Решение по дело №1749/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 415

гр. С., 06.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  петнадесети юли 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №  1749 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 31.10.2017 г. „М. К.” АД в качеството си на кредитор и ответникът в качеството на заемател сключили договор за заем CrediGo № 5332-00010917, по силата на който дружеството предоставило на клиента си заем при условия, посочени в договора. При сключването на договора ответникът изразил желание и дал съгласие за сключване на застраховка „Защита” със „ЗК У.Ж.” АД (застрахователна полица „Защита” № МС *********-00010917 от 31.10.2017 г.) чрез посредничеството на  „М. К.” АД, чрез която обезпечил в полза на кредитора си риска от непогасяване на кредита при настъпване на определени застрахователни събития срещу застрахователна премия в размер на 2376 лв., финансирана от самия кредитор. Във връзка с тази услуга заемателят поел задължението да възстанови на кредитора си и тази застрахователна премия, като задължението му било разсрочено на 18 равни вноски в размер на 132 лв. всяка. Длъжникът преустановил обслужването на задълженията си по кредита, а кредиторът прехвърлил вземанията си срещу него в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ООД  (чийто правоприемник е “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) чрез приложение № 1 от 10.05.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., за което бил направен опит за уведомяване на ответника чрез писма до адреса, посочен в договора, които били върнати в цялост. Ищецът счита също така, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесията чрез изпращане на уведомлението,  приложено към исковата молба. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, издадена по ч.гр.д. № 1097 по описа на СРС за 2019 г., за дължимите по договора за кредит главница и лихва за забава, както и за обезщетение за неизпълнение на задължението му да възстанови на кредитора си остатъка от финансираната от последния застрахователна премия,  който остатък възлизал на сумата от 2112 лв. Тъй като ответникът възразил единствено срещу това последно задължение, ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи незаплатения остатък от застрахователната премия в размер на 2112 лв., както и да го осъди да му заплати разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

Ответникът И.С.Д. чрез назначения си по делото особен представител възразява, че не е уведомен за прехвърляне на вземането и счита, че не дължи лихва за забава върху претендираното вземане.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 31.07.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под  №  3008 от 05.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1097 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на следните суми:

-сумата от 1126,21 лв. (хиляда сто двадесет и шест лева и 21 стотинки), представляваща оставаща за погасяване главница по Договор за заем CrediGo № 5332-00010917 от 31.10.2017 г., сключен между длъжника и “М. К.” АД;

-лихва за забава по договора за заем, начислена за периода от 01.02.2018 г. до 01.05.2019 г. в размер на 122,88 лв. (сто двадесет и два лева и 88 стотинки);

-обезщетение в размер на 2112,00 лв. (две хиляди сто и дванадесет лева) във връзка с Договор за допълнителни услуги, сключен между длъжника и “М. К.” АД, по силата на който със съгласието на длъжника е сключен Договор за застраховка „Защита“ между “М. К.” АД и  ЗК „У. Ж.“;

-законна лихва върху главницата от завеждане на заявлението на 31.07.2019 г. до окончателното плащане на задължението;

-разноски по делото в размер на 67,22 лв. (шестдесет и седем лева и 22 стотинки) за държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) за юрисконсултстко възнаграждение. Тъй като длъжникът е възразил единствено срещу дължимостта на сумата от 2112 лв., в останалата си част заповедта е влязла в сила и по нея е издаден изпълнителен лист, докато по отношение на оспореното задължение заявителят е инициирал настоящото исково производство в указания му от съда срок по чл. 415 ГПК.

По делото е представен договор за паричен заем CrediGo № 5332-00010917, сключен на 31.10.2017 г. между „М. К.” АД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател, по силата на който заемодателят  предоставил на съконтрахента си заем в размер на 2000 лв., който последният се  задължил да му възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва от 26,78 % на 18 месечни вноски в размер на 136,13 лв.  всяка. От уговорената главница от 2000 лв. в полза на заемодателя била удържана еднократна такса в размер на 195 лв., с което общият размер на задълженията на длъжника бил фиксиран на сумата от 2450,34 лв. В договора заемателят е  отбелязал, че желае да ползва допълнителна услуга, изразяваща се във финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, като  декларирал, че е запознат с обстоятелството, че сключването на застраховка, както и ползването на допълнителната услуга, не са задължителна предпоставка за получаването на заем. От представена застрахователна полица за застраховка „защита” № МС320145332-00010917 се установява, че ответникът сключил договор за застраховка със „ЗК У.ж.” АД чрез кредитора си, действащ в качеството на застрахователен посредник, чрез който обезпечил отговорността  за изпълнение на задължението си към него в случаите на настъпване на смърт, трайна пълна неработоспособност над 50 % и временна неработоспособност вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП до размера от 2000 лв. срещу заплащане на застрахователна премия в размер на 2376 лв. Премията била платима еднократно към момента на сключване на договора и като трето ползващо се от застраховката лице бил определен кредиторът „М. К.” АД, който видно от договора за заем финансирал и самата премия срещу задължението на длъжника да му я възстанови на 18 месечни вноски в размер на 132 лв. всяка една.

Задълженията на длъжника по договора за кредит били включени в предмета на Приложение № 1 от 10.05.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., сключен между „М. К.” АД в качеството на цедент и  “Агенция за събиране на вземания“ ООД в качеството на цесионер. Във връзка с  подписването на приложението към договора  за цесия прехвърлителят на вземанията предоставил на цесионера пълномощно, чрез което го оправомощил да уведоми длъжниците с прехвърлени задължения за промяната на първоначалния им кредитор. По делото не са представени доказателства, че уведомяването е извършено преди завеждане на делото (тъй като изпратеното уведомление е върнато от пощенската служба с отбелязване, че не е потърсено от получателя), поради което следва да се приеме, че то се е състояло с връчване на ответника на исковата молба и приложенията към нея, всред които приложения фигурира и уведомлението за цесията.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК  годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ЗПК  "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Обвързаността на уговорените в договора допълнителни (включително и застрахователни) услуги с получаването на кредита обуславя включването на  възнаграждението за предоставянето им, съответно застрахователните премии, в размера на годишния процент на разходите и следователно е от значение за съобразяването на този размер с ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК – 5 пъти размера на законната лихва. В конкретния случай липсва икономическа логика, която да аргументира „доброволното” застраховане на отговорност по кредит до сумата от 2000 лв. в замяна на насрещна престация от 2376 лв. срещу ограничени на брой застрахователни рискове, вероятността от реализацията на които в рамките на периода на действие на застрахователното покритие не е особено висока. Дори да се достигне до реализирането на някой от застрахователните рискове и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на пълния размер на главницата, в тежест на длъжника би останало задължението за изплащане на премията (вече финансирана от кредитора), която на свой ред е по – голяма по размер от самата главница. Оказва се, че дори при цялостно реализиране на правата на длъжника по застрахователния договор той попада в икономически по – неизгодно положение, отколкото ако не бе сключил застраховката, поради което няма как да се приеме, че тя има доброволен характер и че не е задължително условие за отпускане на кредита, след като в никаква ситуация не носи изгода за застрахованото лице, а във всички случаи утежнява положението му. Тъй като в икономически смисъл не би могла да се обоснове друга възможна причина за сключването на договора за застраховка освен функцията му на предпоставка за отпускането на самия кредит, съдът приема, че този договор се е явявал задължително условие за кредитирането на ответника, въпреки че то не е залегнало като формално изискване в договорните му отношения със заемодателя. Неговата задължителност обосновава включването на застрахователната премия като компонент от годишния процент на разходите по кредита, който с това увеличение надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чл. 19, ал. 5 ГПК гласи, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, като на това основание съдът приема за нищожна клаузата, от която произтича задължението на ответника да възстанови на кредитора си финансираната от него застрахователна премия. Поради тези причини предявеният иск за установяване съществуването на това задължение се явява неоснователен, като тази неоснователност се потвърждава освен от изложените по – горе аргументи и от липсата на категорични доказателства за заплащането на процесната застрахователна премия в пълен размер на „ЗК У. ж.” АД с оглед непредставянето на доказателства от застрахователя в тази насока (въпреки задължаването му от съда на основание чл. 192 ГПК), вместо което последният единствено е изтъкнал, че такова плащане е извършено, без да посочи какъв е неговият размер. Поради неоснователността си предявеният иск следва да се остави без уважение ведно с искането за присъждане на деловодни разноски. С оглед разрешението по т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г, ОСГТК в полза на ищеца следва да се присъдят единствено разноски по заповедното производство съразмерно на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, а именно 24,98 лв. за държавна такса и 18,58 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул. „Д-р П.Д.“ № .., офис сграда „Л.“, ет. ., офис ., представлявано от Д. Б., против И.С.Д. с ЕГН ********** ***, чрез който моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2112 лв., представляваща неизплатена част от застрахователна премия по застрахователна полица за застраховка „защита” № МС320145332-00010917, сключена със „ЗК У. ж.” АД, която премия е финансирана от кредитора по договор за паричен заем CrediGo № 5332-00010917 от 31.10.2017 г. - „М. К.” АД и вземането за която сума е прехвърлено на ищеца чрез Приложение № 1 от 10.05.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1097 по описа на СРС за 2019 г.

ОСЪЖДА И.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул. „Д-р П.Д.“ № .., офис сграда „Л.“, ет. ., офис ., представлявано от Д. Б.,  разноските, направени по ч.гр.д. № 1097 по описа на СРС за 2019 г., по съразмерност в размер на 24,98 лв. (двадесет и четири лв. и 98 ст.) за държавна такса и 18,58 лв. (осемнадесет лв. и 58 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така посочените размери.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/