М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1257 по описа за 2016 година на ПРС
VIII наказателен
състав
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала
обвинение срещу З.А.П. ***, ЕГН ********** и го е предала на съд за това, че на 13.03.2015г. в гр.Пловдив
в съучастие с Ш.М.А. като съизвършител е отнел чужди движими вещи – портфейл,
кожен с надпис „Келвин Клайн”
на стойност 20 лв., сума в размер на 382 лв., всичко на обща стойност 402 лв.
от владението на Е.Н.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребили за това сила - престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Ш.М.А. ***, ЕГН **********
и го е предала на съд за това, че на 13.03.2015г.
в гр.Пловдив, като непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие със З.А.П. като
съизвършител е отнел чужди движими вещи – портфейл, кожен с надпис „ Келвин Клайн” на стойност 20 лв.,
сума в размер на 382 лв., всичко на обща стойност 402 лв. от владението на Е.Н.М.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребили за това сила –
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
При разглеждане на делото от друг съдебен състав, подсъдимият З.А.П. е
сключил споразумение с Районна прокуратура гр.Пловдив
след като е възстановил нанесените на Е.Н.М. щети и наказателното производство
спрямо него е било прекратено на основание чл.384, ал.1 и ал.3,
вр. чл.382, ал.7, вр. чл.381 от НПК.
Подсъдимият Ш.М.А. чрез своя
защитник адв.А.К. е заявил, че не желае да сключи
споразумение с прокуратурата.
По делото няма конституиран частен
обвинител.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия Ш.А. със същата правна
квалификация на деянието, като счита същото за
безспорно доказано. По отношение на наказанието което следва да се наложи на
подсъдимия А. представителят на прокуратура поиска да му бъде наложено наказание една година лишаване от свобода,
чието изпълнение да се отложи за срок от три години. От представителят на
прокуратурата се поиска в тежест на подсъдимият да се възложат направените по
делото разноски.
Подсъдимият Ш.
М. А. се явява и лично участва в наказателното производство. Подсъдимият
Ш. М. А. и неговият защитник адв.А.К. на основание чл.371, т.1 от НПК в първото съдебно
заседание изразяват съгласия да не се
разпитва свидетелката Л.А. и изслушват вещите лица К.И. и д-р В.С.. Съдът с
определение от 22.12.2016г. одобри изразените съгласия на основание чл.371, т.1
от НПК, като при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва на
протоколите за разпит на свидетел Л.А. и заключенията на вещите лица К.И. и д-р
В.С..
Подсъдимият Ш.М.А.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, не дава обяснения. При
последната си дума заяви, че не е виновен.
Адв.А.К. – защитник на подсъдимият Ш.М.А. намира, че обвинението е не е доказано по несъмнен начин,
като излага мотиви за тезата си и моли подсъдимият да бъде оправдан и разноските
по делото бъдат възложени в тежест на държавата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ш.М.А.
е роден на *** *** ***, б., български гражданин, основно образование, неженен,
ученик, неосъждан, ЕГН: **********
Към момента на извършване на деянието е бил
непълнолетен, учащ – ***, без данни за
съществуващи проблеми с дисциплината и поведението му като ученик.
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия / лист 10 от наказателното дело / съдът намира като
установено, че същия не е осъждан както и че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78 а НК.
З.П. и Ш.А., както и свидетел С.У. били
познати и подържали приятелски отношения помежду си. На 13.03.2015г. по
предварителна уговорка подсъдимият Ш. и свидетел С.У. се срещнали и отишли в билярд – клуб „ Дейзи”
находящ се в гр. Пловдив, кв.”Кючук Париж”. Стояли в
заведението до около 22,30 часа, а когато излезли навън, където ги чакал З.П.,
съгласно направена преди това уговорка по телефона с подсъдимият Ш.А.. Тримата
заедно тръгнали по посока на денонощен магазин, находящ се в гр.Пловдив на ул.”Димитър Талев”, срещу клуб „ Макао”,
в който магазин работела към момента като продавач свидетелката Л.А..
Същата вечер свидетел Е.М. бил с приятели в
заведение „Релакс” находящо се в гр.Пловдив,
в близост до Първо РУ МВР Пловдив. Около 23:15 часа излязъл от заведението и отишъл до денонощен
магазин да си купи цигари. В същия
търговски обект, като клиенти влезли подсъдимият Ш.А. и свидетел У., който се
наредил на опашката за да си купи цигари. Подсъдимият Ш.А. стоял встрани, което
му предоставило възможност да възприеме зрително действията на свидетел Е.М.,
който заплащал в същия момент закупен от
него артикул на свидетелката А.. При заплащането от свидетел М., подсъдимият А.
забелязал че свидетел М. държи портфейл, както и наличието в него на парична
сума. Подсъдимият А. излязъл от магазина
веднага след свидетел М.. Отвън споделил със З.П. идеята да проследят свидетел М.
и да му вземат портмонето с намиращата се в него парична сума, като за целта
тръгнали след него. Свидетел У. също излязъл от магазина, след като си купил цигари и възприел отдалечаващите се негови приятели и ги
настигнал. Свидетел Е.М. ***, като вървял в посока ул.„Чорлу”
в същия град. Подсъдимият А. и З.П. завили
по една от пресечките в дясно, после веднага в ляво, като с тях вървял и свидетел У. и така
пресекли движението на свидетел М..*** и ул.„Чорлу” в
гр.Пловдив подсъдимият Ш.А., З.П. и свидетел У. пресрещнали
свидетел Е.М.. Подсъдимият Ш.А.
приближил свидетел М. и му поискал огъне, при което свидетел М. бръкнал към вътрешния джоб на якето, с което
бил облечен, за да извади запалка и в този момент подсъдимият Ш.А. го ударил с
ръка в областта на лицето. По същото време З.П. минал зад свидетел М. и го
хванал за ръцете, като ги извил назад. След като свидетел М. бил захванат за
ръцете от З.П., подсъдимият Ш.А. бръкнал във вътрешния джоб на якето на свидетел
Е.М. и извадил портфейла му – кожен с надпис „ Келвин
Клайн”, в едно с намиращата се в същия сума от 382
лв., дебитна и кредитна карта от „Уникредит Булбанк”
и лична карта на името на свидетел Е.М.. Свидетел М. се опитал да окаже
съпротива и да си освободи ръцете, но З.П. продължавал да го държи за
ръцете и същевременно му казал ”Не
мърдай!”. След като подсъдимият Ш.А. взел в себе си портмонето на свидетел М., в едно с намиращи
се в него пари и документи, З.П. бутнал свидетеля М. при което последния паднал на земята.
Подсъдимият Ш.А., З.П. и свидетел У. побягнали. Свидетел У. след като побягнал
се прибрал в домът си.
Свидетел
Е.М. се завърнал в заведението където бил и подал сигнал до органите на МВР за
извършеното спрямо него посегателство. На място където бил свидетел М.
пристигнал полицейски патрул, с който свидетел М. обиколил района, но не видели
лица които да приличат на нападателите на свидетел М.. Свидетел М. отишъл в
полицейското управление където бил разпитан като свидетел, явяващо се първо
действие на образуваното ДП на основание чл.212, ал.2 от НПК.
На другия ден подсъдимият Ш.А., З.П. и свидетел
У. се срещнали, при което З.П. и подсъдимият Ш.А. си поделили отнетите от
свидетел М. пари. На свидетел У. била дадена сумата от 10 лева.
Във връзка с работата си свидетел А.К.
полицейски служител ***провел беседа със свидетел У., при което свидетел У.
заявил че знае кой е извършил грабежа на свидетел М. и посочил като участник в
него подсъдимия А.. В последствие свидетел У. посочил и другото лице участвало
в грабежа а именно З.П.. Посочените от
свидетел У. лица били установени и призовани в полицейското управление. По
отношение на двете лица била приложена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
и задържани на 01.04.2015г. за 24 часа като лица заподозрени в извършването на
грабеж. Свидетел У. саморъчно написал обяснения, приложени по делото. От З.П.
били снети обяснения от полицейски служител А.К. приложени по делото.
На 02.04.2015г. свидетел Е.М. разпознал подсъдимият Ш.А. като
момчето, което му е поискало огънче, след това го е ударил и му е отнел
портмонето, посочвайки по какво е бил разпознат / лист 21 от ДП/.
Привлечен като обвиняем в ДП Ш.М.А.
не взема отношение по въпроса за вината и се ползва от правото си да не дава
обяснения.
Разпитан като свидетел пред съдия /
лист 56 – 57 от ДП / С.У. излага факти
относно авторството на посегателството в лицето на Ш.А. и З.П., както и
конкретните действия извършени от всеки един от тях по отношение на пострадалия
М., и отнетите от него вещи.
Като свидетел в хода на досъдебното
производство / лист 62 от ДП / е разпитана М.Д.А. - майка на Ш. А. която излага факти относно проблеми в
поведението на сина и, както и за наличието на авторитет като родител и за
справяне с възникналите проблеми.
От заключението на вещо лице К.И. по
стоково-оценъчната експертиза се установи, че
стойността на инкриминираните вещи е 402
лева, като стойността на кожен портфейл с надпис „Келвин
Клайн” е 20 лева и сумата пари е в размер на 382
лева, изчислени съобразно средните
пазарни цени към инкриминирания момент и след приспадане на съответния процент
овехтяване.
От заключението на вещо лице д-р В.С.
по съдебно - психиатричната експертиза се установи, че подсъдимият Ш.А. не
страда от психично заболяване, не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Пловдив,
както и че по отношение на него не е търсена психиатрична или психологична
помощ. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, да участва в наказателното производство.
Съдът възприе и кредитира в присъдата
си заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Същите не се оспориха от страните.
Изложената релевантна за делото фактическа обстановка съдът приема въз
основа на показанията на свидетелите З.А.П.,
С. Н.У., Е.Н.М., А.И.К., А.Р.С. дадени в
съдебно заседание, от показанията на свидетелката М.Д. З. – майка на Ш.А.,
дадени в съдебно заседание, в кредитираната от съда част, от показанията на
свидетелката Л.Р.А., дадени в досъдебното производство, прочетени и приобщени
по реда на чл.283 от НПК към доказателствата по делото, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал: заключение на стоково оценъчна експертиза на вещо
лице К.И. / лист 23 от досъдебното /,
заключение на съдебно – психиатрична експертиза на вещо лице д-р В.С. / лист
65 – 69 от досъдебното /, протокол за разпознаване на лице / лист 21 от
досъдебното /, характеристична справка / лист 73 от ДП/ както и от писмените доказателства, събрани в
хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал: социален доклад / лист 105 – 107 от
наказателното /, справка от работодател / лист 133 – 134 от наказателното
/.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството в лицето на подсъдимият Ш.А..
Подсъдимият Ш.М.А. не се призна за
виновен по предявеното му обвинение и не дава обяснения.
В показанията си свидетел Е.М., дадени в
съдебното следствие посочи действията на подсъдимия Ш., както и на свидетел П.,
как е бил спрян под предлог за
даване на огънче, как подсъдимият А. му нанесъл удар с ръка в лицето, след
което друго лице го е хванало за ръцете, както и как подсъдимият А. е взел
портмонето му намиращо се във вътрешен джоб на якето. Свидетел М. даде точно
описание на портмонето, вещите намиращи се в него и размера на отнетата му
сума. В съдебно заседание свидетел М. отново посочи подсъдимия А. като лицето
което разпознава което го спряло и
поискало огънче, както и което го е ударило в лицето и отнело личните му вещи –
портмоне, карти и сума намиращи се в него.
От показанията
на полицейските служители А.К. и А.С. извършили оперативно-издирвателните
действия във връзка с посегателството над свидетел М. се установи, че подсъдимият Ш.А. и З.П. са признали участието
си в този грабеж, дали са описание на действията предприети от тях при
отнемането на вещите на свидетел М., както и последващите действия по отношение
на вещите на свидетел М.. Изложените от свидетелите факти са узнати от тях при
изпълнение на техните служебни задължения, отразени са в приложените по делото
обяснения, както и се потвърждават от показанията на свидетелите П., разпитан
при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК
и свидетел У..
Съдът не
кредитира дадените от свидетелката М.Д. З. – майка на Ш.А. показания в съдебното
следствие в частта им, че на
инкриминираната дата подсъдимият се е прибрал със нея в дома им в село ***, тъй
като същите изхождат от лице което е заинтересовани от изхода на делото и не се
потвърждават от други доказателства приети по делото. В показанията си дадени
пред съда на 22.12.2016г. / лист 113, страница втора от наказателното /
свидетелката З. посочва и за варианти когато сина и се е прибирал в дома им със
такси.
От изложеното по-горе съдът стигна до несъмнения извод, че авторството на деянието в лицето на
подсъдимия Ш.М.А. и участието му в извършването на престъплението са несъмнено
доказани.
Подсъдимият А. е бил пред свидетел М., който го възприел и запомнил не само по
дрехата, суичъра с който е бил облечен, но и по формата и цвета на неговото
лице, както и по ръста, което като обстоятелство е посочил на 02.04.2015г.
когато е разпознал Ш.А. като лицето което е поискало огънче, като лицето което
го е ударило с ръка в лицето, както и като лицето което е взело от вътрешния
джоб на якето с което е бил свидетел М. портфейл с намиращите се в него вещи и
сума от 382 лева. С установеното владение върху посочените вещи, както и с
последващото разпореждане с вещите като със свои, а именно разпределение и
използване на сумата, изхвърляне на портфейла и картите намиращи се в него е
било осъществено прекъсване на владението от страна на свидетел М. върху тези
вещи, като това прекъсване на владението е било съпроводено със упражнена сила
по отношение на свидетел М. именно за да не може да защити владението върху
тези вещи.
Всички доказателства
разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият
Ш.М.А. към инкриминираната дата е непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, следователно е
наказателно отговорно лице. Съгласно чл.31, ал.2 от НК, той може да бъде субект на престъплението, за което е
обвинен.
С
деянието си от обективна страна и субективна страна подсъдимия Ш.А. е осъществил
състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, тъй като на 13.03.2015 г. в гр.Пловдив, като непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие със З.А.П. като съизвършител е отнел чужди движими вещи – портфейл, кожен с
надпис „ Керлвин Клайн” на
стойност 20 лв., сума в размер на 382 лв., всичко на обща стойност 402 лв. от
владението на Е.Н.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребили за това сила. Налице е и функционална връзка между
използваната сила и отнемането на вещите от владението на пострадалите,
доколкото принудата е била насочена да сломи съпротивата на
собственика на вещите свидетел Е.М..
От субективна страна подсъдимият Ш.А.
е действал при пряк умисъл. Съзнавал е, че вещите са чужди и се намират в чуждо
владение, че пострадалият Е.М. няма желание да се раздели с тях и преодолява
несъгласието му чрез упражнената сила. Целял е да
ги получи и да се разпореди с тях. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
При тези обстоятелства, съдът счита, че подсъдимият Ш.М.А. следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден
на съд.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Ш.А. съдът отчете като
смекчаващи отговорността младата му възраст и чистото
съдебно минало.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие проявената упоритост при
осъществяване на деянието и сломяване съпротивата на пострадалия. Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито пък
изключителни по своя характер. Същите мотивират единствено съдът да приеме, че
следва да се наложи наказание в пределите предвидени от закона за извършеното
престъпление, след редукцията по чл.63 от НК.
Въз основа на
тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения съдът наложи на
подсъдимия Ш.М.А. на основание чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3, вр. чл.54 от НК наказание лишаване
от свобода за срок от една година.
На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66,
ал.1 от НК съдът намери, че следва да отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия Ш.М.А. наказание една година
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, тъй като прецени, че за
поправянето му не е необходимо да бъде изолиран от обществото. С оглед на обстоятелството, че
престъплението е извършено в тъмната част на денонощието и подсъдимият Ш.М.А. е
подрастващ, на основание чл.67, ал.3 от НК, съдът постанови подсъдимия да
изтърпи през така определения му изпитателен срок пробационната мярка
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.
Съобразно изхода на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ш.А. със съгласието на законния си представител М.Д.
З. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски на досъдебното производство
в размер на 73,50 лева, както и направените разноски на съдебното производство
в размер на 50 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр.Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС