№ 2879
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Диана Василева
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №14603/15.12.2022г., постановено по гр.д. №35318/2022г. по
описа на СРС, 75 състав, е осъдена Столична община да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ АД сумата от 3002,47 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ за
вредите, причинени на лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. №СА **** ХР
от настъпило на 10.11.2020г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 30.06.2022г. до
окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 366 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2021г. до 02.06.2022г.,
както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 943,12 лева,
представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от претенциите.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника в
производството Столична Община, чрез пълномощника юрисконсулт Я.П.. В
жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, и е направено искане да бъде отменено и
1
предявените искове да бъдат отхвърлени. Въззивникът поддържа, че по
делото липсвали безспорни данни претърпяната имуществена вреда да е била
вследствие на твърдяна неравност на пътното платно. От съществено
значение за преценка на механизма на ПТП е скоростта на движение от
страна на водача, както и параметрите на твърдяната неравност, а такива
данни липсвали по делото и не били взети под внимание от експерта при
изготвяне на заключението по съдебно-автотехническата експертиза. В случая
не бил съставен протокол за ПТП в нарушение на изискванията на Наредба
№Із-41 от 12 януари 2009г. за документите и реда на съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и
Информационен център към Гаранционния фонд, какъвто следвало да бъде
съставен, тъй като било установено по делото, че след ПТП автомобилът не е
можел да се движи на собствен ход. Въпреки това било изплатено
застрахователно обезщетение на застрахованото лице в нарушение на
застрахователния договор. Освен това съгласно сключения застрахователен
договор отговорността на застрахователя за застрахователно събитие,
доказано на база писмена декларация по образец от застрахования е в размер
до 10% от застрахователната сума. В случая на застрахования било изплатено
застрахователно обезщетение в размер по-висок от 10% без представяне на
необходимия протокол за ПТП. Поради изложеното счита, че не е установен
по делото механизмът на ПТП.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника
адв. Люмобир Ц., с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна счита, че по
делото е установен механизмът на ПТП, като причина за същото било
препятствие на пътя – необезопасен и несигнализиран коловоз. Поддържа, че
несъставянето на протокол от органите на МВР не съставлява изключен риск,
при който застрахователят може да откаже плащане на застрахователно
обезщетение, нито представлява процесуална пречка за установяване на
настъпилото застрахователно събитие с други доказателствени средства.
Непредставянето на протокол за ПТП давало възможност на застрахователя
евентуално да намали застрахователното обезщетение при декларирани
несъответствия, но такава преценка се правела от застрахователя при всеки
2
конкретен случай.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с предявени от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД срещу Столична община осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.11.2020г. около 12:40 часа в гр. София, лек
автомобил „Шкода Супърб“ с рег. №СА****ХР, собственост на М.В.С.,
управляван от П.О.Б., при движение в ж.к. „Захарна фабрика“ в близост до
бл.20 попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно
(коловоз), при което на МПС са нанесени материални щети. Твърди, че
собственикът на МПС „Шкода Супърб“ с рег. №СА****ХР, е имал сключен
договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество, застрахователна
полица №440120215012952, валидна за периода от 05.09.2020г. до
04.09.2021г. Навежда твърдения, че изплатил сумата, необходима за
отстраняване на щетите, в размер на 2987,47 лева, с което твърди, че встъпил
в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника
за доброволно възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не
постъпило. Ето защо, ищцовото дружество моли съда да постанови решение,
с което да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното вземане за
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно с
3
мораторна лихва, както и направените по делото разноски.
Ответникът Столична Община оспорва изцяло предявения иск.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на МПС „Шкода Супърб“ с рег. №СА****ХР е бил сключен
договор за застраховка „Каско” застрахователна полица №440120215012952,
валидна за периода от 05.09.2020г. до 04.09.2021г., в сила към датата на
процесното ПТП.
На 10.11.2020г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана преписка по
щета №44012132031230, по която на застрахованото лице е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2987,47 лева.
Представена е по делото регресна покана от ищеца до ответника с изх.
№О-92-4306/29.03.2021г., връчена на ответника на 01.04.2021г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по МПС
„Шкода Супърб“ с рег. №СА****ХР се намират в пряка причинно –
следствена връзка с процесното събитие, като стойността на причинените
вреди по средни пазарни цени възлиза на 6360,73 лв. Разпитан пред съда в
качеството на свидетел, водачът на автомобила П.О.Б. разказва, че карал с
доста бавна скорост, защото предприел маневра завой наляво, когато паве се
вдигнало и се забило в колата, счупило рейка, мост и други части. Коловозът
не бил обезопасен нито сигнализиран. Участъкът от пътя се състоял от
асфалт, кръпки, павета, улицата не била ремонтирана от много време.
Свидетелят разказва, че живее в района и познава обстановката. Видял
неравността преди това. Имало бордюр, кофи, коловоз и в средата ставало
като бабуна, през която трябвало да се преминава леко. Свидетелят минал
леко и павето отдолу се извадило. Това се случило при завой наляво. След
ПТП колата не била в движение. Уведомил застрахователя, и колата била
репатрирана с пътна помощ.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
4
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в съвкупност
посочените предпоставки за основателност на иска.
Установява се по делото, че между ищеца и собственика на МПС
„Шкода Супърб“ с рег. №СА****ХР е бил сключен договор за застраховка
„Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило за
репатриране и ремонт на автомобила суми в общ размер на 2987,47 лева. В
кредитираното заключение на САТЕ се посочва, че щетите по автомобила,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП.
Неоснователно е поддържаното с въззивната жалба възражение, че не
е доказан механизма на ПТП, както и че не е налице основание за
застрахователя да се суброгира в правата на увреденото лице поради липса на
съставен протокол за ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и
5
съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да
посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато
между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е
в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е
издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не
възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
/приложение № 3/.
По аргумент за противното от чл. 6, т. 4 /приложима редакция – доп.,
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./, протокол за ПТП с материални щети следва да
бъде съставен от органите на МВР след посещение на място, когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с
един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
В случая по делото е установено, че процесният автомобил не е могъл
6
да се придвижва на собствен ход и е било необходимо репатрирането му,
поради което местопроизшествието е следвало да бъде посетено от служители
на МВР и да бъде съставен протокол за ПТП.
Действително по делото не се представя и не се твърди съставянето
на протокол за ПТП, но независимо от това въззивната инстанция приема, че
в хода на производството е установен по несъмнен и категоричен начин
механизмът на настъпилото пътно – транспортно произшествие. Фактът на
настъпване на ПТП и респ. на покрит застрахователен риск може да се
установи с всички допустими по ГПК доказателства. Няма спор, че
местопроизшествието не е посетено от полицейските органи и за него не са
съставени документи, но се установи фактът, че застрахованият водач
добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключения застрахователен
договор, като непосредствено след настъпване на застрахователното събитие
е уведомил застрахователя с уведомление за щета и е предоставил автомобила
за оглед от застрахователя. Механизмът на ПТП се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на разпитания като свидетел в
първоинстанционното производство водач на автомобила Петър Беловски,
както и от кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза.
В тази връзка е неоснователно оплакването на въззивника, че по
делото липсват документи, удостоверяващи застрахователното събитие и
настъпилите вреди, тъй като нямало съставен такъв протокол, както и
възражението на ответника, че е изплатено обезщетение над уговорен със
застрахователния договор подлимит.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – Столична Община.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
7
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от
8
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
ищецът е ангажирал доказателства, че е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 2987,47 лева, която сума е по-малка
от посочената от вещото лице стойност на щетата по средни пазарни цени в
размер на 6360,73 лева. Неоснователни са възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на застрахования водач, тъй като не е установено по
делото нарушение от страна на последния на задължение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и
доказан в пълния му предявен размер от 3002,47, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно
приложение на материалния закон от СРС относно уважената претенция за
мораторна лихва, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои
извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 637 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14603/15.12.2022г., постановено по гр.д.
№35318/2022г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД разноски за въззивната инстанция в размер на 637 лева.
9
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10