№ 53
гр. Благоевград, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20211200900199 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№12074/09.12.2021 г.
подадена от „В.к.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“М.Г.А.“
№ 17, с управител В.А.Ш., чрез адв. С.С. П., АК гр.П., ул.“В.“ ***, като управител на
Адвокатско дружество „Д.П.Б.“, срещу „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“З.С.“ *, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Г.В.Б..
Изпълнена е процедурата по чл.367 от ГПК, като препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника на 19.01.2022г. чрез представляващия
дружеството.
В срока по чл. 367 ГПК на 31.01.2022г. ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба, чрез пълномощниците си, с който е направил възражение за местна неподсъдност на
делото, като се иска на основание чл.118, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.105 от ГПК да се
прекрати образуваното пред Окръжен съд Благоевград производство и да се изпрати делото
за разглеждане от компетентния Окръжен съд П., в чийто район на действие е седалището и
адреса на управление на ответното дружество. Изложени са подробни доводи в отговора.
Във връзка с направеното възражение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото,
съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 119 ГПК, може да се
прави само от ответната страна най-късно в срока за отговор на исковата молба.
В случая възражението е процесуално допустимо- направено е от ответника в
преклузивния за това срок - срока за отговор по чл.367 от ГПК - аргумент чл.119, ал.3 от
ГПК.
По общо правило от разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района,
на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Това означава, че установеното
в закона общо правило е искът да се предявява пред съда по седалището на юридическото
лице, срещу което е предявен искът. По делото се установява, в т. ч. и от Справка от
търговския регистър, че седалището на ответника - юридическо лице е в гр. П..
Ищецът в исковата молба е обосновал активната си легитимация по правния спор с
прехвърлени му от „А.Т.“ ЕООД с договор за цесия от 26.05.2021г. парични вземания срещу
ответника произтичащи от извършени в периода на действие на договор за наем от
31.10.2016г. сключен между „А.Б.“ ЕООД като наемодател и „А.Т.“ ЕООД като наемател
без възлагане СМР в предоставените по силата на същия договор имоти и обекти. Местната
подсъдност пред ОС Благоевград е обоснована в исковата молба с разпоредбата на чл.3 от
1
Анекс от 01.11.2016г. към посочения договор за наем, предвиждаща, че за всеки спор
относно съществуването и действието на сключения договор или във връзка с неговото
нарушаване, включително спорове и разногласия относно действителността, тълкуването,
прекратяването, изпълнението или неизпълнението му, както и за всички въпроси
неуредени в този договор, споровете се отнасят за решаване пред компетентния съд в
Благоевград. Съдът намира, че цитираната разпоредба от анекса представлява сключен
между наемателя и наемодателя писмен договор, намиращ правното си основание в нормата
на чл.117, ал.2 от ГПК. С този договор страните са постигнали съгласие за местна
подсъдност на имуществените спорове не съобразно правилото на чл.105 от ГПК, т.е пред
Окръжен съд П., където е седалището на ответника, а пред друг съд, в случая ОС
Благоевград.
На първо място настоящия състав намира, че с клаузата на чл.3 от Анекса страните са
постигнали съгласие споровете свързани с изпълнение и неизпълнение на договора за наем
да се разглеждат от компетентния съд в Благоевград. В случая с исковата молба са
предявени за разглеждане пред Окръжен съд Благоевград искове с правно основание чл.61,
ал.2 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД, като изрично е посочено, че с договора за наем не са
регламентирани отношенията между страните по договора относно евентуални подобрения в
наетите имоти извършени от наемателя, като страните по договора са оставили уреждането
на тези отношения на законовите норми. Предвид това, съдът намира, че клаузата на чл.3 от
анекса към договора за наем уреждаща местната подсъдност на споровете между страните
във връзка с договорните им отношения е неприложима за предявените искове по
настоящото дело основаващи се на извъндоговорни отношения.
От друга страна, дори да се приеме, че клаузата на чл.3 от анекса е приложима и за
настоящия спор, тъй като в нея се посочват и всички въпроси неуредени в договора, както
е прието в съдебната практика договорът по чл.117, ал.2 от ГПК, с който страните правят
избор на местнокомпетентен съд е процесуален по своя характер, като същия има действие
между сключилите го страни, но не разпростира действието си спрямо ищеца, който не е
страна по същия. Съдът намира, че процесуалните права по този договор не се придобиват
от ищеца и по силата на договора за цесия. Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с неговите привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. Договорът за
местна подсъдност обаче не е принадлежност на вземането. Независимо, че изборът на съд,
пред който да бъде разгледан възникнал спор във връзка с изпълнение или неизпълнение на
задълженията по договора е насочен към постигане на целта на договора, то договорът за
избор на местнокомпетентен съд не може да се разглежда като принадлежност към
вземането, а съставлява самостоятелен договор притежаващ изцяло и само процесуални
последици. При промяна на страните по спора, в резултат на прехвърляне на вземането, за
което не се изисква съгласието на длъжника, не може да се счита, че сключения по – рано
между стария кредитор и длъжника договор за местна подсъдност запазва своето действие и
по отношение на новия кредитор, при липса на изрична разпоредба в закона предвиждаща
такова действие. За да стане ищецът страна по този договор, е нужно изрично съгласие и на
цедента „А.Т.“ ЕООД за заместването му от цесионера, и на длъжника „А.Б.“ ЕООД за
встъпването на третото лице, каквото съгласие в случая липсва. Няма значение дали
длъжникът е уведомен или не за цесията. Това уведомяване има значение за прехвърляне на
правата и действието на цесията спрямо длъжника, но уведомяването не означава, че има
съгласие за избор на съд. В тази насока е определение № 344 от 22.07.2016г. постановено
по ч.г.д.№ 1364/2016г. на ВКС.
С оглед изложеното, настоящия състав счита за основателно направеното възражение от
ответника, че ОС Благоевград не е местно компетентен да се произнесе по спора. Предвид
това производството пред Окръжен съд гр. Благоевград следва да се прекрати и делото да се
изпрати на компетентния по правилата за родова и местна подсъдност съд – Окръжен съд П.
на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.119, ал.3, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, вр. с чл.105 от
ГПК, Окръжен съд- гр. Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 199/2021 г. по описа на Окръжен съд
Благоевград, поради местна неподсъдност на делото.
ИЗПРАЩА делото на компетентния по правилата за родова и местна подсъдност съд
Окръжен съд П..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца
и ответника с частна жалба пред Софийския апелативен съд.
Препис от определението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3