Р Е Ш Е Н И Е
№ 989
гр. Русе, 21 март 2024 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 13 март 2024 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №151…… по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване
от С.М.А. ***, чрез адв. Н. М.,***. Жалбата е насочена против решение №2153-17-12 от 26.01.2024г. на директора на ТП на НОИ
Русе, с което е потвърдено разпореждане №2140-17-691 от 07.12.2023г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе. С разпореждането на А. е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискана по реда на чл.68, ал.1-3 от КСО. Причината – спрямо заявителката за отпускане на исканата пенсия не били изпълнени
изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, така и на чл. 68, ал. З от КСО за
наличие на 15 години действителен
осигурителен стаж.
Според жалбоподателят
и представляващия го адвокат, в депозираната жалба и становище по съществото на
спора, пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно
и в нарушение на закона са приели, че не са налице основанията, разписани в КСО
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискана на
основание чл.68 от КСО.
Адвокатът-пълномощник
на оспорващата страна счита, че решението и разпореждането са издадени в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на това становище и сочените отменителни основания.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на
преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния
си представител гл. юрисконсулт Ц. Рачева счита жалбата за неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Фактите по спора:
Със заявление,
заведено с вх. № 2113-17-1483 от 28.08.2023 г. (л.33 и сл. от адм. преписка) С.М.А.
е поискала от ТП на НОИ - Русе отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.ал.1-2 и ал. 3 от КСО. Към заявлението приложила и съответните
документи, доказващи трудовия и осигурителен стаж, който има.
От ТП на НОИ
Русе била направена и таблица, съдържаща по години описа на осигурителния стаж
(л.37 от адм. преписка), както и таблица за осигурителния доход на заявителката.
От тези справки
и прегледа на пенсионното досие на А. е видно следното : 1. За периода от 17.03.1975г. до 17.03.1976г. в размер на
01г. 00м. 00д. е зачетено майчинство по удостоверение за раждане № 83а/
20.09.1990 г.; 2. За периода от 05.11.1978г. до 28.02.1985г. е зачетен стаж в
размер на 06г. 03м. 23д. от КПТУ „Подкрепа” - гр. Сеново по удостоверение Обр.
УП-З № 5/25.08.2023 г.; 3. За периода от 01.03.1985г. до 30.09.1985г. е зачетен
стаж в размер на 00г. 06м. 29д. от КПТУ „Подкрепа” - гр. Сеново по
удостоверение Обр. УП-З №5/25.08.2023 г.; 4. За периода от 18.04.1986г. до
25.09.1989г. в размер на 03г. 05м. 07д. е зачетен стаж от РПК „Сеново” по
трудова книжка № 7/ 30.06.1985 г.; 5. За периода от 13.02.1990г. до
04.12.1991г. е зачетен стаж в размер на 01г. 09м. 03д. от ОУ „Христо Ботев”-с.
Кривня по трудова книжка № 7/30.06.1985 г.; 6. За периода от 04.12.1991г. до
04.01.1992г. е зачетен стаж в размер на 00г. 01м. 00д. по изплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ от ОУ „Христо Ботев”-с. Кривня по удостоверение Обр.
УП-З № 2022-2055/ 20.06.2023 г.; 7. За периода от 01.02.1992г. до 03.07.1992г. е
зачетен стаж в размер на 00г. 05м. 02д. - зачетена безработица по трудова
книжка № 7/ 30.06.1985 г.; 8. За периода от 15.06.1994г. до 23.07.1994г. е
зачетен стаж в размер на 00г. 01м. 08д. от ОДЗ „Слънце” - гр. Ветово по
удостоверение Обр. УП-З № 41/ 13.06.2023 г.; 9. За периода от 06.11.1995г, до
05.08.1997г. е зачетен стаж в размер на 01г. 08м. 29д. от ОДЗ „Слънце” - гр.
Ветово по трудова книжка № 7/30.06.1985 г.; 10. За периода от 05.08.1997г. до
05.09.1997г. е зачетен стаж в размер на 00г. 01м. 00д. - зачетено
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ от ОДЗ „Слънце”-гр. Ветово по удостоверение Обр. УП-З № 41/ 13.06.2023 г.;
11. За периода от 01.12.2014г. до 06.03.2015г. е зачетен стаж в размер на 00г.
03м. 05д. от „Ветовска гора” по трудова книжка № 7/ 30.06.1985 г.; 12. За
периода от 10.04.2020г. до 01.01.2021г. е зачетен стаж в размер на 00г. 04м.
10д. от Община Ветово по трудова книжка № 657/04.01.2021г.
Съответно, в общия
осигурителен стаж влиза и времето - периодът от 17.03.1975г. до 17.03.1976г. - в
размер на 01г. 00м. 00д., за което А. е била по майчинство. Този стаж обаче
нито ПО, нито директорът на ТП на НОИ-Русе не приема за "действителен
стаж", по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
На 07.12.2023г.
било издадено разпореждане №2140-17-691/07.12.2023г. от ръководителя по
пенсионно осигуряване при НОИ Русе, с което по депозираното от С. А. заявление
бил направен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поискана по реда на чл.68
от КСО.
Мотивите на административният орган за направения отказ с това разпореждане
са свързани с анализ на документите, доказващи трудовия и осигурителен стаж на
заявителя. Причината за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е недостигащ осигурителен стаж за право на пенсия от
20г, 02м, 04 дни. По отношение приложимата в случая правна норма на чл.68, ал.3
от КСО, според която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж“, АО и а след това и ръководителят на ТП на НОИ –
Русе пък приемат, че А. няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само
14г, 06м, 24 дни.
Изводът в разпореждане №2140-17-691
от 07.12.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе бил,
че А. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има
навършените съгласно нормата години, но няма необходимите 15 години
действителен осигурителен стаж. Пенсионният орган приема, че времето, периода
от 17.03.1975г. до 17.03.1976г. в размер на 01г. 00м. 00д., през което А. е била
по майчинство, не следвало да бъде зачетено за действителен осигурителен
стаж.
Срещу това
разпореждане, връчено му на 13.12.2023г. С. А. подала жалба от 29.12.2023г. (л.4
от адм. преписка), в която заявила, че не е съгласна с отказа за отпускане на
пенсия за ОСВ, като изложила аргументирани доводи относно тълкуването на
същите, разгледани в разпореждането правни норми относно приложението на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и правото й на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3
от КСО.
Посочила, че периода
от 17.03.1975г. до 17.03.1976г. - 01г. 00м. 00д., когато е била по майчинство, следва
да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж, а той е на практика е
1 година и би бил достатъчен, за да отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО относно 15 години действителен осигурителен стаж. Излага подробни доводи,
като твърди, че незачитането на майчинството като действителен осигурителен
стаж противоречи на чл.17 и чл.47 от Конституцията на Република България.
По жалбата на А.,
на 26.01.2024г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното решение №2153-17-12/26.01.2024г.,
потвърждаващо разпореждане №2140-17-691 от 07.12.2023г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при НОИ Русе, като мотивите му изцяло приповтарят тези в
проверявания от него акт на пенсионния орган. Горестоящият АО
също приема, че времето, през което А. е била в отпуск по майчинство, не
отговаря на определението за "действителен стаж", дадено в § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като не е действително положен.
Недоволен от
така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
жалбоподателят депозира жалба до съда. Излага доводи и твърдения за
незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния
закон, и противоречието му с целта на закона, като отново акцентира върху това,
че времето по майчинство следва да бъде зачетено за действителен осигурителен
стаж. Иска отмяна на актовете на ТП на НОИ – Русе.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане №2140-17-691
от 07.12.2023г. и потвърдилото го решение №2153-17-12 от 26.01.2024г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе са издадени
от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в
изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
При
постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Тези актове обаче
са постановени в противоречие на материалния закон -КСО и подзаконовите актове
по прилагане на КСО, приложимите преди КСО нормативни актове, свързани с
процесния казус и в несъответствие в с целта на закона.
Като такива подлежат на отмяна.
По делото, а и в
административното производство няма спор относно изложените по-горе факти,
досежно размера на трудовия и осигурителен стаж на С. А., неговият вид по
категории, както и че към момента на депозиране на заявлението, тя е навършила 67г.,
04м., 16 дни.
Спорът е изцяло
правен и е свързан с приложимото материално право и с правилното тълкуване на
понятието "действителен стаж". Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО дава легално определение и дефинира понятието "действителен
стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт.
Тази норма е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в
сила от 01.01.2015 г.
В настоящия
случай се разглежда стаж, придобит през периода 17.03.1975г. до 17.03.1976г. в
размер на 01г. 00м. 00д. - зачетено майчинство, чиито размер е 01г, 00м, 00дни.
На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се
преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.
Съгласно чл. 80
от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3
от 15.01.1958 г., обн. Изв. бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г.,
когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Към това време е
била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за
трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск
по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се
зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет №
61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила
за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.
Понастоящем в
чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се
правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане
и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Предвид
посочените по-горе разпоредби, пенсионните органи е следвало да зачетат периода
от 17.03.1975г. до 17.03.1976г. в размер на 01г. 00м. 00д., в който С. А. е
била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория
при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен
осигурителен стаж противоречи, както правилно се сочи и в жалбата до съда и на
чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и
равенство на майките относно трудови и осигурителни права. Съображения как
следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 04.04.2006 г.
по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република
България.
Жените-майки,
независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се
ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2
от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал.
2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1.
на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при отменената, и при
действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на
майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО.
Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на
"действителен стаж" включва в хипотезата си и периодите на
майчинството. Такава е била уредбата преди 2000 г., такава е тълкуването и след
2000 г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл.
68, ал. 3 КСО – наличие и доказаност на 15 години действителен осигурителен
стаж от страна заявителката – С. А. е налице и е следвало да бъде съобразена.
Върховният административен съд нееднократно се е произнасял по сходни
правни казуси. В тази насока практиката на съда е трайна и непротиворечива.
В този смисъл са Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020
г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС;
Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение №
5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 2198 от
23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2023 г., VI о. и др.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че действително, както е посочено и в
разпореждане №2140-17-691 от
07.12.2023г.на ПО, времето, през което лицето е получавало обезщетение
за безработица, не може да се счита за действителен стаж и не попада в
съдържанието на понятието "действителен стаж" съгласно § 1, т. 12 от
ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят е приравнил
времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на
осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по
смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО, но не и с оглед изискването за "действителен
стаж". По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава
обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за
осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО.
Независимо от
това, длъжностните лица при ТП нас НОИ-Русе неправилно са преценили другия
спорен въпрос, свързан с периода на използван от лицето отпуск по майчинство,
като са приели, че този период не следва да се зачита като действителен стаж,
във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно
необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно
липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Като се зачете периода от
17.03.1975г. до 17.03.1976г. в размер на 01г. 00м. 00д., за който С. А. е била
неработеща майка, за действителен осигурителен стаж, общият действителен стаж
на А. към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години и към
тази дата тя има навършени 67 г., 04 м. и 16 д., следователно за нея са
осъществени кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 КСО, за да се
пенсионира по този ред.
Оспореният административен
акт се явява постановен в нарушение на материалния закон и целта на закона,
поради което същият следва да бъде отменен съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК. На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка - да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода
на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има
право на разноски, които са заявени в размер на 500 лева - за адвокатско
възнаграждение, която сума е и минималната съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-17-12 от 26.01.2024г. на директора на ТП на
НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане №2140-17-691 от 07.12.2023г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе и
Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне
съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда ТП на НОИ - Русе да заплати на С.М.А. *** направените по делото разноски в
размер от 500 (Петстотин) лева, за заплатено възнаграждение за ползван адвокат
по договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: