МОТИВИ: НОХОД
№- 2348/11г ПОС.
Срещу
подс. И.Й.Б. е повдигнато обвинение по
чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1, пр. 1 и 2, вр. ч. 29 ал.1 б. А ,вр. чл. 26
ал.1 НК понеже в периода 15.09.2011г – 02.10.2011г в гр. П., при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи:
На
15.09.2011г е отнел златни предмети – 2бр. златни синджири на обща стойност
1401 лева от владението на А.О.Ж.,с
намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила.
На
02.10.2011г е отнел дамска чанта от естествена кожа,мобилен телефон „ Нокия- Е
52”със СИМ карта, портмоне, ключодържател, мокри кърпички, руж,
запалка,червило,карта за пребиваване на чужденец в Република България, турско
св.управление на МПС, дебитна карта, смарт карта, карта Метро, 2бр. карти на
Райфайзен банк, карта ДСК и парична сума от 200 лева, всичко на обща стойност 590
лева от владението на Й.Я. с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване, или всичко на обща стойност 1991 лева и за
двете деяния.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК,като подс. Б. на основание чл.
371 т.2 НПК се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение, признал е изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съдът
е разяснил на подсъдимия редът,правилата
и правата по този вид съдебно производство и го е уведомил,че доказателствата
събрани от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.
Предвид
така изложената защитна позиция,съдът намира,че направеното самопризнание се намира изцяло в съответствие
с повдигнатото и предявено обвинение и с доказателствата приложени по делото,за
което е обявил, че ще се ползва от
самопризнанието на подс. Б.,без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от Я. гр. иск срещу подс. Б. в размер от 440 лева обезщетение за причинените й
имуществени веди от престъплението, както и сумата от 5 000 лева,
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението. Същата е
конституирана като гр. ищец и частен обвинител.
Прокурорът
счита,че следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК в размер
на превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства,което
да бъде намалено с една трета.
Частният
обвинител,чрез повереника си моли да се
наложи справедливо наказание.
Защитата
моли да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК
Съдът,възоснова
на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
Б. е родена на ***г***, българин, български гражданин, грамотен,безработен,не
женен и осъждан с ЕГН **********. Той е осъждан многократно на лишаване от свобода като непълнолетен,
като с последната присъда по НОХД №- 584/08г на ПОС, влязла в сила на
20.05.2008г му е наложено наказание от три години лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл. 199 ал.1 т.2 НК и което обуславя квалификацията на настоящото обвинението на подсъдимия при
условията на опасен рецидив по реда на чл. 29 ал.1 б. А от НК.
На
15.09.2011г към 12.30. часа в гр. П. подсъдимият
забелязал пострадалата Ж. ***, които се движили в посока магазин „***”. Подсъдимият
решил да отнеме забелязаните от него 2бр
златни синджира висящи около врата на св. Ж. и като я приближил от дясно ги издърпал със сила и избягал в
посока бензиностанцията на „ ***”.
В
малките часове на 02.10.2011г св. Я. се прибирала в посока север по ул. *** за
дома си. Тя била застигната от подс. Б. ,който под предлог, че иска да се
запознае с нея отвлякъл нейното внимание, хванал я с ръце за шията и я повалил
на земята. След това издърпал от ръцете й
дамската и чанта и побягнал.
Пострадалата веднага съобщила за
инцидента в близкото 3-то РПУ на МВР,където дала подробности за отнетите
й вещи.В хода на разследването е извършено разпознаване от св.К., която
разпознала подс. Б.,като лицето отнело от св. Ж. златните синджири. По ДП е
извършено и разпознаване от св. Я., която също разпознала подс. Б..
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ж.,К. Я.,А.,А.,И.
и К. дадени на досъдебното производство, както и от протоколи за разпознаване
л. 48,,л. 65,протоколи за доброволно предаване л.50,л.68, и л. 73,съдебно-медицинско
удостоверение л. 56,разписки л. 58-59,СОЕ-л.77,
и л. 81, св. съдимост л 84-98 и характеристика л. 99 от досъдебното
производство.
От
заключението на вещото лице С. по назначената на досъдебното производство СОЕ
се установява, че общата стойност на златните
синджири отнети от св. Ж. възлиза
на 1401 лева - л. 78 от ДП.
От
заключението на вещото лице С. по назначената на досъдебното производство СОЕ
се установява, че общата стойност на отнетите вещи от св. Я. възлиза на 590лева – л. 81-82 от ДП.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице по двете СОЕ,като обективни и намиращи се
в съответствие с познанията по съответната област.
С
оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира,че подс. Б. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на чл. чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198
ал.1, пр. 1 и 2, вр. ч. 29 ал.1 б. А ,вр. чл. 26 ал.1 НК понеже в периода
15.09.2011г – 02.10.2011г в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК е
отнел чужди движими вещи:
На
15.09.2011г е отнел златни предмети – 2бр. златни синджири на обща стойност
1401 лева от владението на А.О.Ж.,с
намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила.
На
02.10.2011г е отнел дамска чанта от естествена кожа,мобилен телефон „ Нокия- Е
52”със СИМ карта, портмоне, ключодържател, мокри кърпички, руж,
запалка,червило,карта за пребиваване на чужденец в Република България, турско
св.управление на МПС, дебитна карта, смарт карта, карта Метро, 2бр. карти на
Райфайзен банк, карта ДСК и парична сума от 200 лева, всичко на обща стойност
590 лева от владението на Й.Я. с намерение противозаконно да ги присвои,като е
употребил за това сила и заплашване, или всичко на обща стойност 1991 лева и за
двете деяния.
От
субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл.
При
така посочената правна квалификация и след като се съобрази с правилата на чл.
373 ал.2 НПК,вр. чл. 58а ал.1 НК и
съобразно с целите на специалната и на генералната превенция и на
обстоятелствата посочени в чл. 54 НК,съдът намира,че при индивидуализира на
наказанието би следвало да го определи при значим превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се има предвид
лошите характеристични данни свързани със съдебното минало на дееца и
проявената престъпна упоритост. Смекчаващи отговорността обстоятелства се
явяват сравнително слабия интензитет на проявеното престъпно посегателство, чистосърдечните самопризнания и младата
възраст на подсъдимия.
Най
справедливо е на подс. Б. да се определи наказание в размер от шест години лишаване от свобода, което
предвид императивните разпоредби на чл. 58а ал.1 НК следва да се редуцира с една
трета или размерът на наказанието, което подс.Б. следва да изтърпи е от четири години лишаване от свобода.
Не
са налице условията на чл. 58а ал.4 НК наказанието на подсъдимия да се определи по чл. 55 от НК,
тъй като липсват изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а предвид високата степен на обществена опасност
на деянието и на дееца, с оглед правната квалификация по чл. 29 ал.1 НК няма
законова възможност де се приеме наличието на многобройни смекчаващи
отговорността, които да определят,че при постановяване и на най-леко
предвиденото в закона наказание, то ще се окаже несъразмерно тежко.
В
хода на съдебните прения защитата представи виждането си,че наказанието следва
да се определи значително под размера на
минимално предвидения в закона срок от пет годините лишаване от свобода
при определеното редуциране с една трета,
тъй като направеното самопризнание се
явява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Съдът
не възприема това искане на защитата,тъй като намира, че не са налице
основанията на чл. 55 от НК. Първата предпоставка относно наличието на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство не е приложима, тъй като самопризнанието дефинирано от подсъдимият не съдържа обективната
характеристика на изключителност и не се явява прецедент съобразно съдебната
практика. То е представено от подс. Б. в хода на съдебното производство и е
относимо към общо практикувана стандартна процедура за провеждане на съдебното производство по реда на гл.ХХVІІ
НПК. На следващо место според съда превантивната роля на наказанието не може да се изпълни с определяне на размер на наказанието под най-ниско предвидения
в закона такъв. Подсъдимият е осъждан многократно за други престъпления, като
последното е, извършено при квалифициращите обстоятелства на чл.199,вр. чл. 198 ал.1 НК и
в настоящия казус наказанието следва да се определи по размер при по-висока
наказателна репресия, от последно възприетата от съда, която е била от три
години лишаване от сводбода и с което ще се постигне възпитателния
и предупредителен ефект от наказанието
На
осн. чл. 61.т.2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС наказанието от четири години лишаване от
свобода следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл. 59 ал.1 НК времето през
което подс. Б. е бил задържан, следва да се приспадне от така наложеното
наказание лишаване от свобода, считано от 07.10.2011г до влизане на присъдата в
сила, като един ден задържане, се зачете като един ден лишаване от свобода.
Гражданският
иск е допуснат при условията на чл. 45 и следващите от ЗЗД. Съдът е
установил,че същия се явява своевременно предявен,законосъобразен и относим към предмета на делото. Размерът на
предявената претенция за причинените имуществени вреди от престъплението е на 440 лева и която обективно е обвързан със стойността на
отнетата парична сума от 200 лева и 1бр. мобилен телефон, който съгласно СОЕ е оценен на 40 лева. Тоест общия размер на тези вещи възлиза на 240 лева, какъвто е и уважения размер на тази претенция от съда,
като за разликата до 440 лева в тази му част искът следва да се отхвърли като недоказан. Предвид
предявената претенция от 5 000 лева
за причинените неимуществени вреди от престъплението съдът е приел наличието на непозволено увреждане
по отношение на пострадалата и
изразяващо се в разстройство на здравето, съгласно писменото доказателство л.
56 от делото. Според съда силата и интензитета на причиненото увреждане не се
отличава по своята характеристика от останалите общо известни случаи на
приложена неправомерна сила, като според съда проявеното заплашване е
дефинирано обективно не с думи, а с
физически действия. Последните довели
до болки в областта на шията дясната раменна става и ляво бедро и според съда определят необходимостта от удовлетворяване
на предявената претенция но в редуциран размер, който следва да е относим към съдебната практика разглеждаща умишленото
причиняване на лека телесна повреда. Най
справедливо е подс. Б. да заплати
сумата от 1000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението болките и възбудения страх у пострадалата Я., като до размер на предявената
претенция от 5 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, а задължението на подсъдимият Б. възлиза и ведно с лихвите от настъпване на събитието
02.10.2011г до окончателното му изплащане.
На
осн. чл. 189 ал.3 НПК подс. Б. следва да
заплати разноски по делото в размер на 220 лева за експертизи и преводач , 50
лева ДТ върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата от 600 лева на пострадалата Я. разноски за повереник.
Причини
за извършване на престъплението – стремеж за престъпно облагодетелстване.
Предвид
на изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: