Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          01.10.2014г.                              град Стара Загора  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                           V  граждански състав

На  двадесет и шести септември           Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                        

                                                                       Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

 

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Георгиева гражданско дело № 1194 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 СК, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по искова молба на К.Т.Т., като майка и законен представител на малолетните деца Д.М.Д. и М. М.Д. против М.Д.М.. Ищцата сочи в исковата си  молба, че с ответника живеели на съпружески начала от 2005 г. От съвместното им съжителство имали родени две деца : М. М.Д. роден на *** г. и Д.М.Д. родена на *** г. Първоначално всичко между тях с ответника и децата било много добре. Той полагал грижи за ищцата и децата, стараеел се нищо да не им липсва. От края 2012 г. отношенията между тях много се променили. Ответникът станал раздразнителен, дори агресивен. Ищцата и децата се изнесли да живеят в къщата на нейния баща, а ответникът престанал да полага каквито и да било грижи спрямо тях. Ищцата била безработна и нямала никакво движимо или недвижимо имущество на нейно име, поради което отглеждането на децата било непосилно за нея от финансова гледна точка. Ответникът от края на 2012 г. не помагал нито финансово, нито по друг начин за отглеждането на децата, а те се  нуждаели от пари за дрехи, учебни пособия, храна и отопление. Дъщеря им Д.М.Д. била записана като ученичка за учебната 2013 г. - 2014 г. в Основно училище „ Бойчо Русев" с. Преславен, община Стара Загора. На ищцата й били необходими средства за закупуване на учебници, тетрадки и всякакви ученически пособия. Синът им М. М.Д. не посещавал ясла, поради факта, че ищцата нямала финансовата възможност да го запише, което се отразявало негативно на неговото развитие.

            Предвид гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. на всяко едно от малолетните деца Д.М.Д. и М.Д.М., чрез ищцата, като майка и законен представител на децата, както и да бъде осъден да заплати на малолетните деца Д.М.Д. и М.Д.М. чрез нея, като майка и законен представител сумата в общ размер на 3600лв., представляваща дължима, но неплатена издръжка за двете деца /по 1800 лева за всяко едно от децата/ за периода 10.03.2013г.-10.03.2014г. /по 150лв. месечно/. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК  е постъпил писмен отговор от адвокат Б.К., назначена за особен представител на ответника М.Д.М. на основание чл.47, ал.6 от ГПК. Особеният представител счита, че предявените искове се явяват допустими, тъй като  видно от представените с исковата молба удостоверения за раждане на малолетните деца М. М.Д., ЕГН ********** и Д.М.Д., ЕГН **********, родители на децата са - майка К.Т.Т., ЕГН ********** и баща М.Д.М., ЕГН **********. По отношение на основателността на исковете счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не можело по безспорен начин да се установят твърдяните от ищцата обстоятелства. Липсвали и данни за материалното състояние на ответника, от които да се установи, че последният има възможност да осигури търсената от ищцата издръжка. Счита, че по основание и размер исковете се явяват недоказани и неоснователни. В съдебно заседание  възраженията по предявените искове се поддържат от адвокат Б. К..

 

Дирекция „Социално подпомагане” -  Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител. По делото е постъпил социален доклад относно защита правата и интересите на децата Д.М.Д. и М. М.Д. в настоящото производство.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

           

Видно от представените като доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1396/29.07.2011 г. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1976/01.12.2006 г. на Община Стара Загора, ответникът е баща на децата Д. и М. и следователно е сред кръга на лицата, дължащи издръжка.

 

 

От представените от К.Т.Т. регистрационна карта се установява, че към момента е безработна, регистрирана е в Дирекция „Бюро по труда” – Стара Загора. От представената по делото декларация за семейно и материално състояние се установява, че същата не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари и не притежава моторни превозни средства и недвижими имоти.

 

От представеното по делото удостоверение изх.№232838/24.09.2014г. от Национална агенция за приходите, Дирекция за обслужване – Стара Загора се установява, че за ответника М.Д.М. няма данни за подадени годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за придобити доходи през 2013г., както  и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори и декларации образец 1 от работодател за периода от 10.03.2013г. до 15.09.2014г.

 

От изготвения и приложен по делото социален доклад е видно, че родителите на децата Д. и М.  са разделени и те живеят заедно с майка си  К.Т., както и че тя е родителят, който полага грижи за тях.

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.

Към момента на приключване на съдебното дирене децата М. е навършил 3 години, а Д. е навършила 7 години, т.е. малолетни са по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛС. Следователно родителите им М.М. и К.Т. им дължат издръжка. От представения  по делото социален доклад се установява, че  детето Д. е ученичка във II клас в Основно училище „Бойчо Русев” село Преславен, община Стара Загора, а М. посещава Целодневна детска градина „Патиланско царство” – Стара Загора. Посочено е още, че с израстването на децата се увеличават и разходите за задоволяване на техните базисни, здравни, образователни и други потребности. Д. и М. са във възраст на бързо физическо израстване и се нуждаят от здравословна храна, подходящи дрехи, обувки, средства за образователния процес и др.

 

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

Грижите за децата Д. и М. се полагат преимуществено от тяхната майка К.Т., която към момента е безработна. По делото няма обаче данни за  доходите на ответника М.М., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на сина си М. и дъщеря си Д., съобразена с възрастта и нуждите им. Още повече, че М. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

Съгласно чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С ПМС №249/31.10.2013г. е определен размерът на минималната месечна работна заплата за страната 340 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 85 лева.

Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат.

 Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Д. Минчева от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна сумата от 200 лева месечно, а за детето М. 150 лева. От нея ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 120 лева за Д. и 100 лева за М., а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. Над размерите от 120,00 лв. за детето Д. и от 100,00 лв. за детето М., до претендираните размери съответно от 150,00 лв. за детето Д.  и 150,00 лв. за детето М., предявените искове за издръжка следва да бъдат отхвърлени като несъобразени с действителните нужди на децата. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на децата, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 137, ал. 4 от СК, както и с  оглед липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата възможност да го заплаща.

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от 24.03.2013г., тъй като грижите за децата, след като родителите са се разделили, са били полагани преимуществено от тяхната майка. По делото липсват доказателства ответника да е давал издръжка на децата си  в пари, или в натура.

 

Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в размер на 316,80 лева върху присъдения размер на издръжката и дължимите разноски в размер на 300 лева за назначения по чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител, следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6 ГПК/.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 10.10.2014г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН  **********,*** да заплаща на малолетното си дете Д.М.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Т.Т., ЕГН  **********,*** Загора ежемесечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано една година преди датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2013г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за присъждане на издръжка В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 120 лева месечно до претендираните 150 /двеста и петдесет/ лева месечно.

 

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН  **********,*** да заплаща на малолетното си дете М. М.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Т.Т., ЕГН  **********,*** Загора ежемесечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано една година преди датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2013г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за присъждане на издръжка В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 100 лева месечно до претендираните 150 /двеста и петдесет/ лева месечно.

 

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН  **********,*** да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Стара Загора, държавна такса в размер на 616,80 лева  върху присъдения размер на издръжките и разноски за възнаграждение за особен представител.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 10.10.2014 г.

 

 

 

 

 

                                                    Районен съдия :