№ 2264
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110165299 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответника С. И. Д. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2087,01 лева -
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ...., находящ се в ...., аб.
№ ..., за периода от месец 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; за сумата от 302,08
лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
15.09.2021 г. до 27.07.2023 г., за сумата в размер на 24,29 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 5,18 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 27.07.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.09.2023 г. по ч. гр. дело №
45540/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е
титуляр на вещно право върху топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
1
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ, приложими към процесния
период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание
чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността на която е издавана фактура, поради
което ответната страна е в забава. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника С. И. Д., в който оспорва исковете като твърди, че са допустими, но
неоснователни. Твърди, че вертикалните щрангове за апартамента са прекарани транзитно и
водоснабдяването в апартамента е прекъснато, а вода не е консумирана. Възразява за
изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Не претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 14.08.2023 г. г. срещу С. И. Д., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 45540/2023г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 04.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално
допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
2
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, стойността на доставената
топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период, както и че
ответникът е приел наследството на неговия наследодател – собственик на имота, поради
което с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
единствено обстоятелството възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и
лихвите при твърдения, че БГВ не е доставяна в имота.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото писмени доказателства – договор за СМР от 25.10.2014 г., приемо-
предавателен протокол и отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в
топлоснабдения имот водопроводните щрангове са минали транзитно и имотът не е
захранен с топла вода, тъй като необитаем, поради което суми за БГВ не следва да се
начисляват. Според заключението на вещото лице дължимата сума за топлинна енергия от
сградна инсталация на база изчисленията на ФДР след сторниране на сумите за БГВ,
изчислена на база осигурен достъп за отчет на 17.06.2021 г. и при липса на достъп за
отчетния период 2021/2022 г., е в размер на 1432,03 лева. Сумата, дължима за дяловото
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 24,29 лева, както се
установява от представените писмени доказателства. В СТЕ е посочено, че измерването на
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ
топломер търговски тип, съответства на одобрения тип, поради което вземане за заплащане
на топлинна енергия за сочения период е възникнало до размера от 1432,03 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 2087,01 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважената част съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
3
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда на 14.08.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода
преди 14.08.2020 г. и след изтичане на извънредното положение по ЗМДВИП, са погасени
по давност, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай това би било вземането
за м.05.2020 г., тъй като вземането за юни 2020 г. е станало изискуемо на 14.08.2020 г. – 3
години преди подаване на заявлението, но както се установява от СТЕ, за м. май 2020 г. не е
начислявана сума за ТЕ, а единствено за БГВ, претенцията за която е неоснователна и
вземане не е възникнало, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуалното
възражение за погасяване на вземането по давност.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово
разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр. с
чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането за м.
07.2020 г. в размер на 1,09 лева е станало изискуемо на 01.08.2020 г. – повече от 3 години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е
погасено по давност. Ето защо искът за дяловото разпределение следва да се уважи за сумата
от 23,20 лева и за периода от м. 8.2020 г. до м. 04.2022 г., като за разликата над 23,20 лева до
претендирания размер от 24,29 лева и за м. 7.2020 г., искът следва да се отхвърли като
погасен по давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от 15.09.2021 г. до 27.07.2023 г., е основателна за сумата от 284,46 лева,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и следва да се
уважи като вземането не е погасено по давност, а за разликата над посочения размер до
претендираните 302,08 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
4
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период от 15.09.2020 г. до 27.07.2023 г. върху главницата за
дяловото разпределение в размер на 5,18 лева е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 48,37 лева за
държавна такса – 50 лева за юрисконсулт, общо 98,37 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 70,76 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 48,37 лева за държавна такса (лист 13) и
400 лева за депозит за СТЕ (л. 67). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 394,44 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
465,20 лева.
Ответникът не е заявил искане за разноски.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът С. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
5
...., сумата от 1432,03 лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ ...., находящ се в ...., аб. № ..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.08.2023 г. до окончателното
изплащане на главницата, 284,46 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 27.07.2023 г. и сумата в размер на 23,20 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 8.2020 г. до
м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 04.06.2023 г. по ч. гр. дело № 45540/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над 1432,03 лева до
претендирания размер от 2087,01 лева като неоснователен, иска за главница за дялово
разпределение над 23,20 лева до пълния претендиран размер от 24,29 лева и за м.07.2020 г.
като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 284,46 лева до
претендирания размер от 302,08 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия и за 5,18 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
27.07.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
465,20 лева – от които 394,44 лева в исковото и 70,76 лева в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на ...., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6