Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57 21.03.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на
прокурор Маргарита Д. като разгледа
докладваното
от съдия Р. Тодорова административно дело № 486 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на Е.К.Г. ***, подадена чрез пълномощника му
по делото адв. М.Р. ***, уточнена и поправена с искова молба вх. № 4033/ 10.10.2017г.,
с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са предявени субективно съединени искове
срещу Областна дирекция на МВР - София и Министерство на вътрешните работи с
искане за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 450лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Е.Г. имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразна административна дейност на служители на Областна дирекция на
МВР - София и на Министерство на вътрешните работи, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава предявената
искова претенция, според ищеца се изразява в незаконосъобразно бездействие на
служители на МВР да отразят заплащането на глобата по Наказателно постановление
№ 15-1228-002287/ 05.08.2015г. и незаконосъобразното
му лишаване от правоуправление в резултат на неправомерни действия на служители
на сектор КАТ към ОД на МВР – София, издали АУАН серия Д № 111080 от
13.07.2017г. и Заповед № 911 от 13.07.2017г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, довели до отнемане на
СУМПС № *********, контролен талон № 52839 и СРМПС № *********.
Ищецът твърди, че на 13.07.2017г. в община Костенец, на
АМ Тракия в района на 54 км. в посока гр. София, във връзка с извършена му проверка
от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - София при управление на лек автомобил с рег.
№ СТ2246КК, срещу него е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 111080 от 13.07.2017г. за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, поради неизпълнение на задълженията по чл.190, ал.3 във връзка с
чл.157, ал.8 от ЗДвП и е
издадена Заповед № 911/ 13.07.2017г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. “д“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС. За съставянето на АУАН №
111080/ 13.07.2017г. и издаването на Заповед № 911/ 13.07.2017г. е прието, че лицето не е заплатило наложена му глоба с НП № 15-1228-002287/
05.08.2015г. Служителите
на сектор КАТ отнели от Е.Г. СУМПС № *********, СРМПС № ********* и контролен
талон № 52839. Вследствие на тези действия, управляваното от Е.Г.
МПС временно е било спряно от движение, като лицето е било лишено от
възможността да упражнява дейност свързана с управление на МПС. Ищецът твърди,
че доколкото наложената му с НП № 15-1228-002287/ 05.08.2015г. глоба в размер
на 400 лв. е заплатена още на 06.10.2015г. в сектор КАТ при ОД на МВР - Стара Загора, бездействието на служители на МВР
да отразят заплащането на глобата, както и последващите действия на служителите
на ОД на МВР – София по съставянето на АУАН и издаването на заповед за
прилагане на ПАМ, се явяват незаконосъобразни. Твърди, че макар да е подал на 14.07.2017г. в сектор „Пътна
полиция“ /КАТ/ – Стара Загора възражение срещу съставения му АУАН № 111080 от
13.07.2017г. с приложени доказателства, че няма основание за санкционирането му
по чл.157, ал.8 от ЗДвП, документите за управление на МПС не били върнати
незабавно, като му е указано, че получаването на отнетите документи следва да
бъде извършено в сектор „Пътна полиция“ /КАТ/ към ОД на МВР – София. Поддържа, че вследствие на осъществената спрямо него незаконосъобразна
административна дейност от служители на МВР и служители на ОД на МВР – София, е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на средства за ползване
на обществен транспорт; за транспортни /таксиметрови/ услуги; разходи за гориво
за пътуване до гр. София за възстановяване на отнетите документи; за
транспортирането на МПС от мястото на проверката до гр. София, както и неполучено
трудово възнаграждение за дните, в които е бил лишен от възможността да
упражнява трудова дейност по трудов договор, поради лишаването му от
правоуправление. Направено искане за солидарно осъждане на ответниците- Областна дирекция на МВР - София и
Министерство на вътрешните работи, за заплащане на обезщетение в размер на 450
лв. за претърпените от Е.Г. имуществени вреди, от които 300.33 лв. разходи за
заплащане на гориво за транспорт Стара Загора - София и обратно - двукратно;
заплащане на паркинг, заплащане на разноски за ползване на таксиметрови услуги
вследствие невъзможността ищеца да управлява МПС и 150 лв. неизплатено трудово
възнаграждение за дните, в които не е бил в състояние да упражнява дейност по
трудов договор, поради лишаване от правоуправление.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР - София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения
писмен отговор оспорва предявения иск срещу ОД на МВР – София като недопустим и
неоснователен. Поддържа, че поради липсата на обжалван и отменен като
незаконосъобразен административен акт /Заповед № 911 от 13.07.2017г за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, издадена
от мл. автоконтрольор при ОД на МВР- София/, съответно на отменени като
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от състава на ОД на МВР – София, в причинна връзка с които ищецът твърди, че
понесъл имуществени вреди, исковата претенция се явява недопустима. С подробно
изложени съображения обосновава, че не са налице кумулативно изискуемите се по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав, за
ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – София за претърпени от
ищеца Е.Г. имуществени вреди в резултат на твърдяната като незаконосъобразна
административна дейност. Сочи, че не са налице неправомерни действия на
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – София по издаването на АУАН
серия Д № 111080 от 13.07.2017г. и на Заповед № 911 от 13.07.2017г за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, тъй като
към момента на извършените от контролния орган проверка и справка в досието на
водача и в софтуерния инструмент, заплащането на глобата по НП
№15-1228-002287/ 05.08.2015г. не било отразено и поради липсата на данни за извършеното плащане,
полицейският служител е нямало как да установи посоченото обстоятелство. След
подаденото от Е.Г. възражение против съставения АУАН № 111080/ 13.07.2017г. и
представени доказателства за заплащането на глобата по
НП № 15-1228-002287 от 05.08.2015г.,
образуваното срещу ищеца административнонаказателно производство било
прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, а отнетите документи - СУМПС № *********,
КТ № 52839 и СРМПС част ІІ № *********, били върнати на Е.Г.. Излага и доводи,
че не са доказани твърдените като претърпени от ищеца имуществени вреди, тъй
като не е обоснована и доказана връзката между представените фискални бонове за
закупуване на гориво и за ползвани таксиметрови услуги с твърдените от ищеца
като направени разходи и тяхната необходимост, още по-малко че твърдяното
неполучаване на трудово възнаграждение е в причинна връзка със съставения на Г.
АУАН № 111080/ 13.07.2017г. и издадената Заповед № 911/ 13.07.2017г. за
прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1 б. “д“ ЗДвП.
Ответникът - Министерство на вътрешните работи, чрез
процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва
предявения иск срещу МВР като недопустим и неоснователен. Поддържа, че по
аргумент от чл.27, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл.205 от АПК, Министерството на
вътрешните работи не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по така
предявената искова претенция. Съображенията за това са че МВР не е страна по
материалното правоотношение - предмет на претенцията за обезвреда, а твърдяното
увреждане се сочи от ищеца в причинна връзка с незаконосъобразна
административна дейност на служители на ОД на МВР – София, която е
самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗМВР, а Директорът
на ОД на МВР – София е второстепенен разпоредител с бюджет съгласно ПМС № 73/ 27.03.2015г.
Изложени са и доводи за неоснователност на предявения срещу МВР иск, както
поради липсата на пасивна материалноправна легитимация, така и поради
недоказаност наличието на кумулативно изискуемите се материалноправни
предпоставки, с които законът свързва отговорността на държавата по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ. Ответникът поддържа, че не са представени каквито и да е било
доказателства за обжалван и отменен като незаконосъобразен административен акт,
както и за незаконосъобразни действия и/ или бездействия на длъжностни лица от
състава на МВР, от които да са настъпили претендираните от Е.Г. вреди.
Обосновава, че липсват и доказателства за реалното настъпване на твърдените от
ищеца имуществени вреди - разходи и пропуснати ползи, като счита, че от представените
копия на фискални бонове не може еднозначно да се установи, че плащанията са свързани
с покриване на разходи от твърдяното от ищеца естество, а от лишаването на ищеца
от правоуправление не следват пряко и непосредствено пречки да изпълнява
задълженията си по трудов договор и съответно не е произтекло лишаването му от трудово
възнаграждение в претендирания размер.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е неоснователен,
по съображения, че не е доказана една от предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
а именно наличието на незаконосъобразна административна дейност, тъй като заповедта
за налагане на ПАМ не е обжалвана и е влязла в сила.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът - Е.К.Г., притежава свидетелство за управление на
МПС № 28220283, валидно до 24.06.2023г. и контролен талон към него № 5283595 и
като водач на МПС се води на отчет в Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С
Наказателно постановление № 15-1228-002287 от 05.08.2015г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Стара Загора /л.40 по
делото/, на основание чл.315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за
застраховането, на Е.Г. е било наложено административно наказание – глоба, в
размер на 400.00 лв. Наказателното постановление е връчено на Г. на
06.10.2015г. На същата дата с вносна бележка YВ/173765/ 06.10.2015г., Е.Г. *** в
полза на бюджета сумата от 400лв., представляваща наложената му с НП №15-1228-002287 от 05.08.2015г.
глоба. Направеното от Г. плащане на глобата по посоченото НП, не е било
отразено /не е отчетено/ като платено във водената Автоматизираната
информационна система „Управление на наложени глоби по НП и извършване на
плащания по тях през интернет, SMS и WAP“ /АИС-АНД/. Това обстоятелство се
установява косвено и от факта, че на 07.12.2015г. НП № 15-1228-002287/ 05.08.2015г.
е било предадено за принудително събиране на наложената глоба от органите на
НАП /съгласно т.18 от приемо-предавателен протокол УРИ: 122800-29968 от
07.12.2015г. до ТД на НАП/.
На 13.07.2017г. в община Костенец, на АМ Тракия в
района на 54 км. в посока гр. София, на Е.Г. при управление на лек автомобил с рег. № СТ2246КК, е била
извършена проверка от контролните органи на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР –
София. При проверката е извършена справка чрез софтуерния инструмент в АИС-АНД
за наличието на неизпълнени задължения за глоби, при която проверка е
установено отразяване за незаплатена от Е.Г. глоба по НП №15-1228-002287 от
05.08.2015г. С оглед на което на Е.Г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 111080 от 13.07.2017г. от мл.
автоконтрольор при ОД на МВР – София, за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 13.07.2017г. в
16:25ч, в община Костенец, на АМ Тракия в района на 54 км.
в посока гр. София, Е.Г.
управлява лек автомобил с рег. № СТ2246КК, като водачът не е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3 във вр. с
чл.157 ал.8 от ЗДвП. На същата дата /13.07.2017г./ и от същия орган /мл.
автоконтрольор при ОД на МВР – София/, е издадена и Заповед № 911/ 13.07.2017г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, с която заповед е разпоредено
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на Е.К.Г.,
поради това, че водачът управлява МПС с наложено с НП № 15-1228-002287 от
05.08.2015г. административно наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
плащане /л. 6 по делото/. АУАН № 111080 от 13.07.2017г. и Заповед № 911/
13.07.2017г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, са връчени на
ищеца Е.Г. на датата на тяхното издаване - 13.07.2017г.
Е.Г. е
подал възражение с УРИ № 122800-21881/
14.07.2017г. в сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - Стара Загора, срещу
съставения му АУАН № 111080 от 13.07.2017г., като е приложил вносна бележка YВ/173765/
06.10.2015г., удостоверяваща заплащане на сумата 400 лв., представляваща глоба
по НП № 15-1228-002287/ 05.08.2015г.
На
19.07.2017г. образуваното срещу Е.Г. производство по съставения АУАН № 111080/ 13.07.2017г.
е прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, с резолюция на административно наказващия
орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – София. На
същата дата на Г. са върнати отнетите документи – СУМПС № *********, КТ и СРМПС
№ ********* /л.33-34/.
От
представените и приети като доказателства по делото документи се установява, че
с писмо рег. № 11937р-39/ 08.07.2014г. на Директора на Главна дирекция “Охранителна
полиция“ /л.93-95/, се указва на директорите на ОД на МВР необходимостта от създаване на вътрешна
организация и оправомощаване на служители за работа с разработения софтуерен
инструмент за работа с Автоматизираната информационна система „Управление на
наложени глоби по НП и извършване на плащания по тях през интернет, SMS и WAP“,
както и за възлагане за ръчно отразяване на плащания чрез външното приложение
на АИС-АНД. Със Заповед № 349з-1805 от 26.11.2014г.
на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и писмо
рег. № 11937р-39/ 08.07.2014г. на Директора на Главна дирекция “Охранителна
полиция“, е създадена вътрешна организация по извършване проверки на постъпили
плащания и ръчно отразяване на плащания, вкл. чрез поименно определяне на
натоварените с дейността длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора /л.158/.
По делото са приети като
доказателства документите, съдържащи се в преписката по съставянето на АУАН серия
Д №111080/ 13.07.2017г. и издаването на Заповед № 911/ 13.07.2017г. за
прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, б. “д“ ЗДвП; Наказателно постановление №
15-1228-002287 от 05.08.2015г.; вносна бележка YВ/173765/ 06.10.2015г. за
заплащане на сумата от 400лв., представляваща глоба по НП № 15-1228-002287/ 05.08.2015г.;
справка за нарушител/водач на МПС Е.К.Г.; вътрешно служебни актове, издадени от органи
на МВР, касаещи мерки за повишаване на ефективността и взаимодействието между
МВР и НАП във връзка със събиране на публични вземания, налагани с актове на МВР;
разпечатки от софтуерен инструмент и указания за работа със софтуерен
инструмент за проверка на платени фишове, електронни фишове и наказателни постановления,
разработен от Административна дирекция „Комуникационни и информационни системи“
– МВР; Заповед № 349з-1805 от
26.11.2014г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора и др., както и представените от
ищеца копия на фискални банове за извършени плащания в периода 13.07.2017г. -
19.07.2017г. за закупено дизелово гориво и за ползвани таксиметрови услуги.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
Й. К.Г. и М.К.М.. Свидетелят Й. Г. – брат на ищеца Е.Г., заявява, че през месец
юли миналата година /2017г./, при пътуване от гр. Стара Загора до гр. София, взели
книжката на брат му в района на Ихтиман поради неплатена глоба, която всъщност
била платена. Брат му се обадил и Й. Г. ***, заедно с още един човек, отишли на
мястото, където била колата на Е.Г., за да вземат него и колата. От мястото на
проверката закарали колата в гр. София, където я оставили на паркинг и се
прибрали късно вечерта в гр. Стара Загора. Свидетелят твърди че във връзка с
връщането на отнетите документи, брат му ходил няколко пъти до КАТ - Стара
Загора, като за придвижването ползвал такси. Тъй като от КАТ - Стара Загора не
върнали документите на Е.Г., се наложило да ходят до гр. София още два пъти с
автомобила на свидетеля. След като взели документите, тогава върнали и лекия
автомобил в гр. Стара Загора. Свидетелят М.М. – управител на „С. 2010“ ЕООД -
фирмата – работодател на ищеца, заявява, че ищецът изпълнявал длъжност
монтажник на алуминиева и ПВЦ дограма, като задълженията му включвали да натовари
дограмата, да отиде до обекта и да я монтира, като по принцип двама служители
ходели да монтират дограмата. Изпълнението на задълженията било свързано с
шофиране на микробус, а без да шофира нямало как да отиде до обекта. Около
седмица ищецът не ходил на работа, като обяснил, че не може да си изпълнява
задълженията, защото му била взета книжката. За периода на отсъствието Е.Г. не
е получавал трудово възнаграждение, бил в неплатен отпуск.
По
допустимостта на исковата претенция:
С
подадената от Е.Г. искова молба, срещу Областна дирекция на
МВР - София и Министерство на вътрешните работи, са предявени субективно
съединени искове с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане за
солидарно осъждане на ответниците за сумата от 450лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Е.Г. имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразна административна дейност на служители на Областна дирекция на
МВР-София и на Министерство на вътрешните работи. Твърдяната като незаконосъобразна дейност,
на която се основава исковата претенция, се свързва с бездействие на служители на МВР да отразят заплащането на глобата по НП
№15-1228-002287/ 05.08.2015г. и лишаването
на Е.Г. от правоуправление в резултат на неправомерни действия на служители на
сектор КАТ към ОД на МВР – София, издали АУАН № 111080 от 13.07.2017г. и
Заповед № 911 от 13.07.2017г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, довели до отнемане на СУМПС № *********, контролен талон и СРМПС №
*********. Всяка от посочените форми на деятелност представлява административна
по правната си природа дейност или е по повод на такава - дейностите по водене на
регистър; на отчет на водачите на МПС и на наложените им наказания /чл.159,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП/ и по осъществяване на контрол за спазване на правилата
за движение по пътищата /чл.165, ал.1, т.1, чл.172, чл.189 от ЗДвП/, са
нормативно регламентирани дейности, които се свързват с развитие на
административни и административнонаказателни по естеството си правоотношения. С
оглед на което исковете се явяват предявени от лице с правен интерес /което
твърди, че претърпяло вреди от незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица на ОД на МВР – София и МВР/ и срещу процесуално легитимираните
по смисъла на чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ ответници.
Неоснователно
е възражението на ответника – Министерство на вътрешните работи, за
недопустимост на предявения срещу него иск, поради липса на пасивна процесуална
легитимация. Преценката за наличието на пасивна процесуална легитимация на
сочения от ищеца ответник се основава на проверка за правосубектността на ответника
като юридическо лице, административен акт, действие или бездействие на орган
или на длъжностното лице от състава на което юридическо лице се твърди в
причинна връзка с претърпени вреди. В случая както Министерството на вътрешните
работи, така и Областна дирекция на МВР – София, са юридически лица съгласно
чл.2, ал.2 и чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Изложеното
в исковата молба като фактическо основание на предявената искова претенция се
свързва с твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразна
административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на служители
на МВР и на ОД на МВР – София и следователно посочените ответници са пасивно процесуално
легитимирани. Дали е налице материалноправно основание за ангажиране
отговорността на МВР и на ОД на МВР – София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколко
тези юридически лица са материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените срещу тях субективно съединени искове, е въпрос на основателност, а
не на допустимост на исковете.
Неоснователно
е и възражението на ответниците за недопустимост на исковата претенция в частта
й, основана на издадената от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – София Заповед №
911/ 13.07.2017г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. “д“ от ЗДвП, поради
обстоятелството, че не е налице процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК. Действително посочената заповед не е отменена по административен или
съдебен ред, нито исковата претенция е съединена с оспорване на
административния акт. Но в случая в исковата молба не се твърди, че претендираните
за обезщетяване вреди са в причинна връзка с тази заповед, нито се твърди, че
тя е незаконосъобразна, а направеното искане за присъждане на обезщетение на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за претърпени имуществени вреди като обща
последица от неправомерни според ищеца действия и бездействия на служители на
ответниците. Правораздавателната власт на съда се лимитира от фактическите
твърдения в исковата молба и направените искания, като ищецът е този, който
посочва предмета на спора и съответно очертава рамките му. В случая ищецът
основава предявената искова претенция на неправомерни действия на служителите на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – София, издали АУАН № 111080 от 13.07.2017г. и
Заповед № 911 от 13.07.2017. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ са процесуално допустими и подлежат на разглеждане в производство
по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и предвид настоящия
адрес на ищеца в гр. Стара Загора,
делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР - София
и срещу Министерство на вътрешните работи искове, са неоснователни, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата и общините възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, се претендира обезщетение за
претърпени от Е.Г. имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от Областна
дирекция на МВР - София и Министерство на вътрешните работи, изразяваща се в
незаконосъобразно бездействие на служители от сектор КАТ при МВР да отразят
заплащането на глобата по НП № 15-1228-002287 от 05.08.2015г. и незаконосъобразното лишаване на Е.Г. от
правоуправление в резултат на неправомерни действия на служители на сектор КАТ
към ОД на МВР – София, издали АУАН № 111080/ 13.07.2017г. и Заповед № 911 от
13.07.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б “д“ от ЗДвП, довели до отнемане на СУМПС № *********, контролен талон и СРМПС
№ *********.
Първото релевирано от
ищеца Е.Г. проявление на твърдяната като незаконосъобразна административна
дейност, се свързва с незаконосъобразното бездействие на
служители от сектор КАТ при МВР да отразят заплащането на глобата по
Наказателно постановление № 15-1228-002287 от 05.08.2015г. – т.е с неизпълнение от
длъжностни лица на МВР на задължението за отразяване на извършено погасяване
чрез плащане на задължение за глоба, наложена с наказателно постановление.
Дейността по отразяването на
заплатените от длъжниците глоби по издадени от органите на МВР наказателни
постановления, като елемент от дейността по отчет на водачите на МПС и тяхната
дисциплина, е нормативно регламентирана.
Съгласно разпоредбата на чл.159, ал.1, т.3 от ЗДвП, Министърът на вътрешните
работи определя условията и реда за отчет на водачите на моторни превозни
средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи
валидността на свидетелството за управление. Въз основа и в изпълнение на тази законова
делегация, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Компетентни да извършат дейностите по
водене отчет на водачите на МПС и тяхната дисциплина, са служителите от това
структурно звено на МВР, към което се водят на отчет водачът и моторното
превозно средство и на което, според чл.190, ал.1 от ЗДвП, се предоставя препис
на наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или
собственик на МПС, след влизането на НП сила.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.5 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г., за
всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет и
данните за наложените наказания и приложените принудителни административни
мерки. Съгласно чл.30, ал.1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г., информация за съставените актове за
установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления,
издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения,
присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите
контролни точки се съхранява в Автоматизираната информационна система за
управление на административно наказателната дейност (АИС-АНД). От доказателствата
по делото се установява, че е разработен софтуерен инструмент за работа с посочената
Автоматизирана информационна система, вкл. и с външното приложение на
Автоматизираната информационна система „Управление на наложени глоби по НП и
извършване на плащания по тях през интернет, SMS и WAP“, указания за работа с
който са дадени от Директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при МВР,
вкл. е указано на Директорите на ОД на МВР да създадат вътрешна организация за
работа със системата и да определят лицата, натоварени да работят с нея (писмо
рег. № 11937р-39/ 08.07.2014г. на Директора на ГД „Охранителна полиция“ при МВР
– л.93). Организация за работа със софтуерния инструмент е била създадена и в Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, като със Заповед № 349з-1805 от 26.11.2014г. на
Директора на ОД на МВР - Стара Загора поименно са определени служителите от ОД
на МВР – Стара Загора, на които е възложено ръчно да отразяват в системата
направени от водачите плащания на задължения, произтичащи от наказателни
постановления /л. 158 по делото/.
В
случая, съгласно справка за нарушител/ водач на МПС /л.41-43/, Е.К.Г. се води
на отчет в Областна дирекция на МВР - Стара Загора, като водач на МПС със СУМПС
№ *********, валидно до 24.06.2023г. и контролен талон № 5283595. Следователно и
въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация ОД на МВР – Стара
Загора /сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора/, води отчет и за
наложените на Е.Г. като водач на МПС административни наказания, приложените му принудителни
административни мерки, съответно за издадените документи за управление на МПС и
тяхната валидност, вкл. отчет за изпълнението на задължението за заплащане на
глоба, произтичащо от НП № 15-1228-002287 от 05.08.2015г. издадено от Началник
група в сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора, чрез АИС - АНД. По делото по
несъмнен начин е установено и доказано, че на датата на връчване на НП № 15-1228-002287/
05.08.2015г. - 06.10.2015г., Е.Г. е
заплатил наложената му глоба в размер на 400лв., а с това е погасил и произтичащо
от посоченото наказателно постановление свое задължение. Плащането е извършено в
КАТ – Стара Загора с вносна бележка № YВ173765/06.10.2015г.
Съгласно писмо рег. № 812100-2241/2 от 06.02.2018г. на МВР /л. 87 по
делото/, в Автоматизираната информационна система „Управление на наложени глоби
по наказателни постановления и извършване на плащания по тях чрез Интернет, SMS
и WAP“ (АИС-АНД) на МВР, плащанията на глобите по Закона за движение по пътищата
се отразяват автоматично, а плащанията на глобите по Кодекса на застраховането
и неотразените автоматично глоби по ЗДвП, се
отразяват ръчно в системата, по следния начин: при наличие на платежен
документ или др. данни, даващи възможност за извършване на справка в базата
данни на банковата сметка, администрирана от МВР, се извършва проверка в
разработения софтуерен инструмент (СИ). Ако в СИ не може да бъде открито
плащането, се прави запитване до структурата на МВР, която администрира
съответната банкова сметка. ***шено плащане на глоба по КЗ служителите на МВР
правят запитване до администратора на сметката – Гаранционния фонд, за
потвърждаване на плащането. Според същото писмо, към момента плащанията на
глоби по КЗ, не се отразяват автоматично в АИС – АНД, доколкото кредитното
преводно нарежда /с което се налага преводът на глоби по КЗ/, не съдържа
задължителните полета на преводното нареждане към бюджета (с което се налага
преводът на глоби по ЗДвП) и не се персонализират данните за задължението и за
задълженото лице, с които е обвързана
логистиката на АИС-АНД по отношение автоматизиране на процеса по отразяване
на плащанията .
Следователно в случая плащането на
наложената с НП №15-1228-002287 от
05.08.2015г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора
глоба, доколкото е била наложена по реда
и на основание Кодекса за застраховането, не е можело да се отрази автоматично
в АИС-АНД, поради което е следвало да се въведе ръчно. В този смисъл след извършеното
на 06.10.2015г. плащане на глобата по НП
№15-1228-002287/ 05.08.2015г. в КАТ – Стара Загора с вносна бележка № YВ173765/
06.10.2015г., за служител/служители на ОД на МВР - Стара Загора, определени със
Заповед № 349з-1805 от 26.11.2014г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, е
възникнало задължение да отразят ръчно в АИС – АНД направеното и удостоверено
на 06.10.2015г. плащане от Е.Г. на глобата, наложена му като водач на МПС с НП №15-1228-002287 от 05.08.2015г. По делото
безспорно се доказа, че това задължение не е било изпълнено в периода
07.10.2015г. - 13.07.2017г. От представената разпечатка от АИС-АНД от
22.08.2017г. не може да се установи на коя дата е отразено плащането на глобата
по НП №15-1228-002287 от 05.08.2015г. /л.56/.
Но обстоятелството, плащането на глобата по посоченото наказателно
постановление не е било своевременно отразено в АИС-АНД, не се оспорва от
ответниците, а и се установява от факта, че на 07.12.2015г. НП №
15-1228-002287/ 05.08.2015г е предадено на ТД на НАП за принудително събиране
на публичното задължение, към която дата обаче това задължение вече е било
погасено. По аргумент от съдържащата се регламентация в Инструкция № 39/ 12.12.2011г.
за взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и Националната
агенция за приходите и разпореденото с писмо рег. № 11937р-39/ 08.07.2014г. на
Директора на ГД „Охранителна полиция” при МВР, следва извода, че в съответната
ТД на НАП се изпращат преписките на
длъжници с установени с актове от органите на МВР публични задължения, за които
задължения няма извършено плащане в софтуерния инструмент на АИС – АНД, с оглед
предприемането на действия по принудителното им събиране съгласно разпоредбите
на ДОПК от публичните изпълнители от НАП. С предаването на ТД на НАП за принудително събиране на задължението по НП №15-1228-002287 от 05.08.2015г., също се
потвърждава, че извършеното от Е.Г. на 06.10.2015г. плащане на наложената му с
посоченото наказателно постановление глоба, не е било отразено в АИС –
АНД.
Ето защо съдът приема за доказано, че към
13.07.2017г., не е било налице извършено отразяване в АИС – АНД като погасено задължението
на Е.Г. за заплащане на глоба по НП № 15-1228-002287/ 05.08.2015г., при наличие
на предпоставките да бъде направено такова отбелязване. Задължението на водача на
МПС, произтичащо от това НП, се е водило като неизпълнено /непогасено/ в Автоматизираната
информационна система за управление на административно наказателната дейност на
МВР, вкл. към датата на извършената от контролните органи на сектор „ПП” към ОД
на МВР – София проверка на ищеца при управление на лек автомобил с рег. №
СТ2246КК - 13.07.2017г. Неотразяването на
глобата по НП № 15-1228-002287/ 05.08.2015г. като платена, е довело до неправилния
извод за допуснато от ищеца нарушение на изискването на чл.190, ал.3 във вр. с чл.157,
ал.8 от ЗДвП. Както беше посочено, по аргумент от чл.190, ал.1 от ЗДвП и чл.30,
ал.1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г., задължението за извършване на
отразяване в АИС – АНД на направеното на 06.10.2015г. в КАТ – Стара Загора
плащане на глобата по Кодекса на застраховането, наложена на ищеца с НП №
15-1228-002287/ 05.08.2015г., чрез ръчно въвеждане на данните в АИС – АНД, е
било на служители от структурното звено на МВР, в което водачът на МПС Е.Г. се
е водил на отчет – т.е на служители от ОД на МВР - Стара Загора, определени със
Заповед № 349з-1805 от 26.11.2014г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора.
Неизпълнението на това задължение релевира административно бездействие,
нарушаващо регламентираното в чл.27, ал.1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г.
изискване за отчетност на наложените на Е.Г. като водач на МПС административни
наказания, вкл. на данните за публичните задължения на Г. като водач на МПС. Следователно
налице е незаконосъобразна административна дейност, която се свързва с
незаконосъобразно административно бездействие на служител /служители от
структурата на ОД на МВР - Стара Загора. Областна дирекция на МВР – Стара
Загора е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР и съотв.
по аргумент от чл.205 от АПК е
процесуално легитимирана в качеството си на ответник да отговоря по искове с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица от ОД на
МВР – Стара Загора. Но в случая в подадената от Е.Г. искова молба Областна
дирекция на МВР – Стара Загора не е посочена от ищеца като ответник по
обективно съединените искове. А по
исковете за обезщетяване по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, страна по материалното правоотношение и субект
на задължението за обезщетяване /при наличието на материалноправните
предпоставки за това/, е юридическо лице, с което е в трудови или служебни
правоотношения длъжностното лице, с чиято незаконосъобразна административна
дейност се свързва причиняването на подлежащите на обезщетяване вреди. Тук
следва да се направи разграничение между пасивната процесуална легитимация и пасивната
материалноправна легитимация. Наличието на пасивна процесуална легитимация на
ответника по предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска. Както беше посочено, съгласно чл.
205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от
22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, процесуално
легитимирания ответник и съотв. надлежна страна по предявен иск по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразна административна дейност, е юридическото лице, с което се
намират в трудови или служебни правоотношения длъжностните лица, от чиято
незаконосъобразна административна дейност ищецът
твърди, че са произтекли вредите. В този смисъл в исковото гражданско
производство /какъвто е характера на производството по чл.203 и сл. от АПК/,
съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си, като пасивната
процесуална легитимация се определя от ищеца с подаването на исковата молба и с
посочването срещу кого се предявява иска /кой е ответникът по иска/. Служебната проверка, която съдът е длъжен да
извърши за наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника, обхваща единствено
преценката по чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. В случая посочените от
ищеца като ответници – Областна дирекция на МВР - София и Министерство на
вътрешните работи, са юридически лица съгласно чл.2, ал.2 и чл.37, ал.2 от ЗМВР
и съотв. са процесуално легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
искове с оглед изложените в исковата молба твърдения, че в причинна връзка с незаконосъобразна
административна дейност на служители и длъжностни лица на ОД на МВР – София и
МВР, ищецът Е.Г. е претърпял вреди. Ако и обаче посочените юридически лица да са
процесуално легитимирани като ответници по предявените срещу тях субективно
съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, същите не са материално легитимирани
да отговарят за причинени вреди от незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица на друго юридическо лице -
Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Този извод не се променя от
обстоятелството, че ОД на МВР – Стара Загора е в структурата на МВР. След като
ОД на МВР – Стара Загора като юридическо лице е самостоятелен субект и респ.
страна по материалното правоотношение по обезщетяване за вредите, причинени от
незаконосъобразна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора,
Областна дирекция на МВР - София и Министерство на вътрешните работи не са
материално легитимирани да отговорят за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно
административно бездействие на служители
на ОД на МВР – Стара Загора – неизпълнение на задължение за отразяване в
АИС-АНД на извършеното на 06.10.2015г. заплащане на наложената на Е.Г. глоба по
НП № 15-1228-002287 от 05.08.2015г. Доколкото
административното задължение,
неизпълнението на което релевира наличие на незаконосъобразно административно
бездействие, не е вменено като задължение на служители в правоотношение с ОД на
МВР - София или Министерство на
вътрешните работи, посочените юридически лица не са страна по материалното
правоотношение като субекти на задължението да обезщетят произтекли от това бездействие
вреди, дори и да са налице останалите елементи от фактическия състав на
отговорността.
С оглед на гореизложеното независимо,
че твърдяното от ищеца проявление на незаконосъобразна административна дейност
/незаконосъобразно административно
бездействие на служители на ОД на МВР – Стара Загора да отразят в
АИС-АНД извършеното заплащане на глобата по НП № 15-1228-002287 от
05.08.2015г./, е доказано по безспорен и несъмнен начин, липсва основание за
ангажиране отговорността на ответниците Областна дирекция на МВР - София и Министерство
на вътрешните работи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Второто твърдяно от ищеца Е.Г.
проявление на незаконосъобразна административна дейност, се свързва с
незаконосъобразното му лишаване от правоуправление вследствие на неправомерни
действия на служители на сектор КАТ към ОД на МВР – София, издали АУАН серия Д
№ 111080 от 13.07.2017г. и Заповед № 911 от 13.07.2017г за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, довели до отнемане на
СУМПС № *********, контролен талон № 52839 и СРМПС част ІІ № *********.
От доказателствата по делото се
установява, че срещу ищеца Е.Г. е било образувано административнонаказателно
производство със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 111080 от 13.07.2017г., което производство е било
прекратено с резолюция от 19.07.2017г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД
на МВР – София, на основание чл.54 от ЗАНН. Но неоснователно образуваното срещу
Г. административнонаказателно производство във връзка със съставения му АУАН серия
Д № 111080/ 13.07.2017г., не се свързва и няма за последица твърдяното от ищеца
незаконосъобразно лишаване от правоуправление на МПС. Отнемането на контролния
талон на водача на МПС /каквото отнемане принципно се следва в случаите на
съставяне на АУАН за нарушение по ЗДвП съгласно правилото на чл.157, ал.6 от ЗДвП/, не води до загубване на правото на управление на МПС. В случая АУАН
серия Д № 111080/ 13.07.2017г. е бил съставен срещу Е.Г. за нарушение на чл.157,
ал.8 от ЗДвП, поради което и на основание чл.157, ал.6, изр. първо от същият
закон и като последица от съставения АУАН, контролният орган от сектор „ПП“ към
ОД на МВР - София е отнел контролен талон № 52839 на водача Е. Г.. Но съгласно разпоредбата
на чл.157, ал.6, изр. трето от ЗДвП, съставеният на водача на МПС акт за
установяване на административно нарушение заменя контролния талон за срок от един
месец от издаването му. След като водач на МПС, на когото е съставен акт за
установяване на нарушение по ЗДвП и чийто контролен талон е отнет от
контролните органи, не губи правото на управление на автомобила, тъй като
съставения му АУАН замества изискуемия се контролен талон, образуваното срещу Е.Г.
със съставения му АУАН № 111080 от 13.07.2017г. и впоследствие прекратено на
основание чл.54 от ЗАНН административно наказателно производство, не се свързва
и не релевира наличие на твърдения от ищеца неправомерен резултат –
незаконосъобразното лишаване на Г. от правото да управлява МПС. Още по-малко е
налице причинна връзка между претендираните за обезвреда имуществени вреди
/претърпени загуби и пропуснати ползи/ със съставения на ищеца АУАН № 111080 от
13.07.2017г. и отнемането на контролния талон с акта, доколкото настъпването на
тези вреди се обосновава с невъзможността за управление на МПС и лишаването на Е.Г.
от правоуправление – т.е с правни последици, които не се следват нито от
съставения АУАН, нито от отнетия контролен талон, а произтичат от издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. “д“ от ЗДвП. Съгласно чл.172,
ал.2, т.3 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите
на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1. Обстоятелството, че
в съставения АУАН № 111080 от 13.07.2017г. са посочени като иззети
доказателства СУМПС № *********, контролен талон № 52839 и СРМПС част ІІ №
*********, не означава, че отнемането на СУМПС е извършено и произтича от
съставения АУАН. Отнемането на СУМПС, по аргумент от разпоредбите на чл. 172,
ал.1 и ал.2, т.3 от ЗДвП, представлява действие по налагане на приложена със
съответната заповед принудителна административна мярка. В тази връзка следва да
се отбележи, че въведеното като основание на исковата претенция твърдение за
неправомерни действия на служителя на сектор КАТ към ОД на МВР – София, издал
Заповед № 911 от 13.07.2017г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП и тъй като „действията по издаването на
заповедта“ представляват обективиране на властническо волеизявление в
индивидуален административен акт по чл.172, ал.1 от ЗДвП, преценката за
законосъобразността на тези действия може да бъде извършено единствено и само в
производство по оспорване на самата заповед. В случая обаче, Заповед № 911 от 13.07.2017г.
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, не е била обжалвана по реда
на АПК, нито исковата претенция е съединена с такова оспорване. Преклудираното
право на оспорване на Заповед № 911 от 13.07.2017г. изключва възможността в производството по
чл.203 от АПК да бъде извършвана преценка за законосъобразността на „действията
на служителя на сектор КАТ към ОД на МВР – София, издал Заповед № 911 от
13.07.2017г.“ и съответно за законосъобразността на приложената със заповедта
ПАМ. Доколкото от една страна отнемането на СУМПС представлява действие по
налагане на приложена със заповед принудителна административна мярка и е
елемент от съдържанието на приложената спрямо ищеца ПАМ, а от друга страна
заповедта, с която е приложена ПАМ, не е отменена като незаконосъобразна, прилагането
на правните последици на заповедта не може да бъде определено като
незаконосъобразна административна дейност. Следователно липсва елемент от
фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника
ОД на МВР – София на това основание.
На
следващо място за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка
и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Вредоносният резултат
не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване. Ето защо в тежест на ищеца бе възложено да докаже, че е
претърпял твърдените от него в исковата молба имуществени вреди, при указване
разпределението на доказателствената тежест.
В
случая съдът приема, че по делото не се установиха и доказаха твърдените от
ищеца имуществени вреди /както по основание, така и по размер/, които да са в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица на Областна дирекция на МВР – София и МВР. Съображения за това
са следните:
Ищецът твърди на първо
място че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи /заплащане на средства/ за транспортни /таксиметрови/ услуги;
за гориво за транспорт от гр. Стара Загора до гр. София и обратно - двукратно
във връзка с възстановяване на отнетите документи; за транспортирането на МПС
от мястото на проверката до гр. София и за паркинг, в размер на 300.33лв. Така посочените общо като вид и
сумарен размер разходи обаче не са обосновани чрез посочване на кои дати ищецът
е ходил до сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. Стара Загора, съответно на кои дати
е пътувал до ОД на МВР гр. София, с какво превозно средство и какви суми е
изразходвал за целта. Независимо, че по
делото безспорно е установено, че на 19.07.2017г. ищецът е пътувал до гр. София
за получаване от ОД на МВР – София на отнетите му документи, представените два
броя фискални бонове, издадени от бензиностанции „Зара 01“ и „Зара 06“ на „ЗАРА
ГАЗ И ОЙЛ“ ЕООД, удостоверяващи заплатени на 19.07.2017г. суми в размер на 40.01лв. и в размер на 59.99лв за
дизелово гориво, не са достатъчни за доказване на направен от ищеца разход за
гориво сумарно в размер на 100лв. във връзка с осъщественото от него пътуване
на 19.07.2017г. от гр. Стара Загора до гр. София и обратно. От представените
други 18 броя фискални бонове на стойност общо 60.33лв. може да се направи
извод, че удостоверяват заплатени таксиметрови услуги в гр. Стара Загора, в
полза на „Гала ен 2009“ ЕООД, „НВ Н. Огнянов ЕН“ ЕООД и „Райкони“ ЕООД, но по
никакъв начин не е обосновано, още по-малко доказано, че ползваните
таксиметрови услуги за дните в периода 13.07.2017г. - 17.07.2017г. /общо 18
броя курса/, са свързани с осъществен превоз от и до КАТ – Стара Загора. Нещо повече
– четири от представените фискални бонове
за ползвани таксиметрови услуги в гр. Стара Загора на 13.07.2017г. в 13:18ч, в
13:34ч, в 13:54ч, в 14:08ч и в 14:27ч,
очевидно не удостоверяват твърдените като направени от ищеца разходи за превоз,
тъй като дори и да са извършени, то това е станало преди часа на извършената от
контролните органи на ОД на МВР – София проверка /16.25ч. на 13.07.2017г./ и
преди съставянето на АУАН № 111080 от 13.07.2017г., издаването на Заповед № 911
от 13.07.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б “д“ от ЗДвП и съответно преди отнемането на СУМПС № *********, КТ и
СРМПС № *********.
С
оглед на гореизложеното съдът приема за недоказани както по основание, така и
по размер, твърдените от ищеца като претърпени от него имуществени вреди - направени разходи за таксиметрови услуги, за гориво
за транспорт, за транспортирането на МПС от мястото на проверката до гр. София
и за паркинг, в общ размер на 300.33лв.
Недоказано е и
твърдението на ищеца за неблагоприятно засягане на имуществена му сфера и
претърпяна имуществена вреда - пропусната полза, представляваща неизплатено трудово възнаграждение в размер на 150 лв. за дните, в които
не е бил в състояние да упражнява дейност по трудов договор, поради лишаване от
правоуправление. От представения и приет като доказателство по делото Трудов
договор № 1/ 01.01.2017г., сключен между „С. - 2010“ ООД /в качеството на
работодател/ и Е.К.Г. /работник/, е видно, че Е.Г. е бил назначен и съответно
към 13.07.2017г. е изпълнявал длъжността „монтажник метални конструкции“. Ако и от показанията на св. М.М. –
управител на дружеството – работодател - „С. - 2010“ ООД, да се установи, че ищецът работи като
монтажник на алуминиева и ПВЦ дограма, като задълженията му включвали да
натовари дограмата, да отиде до обекта и да я монтира, като по принцип двама
служители ходели да монтират дограмата, то не е
доказано по несъмнен начин, че за изпълнението на длъжностните
задължения произтича необходимост от правоспособност за управление на автомобил
от ищеца Е.Г.. Необходимостта от транспортиране на дограмата до обектите,
където се поставя, се свързва със задължение, съпровождащо изпълнението на
основните трудови задължения. Но дори и ищецът да е имал и задължение да
управлява автомобил във връзка със задълженията си на монтажник на дограма, то
не е доказано, че в дните за периода от 13.07.2017г. до 19.07.2017г. не е
изпълнявал трудовите си задължения като монтажник и съответно не е получавал
трудово възнаграждение за изпълняваната длъжност. Още повече че по начина, по
който е уговорен размера на дължимото се на Е.Г. трудово възнаграждение в
сключения трудов договор № 1/ 01.01.2017г. /като месечно трудово възнаграждение,
а не според изработеното/, единствената хипотеза, при която на Г. не му се
следва заплащане на трудово възнаграждение или заместващо го обезщетение по
КСО, е при ползване на неплатен отпуск. Доказателства за ползването на разрешен
от работодателя неплатен отпуск по чл.160 от КТ на работника Е.Г. за периода
13.07.2017г. - 19.07.2017г., не са представени. Ето защо сочените от ищеца като
претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, също се явяват недоказани.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин
наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически
състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответниците - Областна
дирекция на МВР - София и Министерство на вътрешните работи, за претърпени от
ищеца Е.Г. имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от състава им,
поради което предявените в условията на субективно съединяване искове за
солидарно осъждане на тези ответници се явяват недоказани и неоснователни и
като такива, следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството,
ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за
разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/ 2008г./, представлява
отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна
регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът
дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от
друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само
до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75
и чл. 76 от ГПК,
са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 от
ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството
по ЗОДОВ
ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето
защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10,
ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - София, нито в полза на Министерство
на вътрешните работи, поради което и искането на процесуалните им представители
за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.К.Г. *** срещу Областна
дирекция на МВР - София и Министерство на вътрешните работи субективно
съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за солидарно осъждане
за сумата от 450лв., представляваща обезщетение за претърпени от Е.Г.
имуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност на
служители на Областна дирекция на МВР - София и Министерство на вътрешните
работи, изразяваща се в незаконосъобразно бездействие на служители на МВР да
отразят заплащането на глобата по Наказателно постановление № 15-1228-002287 от
05.08.2015г. и незаконосъобразно
лишаване на Е.Г. от правоуправление в резултат на неправомерни действия на
служители на сектор КАТ към ОД на МВР – София, издали АУАН серия Д № 111080 от
13.07.2017г. и Заповед № 911 от 13.07.2017г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б “д“ от ЗДвП, довели до отнемане на
СУМПС № *********, контролен талон № 52839 и СРМПС част ІІ № *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба, като
недоказани и неоснователни.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на процесуалния представител на Областна дирекция на МВР – София, за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на Министерство на вътрешните работи, гр. София, за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: