Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 202
гр. Севлиево,
25.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х.
ХРИСТОВ
при участието на секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 998 по
описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като производството e във фазата по
допускане на делбата.
Делото е
образувано по искова молба от М.Ю.Х., с ЕГН **********, с адрес *** и от Б.А.Ф.,
с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ю.Х.Ф., с ЕГН ********** с адрес ***.
Ищците
твърдят, че страните са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в с.
П.С., Община С., ул. "***" № *, а именно: урегулиран поземлен имот
VIIIa-539 в квартал 36 по плана на с. П.С.,
Община С., целият с площ от 2040 кв. м., при граници: улица, УПИ на н-ци на Н. Я.
С., УПИ на н-ци на А. Я. С., УПИ на н-ци на К.И.К.и УПИ на н-ци на Х. М. О.,
заедно с построените в имота: жилищна страда, масивна, с ж.бетонни плочи, на
два етажа, със застроена площ от 97 кв.м., състояща се от: първи етаж - три
стаи, коридор и две самостоятелни санитарни помещения, втори етаж - две
самостоятелни жилища, състоящи се всяко от по две стаи, килер, коридор,
санитарен възел и обща тераса; гараж със склад със застроена площ от 37 кв.м. и
лятна кухня, долепена до гаража със застроена площ от 40 кв. м., заедно с
всички подобрения и трайни насаждения в имота. Притежаваните от страните квоти
в съсобствеността били следните: 1/2 идеална част за първия ищец и по 1/4
идеална част за втория ищец и ответника. Съсобствеността била възникнала на
основание наследяване по закон и сделка по следния начин: имотът бил придобит
на основание давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност от ***
Х. Ф.С.и А.М.Ф.(*** на ответника и втория ищец и баба и дядо на първия ищец)
съгласно нотариален акт № 52, том 1, дело № 114/1974 г. на РС - Севлиево. Х. Ф.С.умрял
на *** г. и оставил за свои законни наследници ***А.М.Ф.и *** си Ю.Х.Ф.
(ответника) и Б.А.Ф. (втория ищец). При режима на СК от 1968 г. (отм.), но
действащ към смъртта на С., ***та получавала половината от прекратената със
смъртта на *** й съпружеска имуществена общност, а двете деца на починалия
наследявали по равно другата половина от прекратената СИО. През 1994г. с
нотариален акт № 82, том II, дело № 599/1994 г. на РС - Севлиево А.М.Ф.дарила
на ***- първия ищец, собствената си 1/2 идеална част от имота. В този имот
ищеца М.Ю.Х. живял до 2010 г., когато се преместил да живее и работи постоянно
в К.Б.. Този имот бил и негов регистриран постоянен адрес от 24.11.1999г. до
27.07.2016г.. Всички страни по спора от дълги години живеели и работели в Б.,
като в Б. се завръщали за по един месец през лятото, когато ползвали годишен
отпуск. Имотът не бил предоставян за ползване на трети лица. При последното
завръщане на М.Х. и при опита му да заплати в Община Севлиево дължимия от него
данък сгради и такса битови отпадъци, които редовно плащал до края на 2016г..
той научил, че партидата му е закрита и че неговият баща-ответникът е
декларирал целия имот като свой, представяйки констативен нотариален акт № 187,
том VI, рег.№ 14481, дело № 891 от 30.09.2016г. на *** с рег. № *** - П.Д.с
район на действие РС – Севлиево, съгласно който акт ответникът бил признат за
собственик на целия имот въз основа на представени от него документи и
извършена обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ищците
оспорват правните изводи на *** за придобиване на имота по давност от страна на
ответника, тъй като от една страна всеки съсобственик се счита за владелец на
своята идеална част от съсобствеността и държател на идеалните части на
останалите съсобственици, а от друга страна, в нито един момент ответникът не
бил манифестирал пред тях намерението си да свои техните идеални части, т.е. да
обърне държането във владение, нито пък препятствал ползването на имота от
тяхна страна. Ищците и ответника били в лоши отношения и не поддържали контакти
помежду си, макар че всички живеели и работели в град Г., Б.. Ищците редовно
плащали данъците си за имота, като до края на 2010 г., ползвали имота,
извършвайки различни дейности по подържането както на къщата така и на другите
сгради, а също и на дворното място. Оттогава до издаването на констативния
нотариален акт не били изтекли 10 години и ответникът, живеейки постоянно в
чужбина, не упражнявал непрекъснато владение на процесния имот - той го ползвал
само за по-малко от месец през лятото. Не бил осъществен фактическият състав на
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, а издаденият нотариален акт №
187/2016 г. следвало да се измени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК в частта,
признаваща ответника за пълен собственик на имота, като същият бил собственик
само на придобитата от него по наследство 1/4 идеална част. Страните не били в
добри отношения и не били в състояние доброволно да се поделят, което
обуславяло правния интерес на ищците от завеждане на иска за делба. С оглед
изложеното и предвид, че не могли да постигнат доброволна делба, ищците искат
съдебна делба на гореописаните недвижими имоти при посочените по – горе квоти,
както и изменение на цитираният от тях констативан нотариален акт, признаващ
ответника за собственик на делбените имоти.
В изпълнение на задълженията
си по чл. 131 – чл. 133 ГПК съдът е приел исковата молба и е изпратил препис от
нея и от приложените доказателства на ответника Ю.Х.Ф. за писмен отговор. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който исковете се
оспорват, като неоснователни. С отговора ответника заявява, че имотът е бил
придобит от *** му - Х. Ф.С. и А.М.Ф.. Последните поне тридесет години,
единствено ответника живеел в имота и го стопанисвал. Само ответника полагал
грижи за имота - извършвал подобрения, заплащал ремонти. Ищците били в чужбина,
не проявявали никакъв интерес и загриженост към имота. Затова през 2016 г.,
ответника се сдобил с посочения в исковата молба констативен нотариален акт, за
собственост върху недвижим имот, придобит по писмени доказателства и давностно
владение № 187, том VI, peг. №14 481, нотариално дело № 891 от 30.09.2016 г. на
*** П.Д., peг.№*** на НК, вписан в служба по вписванията с вх. рег. № 4052 от
30.09.2016 г.. Ищците изгубили правото на собственост въз основа на изтекла в
полза на ответника придобивна давност върху имота. Ответника оспорва всички
изложени от ищците твърдения в исковата молба, че не е препятствал ползването
на имота от тяхна страна и че бил държател на техните идеални части. Веднага
след смъртта на**на ответника, същият се почувствал собственик на имота, заявил
това на ищците и те не реагирали по какъвто и да било начин. Поради това искът
за делба бил неоснователен. Ответника оспорва исканата делба на описаният в
исковата молба гараж със склад със застроена площ от 37 кв. м.. Същият бил
изцяло собственост на ответника поради това, че бил построен от ответника с
негови средства, чрез отстъпено от майка му А.М.Ф.и брат му Б.А.Ф. право на
строеж с peг. № 42, том I от 03.06.1986 г. и разрешение за строеж № 9 от
20.06.1986 г.. Също така, видно от приложеният от ищците нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 17.05.1994 г., с който ** на ответника А.Ф.дарила
на М.Ю.Х. идеална част от мястото, къщата и стопанската постройка, гаражът не е
бил предмет на това дарение, а нямало и как да бъде, тъй като ответника му бил
единствен собственик. Иска гаражът със склад със застроена площ от 37 кв. м.,
построен в процесния имот, да бъде изключен от делбата /ако въобще делба бъде
допусната за имота и другите постройки в него, предвид изложеното по - горе/,
като изцяло собствен на ответника. Претендира разноски.
В законния
срок, след конституирането като ответница на А.М.Ф., във връзка с предявено от
ответника и неин съпруг - Ю.Х.Ф. възражение за придобиване по давност на
делбеният имот, ответницата А.М.Ф. е подала писмен отговор. Ответницата Ф.
излага,
че оспорва исковете за делба и ги
намира за неоснователни и недоказани. Заявява, че споделя изцяло всичко
изложено от съпругът й - Ю.Х.Ф.. Сочи, че процесните имоти са наследство на
съпругът й от покойните му *** и той живеел в имотите и ги поддържал, като нито
брат му, нито синът му са предявявали до делото интерес и претенции към имотите,
а още по - малко са давали пари за поддръжката им.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат исковата молба, по доводите изложени в същата. Заявяват,
че не претендират разноски. Оспорват исканията за присъждане на разноски на
ответниците, като сочат, че по делбени производства, предвид, че всяка страна е
ищец и ответник, разноски не се дължат, освен при отхвърляне на иска, като
първоначалният ответник е упълномощил двама адвокати и разноските му за
възнаграждението им следва да се намали на половина, в случай на присъждане, а относно
втората ответница сочи, че никога не е твърдял същата да е съсобственик на
делбените имоти. В писмена защита излагат подробни съображения в подкрепа на
доводите в исковата молба, с изключение на исканата делба на гараж, за който не
оспорват, че е собствен на първоначалният ответник.
В съдебно
заседание ответника Ю.Х.Ф., лично и чрез процесуалните си представители,
поддържа отговора си по съображенията изложени в същият. Уточнява, че за
частите от процесните имоти принадлежали приживе на *** му е започнал да
упражнява владение след смъртта на същите. Претендира разноски по представен
списък. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите в отговора.
В съдебно
заседание ответницата А.М.Ф., чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора си, по доводите изложени в същият. Претендира разноски по представен
списък.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от нотариален акт № 52 от ***г., т. I, дело № 114/1974 г. на
Севлиевски районен съдия, че Х. Ф.С. и А.М.Ф., са признати за собственици по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. П.С., представляващ дворно
място, имот пл. № 449, от който е оформен парцел VIII, пл. № 449,
в кв. 44 по регулационния план на селото, с площ на целия имот 1432 кв. м., а с
площ на парцела 1347 кв. м. – собствено място, при граници: улица, А. Я.,
наследници на М. С. и А. О., с намиращата се в същото стара къща.
Установява
се от нотариален акт № 82 от 17.05.1994 г., т. II, дело № 599/1994 г. на
Севлиевски районен съдия, че А.М.Ф., с ЕГН ********** е дарила на *** М.Ю.Х., с
ЕГН **********, ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с. П.С.,
представляващ дворно място, урегулирано цялото в парцел VIIIа, пл. № 539, от от
кв. 36 по плана на селото от 1900 кв. м., заедно с ½ идеална част от
построените в него къща и стопанска сграда, със същата част от подобренията и
насажденията в него, при граници на цялото място: улица, Н. Я. С. и К.И.К..
Установява
се от нотариален акт № 187 от 30.09.2016 г., т. VІ, дело № 891/30.09.2016 г. на
*** № *** на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, че Ю.Х.Ф., с
ЕГН **********, е признат за собственик по писмени доказателства и давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с. П.С., Община С., представляващ
урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с. П.С., Община
С., урегулиран с площ 2040 кв. м., при
граници: улица, УПИ на наследници на Н. Я. С., УПИ на наследници на А. Я. С.,
УПИ на наследници на К.И.К.и УПИ на Х. М. О., заедно с построените в него:
жилищна сграда, масивна, с ж. бетонови плочи, на два етажа, със застроена площ
от 97 кв. м., състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор и две
самостоятелни санитарни помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища,
състоящи се всяко от по две стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща
тераса; гараж със склад със застроена площ от 37 кв.м. и лятна кухня, долепена
до гаража със застроена площ от 40 кв. м., заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в имота.
Видно от
удостоверение за наследници от 01.08.2017 г. на Х.Ф. С., с ЕГН **********, че
същият е починал на ***г. и е оставил за наследници А.М.Ф., с ЕГН ********** – ***,
починала на *** г.; Ю.Х.Ф., с ЕГН ********** – *** и Б.А.Ф., с ЕГН ********** –
***.
Видно от
удостоверение за наследници от ***г. на А.М.Ф., с ЕГН **********, че същата е
починала на ***г. и е оставила за наследници Ю.Х.Ф., с ЕГН ********** – син и Б.А.Ф.,
с ЕГН ********** – син.
Видно от удостоверение
от ***г. за промени на постоянен адрес на М.Ю.Х., с ЕГН **********, че същият е
с постоянен адрес за периода 24.11.1999г. – 27.07.2016 г. - с. П.С., Община С.,
ул. "***" № * и с постоянен адрес за периода от 27.07.2016 г. до издаване на удостоверението – гр. В.Т., ул.
"***“ №,****.
От заявление
с нотариална заверка на подписите от 30.05.1986 г., вписано на 03.06.1986 г., подадено до Общински народен съвет, Кметство
с. П. С., от А.М.Ф.и Б.А.Ф., по чл. 56 ЗТСУ, е видно че подателите на
заявлението, са заявили, че като собственици по наследство и давност на дворно
място, представляващо парцел VIIIa-539, в квартал 36, по плана на с. П.С., са
съгласни да отстъпят право на строеж на гараж със склад, с площ 37 кв. м., в
полза на Ю. А.Ф..
От
разрешение за строеж № 9 от 20.06.1986 г., издадено по молба вх. № 353 от
20.06.1986 г., е видно, че на Ю. А.Ф., с ЕГН **********, му е разрешено от Общински
народен съвет, Кметство с. П. С., да построи гараж със склад, с площ 37 кв. м.,
в парцел VIIIa-539, в квартал 36, по плана на с. П.С..
От
удостоверения от 19.09.2016 г. и два броя от 16.09.2016 г. е видно, че
описаният в нотариален акт № 52 от ***г., парцел VIII-449, в кв. 44 по
регулационния план на с. П.С., е идентичен с част от урегулиран поземлен имот
VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с. П.С., Община С., стопанска постройка,
описана в нотариален акт № 82 от 17.05.1994 г., т. II е съборена, а лятната
кухня, със застроена площ 40,00 кв. м. е търпим строеж.
От акт за
женитба № *, решение № 276/04.04.1996 г.
по гр. д. № 48/96г. на РС – Л., удостоверение за сключен граждански брак от 27.11.2017 г., и справки от НБД „Н“
от 16.01.2018 г. се установява, че Ю.Х.Ф.,
с ЕГН ********** и А.М.Ф., с ЕГН **********, са сключили брак на 12.10.1974 г.,
който е прекратен с развод със съдебно решение № 276 от 04.04.1996 г., след което Ю.Х.Ф. и А.М.Ф. са сключили брак
на 30.09.2005г., непрекратен до 16.01.2018 г..
Видно от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, че Ю.Х.Ф., Ю.Х. Р. и Ю. А.Ф., с ЕГН **********, са
имена на едно и също лице.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
От
показанията на свидетелката Ш.Х.К., бивша *** на ищеца Б.А.Ф. и ***, преценени
по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната й заинтересованост,
се установяват следните факти: свидетелката
заявява, че е бивша *** на ищеца Б. А. Ф.
и е
също от с. П.С., разводът им бил 25-26 години преди съдебното заседание; познава
имота в с. П.С., като наследствен; къщата била построена 1973-75 година от бащата на Б.Ф. - Х.Ф., а
през това време Ю., бил в У. и учел за шофьор, след това заминал в казармата за
две години и къщата била построена от баща му, и брат му Б.; цялото семейство
живеело в къщата и след това през 1990 г., Ю. и *** А. били едни от първите
емигранти, които заминали за Г., като нямали до 2000 – та година право да
идват; през това време М., правил ремонтите в голямата къща в кухнята, банята,
тоалетните, и гаража, като дори построил последният, направил озеленяване на
градината, сложил щори на къщата; М. се грижел за баба А., която починала
2004 г., защото съпругът й починал, а големият й син Ю. бил в чужбина до 2004
г., а М. ***, като само излизал по за три месеца; единият свидетел на
ответника, лично измазал оградата отвънка и отвътре по времето, когато М. бил
там и М. му платил; Ю. бил постоянно в чужбина, 2002 г. се върнал за малко, но
иначе в годината един път си идвали – лятото, например 18 - 20 дни; през
останалото време всички ползвали имота – Ю. с жена си, с малкия син и с големия
син, а Б. понеже не бил в добри отношения с ***Ю., идвал при племенника си и
гледал да не се засичат с брат си; от 2006 г. М. започнал работа в чужбина, като
отношенията му с баща му и майка му - А., *** Ю., се влошили и гледали като
идват в къщата да се разминават, за да няма кавги; свидетелката ходила в имота
когато Ю. и *** му не били там, синът им М., винаги когато имал възможност я
канил, с дъщеря й, пили кафе и разговаряли, някъде до към 2010 г.; от постройките в имота
първо била построена къщата, като по това време Ю. не бил женен, а последно бил
построен гаража от М., защото в него същият правел безалкохолни напитки; оградата
била изградена 1997 г. или 1998 г.; Б. идвал в имота, когато Ю. го нямало и помагал
на М., защото с *** нямали добри отношения.
От
показанията на свидетелката А.Б.М., дъщеря на ищеца Б.А.Ф.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната й заинтересованост,
се установяват следните факти: *** на свидетелката са разведени от над двадесет
години; свидетелката знае имота на баща й, чичо й и братовчед й в с. П.С.;
имота представлява много голяма къща, с голямо дворно място, с пристройки;
свидетелката ходела докато баба й била жива, да я вижда, а бабата, починала
2003 г. или 2004 г.; до смъртта на бабата, там живеел братовчеда на
свидетелката М., с ***, той изгледал до последно бабата, като живеели в една
къща; след смъртта на бабата, М. продължавал да живее там, излизал в чужбина,
връщал се, но като цяло живеел и на двете места - и в Б., в с. П.С., и в
чужбина; Ю. също се връщал в Б. и в къщата от Г., а след това от 1996 г. – 1998
г., и от Б.; имало едно семейство, което наглеждало имота и братовчеда на
свидетелката им плащал; М. правил основен ремонт - теракот, бани, мазилки,
външни, вътрешни огради и др.; свидетелката ходела в къщата само заради баба си
до 2004 г., а след смъртта й, отношения между роднините били обтегнати; бащата
на свидетелката ходел, докато М. ходел в къщата, като се приберял до 2010 г. –
лятото.
От
показанията на свидетелката Е.К.К.се установяват следните факти: свидетелката
заявява, че живее от 1959 г. в с. П.С. на ул. „***“ № **, през една къща от Ю.Ф.,
който има къща на № * и познава, последния; свидетелката знае, че Ю. има брат –
Б., а синът му се казва М.; свидетелката се грижи за имота, като много отдавна
ответника Ю. й е дал ключ;**на ответника – А., починала 2004 г., а баща му – Х., починал много отдавна; свидетелката
имала добитък и с мъжът си се грижели за делбения имот, като ползвали тревата
от него, сеели пипер, като си дойдат собствениците от Б. да си откъснат,
грижели се за цветята; свидетелката от 2004 г., не била виждала брата на Ю. или М., да й поискат
ключа да влязат, като само Ю. ползвал имота; Ю. давал по някой лев на
свидетелката за грижите за имота; Ю. изкарал всичко на къщата, след смъртта на
баща му, направил външна мазилка на цялата къща, като горе тогава не било
изкарано; къщата била правена около 40 години преди съдебното заседание; мъжът на свидетелката работил гаража, по поръчка
на Ю., който плащал всичко, като един път закъсняли парите, и чакали от Г. да
пратят пари; Б.(Б.) не бил идвал от смъртта на майка си, и М. не бил идвал от
същото време; имало и друга комшийка, която ползвала люцерна, но свидетелката и
мъжът й пускали и другата комшийка вътре, като те били отговорни да се грижат
за имота; лятно време си идвал Ю., около три месеца седял в къщата; всяка
година като си идвал Ю. правел по нещо, последната година направил стълбата; мъжът
на свидетелката строил гаража; парите за гаража били пращани от Г., а М. бил с
баба си; Ю. и жена му всяка година си идвали само лятото за два - три месеца и
правели ремонти; Ю. било възможно да си има ключ, но и свидетелката имала ключ;
М. поръчал на мъжа на свидетелката да измаже оградата и да я построи от камък,
плащал М., но майка му А., ***та на Ю., пращала парите; в процесният имот имало
гараж, стопанска сграда, а до гаража и кухня; гаража бил построен от Ю., с
работници; дошъл си лятото и го правил; имало построена и стопанска постройка
за животни – тлокане; след смъртта
на баща си и преди смъртта на майка си Ю. измазал къщата, направил оградата, гаража
и тлокането, а М. бил малко момче и не работил много; Ю. довел булката, като правили плочата на втория етаж.
От
показанията на свидетеля К.Х.К.се установяват следните факти: свидетеля
заявява, че живее на ул. „***“ № * в с. П.С.о, от раждането си; познава
страните по делото - Б.и Ю. били братя, а М. бил син на Ю.; къщата, в която живеели
страните била строена две години след къщата на свидетеля, т.е. 1974 г.;
процесната къща я строил бащата на Ю. – Х.Ф., той строил къщата и я покрил, а
след неговата смърт Ю. поел изкарването, изкусуряването и обзавеждането; брата
на Ю. - Б. се оженил тогава и отишъл да живее в друга къща, не живял там; Х. умрял
1984 г. и след това в къщата живял Ю. с майка си - баба А., с жена си А. и с децата си; къщата
била построена когато Ю. се оженил, тогава връзвали арматура на бетонната
плоча; свидетеля работил и помагал за построяването на селскостопанската
сграда, тлокането, гаража, правил и каменна ограда, мазал оградата и Ю. му
плащал; Ю. работел в Г., М. давал пари на свидетеля, но чакал да прати баща му пари
от Г.; последно селскостопанската сграда – тлокането, била изградена; коя
година е правен гаража свидетеля не може да каже, но е правен по - късно от къщата;
тлокането и гаража ги правил Ю. след като умрял Х. и те били най - новите
постройки; Ю. предоставил ключ на свидетеля
и *** му да съхраняват и наблюдават къщата; Ю. си идвал всяка година, и
последното лято идвал и доизкусурявал някой работи; Б.се оженил и напуснал
процесната къща, а след смъртта на бабата М. и Б.не били стъпвали в селото; свидетеля
разполагал само с ключ за двора на процесният имот, но не и за къщата.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Установи се по
делото от нотариален акт № 52 от ***г., т. I, дело № 114/1974 г. на Севлиевски
районен съдия, че Х. Ф.С.и А.М.Ф., са признати за собственици по давностно владение
на недвижим имот, находящ се в с. П.С.о, представляващ дворно място, имот пл. №
449, от който е оформен парцел VIII, пл. № 449, в кв. 44 по регулационния план
на селото, с площ на целия имот 1432 кв. м., а с площ на парцела 1347 кв. м. – собствено
място, при граници: улица, А. Я., наследници на М. С. и А. О., ведно с
намиращата се в същото стара къща. Установи се от удостоверение за наследници
от 01.08.2017 г. на Х.Ф. С., че същият е починал на ***г., като е оставил за
наследници ***А.М.Ф.и *** си Ю.Х.Ф. и Б.А.Ф.. С оглед разпоредбите на чл. 14,
ал. 7 вр. ал. 3 СК(отменен, но действащ
през периода 1968 г. - 1985г.) и чл. 5,
ал. 1 ЗН, А.М.Ф., в качеството й на преживял съпруг и наследник без дял, в
случаите когато наследява вещи съпружеска имуществена общност, заедно с деца на
починалия съпруг (в същият смисъл са Тълкувателно решение № 47 от 29.XII.1979
г., ОСГК и Тълкувателно решение № 27 от 15.04.1970 г. на ВС по гр. д. № 3/1970
г., ОСГК), е получила ½ идеална част от имота, описан в нотариален акт №
52 от ***г. на Севлиевски районен съдия, а *** на Х. С. - Ю.Х.Ф. и Б.А.Ф., са
получили по 1/4 идеална част от същият имот.
Установи се
по делото от нотариален акт № 82 от 17.05.1994 г., т. II, дело № 599/1994 г. на
Севлиевски районен съдия, че А.М.Ф. е дарила на *** М.Ю.Х., собствената си
½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с. П.С., представляващ
дворно място, урегулирано цялото в парцел VIIIа, пл. № 539, от кв. 36 по плана на
селото от 1900 кв. м., заедно с ½ идеална част от построените в него
къща и стопанска сграда, със същата част от подобренията и насажденията в него,
при граници на цялото място: улица, Н. Я. С. и К.И.К., като по отношение
дворното място не се спори по делото, че същото е идентично с описаното такова
в нотариален акт № 52 от ***г. на Севлиевски районен съдия.
Установи се
от заявлението с нотариална заверка на подписите от 30.05.1986 г., от А.М.Ф.и Б.А.Ф.
и от
разрешението за строеж от 20.06.1986 г., че на основание чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, на
ответника Ю.Х.Ф., идентифициран еднозначно от съвкупната преценка на посочените
документи, единният граждански номер, посочен в разрешението за строеж, и от удостоверението за идентичност на имената, му е разрешено
да построи процесния гараж със склад, с площ 37 кв. м., като същият е станал
собственик на построеният гараж със склад, независимо кой и с чии средства го е построил,
по силата на безспорно реализираното учредено
му право на строеж. Без правно значение е и кога точно е построен процесният
гараж със склад, дали е в давностния срок по чл. 67, ал. 1 ЗС или извън този
срок, като такова възражение не е и правено по делото, а и неспазването на този
срок не води автоматично до погасяване на правото на строеж, и съдът не може
служебно да приложи давността - чл. 120 ЗЗД, като собственикът на земята не
може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано -
чл. 118 ЗЗД, тъй като противното би създало предпоставка за злоупотреба с право
(определение
№ 85 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 940/2012 г. на Върховен касационен съд, първо
гражданско отделение и решение № 86/11.08.2010г. по гр.д.№ 3576/2008г. на
Върховен касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не се
установи по делото при доказателствена тежест на втората ответница А.М.Ф. - *** през периодите 1974 г. - 1996 г. и 2005 г.
- 2018 г. на ответника Ю.Х.Ф., процесният гараж със склад да е изграден и
завършен през време на двата брака между ответниците, а ответницата Ф. и не твърди такива
обстоятелства, напротив заявява, че само съпругът й е собственик на делбените
имоти, поради което следва да се приеме, че А.М.Ф. не е придобила собственост върху обсъждания
обект, по силата на презумпцията за съвместен принос, установена със
съответните последици в имуществените отношения между ***, в разпоредбите на
действалите СК, през време на браковете на същата с първият ответник. Предвид
изложеното, с оглед и окончателното становище на ищците, изразено в писмената
им защита, следва да се приеме, че се установи по делото, че ответника Ю.Х.Ф. е
станал собственик на процесният гараж със склад, въз основа на учреденото му
право на строеж, като с оглед гореизложеното съдът не намира за необходимо да
изследва тук по - задълбочено противоречията
в показанията на свидетелите, в частите касаещи момента на изграждане на процесният
гараж със склад, кой е построил същият и с чии средства е построен.
В трайната
практика на ВКС, се приема, че разпоредбата на чл. 92 ЗС въвежда правилото, че
собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея,
освен ако не е установено друго. Изключение е налице когато е било учредено
право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл. 63 ЗС. Приема се
също така в практиката на ВКС (например в решение
№ 517 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 2340/2008 г., III г. о. на ВКС), че ако в
дворно място, съсобствено между единия съпруг и трето лице, по време на брака
бъде построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще
принадлежи общо на двамата съпрузи само при условие, че строежът е осъществен
въз основа на надлежно учредено право на строеж, тъй като в този случай
установената в чл. 92 ЗС презумпция би била оборена. Ако обаче такова
ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху
сградата по общото правило на чл. 92 ЗС ще принадлежи само на собствениците на
дворното място, включително и на *** - съсобственик, но не и на другия съпруг,
тъй като установеният в чл. 21, ал. 1 СК (чл. 19, ал. 1 СК от 1985г.) принцип за
придобиване на право е противопоставим само между съпрузи, но не и на трети
лица. Без придобивно основание не може да се дерогира принципа на приращението,
независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. По
делото при приложение на горните тълкувания на ВКС, споделени и от настоящият
състав, следва да се приеме, че независимо кога са изградени останалите постройки,
без гаража със склад, а именно масивната двуетажна, жилищна сграда,
със застроена площ от 97 кв. м. и лятната кухня, със застроена площ от 40 кв.
м., същите са станали собственост на съсобствениците на дворното място, представляващо
урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с. П.С., на
основание установената в чл. 92 ЗС презумпция.
Неоснователно
е възражението за придобиване на процесните имоти по давност от съделителя и
ответник Ю.Х.Ф., направено в отговора на същият, поддържано и от втората ответница и негова *** А.М.Ф.. Не се установи по делото Ю.Х.Ф.
да е започнал да упражнява владение върху идеалните части на другите съсобственици
на процесните имоти нито в период от тридесет години преди предявяване на
исковата молба, нито след смъртта на бащата или**на съделителя Ф., през 1984 г., респективно 2004 г.. Сънаследник, който упражнява
фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява държател на частите
на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил
държането на частите на останалите във владение за себе си. Установилият
фактическа власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността
и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва по явен и недвусмислен начин да
показват отричане владението на останалите съсобственици, да е налице
преобръщане на владението, манифестиране на промяната в намерението му за
своене на чуждите части, като тези действия следва да са достигнали до знанието
на останалите съсобственици. При наследяването владението преминава по право
към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в
наследствения имот, като това основание за започване на владение предполага
съвладение с останалите съсобственици (Решение № 45/15.04.2014 г., ІІ г. о. по гр. д. №
6619/2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК; тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС). В конкретния случай, видно от
показанията на свидетелите Ш.Х.К., А.Б.М., Е.К.К.и К.Х.К., съделителя
Ю.Х.Ф. е стопанисвал и извършвал различни строителни работи в процесният имот,
първоначално заедно с общият наследодател Х.Ф. С., а след неговата смърт през 1984 г., като негов
наследник по закон е останал в имота, заедно с майка си и праводател на първият
ищец, докато вторият ищец със семейството си не е живял в този период в
процесният имот. От началото на 90 – те години на миналият век, в процесният
имот постоянно живели и стопанисвали имота, основно първият ищец М.Ю.Х. и праводателя му и майка на
първият ответник А.М.Ф.до 2004 г., след който момент и ищеца М.Х., започнал да
пребивава през по – голямата част от годината извън страната. След 2004 г.,
следва да се приеме, че всички съделители посещавали за различни кратки времеви
периоди имота, доколкото показанията на свидетелите К. и К., че не са виждали
съделителите - ищци да посещават имота след 2004 г., по естеството си не са способни да изключат, показанията на
другите две свидетелки, за положителните факти на посещенията на имота от
ищците, на които свидетелката К. сочи, че е присъствала до 2010 г..
Същественото в случая е, че е без значение кой и за кого е обработвал и
стопанисвал процесните имоти, дори да можеше да се приеме, че това е извършвано
самостоятелно, през необходимият времеви период, тъй като основанието, на което
се е намирал в имота позоваващият се на придобивна давност съделител Ю.Х.Ф. –
наследяване, предполага съвладение с останалите съсобственици, придобили
идеални части от общия имот. Поради това Ю.Х.Ф. е упражнявал владение само
върху притежаваните от него наследствени части и държане по отношение на
чуждите. Основанието за упражняването на фактическата власт, в случая е
наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това
основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по
отношение на частите на другите съсобственици с едностранни действия, с които
по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите.
Доказателствата по делото, включително и показанията на всички разпитани
свидетели, не установяват настъпване на правните последици на придобивната
давност, на която се позовава Ю.Х.Ф. досежно частите на другите съсобственици,
тъй като наличието на единия елемент – упражняване на фактическа власт от един
наследник, не е достатъчно основание за придобиване по давност, с оглед липсата
на категорични доказателства за променено намерение за своене на частите на
другите съсобственици и съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС. Същото е
положението по отношение намерението за своене на имота от Ю.Х.Ф. и спрямо сина
му М.Ю.Х., който пък е придобил фактическа власт върху имота от дарителката и
негова баба А.М.Ф., наследник (съобразно
посочените
по – горе тълкувателни решения на ОСГК) на общият
наследодател Х.Ф. С., който не може да се намира в положение различно от лицето
предало му фактическата власт. Предвид всичко гореизложено и при липса на
каквито и да било доказателства Ю.Х.Ф. да е отрекъл владението на останалите
съсобственици и да е манифестирал своене на частите на съсобствениците, като
това да е достигнало до знанието им не може да се направи извод, че същият е
упражнавал фактическа власт върху имота за себе си. С оглед изложеното налага
се извод, че Ю.Х.Ф. не е придобил право на собственост върху имота, надхвърлящо
наследствената му квота, като придвид гореобсъдените доказателства по делото
съдът намира доказателствената сила на нотариален
акт № 187 от 30.09.2016 г., т. VІ, дело № 891/30.09.2016 г. на *** № *** на НК,
за оборена, в посочената част.
С оглед всичко
изложено по - горе установи се, че ищците
и първият ответник, са съсобственици по наследство, приращение и дарение на недвижим
имот, находящ се в с. П.С., Община Севлиево, представляващ урегулиран поземлен
имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с. П.С., Община Севлиево, урегулиран
с площ 2040 кв. м., при граници: улица,
УПИ на наследници на Н. Я. С., УПИ на наследници на А. Я. С., УПИ на наследници
на К.И.К.и УПИ на Х. М. О., заедно с построените в него: жилищна сграда,
масивна, с ж. бетонови плочи, на два етажа, със застроена площ от 97 кв. м.,
състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор и две самостоятелни санитарни
помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища, състоящи се всяко от по две
стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща тераса; лятна кухня, със застроена
площ от 40 кв. м.; заедно с подобренията и трайните насаждения в имота, при
квоти: 2/4 идеални части за М.Ю.Х.,
¼ идеална част за Б.А.Ф. и ¼ идеална част за Ю.Х.Ф.. Съдът се
занима и с въпроса дали в случая с оглед установеното разположение и
собственост на сградите в урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по
плана на с. П.С. не е налице хипотеза на недопустимост на делбата на дворното
място с оглед естеството или предназначението на имота, но намери, че предвид
установените построени в съсобствения поземлен имот сграда, съсобствена между
собствениците на земята и втора сграда, индивидуална суперфициарна собственост
на съделител, не е налице приложното поле на разрешението на т. 1, б. „д” от
ППВС № 2/82 г. и е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот,
заедно със съсобствената сграда, като това е така, защото в този случай не може
да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер, като е придобил
обслужващо значение спрямо сградите и същият не е станал обща част (решение № 59 от
12.03.2012 г., по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен касационен съд, Второ
гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК). С оглед гореизложеното съсобствеността
върху описаните по – горе имоти следва да бъде прекратена при посочените по –
горе квоти.
Неоснователен
е и следва да бъде отхвърлен искът за делба по отношение на съделителката
А.М.Ф.,
която съобразно изложените по – горесъображения не е придобила собственост в
делбените имоти. Неосноветелен е и следва да се отхвърли иска за делба на гараж
със склад със застроена площ от 37 кв.м., построен в процесното дворно място,
предвид, че е изцяло собствен на съделителя Ю.Х.Ф., по съображенията изложени
по – горе.
С оглед разрешаването
на спорния по делото въпрос относно принадлежността на правото на собственост и
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на частична отмяна подлежи нотариален акт № 187 от 30.09.2016 г., т. VІ,
дело № 891/30.09.2016 г. на *** № *** на НК, с който Ю.Х.Ф. е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в с. П.С., Община Севлиево,
представляващ урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с.
П.С., Община Севлиево, урегулиран с площ
2040 кв. м., при граници: улица, УПИ на наследници на Н. Я. С., УПИ на
наследници на А. Я. С., УПИ на наследници на К.И.К.и УПИ на Х. М. О., заедно с
построените в него: жилищна сграда, масивна, с ж. бетонови плочи, на два етажа,
със застроена площ от 97 кв. м., състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор
и две самостоятелни санитарни помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища,
състоящи се всяко от по две стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща тераса
и лятна кухня, долепена до гаража със застроена площ от 40 кв. м., заедно с
всички подобрения и трайни насаждения в имота, за разликата над 1/4 идеални
части от правото на собственост върху имота до признатото с нотариалния акт
право на собственост върху целият имот (т.р. 178 от 30.06.86г. ОСГК; ТР
№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 232 от 04.11.2011г. по гр.д.№ 1354/2010г.
на ВКС, ІІ г.о.; решение № 29 от 04.03.2013г. по гр. д. № 517 / 2012 г. І г.о.).
По
разноските, съдът намира, че принципно не подлежат на присъждане разноските,
направени в делбения процес в първата фаза, тъй - като съобразно чл. 355 ГПК
същите се определят според стойността на дяловете при извършването на делбата.
Принципът в гражданското съдопроизводство, който
предопределя начина на възмездяване на направените по делото разноски от
страните, изразен в разпоредбите на ГПК, се базира на разбирането, че
разноските по делото следва да поеме онази страна, която е станала причина за
завеждане на делото, тази която е станала причина за търсене на съдебна защита.
В делбения процес, чиято законова уредба сочи на специфични отклонения от
правилата на общия исков процес, всяка страна има двойното качество на ищец и
ответник, и за да се определи в чия тежест са направени разноските в първата
фаза на производството, следва да се съобразят конкретните данни по делото. Когато
не е налице спор между страните-съделители по делото относно съсобствеността и
правата, приложение ще намери специалната разпоредба на закона /чл. 355 ГПК/, а
в хипотезите при оспорване на факта на съществуване на собствеността чрез
възражения или при обективно съединяване на искове, обема права на
съделителите, способа на извършване на делбата във втората фаза, приложение
следва да намери чл. 81 ГПК вр. чл. 78 ГПК(определение № 226 от 05.06.2013
г. по ч.пр. д. № 3125/2013 г. на Върховен касационен съд, второ отделение). Конкретно
по настоящото дело исковете за делба са частично уважени, като са отхвърлени
срещу втората ответница, конституирана в процеса вследствие неоснователните доводи
и възражение за придобиване делбените имоти в цялост по давност от първият
ответник, а също и за една от делбените сгради. При този изход на делото в
първа фаза на делбата, съдът намира, че на първо място право на разноски биха
имали ищците, чиито предявени за съдебна защита права са намерили търсената
защита в по – голямата си част, но същите не са претендирали разноски, поради
което такива не следва да им се присъждат. Разноски в тежест на ищците и в
полза на втората ответница А.М.Ф., също не следва да се присъждат по делото,
доколкото с оглед горепосоченият основен принципът в гражданското
съдопроизводство, който определя начина на възмездяване на направените по
делото разноски от страните, и съгласно който разноските следва да поеме онази
страна, която е станала причина за търсене на съдебна защита, следва да се
приеме, че по отношение конституирането като страна по делото на втората
ответница, причината за търсене на съдебна защита е нейния съпруг и също
ответник по делото Ю.Х.Ф.. С оглед
частичното отхвърляне на исковете за делба по отношение на гараж със склад със
застроена площ от 37 кв. м., предвид броя на имотите, които са предмет на
исканата делба, следва да се приеме, че на ответника Ю.Х.Ф., се дължат разноски
от ищците, като съдът намира, че всеки от тях следва да заплати по 133,33 лева,
за заплатено от същият адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно
доказателствата по делото за заплатени разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. П.С., Община
С., представляващ урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана
на с. П.С., Община Севлиево, урегулиран с площ
2040 кв. м., при граници: улица, УПИ на наследници на Н. Я. С., УПИ на
наследници на А. Я. С., УПИ на наследници на К.И.К. и УПИ на Х. М. О., заедно с
построените в него: жилищна сграда, масивна, с ж. бетонови плочи, на два етажа,
със застроена площ от 97 кв. м., състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор
и две самостоятелни санитарни помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища,
състоящи се всяко от по две стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща
тераса; лятна кухня, със застроена площ от 40 кв. м.; заедно с подобренията и
трайните насаждения в имота,
между: М.Ю.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, при квота: 2/4 идеални части,
Б.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, при квота: ¼
идеална част
и Ю.Х.Ф., с ЕГН ********** с адрес ***, при квота: ¼ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.Ю.Х., с ЕГН **********, с
адрес *** и от Б.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ю.Х.Ф., с ЕГН **********
с адрес *** и А.М.Ф., с ЕГН **********,***,
за делба на недвижим имот, находящ се в с. П.С., Община Севлиево, представляващ
урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с. П.С., Община
Севлиево, урегулиран с площ 2040 кв. м.,
при граници: улица, УПИ на наследници на Н. Я. С., УПИ на наследници на А. Я. С.,
УПИ на наследници на К.И.К.и УПИ на Х. М. О., заедно с построените в него:
жилищна сграда, масивна, с ж. бетонови плочи, на два етажа, със застроена площ
от 97 кв. м., състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор и две
самостоятелни санитарни помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища,
състоящи се всяко от по две стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща
тераса; лятна кухня, със застроена площ от 40 кв. м.; заедно с подобренията и трайните насаждения в имота, ПО ОТНОШЕНИЕ НА лицето:
А.М.Ф., с ЕГН **********,***, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.Ю.Х., с ЕГН **********, с
адрес *** и от Б.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ю.Х.Ф., с ЕГН **********
с адрес *** и А.М.Ф., с ЕГН **********,***, В ЧАСТТА за делба на гараж със
склад със застроена площ от 37 кв. м., построен в недвижим имот, находящ се в
с. П.С., Община Севлиево, представляващ урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от
квартал 36, по плана на с. П.С., Община Севлиево, урегулиран с площ 2040 кв. м., при граници: улица, УПИ на
наследници на Н. Я. С., УПИ на наследници на А. Я. С., УПИ на наследници на К.И.К.и
УПИ на Х. М. О., като неоснователен.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 187 от
30.09.2016 г., т. VІ, дело № 891/30.09.2016 г. на *** № *** на НК, с който Ю.Х.Ф.
е признат за собственик на: недвижим имот, находящ се в с. П.С., Община
Севлиево, представляващ урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по
плана на с. П.С., Община Севлиево, урегулиран с площ 2040 кв. м., при граници: улица, УПИ на
наследници на Н. Я. С., УПИ на наследници на А. Я. С., УПИ на наследници на К.И.К.и
УПИ на Х. М. О., заедно с построените в него: жилищна сграда, масивна, с ж.
бетонови плочи, на два етажа, със застроена площ от 97 кв. м., състояща се от:
първи етаж - три стаи, коридор и две самостоятелни санитарни помещения, втори
етаж - две самостоятелни жилища, състоящи се всяко от по две стаи, килер,
коридор, санитарен възел и обща тераса и лятна кухня, долепена до гаража със
застроена площ от 40 кв. м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в
имота, за разликата над 1/4 идеални части от право на собственост върху описаните
имоти до признатото с нотариалния акт право на собственост върху целите описани по - горе имоти.
ОСЪЖДА, М.Ю.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Ю.Х.Ф., с ЕГН ********** с адрес ***, сумата 133,33 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА, Б.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ю.Х.Ф., с ЕГН **********
с адрес ***, сумата 133,33 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: