№ 149
гр. Айтос, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. С. С., ЕГН **********, с адрес: с.Ч., общ. А., против
Наказателно постановление (НП) № 8/29.09.2022 г., издадено на осн. чл. 36, ал. 2 ЗАНН от
кмета на община А., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 4, III Раздел от Наредба
за опазване на обществения ред в община А. /НООРОА/ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лв. Намира, че при издаване на НП не бил спазен
абсолютният давностен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН, който срок изтекъл на 22.5.22г., т.к. за
вмененото му нарушение бил съставен акт по УБДХ на 22.11.21г., по който било образувано
АНД пред АРС, което било прекратено, а АНП – препратена на РП, която преписка
приключила с постановление от 11.5.22г. за отказ да се образува нак.производство. Счита, че
било налице нарушение по чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН – налице било несъответствие между
посочените дати и часове за вмененото му нарушение в акта по УБДХ и в НП, нарушаващо
правото му на защита. Намира, че нарушен бил чл. 57, ал.1, т. 6 ЗАНН, т.к. санкционната
норма от НООРОА съдържала различни състави на нарушения, а в НП не било посочено за
кое деяние се наказвал нарушителят. Сочи, че липсвА. мотиви защо му се налага санкция в
максималния размер. Поддържа, че не е извършил вмененото му нарушение. Моли за отмяна
на атакуваното НП като незаконосъобразно, евентуално за намаляване на наложеното му
наказание.
Административно-наказващият орган (АНО) в о.с.з. чрез проц.представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че бил спазен срокът по чл. 34,
ал.3 ЗАНН, който изтичал през м.11.22г. Поддържа, че било ясно и конкретно описано
деянието, обуславящо налагане на санкция на жалбоподателя, което нарушение не било
маловажно и извършено спрямо кмет на населено място, обуславящо налагане на санкция в
1
максимален размер. Моли за потвърждаване на НП.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява
следното: На 22.11.21г. на жалбоподателя е бил съставен акт по чл. 2 УБДХ от Г.К.-мл.ПИ
при РУ-Айтос, за това, че на 22.11.21г., около 14.40ч. в с.Ч., общ. А., лицето Х. С. С.
извършило непристойна проява, изразяваща се в отправяне на псувни и други нецензурни
думи, както и направен опит за физическа саморазправа срещу лицето Ю. А. И. от с.Ч., общ.
А., с което грубо нарушил обществения ред и предизвикал възмущение на гражданите. В
резултат на съставения акт по УБДХ пред РС Айтос било образувано АНД №392/21г., в
което били разпитани свидетели и което производство е било прекратено с вл. в сила
определение на съда от 23.11.21г., като съдът на осн. чл. 6, ал.2 УБДХ е изпратил АНП по
компетентност на РП-Бургас, ТО-Айтос. В хода на образуваната пред РП преписка вх.
№237000-13/4.1.22г., приложена като доказателство по делото, РП е установил, че не са
събрани данни за извършено деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ
характер, поради което и на осн. чл.213, ал.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199 НПК е отказал да
образува ДП по случая и е прекратил преписката с постановление от 11.5.22г.
Наблюдаващият прокурор постановил препис от посоченото постановление да бъде
изпратен на кмета на община А. за преценка за санкциониране на лицето Х. С. С. за
извършено от последния нарушение по реда на НООРОА. Въз основа на събраните материА.
и постановлението на РП на жалбоподателя на 29.09.22г. било съставено НП на осн. чл. 36,
ал.2 ЗАНН за това, че на 23.11.21г., около 14.30ч. в с.Ч., обл.Б., в посока главен път А.-Б. е
извършил непристойна проява на обществено място, изразяваща се в дребно хулиганство, а
именно държал се агресивно с лицето Ю. А. И., отправял му обидни думи и закани за
саморазправа, както и направил опит да го удари, но бил спрян от намиращите се на мястото
лица. Описаните действия били квА.фицирани като нарушение на чл. 4, III Раздел от
НООРОА, като на жалбоподателя било наложено адм.наказание глоба в размер на 100 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от писмените доказателства по делото, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели (Ю.И. и Б.Б.) и от показанията на свидетелите Е.Б. и С.С., дадени в
производството по АНД №392/21г. на РС Айтос /прочетени на осн. чл. 281, ал.1, т.5 НПК вр.
чл. 84 ЗАНН/, които показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити,
поради което е допустима. НП е издадено от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН, въз
основа на постановление от 11.5.22г. на РП за отказ да се образува досъдебно производство
/л.11-12 от делото/. Съгласно чл. 36 ал. 2 ЗАНН /в действащата редакция, ДВ, бр. 63 от 2017
г., в сила от 05.11.2017 г./ без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
2
орган. Достатъчно е в постановлението за прекратяване на РП да се съдържат данни, от
които може да се направи извод, че лицето е извършило адм.нарушение. Очевидно е от
приложената прокурорска преписка, че същата е приключила именно с отказ на РП да
образува нак.производство по чл. 213 НПК, след което същата е изпратена на кмета на
община А., който е издал атакуваното НП. При образувано производство по реда на чл.36,
ал.2 ЗАНН АУАН изобщо не следва да се съставя и отговорността на нарушителя се
ангажира директно с издаването на НП. При отказ от образуване или при прекратяване на
наказателното производство, прокурорът може да препрати (т.е. да върне) преписката на
органа за налагане на административно наказание, който, от своя страна, разполага с
шестмесечен срок да издаде НП, по аргумент от чл. 34 ал.3 вр. чл. 36 ал.2 ЗАНН, защото в
случая прокурорското постановление за отказ/прекратяване има функцията на АУАН /Р. №
777 от 18.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 508/2019 г. на Административен съд – Бургас/. Поради
това давностният срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН е започнал да тече от 11.5.22г. – момента на
издаване на постановлението на РП, респ. би изтекъл на 11.11.22г., а НП е издадено в
рамките на този срок /на 29.9.22г./. Но дори и да се приеме, че срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН е
започнал да тече, считано от 22.11.21г., същият отново не е изтекъл, т.к. е бил спрян поради
висящността на прокурорската преписка, считано от 23.11.21г. до 11.05.22г. /по аналогия със
спирането на давностния срок при прекратяване на адм.наказателното производство в
хипотезата на чл. 33, ал.2 ЗАНН - Р. № 367 от 28.02.2019 г. по к. а. н. д. № 25/2019 г., Р.№
430 от 11.03.2019 г. по к. а. н. д. № 3340/2018 г., Р. № 642 от 11.06.2020 г. по к. а. н. д. №
541/2020 г., Решение № 1750 от 11.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2051/2021 г., Р.№ 1835 от
19.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2302/2021 г. всички на АдмС - Бургас/. Това е така понеже в
случая РС Айтос е изпратил преписката на прокурора на 23.11.21г., като същевременно с вл.
в сила акт от същата дата съдът е прекратил адм.наказателното производство по АНД
№392/21г., образувано по повод съставения акт по УБДХ от 22.11.21г., поради което и
срокът по чл. 34 ал.3 ЗАНН е спазен и не е изтекъл към момента на издаване на НП
/съобразявайки хронологията на поставените актове по случая – съставен акт по УБДХ на
22.11.21г., прекратяване на АНД №392/21г. на РС Айтос на 23.11.21г., отказ на РП по чл.
213 НПК от 11.5.22г. и съставяне на НП на 29.9.22г./.
От събраните по делото доказателства се установяват несъмнено начина на
констатиране на нарушението, фактите по същото, както и извършването му от
жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Събраната по делото
доказателствена съвкупност изцяло опровергава защитната теза и твърденията на
жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение. Посоченото неправомерно
поведение, описано в НП, осъществено от жалбоподателя, е несъвместимо с обществените
норми на поведение и съставлява нарушение на чл. 4, III Раздел от НООРОА, която норма
гласи, че „който на обществени места, в заведения, транспортни средства и др.произнася
неприлични думи, предизвиква сбивания, извършва непристойни прояви, или употребява
алкохол на обществено място, извън заведенията за хранене или други, определени за целта
места, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба от 20 до 100 лв. Съдът
3
намира, че липсват сочените в жалбата нарушения по см. на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
Видно от НП освен, че е посочено обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
непристойна проява на обществено място, изразяваща се в дребно хулиганство,
същевременно са посочени и описани конкретните действия, извършени от лицето,
съставляващи адм.нарушение - "държал се агресивно с лицето Ю. А. И., отправял му обидни
думи и закани за саморазправа, както и направил опит да го удари, но бил спрян от
намиращите се на мястото лица". Направеното описание на конкретно осъществените от
жалбоподателя неправомерни действия, е установимо като фактическо положение от
доказателствата, събрани по делото (вкл. свидетелските показания на лицата, очевидци по
случая). Конкретното описание на фактически действия, осъществени от жалбоподателя,
изпълва бланкетния състав на чл. 4, III Раздел от НООРОА, като описаните неправомерни
действия попадат в състава на нарушението, описано в посоченото правило за поведение.
Съдържанието на НП се явява достатъчно пълно и съответства на изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, т.к. е налице ясно и точно описание на конкретното поведение,
осъществяващо състава на административно нарушение, което коректно е подведено под
приложимата в случая норма. Направеното описание, съдържащо се в НП, не води до извод,
че за нарушителя е съществувала неяснота по отношение на какви факти следва да се
защитава, респ. какво нарушение му се вменява, още повече, че както се посочи по-горе НП
е издадено след постановен отказ на РП по чл. 213 НПК да образува ДП във връзка с
процесния случай и след проведено производство по УБДХ /АНД №392/21г. на РС Айтос/, в
хода на които нарушителят е давал нееднократно обяснения и сведения за фактите по
случая. Поради това и правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, доколкото
на същия е станало ясно за какво негово поведение е бил санкциониран. Възражението за
несъответствие между посочените дати и часове на вмененото на жалбоподателя нарушение
в акта по УБДХ и в НП /респ. 22.11.21г., около 14.40ч. и 23.11.21г., около 14.30ч./ съдът
намира за неоснователно поради изложените по-горе съображения във връзка с
ненарушаване правото на защита на лицето, а и като се има предвид, че НП е издадено по
реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН, а не въз основа на съставени АУАН или акт по УБДХ /още
повече, че видно от акта по УБДХ- л.13 от приложената прок.преписка, в графата за
възражения от нарушителя са вписани направените такива от лицето, т.е. същото е било
наясно какво нарушение му се вменява, защитавайки се по повод на същите факти, описани
и в НП/. Следователно в случая не е препятствано по какъвто и да било начин адекватното
упражняване правото на защита на жалбоподателя. Правилно АНО е посочил приложимата
санкционна норма при определяне на наказанието, подвеждайки под нея извършеното
нарушение от жалбоподателя. При липсата на посочени от АНО какви да е отегчаващи
обстоятелства, а също и на мотиви, обуславящи налагане на санкция в максимално
предвидения размер от 100 лв., съдът намира, че санкцията се явява несправедлива.
Съответстващо на тежестта на нарушението е наказание в размер на средния от 60лв. – при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, който се явява
адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане налицелите на
чл. 12 ЗАНН. Действително нарушението е извършено чрез няколко различни действия на
4
жалбоподателя и спрямо различни лица, вкл. кмет на населено място, но същевременно
следва да се отчете както възрастта на жалбоподателя, който е и пенсионер, така и че
противоправната проява се явява инцидентна в неговия живот, а също и обстоятелството, че
същият е действал по този начин, съмнявайки се, че в случая се касаело до незаконна сеч. В
този смисъл НП следва да бъде изменено.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8/29.09.2022 г., издадено на осн. чл. 36, ал.
2 ЗАНН от кмета на община А., с което на жалбоподателя Х. С. С., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 4, III Раздел от Наредба за опазване на обществения ред в община А. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв., КАТО НАМАЛЯВА
размера на наказанието на 60 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5