Решение по дело №970/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1900/16.5.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 16.05.2016г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№970/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищеца Р.С. твърди, че наследодателя й Р*** е бил собственик на недвижим имот с площ от 2 000кв.м. в местност „К*** попадаща понастоящем в землището на с.О**** и представляващ ПИ №89 с площ от 1 995кв.м. по помощния план на старите имотни граници за местността. Твърди се, че понастоящем ПИ с идентификатор **** владян от ответниците заема част от наследствения му имот, който е бил придобит от наследодателя й по изтекла тридесет годишна давност изтекла до 1952г. когато му е бил отнет за включване в ТКЗС. Твърди се, че на наследниците на И*** е признато право на възстановяване в стари реални граници на имота вкл. и върху 478кв.м. съставляващи северната част от 54145.508.101 и владени понастоящем от ответниците. Сочи се, че ответниците са придобили имота от наследодателя на ответника, който през времето е завземал постепенно части от имота на ищеца.

Моли се, да се осъдят ответниците да предадат на ищеца 478кв.м. реална част от вилно място, разположени в северната част на имот ПИ с идентификатор **** при граници на тази част от север ПИ**** и от юг останалата част от **** и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ищеца в съдебно заседание от 8.03.2016г. (л.227) съобразявайки събраните допълнителни доказателства по делото е направил уточнение на претенциите си заявявайки, че се претендират реални части от имоти с идентификатори **** съгласно отразеното в  представената скица на л.46 от делото.

Ответниците С.П. и Й.П. оспорват иска, като сочат, че праводателя на ищцата не е придобивал право на собственост върху имота. Оспорва се твърдението, че имота е бил включван в ТКЗС, а освен това се сочи, че тъй като имота е бил включен в строителните граници на с.О****, той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, както и че имота още от 1964г. е бил застроен. Ищците сочат, че имота е придобит чрез покупко-продажба от бащата на ответника, който го е бил придобил по силата на изтекла давност в негова полза. Твърди се, че към имота по регулация са придадени 370кв.м. през 3.05.1989г., а през 2009г. по обстоятелствена проверка ответницата се е снабдила с нотариален акт за 477кв.м. Оспорва се идентичността на имота на праводателя на ищцата с този на ответниците. При условията на евентуалност ако иска се уважи се прави възражение за присъждане на подобрения извършени в имота представляващи: гараж от 1969г. – 2 000лв., навес - 500лв., настилка в двора-каменна настилка, алеи с тротоарни плочки-2000лв., бетонна плоча-500лв., овощни дръвчета-ябълка, дюля, круша, праскова, смокиня, лози-300лв., тоалетна-400лв. и ограда-500лв.

Съдът приема, че предявения иск  намира правното си основание в чл.108 от ЗС.

Съдът, след като се запозна с наведеното от ищеца в исковата молба твърдения, изразеното от ответницата становище и събраните по делото доказателства, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата на първо място в настоящото производство следва да докаже, че е титуляр на правото на собственост върху процесната реална част от имотите, като за целта тя е направила искане за допускане и изслушване на свидетели за установяване на изтекла в полза на праводателя й придобивна давност. Въпреки посоченото си искане обаче тя не е провела доказване в посочената насока не е ангажирала свидетелски показания. При това положение за установяване наличието на първата предпоставка за основателност на иск по чл.108 от ЗС, а именно ищеца да е собственик на претендираната вещ е останало само позоваването на представеното решение №14631/26.02.2014г. на ОбщСЗ гр.Аксаково (л.17), което обаче е оспорено от ответниците като материално незаконосъобразно поради това, че имота никога не е бил включван в ТКЗС. Предвид направеното оспорване съдът намира, че посоченото решение не доказва правото на собственост на ищцата предвид това, че тя не е успяла да ангажира доказателства които да доказват твърдението и, че имота е бил включен в Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). От заключението на в.л. по приетата СТЕ и дадените от него обяснения се установява, че в Общ.А****, в чието землище се намира процесния имот липсват данни той да е бил отчуждаван за включване в ТКЗС. При това положение следва да се приеме, че имота не подлежи на реституция и не е могло правото на собственост върху него да се установява с посоченото решение.

От друга страна страните по делото не спорят, че ответниците са във владение на процесните имоти.

По отношение на това на лице ли е правно основание ответниците да се намират в имотите, те са представили като доказателство за правото си на собственост копие от нот.акт №**** за признаване на собственост върху недвижим имот по давност, където е обективирано изявлението на нотариус с район на действие В****, с което същия е признал Д*** за собственик по давност на имот представляващ овощна градина в землището на с.К**** с пространство от 1 декар при съседи шосе, С**** и път (л.167), като са представени и копия от нот.акт №**** за придобиване по давност на имот от 1 000кв.м., парцел Х, пл.44, в кв.6 по плана на вилна зона на с.К****, гр.В**** (л.104), нот.акт №**** за собственост на недвижим имот придобит по регулация съгласно отразеното, в който за собственик по регулация на празно вилно място от 370кв.м., от пар.45, в кв.6 по плана на вилна зона-с.К**** като за собственик е признат Н**** П. (л.105). Съгласно отразеното в намиращия се на л.106 нот.акт за продажба на недвижим имот №32, т.Х, нот.д.№2981/1989г. Н.П. и съпругата му продават на Р**** П. собствения си недвижим имот-вилно място, с пространство 1 370кв. находящо се във вилна зона с.К**** заедон с построената в него вилна сграда при съседи:от две страни улица, К**** и П****. Представено е и копие от нот.акт за собственост върху недвижим имот №**** в който е обективирано признаването за собственик на Й.п. на 477кв.м. ид.ч. от ПИ №**** по плана на вилна зона К**** към собствениет на П. 1 370кв.м. от имота целия с площ от 1 847кв.м. и със стар идентификатор ПИ №****

Изброените по-горе доказателства обуславят извода за наличие на възникнало годно придобвино основание за ответниците.

Воден от горните констатации решаващия състав приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени и да се осъди ищцата да заплати на ответниците сумата от 670лв. разноски по делото.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между Р.П.С. ЕГН********** *** срещу С.Н.П. ЕГН********** и Й.М.П. ЕГН********** ***, че ищцата Р.П.С. ЕГН********** не е собственик на на реални части от реални части от имоти с идентификатори **** и **** съобразно скицата от л.46 от делото която е неразделна част от решението в местност „К**** попадаща понастоящем в землището на с.О**** и ОТХВЪРЛЯ предявените искове за предаване на владението върху описаните имоти.

ОСЪЖДА Р.П.С. ЕГН********** *** да заплати на С.Н.П. ЕГН********** и Й.М.П. ЕГН********** *** сумата от 670лв. разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: