивната жалба, аналогични със съображенията, изложени в отговора на А.Г.Ш.
и В.Г.Т. – Д..
По делото са постъпили и две части жалба, първата
с вх. № 9787/
В изпълнение на закона,
настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна
проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
- 2 -
При извършване на въззивен контрол
за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства приема решението на ДнРС
за правилно в обжалваните части. За да се произнесе, Кюстендилски окръжен съд
взе предвид следното.
Производството пред Районен съд –
гр. Дупница е образувано от Х.П.Ю., И.Й.Ю. и М.П.А., които са предявили срещу Г.Т.М. и Н.Г.Т. обективно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат
на ищците владението на 130 кв.м. от собствения им поземлен имот с
идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв, М. Д., в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците не оспорват, че
ищците са собственици на описания в исковата молба поземлен имот с
идентификатор 87727.201.38, но оспорват твърденията на ищците, че владеят и
ползват посочената част от него и гараж с идентификатор 87727.201.38.2.
КнОС намира изложената от районния
съд фактическа обстановка за пълна и отговаряща на събрания в хода на
производството доказателствен материал, поради което препраща към мотивите на
решението на КРС в тази им част (чл. 272 ГПК). От събраните в хода на
производството доказателства се установява следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от събраните
в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че ищците са
собственици на поземлен имот е идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-58/
Не е спорно също така, че
ответниците са собственици на сграда с идентификатор 87727.201.38.6, със
застроена площ 84 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, построена в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор
87727.201.38, на основание учредено им право на строеж, съгласно констативен
нотариален акт № 28, том II, рег. № 378, дело № 36/2000 г. на Нотариус Е. К., с
район на действие РС-Дупница.
Не е спорно между страните, а се
установява и от приетото като доказателство по делото Удостоверение за
търпимост № 114/
Установено е също така, че с нотариална
покана от
За всестранно и обективно изясняване
на фактическата обстановка, районният съд е разпитал свидетелите Л. Н., С. Д.,
М. Х. и С. С..
Свидетелката Л.Н.сочи, че познава
процесния имот и знае, че ответниците ползват част от площта му, която е около
100 кв.м. Ответниците засаждали там зеленчуци и имота се ползвал от тях като градина. Гаражът, който бил от тяхната
страна на къщата, също се ползвал от тях. В него имало направени рафтове и
шкафчета, и поставени буркани. Свидетелката е посочила и, че никога не е видяла
ответниците да имат кола. Знаела, че родителите на Х. поставили ограда на около
метър, метър и половина от тяхната къща, но сега оградата я нямало. От
показанията на свидетелката се установява, че същата живее в гр. Дупница,
ходила в с. Яхиново през летния сезон, като миналата година ходила в селото и
видяла, че мястото било засадено със зеленчуци. Виждала Н. в градината, но
лично не я е видяла да я засажда.
Свидетелят С.Д.от своя страна
свидетелства, че знаел, че ответниците
ползват част от дворното място на ищците, която била около 100 кв.м. ползвали
мястото от около 7 – 8 години, като го засаждали със зеленчуци. Сочи, че
гаражът, построен в имота откъм тяхната страна на къщата, се ползва от
ответниците. Споделя, че живее в с. Овчарци, но всяка година ходел по един път
в с. Яхиново, предимно през летния период. Когато ходел лично виждал Н. да
ползва мястото.Изрично сочи, че след 2010 г. не е виждал ответниците да ползват
гаража.
Свидетелката М. Х. установява, че от
2009 г. Н. и Г. не живеят в къщата, находяща се в процесния имот. Отишли да
живеят в къщата на майката на Н. след нейната смърт, която също се намирала в
селото. Г.само нощувал в къщата, за да не я ограбят, но от една година се
разболял и вече не ходел там. Сочи, че мястото около къщата не е обработваемо и
било пустош. Виждала, че гаражът откъм къщата на ответниците бил празен. Сочи,
че мястото никога не е обработвано от ответниците. Нямали интерес да го
обработват, защото в къщата където живеели имало дворно място с площ около 2
дка. Почти ежедневно минавала покрай имота. До 2009 г. в същия имало засадени цветя, а
сега било пустош. Установява, че ответниците не съхранявали буркани в
- 3 -
гаража, тъй като си имали достатъчно голямо мазе в
другата къща. Сега в имота имало само бурени и една саморасла праскова.
Свидетелката С. С., кмет на с.
Яхиново, от своя страна свидетелства, че често минава покрай имота. С.сочи, че Н.
и Г. не живеят в къщата вече 10 години. Откакто Н. се преместила в къщата на
майка си, в имота нямало цветя и било запустяло. Не е виждала да се обработва
градина. Г. рядко идвал в къщата, като от година бил болен и въобще не бил
идвал. Не знаела ответниците да са ползвали гаража. Всичко пред вратите му било
обрасло и затова стигала до извода, че гаража не се ползва. Виждало се, че
вратите не са отваряни от години. Никога не била виждала Н. да засажда
зеленчуци в имота.
От заключението на вещото лице Л. В.по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че от претендиралите с
исковата молба 130.00 кв.м., която част се намира откъм ПИ с идентификатор
87727.201.39 и ПИ с идентификатор 87727.201.36-улица, ответниците ползват 67
кв.м., от които, при условие че се приспаднат 3-те метра от южната фасада на
сградата, съгласно постигнатото между страните споразумение, то площта на
мястото, което се претендира от ищците ще е с площ от 23 кв.м.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че средният месечен
пазарен наем за ползването на поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по
КККР на с. Яхиново е 0,13 лева на квадратен метър месечно, а средният месечен
пазарен наем за ползването на построения в поземления имот гараж с идентификатор
87727.201.38.2 е 38 лева месечно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното.
Спорното материално субективно право, което се претендира от ищеца и е предмет на образуваното производство, въз основа на обстоятелствата, изложени в подадената искова молба и отправеното искане, районният съд правилно е квалифицирал като обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД. Претенцията по първия иск е за защита на субективното вещно право на собственост, включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание, а по втория да се иска правото на обезщетение за неоснователното ползване на веща.
Доколкото във въззивната жалба се обжалва решението на първата инстанция в частта, с която се отхвърлят предявените против ответниците искове да бъдат осъдени да предадат владението на 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, както и на сграда с идентификатор 87727.201.38.2, със застроена площ от 16 кв.м., като и да заплатят обезщетение в размер на 3000.00 лева, дължимо за ползването на 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.308, то предмет на въззивна проверка ще бъде решението в тези му части.
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Уважаването на иска следва от установяването на следните произтичащи от фактическия състав на чл.108 ЗС предпоставки, доказателствената тежест за които пада върху ищеца, а именно, че същият е собственик на спорното право по силата на поддържаното от него правно основание; за това, че ответникът упражнява фактическа власт върху спорната площ, както и че упражняваната фактическа власт е без наличието на валидно правно основание - вещно, облигационно и пр.
В конкретният случай, по
делото е установено по категоричен начин и не се спори между страните, че
ищците са собственици на поземлен имот е идентификатор 87727.201.38 по КККР,
одобрени със Заповед № 300-5-58/
Не е спорно също така, че ответниците са собственици на сграда с идентификатор 87727.201.38.6, със застроена площ 84 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, на основание учредено им право на строеж, съгласно констативен нотариален акт № 28, том II, рег. № 378, дело № 36/2000г. на Нотариус Е. К., с район на действие РС-Дупница.
Не е спорно и че ищците са собственици на построения в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 гараж с идентификатор 87727.201.38.3, на основание чл.92 от ЗС.
Правилно районният съд е приел, че ищците са собственици по приращение и на другия построен в имота гараж с идентификатор 87727.201.38.2.
Спорен е въпроса досежно осъществяването на фактическата власт върху процесните 130 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, както и на сграда с идентификатор 87727.201.38.2, със застроена площ от 16 кв.м.
За да се уважи искането за предаване владението на процесния имот и гараж, ищците следва да докажат, че ответниците упражняват фактическата власт върху същите, без основание за това. По делото с оглед събраните доказателства, това обстоятелство не се доказва. При анализа на събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че ответниците не владеят процесния имот и гараж. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите М.Х.и С.С., доколкото същите са непротиворечиви и кореспондират със събраните в хода на производството доказателства. Същите имат преки наблюдения върху имота, тъй като живеят в същото село и почти ежедневно минават покрай имота. Другите двама свидетели – Л.Н.и С.Д.ос своя страна сами заявяват, че живеят в друго населено място и посещават населеното място рядко. От своя страна св. Д.установява, че от 2010 – 2011 г. не е виждал лично ответниците да работят в имота, което се потвърждава и от показанията на М.Х.и С.С.. От анализа на събраните гласно доказателствени средства се установява, че ответниците от 2009 г. живеят в къщата на майката на Н., като са се преместили там след нейната смърт. След като се преместили в другата къща двора в процесния имот запустял, никой не го е посещавал и обработвал. Само Г. понякога преспивал в къщата, за да я опази от грабежи. Установява се също така, че находящите се в поземления имот два гаража не се ползват
- 4 -
въобще, мястото пред тях е запустяло и обрасло, което води до извод, че същите са неизползваеми. Правилно от друга страна районния съда не е кредитирал показанията на св. Н.. На първо място същата сама заявява, че живее в друго населено място и ходи в с. Яхиново пред летния сезон, което изявление само по себе си води до извод, че същата няма периодични наблюдения върху процесния имот. Единственото конкретно обстоятелство, което свидетелката посочва, че при минаване покрай процесния имот видяла Н. в него. Изрично пояснява, но не е виждала същата да засажда зеленчуци в имота.
При така изложеното правилно районният съд е приел, че доколкото в производството не е доказано, че ответниците владеят процесния поземлен имот и гараж, то искането за предаване на владението върху същите на ищците, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Решението в тази част, като правилно следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
С оглед отхвърлянето на главния иск
за предаване владението на гореописаните недвижими имоти, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен и обусловения от него иск с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имотите за
периода от
По делото са постъпили и две части жалба, първата с вх .№ 9787/
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт, районният съд е оставил без уважение молба от А.Г.Ш., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.Г.Т.-Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за изменение на Решение
№ 149 от
В частните жалби се приема, че при иска по чл.108 ЗС с уважаването на установителния елемент се установява всъщност наличието на една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Доколкото в случая не е уважен изцяло иска за предаване на владението на процесния имот и гараж, то предявения ревандикационен иск е отхвърлен изцяло и ответниците не следва да дължат разноски по компенсация.
При така изложените доводи, въззивния съд приема следното:
Съгласно чл.78,ал.1 ГПК разноски
се присъждат съразмерно с уважената част от иска. В мотивите на т. 2А от
Изложеното обукславя извод за основателност на частните жалби и обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това решението на ДнРС бъде изменено в частта за разноските, като като бъде отменено в частите, в които са присъдени разноскии вместо това на ответниците бъдат присъдени разноски в пълен размер от 600 лева .
Предвид неоснователността на въззивната жалба и основателността на частните жалба на въззиваемите следва да се присъдят и сторените от тяхвъв въззивното производство разноски в размер на 500 лева- адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149 от
- 5 -
идентификатор 87727.201.38, като неоснователен,
както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Х.П.Ю., ЕГН **********, П. Й.Ю.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Г.Т.М. / починал ответник и конституирани правоприемниците му А.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Т.-Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***/ и Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск за
заплащане на обезщетение в размер на 3000.00 л в., дължимо за ползването на 130
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-58/
ОТМЕНЯ определението на Дупнишкия районен съд от
ИЗМЕНЯ Решение № 149 от
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ГПК
Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на А.Г.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.Г.Т.-Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, общинаДупница, ул. „*** сумата от 600 лева представляваща разноски по водена делото
в първоинстанционното производство..
В останалата част решението като необжалвано, е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят общо на А.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Г.Т.-Д., ЕГН **********, с адрес:
*** и Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, общинаДупница,
ул. „Христо Ботев" № 20 сумата от 500 лева представляваща разноски по водена делото
във въззивното производство..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: